Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха МахараджКришна Дас Кавирадж нарича Сварупа Дамодар най-важният спътник на Бога.

„Две личности познавали Бога най-добре: Парамананда Пури и Сварупа Дамодар.”
(Чайтанйа Чаритамрита 1.10.124-125)

В Своята лила на златен аватар, Махапрабху е самият Кришна, обвит от копнежа и сиянието на тялото на Шримати Радхарани. Шри Сварупа Дамодар Госвами бил другото аз на Бога. Във Враджа-лила той бил другото аз на Радхарани, Лалита Сакхи. Такова е мнението на Гаудия сампрадая, въпреки че Кави Карнапур в „Гаура-ганоддеша-дипика” го идентифицира като другата приятелка на Радха, Вишакха Деви: „Същата онази Вишакха, която учеше Радха на най-различни изкуства във Враджа, днес е Сварупа Дамодар, който се радва в настроението на Радха и Кришна.”

И в двата случая Сварупа Дамодар имал специално влечение към мадхурйа-раса, в настроението на сакхи на Радха. Както Кришна Дас Кавираджа пише:

„Парамананда Пури изпитвал родителска обич към Махапрабху; Рамананда Рая Го обичал в чисто приятелство; обичта на Говинда Дас към Бога била като на слуга. Гададхар, Джагадананда и Сварупа Дамодар Го обожавали в екстаза на най-висшата раса. Сърцето на Махапрабху било победено от тези четири различни любовни настроения.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.2.78)

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур обяснява тези стихове в своята „Анубхашйа” така:

„Шри Парамананда Пури, който бил Уддхава в Кришна лила, обичал Махапрабху с родителско чувство; Рамананда, който независимо дали бил Вишакха или Арджуна, изпитвал чистите чувства на близкото приятелство; Говинда и останалите било посветени на своите служения към Бога и били обзети от чистото настроение на служене. Гададхар, Джагадананда и Сварупа Дамодар служели на Бога в най-висшето настроение, т.е. еротичната любов (мадхурйа-раса). Богът се чувствал задължен на Своите отдадени, приемайки тяхното обожание, компанията им, служенето и радостта им.”

В последните 12 години от Своите забавления в Пури, Богът оставал непрестанно потопен в чувствата на Радхарани. В онези дни единствено Сварупа Дамодар и Рамананда Рая били способни да усетят дълбината на Неговите емоции от вкусването на теми, които само те имали привилегията да познават.

Ден и нощ Махапрабху в екстаз се наслаждавал на песните на Чханди Дас и Видйапати и на пиесите на Рамананда Рая, също както и на „Кришна-карнамрита” и „Гита-говинда” в компанията на Сварупа и Рамананда.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.2.77)

Дневникът на Сварупа Дамодар

Специалната свързаност на Сварупа Дамодар с Бога означава, че той интимно познавал последните Му години и мистичните Му екстази. Кришна Дас Кавирадж пише, че Сварупа Дамодар е източникът на най-поверителното знание за инкарнацията на Бог Чайтанйа:

Аз вече показах, че проповядването на санкиртан движението била външната причина за спускането на Бога. Съществува друга, първостепенна цел за Божията инкарнация. Тя е лична работа на Кришна, най-дълбоко наслаждаващата се на любовна обмяна личност. Тази най-поверителна причина е тройна, както разкрива Сварупа Дамодар Госвами. Шри Сварупа Дамодар Госвами е бил изключително близък на Бога, затова той знаел всички тези неща.
(Чайтанйа Чаритамрита 1.4.103-105)

Така Сварупа Дамодар станал авторитета, чрез който всред обществото на преданите дошло познанието за последните години на Махапрабху.

Мурари Гупта описал всички ранни забавления на Бога под формата на бележки. Сварупа Дамодар сторил същото с последните забавления на Махапрабху. Отдадените описвали делата на Бога, следвайки реда даден в тези бележки.
(Чайтанйа Чаритамрита 1.13.15-17)

Шрила Бхактивинода Тхакур коментира тези стихове така: „Бележките на Мурари Гупта за ранните забавления на Бога все пак са запазени, така че отдадените могат да ги описват с подробности, правейки справка с записаните от него текстве. Докато от друга страна Вайшнавите само за чували за дневника (карача) на Сварупа Дамодар чрез Рагхунатх Дас Госвами”.

