Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шрила Прабхупада

Негова Божествена Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада бе расика-ачаря, много вещ в сладостта на чистата преданост, проповядвана от Шри Чайтаня Махапрабху. Способността му да слуша и възпява с наслада Божието трансцедентално име, форма, качества и забавления е наистина необичайна. В „Шримад Бхагаватам” се казва: „Дори сред хиляди съвършени души е много трудно да се намери и една, която е чиста отдадена на Бога.”

Съвършенството или себереализацията наистина са забележителни постижения, но бледнеят в сравнение с неопетнената преданост. Не е необходимо човек напълно да се отдаде на Бога, за да достигне освобождение от несъвършеното съществуване на материалния живот. Всевъзможни техники биха могли да бъдат използвани в този опит, но абсолютно смирение на сърцето не се изисква. От друга страна чистата преданост не прилага никакви техники. Смирението и пълната отдаденост са сцената, на която неспирно тече танцът на божествената любов. Негова Божествена Милост имаше такова смирение, такава отдаденост, макар в същото време често да бе много взискателен, настоявайки за най-високия стандарт от страна учениците си. Неговата взискателност произтичаше единствено в служба на Бога и затова е оправдана. Той бе пример за динамичната страна на смирението – не на абстрактното и стерилно, а конкретно и продуктивно смирение в изпълнение на Божиите заповеди.

Шрила Прабхупада дойде в Америка през 1965 г. като революционер. Революционер срещу илюзията на човечеството. Със своето смирение той помогна на много души да осъзнаят собственото си благо, да получат най-високата награда – достойнството на душата. Такова беше делото на Негова Божествена Милост: да придаде достойнство на всички души и той го стори със своето смирение. Казва се, че онова което Мохамед направи с меч, а Християнството с богатство, бе сторено от него със смирено сърце – като разпростираше любовта към Бога. Ще дойде ден, в който всички хора от всички раси и вери ще възпяват славата му.

В продължение на 12 години, от 1965 до 1977 г., когато се скри от смъртните ни очи Негова Божествена Милост обикаляше земното кълбо и демонстрираше на практика, че Гаудия Вайшнавизмът не е продукт на определена култура, а дхармата на душата. Шрила Прабхупада взе живата концепция на онова, което наричаше Кришна съзнание и разгърна живината му далеч отвъд пределите, които Гаудия мислителите и практикуващите си представяха за достижими. Дълбока реализация лежи зад способността да се адаптира духовната реалност към разнообразните материални обстоятелства, правейки я достъпна за всички. Това е работа на ачаря, който проповядва едновременно както с предписания пример, така и с личен пример. Ачарята не е застинал във времето. Той е разтопен от Божията любов и потича без ограничения към всекиго и всички, проявили и най-малък интерес към чистата преданост. Такъв бе приноса на Негова Божествена Милост. Той остави завета на любовта, не на правилата. Достигна до сърцето на всеки, който имаше досег до посланията му.

Кой бе Негова Божествена Милост? Основателят-ачаря на Международното Общество за Кришна съзнание, баща, приятел и шактявеша аватар (упълномощена инкарнация на личната енергия на Бога), нитянандавеша, вдъхновен от Шрипад Нитянанда Прабху. Самият Бог в най-милостивото си благоразположение би могъл да опише онова, което виждаме в него с външните си очи, нагодени към духовния ум. Вътрешната истина за вечния облик на Шрила Прабхупада завинаги ще остане запечатана за онези, които пропуснаха да прегърнат не просто формата, но самата същина на всичко онова, което той проповядваше и което онагледяваше. Даршанът (духовното откровение) за вътрешната му идентичност е негова превилегия. Дано Негова Божествена Милост милостиво дари това безценно виждане на всички, които го следват с устойчива интелигентност.