Юрий Ковачев е популярен у нас най-вече със своя вегетариански кулинарен курс “VegiVeda”. През последните десет години около 700 човека благодарение на този курс не само са усвоили практически приложими кулинарни умения, но и са научили повече за вегетарианството, здравословния начин на живот според Аюрведа, както и основни понятия от Ведическото познание. Освен изявите си в кулинарията, Юрий Ковачев е търсен и като лектор по философията на Аюрведа. Много и разнообразни са така наречените светски изяви на Юрий Ковачев, но според самия него тяхната успешност в голяма степен е предопределена от неговия духовен път. Известен е и с духовното си име Югала-Кишора дас, затова част от въпросите, които ние от Vaisnava.org му зададохме са свързани с тази страна на неговия интересен и вдъхновяващ живот.
Кога и как се зароди идеята за вегетариански кулинарен курс “VegiVeda” и как се стигна до нейната реализация? Има ли и тук пръст Тиртха Махарадж?
Има разбира се. Вече имах учител, бях получил посвещение. Моят най-общ интерес към готвенето беше съвсем оформен, едва когато се запознах с бхакти йога: готвиш правилно и осъзнато – ти готвиш за Кришна и за неговите представители. И явно добре се е получавало да приготвям храна, вкусът на приготвеното се е харесвал, защото сред мои приятели и дори сред непознати хора възникна имиджът ми, че готвя добре. И когато на неделните програми, или когато идваше Тиртха Махарадж, аз готвех и той беше доволен и бхактите бяха доволни. Появиха се покани от различни общества да готвя на техни събития – търсеха ме като готвач на здравесловна, вкусна, вегетарианска храна. Продължавах да съм бижутер, който отвреме на време готви. По това време Тиртха Махарадж в разговорите ни започва да намеква, че бих могъл да уча другите, че мога да имам медийни изяви, но на мен това ми звучеше несериозно и го приемах като някакъв вид ласкателство или похвала, защото е харесал готвенето ми. Но като минаха 2-3 години готвене по такива събития една групичка последователи на Ошо се обърнаха към мен с предложение да им направя курс, за да ги науча да готвят и те се самоорганизираха в такъв курс. И досега не мога да си обясня как стана всичко. По средата на юни започнахме курс три групи по седем човека: 21 души юни, юли и август, посред лятото стоим в София и имаме курс, вместо примерно като другите хора да идем на море. Така започна всичко. С помощта на Рам Виджай аз успях да намеря и подходящо помещение и да си направя всички необходими покупки – котлони, тенджери и тигани, изобщо посуда и всичко останало в битов план, за да може да се случи този курс – огромна негова помощ, много мощно рамо удари той. Когато завърши този курс, те бяха много впечатлени и казаха, че искат да направят още един курс второ ниво – десет занятия. И същите тези хора доведоха други хора, които също искаха да се учат. Така се задвижиха нещата – от човек на човек. Иначе аз правех стандартните маркетингови неща: да разпечатам плакати и флаери, да ги раздавам насам-натам, да ги лепя, но реално от тях почти никакъв резултат нямаше. И досега е така, от човек на човек вече десет години, общо може би вече над 600 до към 700 човека са минали курса.
Явно от този курс хората имат някаква реална полза, щом се налага дори да се чака ред за да се започне? С какво толкова ги привлича?
Ако си спомняш вече казах, че аз съм само инструмент, че онова, което идва през мен, не е защото самият аз съм нещо особено. Може би имам качества, които помагат, но и за тях Кришна казва в Бхагавад Гита: аз съм талантът в човека – тоест тези качества не са мои, те не ми принадлежат, те са ми дадени и въпросът е да бъдат използвани правилно. На курса се опитвам да дам знанията си и уменията си така, че да има полза за участниците. Така или иначе в някакъв начален момент ние се привличаме от ползата и чак после можем да почнем да осъзнаваме други неща, но така сме устроени – винаги да търсим ползата. И едва когато дойде харесването, започваш да се отваряш повече. И нещо подобно сработва при мен на курса: аз се опитвам да дам повече, да им бъде на тях от полза – те виждат, че има някаква рационалност, нещо което реално им върши работа, дава резултати, плюс и удоволствието за сетивата. А от друга страна курсистите тук намират приятелска атмосфера и по време на курса разбират, че той не е просто кулинарен, а покрай готвенето идват и други неща, свързани с философията, философията на Аюрведа и по-конкретно санкхия философията. В Бхагавад Гита се казва, че йога и санкхия не са различни, въпреки че се водят като две различни даршани, две различни философски гледни точки. Така че това допълнително знание, което тръгва от готвенето, Аюрведа и разкрива цяла една философия как е устроен този свят и смисъла на съществуването ни, ето това е една благоприятна почва за да мога аз да обясня моята лична духовна ангажираност като практика – бхакти йога. Съчетанието от вкусна храна и нови вкусове, развиването на сетивността, плюс едни изчистени концепции за живота, а не отвлечени философски приказки – всичко това като комплекс прави курса привлекателен за тези, които са вече в него и явно те изпитват желание да споделят това със своите приятели и близки, което пък провокира техния интерес и те да дойдат. За мен това е обяснението, механизмът, който движи нещата. Съсредоточието в цялата тази работа е, че аз се опитвам да им служа. А когато някой ти служи, той няма претенции към теб и не те консумира и тогава е безопасно да се свържеш с него. Защото ако някой проявява претенции за нещо, нашето его веднага реагира отбранително и е трудно да се получи връзка. Това е огромна сила: да можеш да служиш и да нямаш претенции, да не чакаш резултат, но наистина е много трудно постижимо.
Предстои /7 февруари/ твоя лекция на тема Петте коши, с какво тази лекция ще бъде полезна за тези, които ще я посетят?
Тя помага да разбереш себе си, да разбереш околните и това прави по-лесно общуването. От предишни подобни лекции имаше отзиви от различни участници, че едва сега им е станало нещо наистина ясно по една тема, по която са чели тук и там, но все не са успявали да ги свържат нещата в цялостта им. Знанието за нашето тяло като петте коши, за устройството на нашите вътрешни тела ни помага, то носи реална полза в ежедневието ни. Няма голям смисъл от това да знаеш нещата чисто философски, абстрактно, без приложимост и полза за физическото ни здраве, за общуването ни.
Какво още би искал да споделиш с читателите на нашия сайт?
Аз вече всъщност го споделих, че служенето на Кришна е да служиш на бхактите. Това си е инструкция на самия Кришна. Аз като човек стъпил на бхакти пътя това служене мога да го видя, да го почувствам, то не е абстракция. И това е, което има голяма пречистваща сила за мен и най-много ме вдъхновява.