Чайтанйа лила е като най-изящна скъпоценност. Шри Сварупа Дамодар Госвами я опазвал в пазвата си, а след това я поставил като украшение около шията на Рагхунатх Дас. Тук съм записал онова, което съм чул от Рагхунатх Дас. Сега аз давам всичкоот себе си за да предам този дар на отдадените.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.2.85)

 

Шрила Бхактивинода Тхакур казва следното за този стих: „Сварупа Дамодар е описал последните забавления на Бога в кратко изложение в стихове на санскрит, познато като карача. Той накарал Рагхунатх Дас да запамети тези стихове, а по-късно Кришна Дас Кавирадж Госвами разпростанил тези разкази за делата на Бога из света. Така, макар дневникът (карача) на Сварупа Дамодар никога да не е бил публикуван под формата на книга, самата „Чайтанйа Чаритамрита” е неговата есенция.”
(Амрита-праваха-бхашйа)

Киртанът на Сварупа Дамодар

Шри Сварупа Дамодар доставял огромна радост на Махапрабху, пеейки песните на Видйапати, Чханди Дас и „Гита-говинда”. Той бил съвършен музикант като гандхарвите, а в познанването на писанията бил досущ като Брихаспати. Нямало личност, равна на него. Шри Сварупа Дамодара бил много скъп и на Адвайта Ачарйа и на Нитйананда Прабху и бил самият живот и душа на всички бхакти, начело със Шривас Тхакур.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.10.115-117)

Кришна Дас Кавирадж Госвами опива степента, до която Шри Сварупа Дамодар Госвами и Рамананда Рая били скъпи на Махапрабху в 15 глава от Антйа-лила:

Богът прегърнал Сварупа Дамодара и Рамананда Рая през раменете и рекъл: „Чуйте Ме, Сварупа и Рама Рая! Кажете Ми, какво да направя, къде да ида да намеря Кришна? Вие можете да ме посъветвате най-добре.” Така Гауранга доверявал историята на злочестината Си на Сварупа и Рамананда , а те Го успокоявали в скръбта Му. Сварупа пеел, а Рамананда рецитирал санскритски стихове, носейки радост на Бога с поеми от „Кришна-карнамрита” и с песните от Видйапати и „Гита-говинда”.
(Чайтанйа Чаритамрита 3.15.24-27)

Подобен пасаж може да бъде намерен и в 20 глава на Антйа-лила:

Такъв бил животът на Махапрабху в Нилачала: Той прекарвал дните и нощите потънал в мъките на раздялата с Кришна. Сварупа и Рамананда били винаги край Него, довеждайки Го до екстаз със своите рецитали на песни и стихове, съответстващи на настроението Му.
(Чайтанйа Чаритамрита 3.20.3-4)

Вриндаван Дас Тхакур също изброява Сварупа Дамодар Госвами като един от основните придружители на Махапрабху в своята „Чайтанйа Бхагавата”. Там той описва как Богът губел външното Си съзнание, слушайки киртаните на Сварупа. Когато Шрила Гададхар Пандит Госвами живеел в храма Тота Гопинатх, той давал беседи върху „Бхагаватам” в състояние на екстазен транс, говорейки основно върху частите, описващи живота на Прахлад и Дхрува. Махапрабху бил заливан от осемте екстатични симптома, чувайки киртаните на Сварупа Дамодар, точно както Му се случвало и докато слушал лекциите на Гададхар върху „Бхагаватам”.

