Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Нищо не се знае за родното място или родителите на Субуддхи Рай, освен че е бил роден в браминско семейство и бил известен с учеността си. Животът му се помни, защото получил приятелството на Махапрабху и Неговата специална благословия. През първата половина на живота си той за кратко заемал позицията на цар на Гаудадеш. (Според Бенгалския Речник на Ашутош Деб, Гауда било името на древната столица на Бенгал, от която цялото Бенгалско кралство било наречено така. Навремето всички западно-бенгалци били познати под името Гаудии, но това име се е превърнало в синоним на Вайшнавите – последователи на Чайтанйа Махапрабху).

Докато Субуддхи бил цар на Гауда, Хюсеин Кхан Сайид който след това станал Шах, му бил протеже и работел за него. (Чайтанйа Чаритамрита 2.25.180)

Субуддхи поставил Хюсеин Кхан за отговорник при изкопаването на огромно езеро, но тъй като Хюсеин направил някои грешки, той заповядал да го бичуват. По ирония на съдбата не след дълго самият Хюсеин Кхан станал цар на Гауда и бил познат под името Алауддин Хюсеин Шах (1493-1519). Въпреки всичко дори след като станал цар, той продължил да се отнася със Субуддхи Рай с голямо уважение заради помощта, която бил получавал от него в миналото. Той никога не възнегодувал срещу побоя, получен от Субуддхи, но въпреки това белезите останали по тялото му.

Един ден царицата на Хюсеин Шах ги видяла и попитала откъде са. Когато царят разказал на жена си историята, тя се разгневила и поискала от съпруга си да осъди Субуддхи на смърт. Хюсеин Шах отказал да стигне до такава крайност, затова жена му предложила да го накаже като го лиши от кастата му. Шахът отказал да стори това, знаейки че то било равносилно на убийство. Обаче жена му продължила да настоява, като дори заплашила че ще се самоубие ако той не направи нищо. Накрая Шахът бил принуден да отстъпи пред съпругата си и дал на Субуддхи да пие вода, което според хиндуистките обичаи означавало че той загубил кастата си.

Дори и преди тези събития Субуддхи бил станал напълно непривързан към материалния живот. Той използвал тази възможност за да напусне семейството и дома си и да иде да живее в Бенарес. Там разпитал Смарта Брамините какво да стори в изкупление на изгубения си кастов статус. Те му отвърнали, че трябва да извърши самоубийство, изпивайки врящо гхи. В „Гаудия Вайшнава Абхидхана” се казва, че било обичайно да се извършва покаяние чрез скачане в огън от слама (който не е лесно да бъде изгасен). Други обаче възразили, казвайки че такова тежко наказание не съответства на миниатюрната природа на оскърблението. Тази разлика в мненията сред брамините разколебала Субуддхи Рай.

Известно време след това, когато Махапрабху дошъл в Бенарес, Субуддхи отишъл да се срещне с Него и Му разказал цялата история от игла до конец. Богът му препоръчал да иде във Вриндаван и да мантрува имената на Кришна. Махапрабху казал:

„Махни се от това място и иди във Вриндаван. Възпявай святите имена на Кришна неспирно. Дори простото отражение на Името ще унищожи всички грехове, които си извършил. А ако продължиш да мантруваш, ще спечелиш лотосовите нозе на Кришна.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.25.191-193)

По заръка на Бога Субуддхи Рай тръгнал за Вриндаван, спирайки по пътя в Прайаг, Айодхйа и Наймишаранйа, където оставал за известно време. Когато най-сетне пристигнал в Матхура, той научил че Богът вече бил тръгнал за Прайаг и че тъкмо Го е изпуснал. От мъка и дълбока раздяла, Субуддхи заживял в интензивно отречение. Изкарвал си прехраната като събирал сухи дърва из джунглата и ги продавал в Матхура. Преживявал от нищожната сума, която припечелвал, ядейки само сушен грах колкото да поддържа тялото и душата си заедно. При това успявал да задели настрана малко пари, които използвал в служене на бенгалските Вайшнави, хранейки ги с ориз и кисело мялко.

Субуддхи Рай събирал изсъхнали дърва, продавайки ги в Матхура, поличавайки 5-6 пайса за всеки товар. Като се хранел със сух грах, той похарчвал само една пайса за храна. Останалите пари пазел при един търговец. Когато и да видел някой Вайшнава в нужда, той го нахранвал, а когато Гаудия Вайшнавите пристигали в града, той им осигурявал ориз, кисело мялко и синапено масло за обтриване на тялото.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.25.197-199)

Рупа Госвами се радвал много, виждайки отречението на Субуддхи Рай и неговото служене към Вайшнавите. Той взел Субуддхи със себе си при посещението на всички святи места във Враджа Мандала.

От това става ясно, че служенето към Вайшнавите не е запазено само за богатите. Дори един беден човек би могъл да намери начини да служи на Вишну и на Вайшнавите ако има искреното желание да го направи. Това е примерът, показан чрез святия живот на Субуддхи Рай.

Когато Санатан Госвами вървял от Бенарес към Матхура, той следвал главния път от Прайаг по заръка на Бога. Междувременно Рупа и Анупам вървели по пътя край брега на Ганг за да се срещнат с Махапрабху в Прайаг. Пристигайки в Матхура, Санатан научил от Субуддхи Рай, че е изпуснал Рупа и Анупам. Субуддхи показал голяма обич към Санатан, познавайки го още от предишния му живот като правителствен министър. Той искал да му служи, но Санатан бил твърде смирен за да приеме служенето му.

Субуддхи прекарал остатъка от живота си във Вриндаван, обожавайки Бога като възпявал Святите Имена, живеейки в дълбоко отречение. Датата на неговото напускане е неизвестна.