Шри Шукламбар Брахмачари

Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шукламбар Брахмачари бил преди една от съпругите на бранините-жреци във Враджа. Махапрабху си просел храна от него и я изяждал. А някои хора казват, че той бил един от самите брамини-жреци.

(Гаура-ганоддеша-дипика 191)

Бедният просяк

Шукламбар Брахмачари бил жител на Навадвип, разиграващ забавлението да бъде беден брамин-просяк. Той изпитвал силна обич към Бога. Макар за обикновените обусловени души да бил просто един потънал в мизерия сиромах, за трансцеденталните очи той бил богат с любовта си към Махапрабху.

Према-дхана вина вйартха даридра дживана
Даса кари бетана море деха према-дхана

Без богатството на Божествената Любов животът ми е мизерен и безсмислен. Наеми ме за Свой слуга и ми плати с монетата на екстатичната Божествена Любов!

(Чайтанйа Чаритамрита 3.20.37)

Когато Махапрабху се завърнал от Гайа, той се срещнал с бхактите за пръв път именно в къщичката на Шукламбар Брахмачари.

Тогава Шриман Пандит тръгнал по брега на Ганг към дома на Шукламбар Брахмачари, където Богът бил обявил, че ще се срещне с преданите тази нощ. Чувайки съобщението на Шриман, Гададхар Пандит бързо го последвал. Той се скрил в къщата на Шукламбар, надявайки се да подслуша нещо, защото Махапрабху със сигурност щял да говори за Кришна. Всички любящи отдадени на Бога като Садашива, Мурари, Шриман и Шукламбар се били събрали там, когато ненадейно Вишвамбхар пристигнал.

(Чайтанйа Бхагавата 2.1.78-82)

Шрила Гададхар Пандит Госвами, Садашива, Мурари Гупта, Шривас Пандит, Шриман Пандит, както и другите станали свидетели на екстатичната промяна на Махапрабху в дома на Шукламбар.

Богът краде ориз от просешката торба на Шукламбар

Шукламбар Брахмачари бил голям щастливец, защото Богът откраднал от него ориз и сам го изял.

(Чайтанйа Чаритамрита 1.10.38)

Шукламбар Брахмачари поддържал тялото и душата си заедно предлагайки и ядейки храна, която ежедневно сбирал от просия. Понеже бил непрестанно потопен в радостта от възпяването на Святите Имена на Бога, от помнененто на качествата и забавленията Му, той никога не страдал от беднотията си. Невежите го считали за обикновен просяк. Никой не можел да разпознае слугата на Махапрабху, докато не получел Божията милост.

Един ден Махапрабху седял самичък, потънал в транса на предаността, когато се случило наблизо да мине Шукламбар Брахмачари с просешката си торба на рамо. Виждайки Бога, той екстазно затанцувал. Богът с радост гледал дълбината на Шукламбаровите чувства и започнал да го слави. И тогава изведнъж грабнал шепа сух ориз от торбата му и започнал да я дъвче. Шукламбар Брахмачари се разтревожил, гледайки как Богът яде неочистените и натрошени зрънца на такъв нискокачествен ориз и се почувствал, сякаш е извършил оскърбление. Богът го успокоил с думите, че Той винаги яде храната на Своите предани с голям възторг, но че не Го интересуват и най-хубавите ястия на не-отдадените. Бхактите с радост наблюдавали милостта на Бога към Шукламбар Брахмачари, който бил благословен.

Богът рекъл: „Слушай, Шукламбар Брахмачари. Аз обитавам непрестанно сърцето ти. Когато ти ядеш и Аз ям. Когато тръгваш по просия, Аз вървя до теб. Аз дойдох за да раздам Божествената Любов, а ти си Мой слуга живот след живот. Затова ще те даря с према бхакти, която е самата Ми душа.” Когато бхактите чули благословията на Бога, завикали ликувайки: „Джая! Джая!”