Гададхар Пандит бил основният експерт относно „Бхагаватам”, а Сварупа Дамодар – относно киртана. Сварупа Дамодар пеел самичък, а Махапрабху изгубвал себе Си в танци. Той проявявал такива симптоми на екстаз като сълзи, треперене, смях, припадъци, настръхване и търкаляне по земята, като всичко това се случвало в тялото Му докато танцувал с бхактите. Само щом чуел Сварупа Дамодар да пее на висок глас, Той губел съзнание и падал в несвяст на мига. Сред придружителите саннйаси на Бога няма друг като Сварупа. Той Му бил толкова скъп, колкото Парамананда Пури. Шри Сварупа Дамодар бил въпръщение на насладата от трансцеденталната песен, караща Махапрабху да затанцува. (Чайтанйа Бхагавата 3.10.36-43)

Ранният му живот и саннйас

Имаме следната информация за Шри Сварупа Дамодар Госвами по отношение на телесната му идентичност: преди да приеме саннйас, той бил познат под името Пурушоттам Ачарйа или Пурушоттам Бхаттачарйа. В „Гаудия Вайшнава Абхидхана” се разказва следното: Имато на баща му било Падмагарбха Ачарйа, името на майка му е неизвестно, но тя била дъщеря на Джаярам Чакраварти. Домът на Джаярам бил в село Бхитадийа на брега на река Брахмапутра в Бангладеш, но по-късно семейството му се преселило в Навадвип. След като Пурушоттам се родил обаче, Падмагарбха оставил жена си и детето в дома на своя тъст и заминал за Митхила и Каши да учи. Така Пурушоттам Ачарйа израстнал в дома на своя дядо в Навадвип.

По-късно когато Махапрабху приел саннйас, Пурушоттам бил неспособен да остане повече в Навадвип поради силното чувство на раздяла с Бога и заминал за Бенарес, където също приел живот в ордена на отречението. Това е описано както следва в „Према-виласа”:

Пурушоттам бил жител на Навадвип, живеейки с родителите на майка си. Надарен с всички добродетели, той станал скъп преданоотдаден на Махапрабху. Когато Богът приел саннйас, той полудял от раздялата с Него и заминал за Бенарес, където също приел саннйас. Сварупа Дамодар било името, което получил. Той бил интимен бхакта на Бога, океан от раса.

Кришна Дас Кавирадж Госвами пише накратко за ранния живот и саннйаса на Шри Сварупа Дамодара в „Чайтанйа Чаритамрита” (2.10.102-114), където разказва за пристигането му в Джаганнатх Пури:

Сварупа Дамодар бил най-близък приятел на Бога и океан от трансцедентална сладост. Преди да приеме саннйас той живеел с Навадвип заедно с Махапрабху, където бил познат под името Пурушоттам Ачарйа. Когато видял Махапрабху да приема ордена на отречението, той сякаш полудял и незабавно заминал за Бенарес да приеме саннйас. Неговият саннйас гуру Чайтанйананда Бхарати му дал инструкцията да изучава „Веданта Сутра” и да я преподава на другите. Сварупа Дамодар бил велик отреченик, както и и ерудиран учен, приел подслон в забавленията на Кришна с цялото си сърце и душа.

В страстното си нетърпение да обожава Шри Кришна без никой да го безпокои, той приел ордена саннйас в състояние на делириум. Поемайки обетите на саннйас, Пурушоттам Ачарйа последвал регулиращите принципи, отказвайки се от шикхата и свещения си шнур, но не приел шафранената одежда, нито пък саннйаска титла, взимайки по-скоро име на брахмачари, Сварупа.

След това Сварупа Дамодара взел разрешение от своя саннйас-гуру да иде в Нилачала, където ден и нощ се наслаждавал на екстазната любов към Кришна. Макар да бил достигнал върховете на учеността, той не разговарял с никого, оставайки в уединение, неразпознат.

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур прави следния коментар на тази част от „Чайтанйа Чаритамрита”:

„В сектата Дашанами основана от Шанкарачарйа, линиите приемащи саннйас имената Тиртха и Ашрам следват обичая да дават на послушниците в ордена на отречението титлата Брахмачари. От такъв послушник след това се изисква да даде обет за безбрачие за остатъка от живота си. В случая на Пурушоттам Ачарйа, брахмачарийската титла била Сварупа Дамодар. Брахмачарите, наречени Сварупа, обикновено получават саннйаската титла Тиртха, приемайки шафранените дрехи йога-патта.”
(Анубхашйа 2.10.102)

„В сектата Дашанами трябва да бъдат следвани определени регулиращи принципи преди приемането на саннйас: човек трябва да изпълни осем вида „шраддха” – предлагане на възлияния на предците, както и жертвоприношението „вираджа”. След това той отрязва снопчето си коса, наречено „шикха” и се отказва от свещения шнур. Сварупа Дамодара преминал през тези предварителни процеси при приемането на саннйас, но не и през стъпките „гурвахвана” или „зовът на гуру”; той не приел шафранени одежди, саннйаска титла, нито данда и по тази причина запазил своето брахмачари име.”
(Анубхашйа 2.10.108)

Тук би могло да се спомене, че за онези, които следват формалностите на триданди саннйас запазването на шикхата, на свещения шнур и на шафранените дрехи са одобрени и утвърдени от „Сканда-пурана”, която постановява: „Носейки шикха, свещен шнур, шафранови одежди и канче за вода камандалу, един триданди саннйаси трябва да остане чист в навиците си и постоянно на мантрува Гайатри мантрата.”

Шрила Бхактивинода Тхакура коментира същия текст в своята „Амрита-праваха-бхашйа”: „Пурушоттам Ачарйа последвал примера на Махапрабху и приел саннйас, просто като се отказал от своята шикха и сутра. Неговото саннйас име било Сварупа Дамодар. Той не приел формалността йога-патта, защото искал да избегне каквато и да било опастност от фалшиво възгордяване от положението си на саннйас. Той просто искал да обожава Кришна без притеснения.”

В коментарът „Анубхашйа” към Ади-лила (4.105) на „Чайтанйа Чаритамрита”, Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур пише: „Пурушоттам Бхаттачарйа бил жител на Навадвип. Дори преди Махапрабху да приеме саннйас, той копнеел да се отрече от света. Напускайки дома си, Пурушоттам заминал за Бенарес, където заел позицията на брахмачария в една група от Дашанами саннйаси. Ставайки брахмачари, той получил името Дамодар Сварупа. Той без притеснение извършил саннйаските ритуали и пристигнал в Нилачала, Джаганнатх Пури, където прекарал остатъка от живота си в лотосовите нозе на Бога. Така Сварупа Дамодар станал постоянен спътник на Махапрабху, усилвайки радостта на Бога като пеел песните, които Богът пожелаел. Сварупа Дамодар разбирал тайната мисия на Махапрабху и единствено по неговата милост всички отдадени на Бога могат да разберат дълбоката му цел.”

Сварупа идва в Пури

Когато Махапрабху се завърнал от пътешествието си из Южна Индия, донасяйки добрата съдба на обитателите й чрез дара на Кришна према, Нитйананда изпратил Неговия слуга Кала Кришна Дас в Навадвип да съобщи на бхактите, че Богът е пристигнал в Пури. Тази новина донесла силна радост на Сачи Мата, Адвайта Ачарйа, Шривас Пандит и на останалите отдадени. Те незабавно започнали да правят приготовления да посетят Бога в Пури.

Парамананда Пури живеел в къщата на Сачи Мата и решил да замине преди другите заедно с един брамин на име Камала Канта. Така те били първите бенгалци, пристигнали да видят Бога в Пури. Не дълго след това Пурушоттам Ачарйа, който се намирал в Бенарес и вече бил приел саннйас от Чайтанйананда Бхарати, получавайки името Сварупа Дамодар, също дошъл и с радост се присъединил към придружителите на Бога. Когато за пръв път видял Бога, Шри Сварупа Дамодар Госвами произнесъл следната молитва:

„О океане от милост, Шри Чайтанйа Махапрабху! Нека Твоята благодатна милост изгрява като зората, разпръскваща всички материални скърби, караща всичко да заблести от чистота, събуждаща трансцеденталното щастие, приключваща със споровете и несъгласията между различните писания, даряваща вкуса на духовния живот и опияняващата радост на преданото служене, разкриваща силата на сладостта на интимните чувства и подлудяваща умовете на онези, които са Ти се отдали.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.10.119. Чайтанйа-чандродайа-натака 10.8)

Шри Сварупа Дамодар най-напред получил милостта на Бога под формата на прочувствена прегръдка. След това той отдал поклоните си на Нитйананда Прабху и Парамананда Пури и бил представен на Джагадананда и останалите. За пръв път Сварупа видял Рамананда Рая, когато той дошъл след това в Пури заедно с цар Пратапарудра.