(Чайтанйа Бхагавата 2.16.133-138)

Шрила Бхактисиддханата Сарасвати Госвами Тхакур перефразира благословията на Махапрабху в своята „Гаудийа-бхашйа”: „Ти си Моят беден слуга живот след живот. Ти не пожела, влизайки в този свят, да станеш глава на семейство. Остана ерген и започна да просиш от къща на къща, предлагайки Ми всичко, което бе сбрал през деня. Обетът на целомъдрието е нерушим. Ти си освободен от светския егоизъм, присъщ на семейните, както и на оттеглилите се. Така на практика си установен в най-висшата степен на духовния живот, на ордена на отречението. Ти всъщност си истински саннйаси, напълно отдаден носител на данда, защото с успех си свързал всяко действие на своето тяло, ум и реч със служене на Мен. Аз постоянно се моля за твоите дарове, защото ти нямаш интерес да се наслаждаваш на нищо, което не Ми е било предложено. Затова показах Своята сила и ти отнех всичко, оставяйки те сиромах.”

(Чайтанйа Бхагавата 2.16,123).

Богът яде в дома на Шукламбар

В „Чайтанйа Бхагавата” се разказва също и че Богът ял сготвен ориз в къщурката на Шукламбар Брахмачари, бидейки привлечен от любовта му. Когато Богът съобщил на Шукламбар, че желае да се храни в дома му, брахмачаринът се изнервил, защото се боял, че не е способен да осигури подходяща храна за Него със своя изпросен ориз. Богът обаче настоятелно му повтарял, че наистина иска да бъде така и тъй Шукламбар отишъл при другите бхакти да им поиска съвет. Те му предложили да готви без да докосва храната и казали, че това би било удовлетворително.

В уречения ден Шукламбар се изкъпал и преоблякъл. След това запалил огнището и сложил вода да заври. После без да докосва ориза, той го изсипал във водата заедно с ядки от бананово дърво (тхор), през цялото време пеейки емоционално: „Джая Кришна Гопал! Говинда! Ванамали!” В този миг Лакшми Деви благословила с погледа си храната, сготвена от отдадения. Когато Махапрабху пристигнал в къщата на Шукламбар със спътниците Си, Той предложил ориза и зеленчуците на Вишну със собствените Си ръце. Когато дошло време да я опита, Той похвалил вкуса й, казвайки: „През целия си живот не съм ял нещо толкова вкусно.” Още веднъж бхактите се просълзили, виждайки милостивото отношение на Бога към Шукламбар.

Когато отдадените видели обилната благодат, която Богът излял върху Шукламбар Брахмачари, те се разридали. Богът продължил щастливо да яде, наслаждавайки се на всяка хапка. Нека всички богати милионери видят милостта, която получи просяка Шукламбар. Никой не може да добие Божията милост чрез богатства, висше раждане или ученост. Писанията отново и отново ни казват, че Бог е достижим единствено чрез вкуса на предаността.

(Чайтанйа Бхагавата 2.26.28-31)

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур коментира този пасаж в „Гаудийа-бхашйа”: „Вишну е Богът на Жертвата, който яде единствено онова, което Брама му е предложил чрез жертва. Шукламбар Брахмачари просел ориз по къщите. Този ориз често е подварен, вместо да е изсушен на слънце. Затова брамините обикновено го считат за замърсен и отказват да го приемат. Но за Вайшнавите оризът, получен от просия, е по-ценен от който и да било друг ориз, защото е бил добит по Божия милост. Макар повърхностно погледнато той да изглеждал нечист, замърсен от докосването на не-отдадени и предлагането му да се смята за отклонение от обичайните правила и предписания, в пътя на Махапрабху чистотата на сърцето на отдадения е най-важният елемент в маха прасадама. Човек не бива да си мисли, че само милионерът е подходящ да предлага храна на Бога. Шукламбар бил сиромах, но Богът харесал храната, която той бил сбрал чрез просия. Грешниците, лишени от каквато и да било склонност към служене, не биха могли изобщо да разберат това.”

Шукламбар също е изброен в „Чайтанйа Бхагавата” сред бенгалските бхакти, които ходели на ежегодно поклонение до Пури.