Приятелството с Пундарика Видйанидхи

Джаганнатх имал ежегоден фестивал в Пури, наречен Ориана Шаштхи. По този случай Неговите пуджари обличали муртито в дрехи, по които все още имало кола от тапиока. Шри Пундарика Видйанидхи не одобрявал това, което вършели пуджарите, защото смятал подобни дрехи за нечисти. Той отишъл при Сварупа Дамодар и го запитал какво мисли по въпроса. Сварупа Дамодар рекъл: „Богът е напълно независим. Той не зависи от правилата, регулиращи обожанието на мурти, дадени в Смрити.”

Видйанидхи незабавно му отвърнал: „Съгласен съм, че Джаганнатх е напълно независим. Но това не означава, че пуджарите не зависят от правилата и разпоредбите на писанията. Те да не се мислят за Брахма, че да обличат Бога в непрани дрехи?! Не знаеш ли, че дори ако само докоснеш дреха, по която има кола, трябва незабавно да си измиеш ръцете?”

Същата нощ Джаганнатх и Баларам се появили в съня на Пундарика Видйанидхи и го зашлевили по бузите задето бил критикувал служителите им. Правейки това, Джаганнатх показал, че никой не може да критикува слугите Му поради някакъв привиден недостатък в поведението. Смарта брамините имат специалната склонност да съдят Вайшнавите, че пропускат да се придържат стриктно към тайнствените стандарти на Смрити. Макар страните му да се били подули от шамарите, Шри Пундарика Видйанидхи ликувал от радост, че е бил докоснат от Божествата. Сварупа Дамодар също го поздравил за късмета му:

Гледайки Пундарика Видйанидхи, Сварупа Дамодар усетил в него да се надига силна обич към приятеля му. Всъщност той заплувал в океан от екстаз. Приятелят винаги чувства радост от добрата съдба на приятеля си. Двамата започнали да се смеят буйно и Сварупа Дамодар казал: „Слушай, братко. Никога не съм виждал или чувал за подобно наказание. Богът е дошъл лично да те накаже в съня ти. Не бях чувал подобно нещо, но сега виждам, че ти се е случило!” Двамата приятели били потънали в чувство на удовлетворение. Те прекарвали ден и нощ, разговаряйки за нищо друго, освен за темите на Кришна съзнание.
(Чайтанйа Бхагавата 3.10.173-177)

Забавленията Гундича и Ратхайатра

Шри Сварупа Дамодар бил един от основните участници в чистенето на храма Гундича в навечерието на Ратхайатра. „Нитйананда, Адвайта, Сварупа, Брахмананда Бхарати и Парамананда Пури мъкнели кофи с вода”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.12.109)

Докато миели храма, един простосърдечен, но интелигентен брамин, незапознат с природата на Вайшнавския етикет на предаността взел малко вода, ненадейно я лиснал върху нозете на Бога и я изпил. Ако се погледне на идентичността на Махапрабху като инкарнация на Кришна, със сигурност не било оскърбително да се пие вода, с която са били измити нозете Му, макар това да било извършено вътре в храма; но в този случай Махапрабху действал като пример за света и показал неудовлетворение от поведението на брамина, за да не го имитира никой друг и да не се превърне в оскърбител в нозете на муртите. Той изразил гнева си пред Сварупа Дамодар, който хванал бенгалския брамин и му се скарал извън храма. В следния миг обаче Сварупа Дамодар се върнал при Бога и Го помолил да прости на брамина. Макар един Вайшнава външно и да изглежда коравосърдечен, вътре в себе си той или тя са винаги изпълнени със състрадание и мислят за благото на всяко живо същество.

Всеки ден по време на Ратхайатра фестивала на Баларам, Джаганнатх и Субхадра, Богът съставял четири киртан групи от Своите отдадени. Сварупа Дамодар пеел в първата от тях, а Адвайта учатвал като водещ танцьор. Когато се присъединяли и другите санкиртан групи от Шантипур, Шрикханда и Кулина всички заедно ставали седем сампрадайи. Във всяка група имало по двама мридангаджии, което означава, че общо били 14. Когато киртанът започвал във всяка от групите Махапрабху проявявал божественото си могъщество, появявайки се едновременно всред всяка една от тях. Шрила Бхактивинода Тхакура пише: „Точно както Богът се разширил в неизброими форми по време на танца Раса и женейки се за цариците в Дварака, по същия начин и Бог Чайтанйа се разширил за да присъства във всяка една от киртан сампрадайите. Учатниците във всяка група били убедени, че Богът е само и единствено сред тях.”

Пожелаел ли да танцува лудо, Махапрабху събирал заедно седемте групи и танцувал всред тях, назначавайки девет певци, главният сред които бил Сварупа Дамодар. Докато бхактите постепенно се напивали от киртана, Махапрабху танцувал неистово и дълго. След това настроението Му се променяло. Сварупа Дамодар разбирал това и запявал:

Сей то парананатха пайну
Йаха лаги мадана-дахане джхури гену

„Най-сетне намерих Господаря на живота си, по когото толкова отдавна изгарям в пламъците на копнежа”.

Бхактивинода Тхакур пише: „Когато нестовият танц на Бога свършвал, Той потъвал в настроението на Радхарани на Курукшетра. Тази песен за срещата с любимия след сълга раздяла идвала спонтанно на устните на Сварупа Дамодар.” Чувствайки настроението на единение да се усилва все повече, Богът мълвял следните стихове:

„Любимият ми е същият онзи, който отне девствеността ми и нощите са пак така напоени с лунно мляко, каквито ги познавахме. Същият ветрец подухва откъм хълмовете Виндхйа, натежал от аромата на разцъфнали жасмини. И аз съм си уж същата, и все пак жадувам с цялото си сърце за тръстиковите гнезда край потока, където вкусвахме нашите екстазни, красиви, неспирни талази от любов.” (Чайтанйа Чаритамрита 2.1.58)

Този стих бил написан за двама земни любовници, но Махапрабху го произнасял с благоговение. Никой не разбирал скритият му смисъл, освен Сварупа Дамодар. Когато Рупа Госвами чул Бога да рецитира този стих, самият той съчинил друг стих, разкриващ дълбокото значение, което Богът бил прозрял. Той го записал на едно палмово листо и го скрил на тавана на своята колиба. Когато Махапрабху отишъл в къщичката му, Той случайно зърнал палмовия лист и така прочел стиха. Тогава потънал в екстаз и докато оставал в това състояние Рупа Госвами дошъл и веднага паднал на пода като пръчка.

Богът се изправил и го зашлевил. След това го прегърнал и му заговорил: „Никой не знае значението на моя стих. Ти как разбра мисълта ми?”

Казвайки това, Богът дарил всички благословии на Рупа Госвами и взимайки стиха го показал на Сварупа Госвами. В голямо удивление Богът го запитал как е могъл Рупа Госвами да разбере мислите му. Шрила Сварупа Дамодар отвърнал: „Ако Рупа е можал да разбере онова, което е в ума Ти, вярвам че това се дължи на Твоята специална благословия.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.13.66-72)

Ето стиха на Рупа Госвами:

„О приятелко моя! Това е същият мой любим Кришна, когото виждам тук в Курукшетра; и аз съм същата онази Радха и ние и двамата чувстваме радостта на срещата. И въпреки това аз мечтая за горите по бреговете на Ямуна, където петата нота на Неговата флейта вибрира сладостно в сърцето ми.”
(Падйавали, 383)

Махапрабху виждал храма на Джаганнатх като Курукшетра, а храма Гундича като Вриндаван. Той теглел колесницата на Джаганнатх в настроението на гопи, дърпаща Го обратно към Вриндаван. Шри Сварупа Дамодар Госвами разбирал всичко, което чувствал Махапрабху по време на Ратхайатрата.

Богът с наслада вкусвал денем и нощем тези теми в стаята Си заедно със Сварупа Дамодар. Победен от настроението на гопи, танцувайки пред колесницата на Бога, той повтарял този стих, взирайки се в лицето на Джаганнатх. Никой не би могъл да опише добрата съдба на Сварупа Дамодар, който бил напълно потопон с тялото, ума и душата си в Бога. Неговите сетива са сетивата на Бога; той умеел да пее така, че да накара Махапрабху още по-дълбоко да вкусва любовните чувства.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.13.161-164)

Джаганнатх Дева живее в Дварака, но по веднъж всяка година Той пожелава да иде във Вриндаван. Ратхайатра фестивалът, когато Той пътува от храма Джаганнатх (Дварака) до Гундича (Вриндаван) символизира това желание. Джаганнатх не взима със себе Си Лакшми, защото тя няма качествата да участва във Вриндаван лила. Единствено гопите имат тези качества, а Радха е най-добрата сред гопите. Сварупа Дамодар обяснява тези неща.

„Лакшми няма правото да участва във Вриндаванските игри. Приятелки на Кришна във Вриндаван лила са гопите; единствено те са способни да омаят ума Му.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.14.122-123)

„Радха е най-добрата сред гопите. Тя е раклата със скъпоценни съкровища на любовта всред сияйните и чисти чувства на интимната любов.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.14.160)

Джаганнатх се качва на колесницата, казвайки на Лакшми че ще се завърне на самия следващ ден. Виждайки, че Богът се бави и не си идва, тя се разгневява и събирайки всичките си сили, избухва в атака срещу любимия си. Слугите й улавят слугите на Бога и ги довличат при нея. Любовните кавги, които следват, не могат да бъдат чути никъде по света. Въпреки всичко мана (любовната ревност) на гопите превъзхожда тази на Лакшми, а сред всички гопи, ревността на Радха е най-чиста. Когато Махапрабху пожелавал да чуе за ревността на гопите от Сварупа Дамодар, той Го правел изключително щастлив, отговаряйки му с всички подробности. Сварупа винаги можел да зарадва Бога, защото интимно познавал копнежите Му.

Бхагаван Ачарйа и неговия брат

Шри Сварупа Дамодар Госвами имал сърдечно приятелство със сакатия Бхагаван Ачарйа от Халисахар.

Бхагаван Ачарйа бил голям бхакта, учен и човек с чисти навици. Той дошъл в Пури за да бъде край Бога. Бил инкарнация на пастир, служейки на Кришна в настроение на приятелство. Връзката му със Сварупа Дамодара също се основавала на близко приятелство. Той бил напълно отдаден в лотосовите нозе на Бога и често Го канел да се храни в дома му.
(Чайтанйа Чаритамрита 3.2.84-86)

Бхагаван Ачарйа бил щедър и непретенциозен Вайшнава. Но баща му Шатананда Кхан бил изключителен материалист, а брат му Гопал Бхаттачарйа бил майавади. Когато Гопал Бхаттачарйа дошъл в Пури, простосърдечният и прям Бхагаван Ачарйа помолил Сварупа Дамодар да го чуе как говори върху „Веданта-бхашйа” на Шанкара: „Гопал, по-малкият ми брат, пристигна тук след като приключи следването си по Веданта философия. Елате всички да го чуете как говори за Веданта.”

Сварупа Дамодар Госвами обаче, ядосан поради обичта си към Бхагаван Ачарйа, му отвърнал: „Ти си си загубил разсъдъка, стане ли дума за Гопал; ето сега жадуваш да слушаш майавада философия! Когато един Вайшнава слуша „Шарирака-бхашйа” (майавадски коментари към „Веданта Сутра”), той се отказва от виждането, че Богът е господар, а живото същество Негов слуга. Вместо това той започва да смята себе си за Върховния Господ. Майавада философията е толкова опасна, че дори един високо извисен преданоотдаден, приел Кришна за самия си живот и душа, би могъл да промени отношението си като я чете или слуша.”

Бхагаван Ачарйа рекъл: „Ние всички сме приковани в лотосовите нозе на Криша с целите си сърца и души. Затова не смятам, че „Шарирака-бхашйа” би могла да промени умовете ни.” Сварупа Дамодар отвърнал: „Може и така да е, но слушайки майавада философия, ние чуваме, че Брахман е единствената духовна реалност и че вселената на майа е неистинска, но не получаваме истинско духовно разбиране. Когато един отдаден чуе някой майавади да казва, че живото същество е въображаемо и че Върховният Бог е проявление на невежеството, това разбива сърцето му.” (Чайтанйа Чаритамрита 3.2.92-99)

Сварупа следи за расабхаша

Сварупа Дамодара бил олицетворение на екстатичната любов и напълно познавал трансцеденталната сладост на връзката с Кришна. Ако някой напишел книга или пък съчинял поема или песен, която искал да рецитира пред Шри Чайтанйа Махапрабху, Сварупа Дамодар ги проверявал преди Богът да се съгласи да ги чуе. Махапрабху никога не се радвал да чуе книги или стихове, които противоречали на сиддханта, нито пък обичал да слуша расабхаша, неправилно смесване на предани чувства. Затова практиката на Сварупа Дамодар била да изучава всички литературни произведения за да открие дали заключенията им са верни. Единствено тогава позволявал той да бъдат чути от Бога.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.10.110-114)

Един ден от Източен Бенгал пристигнал поет, който пишел според собствените си прищевки. Той бил съчинил една пиеса и я бил прочел на Бхагаван Ачарйа, който помолил Сварупа Дамодар да каже мнението си за нея. Ако Сварупа я одобрял, тя би могла да бъде показана пред Махапрабху за да Му достави радост. Много от останалите Вайшнави също били похвалили литературните качества на пиесата и така след неспирните настоятелни молби на приятеля си, Сварупа Дамодар накрая се съгласил да я прочете. Но за него било достатъчно да чуе дори само встъпителния стих за да посочи многобройните грешки в него, демонстрирайки как той противоречи на Вайшнавските принципи. Виждайки разочарованието на поета заради това, че го критикуват обаче, Сварупа Дамодар изпитал състрадание към него и казал:

„Иди и изучи „Бхагаватам” от някой Вайшнава. Приеми подслон единствено в лотосовите нозе на Шри Чайтанйа Махапрабху. Винаги общувай с отдадените на Чайтанйа Махапрабху. Ако правиш всичко това, ти ще се потопиш в океана на Неговите божествени учения. Това ще ти донесе ученост в най-зрялата й форма и тогава ще си способен да опишеш природата и забавленията на Кришна по чист начин.
(Чайтанйа Чаритамрита 3.5.131-133)

В дома на Бхагаван Ачарйа се станала онази случка, когато Чота Хари Дас дошъл да проси ориз и разговарял с Мадхави Деви. В резултат на това, че бил говорил с жена, Махапрабху пропъдил Чота Хари Дас. Богът бил твърд като гръмотевица към него и Шри Сварупа Дамодар направил опит да се намеси, убеждавайки Чота Хари Дас да започне да се храни след като той бил решил да гладува. Махапрабху обаче не се трогнал от усилията на Сварупа Дамодар и една година след това Чота Хари Дас отишъл в Прайаг, където напуснал живота си.

Сварупа и госвамите

Когато Санатан Госвами дошъл самичък в Пури от Матхура, той се заразил от краста в джунглата Джарикханда. В Пури той живеел в колибата на Хари Дас Тхакур, където Махапрабху ежедневно идвал да го види, прегръщайки го въпреки гнойните язви, които покривали тялото му. Срамувайки се от състоянието си, Санатан решил да се самоубие, но всезнаещият Бог го възспрял. През време на престоя си в Пури, Санатан бил представен на всички отдадени на Бога, в това число и на Сварупа Дамодар.

Синът на Говардхан Маджумдар, Рагхунатх Дас, подмамил своя гуру и семеен свещенослужител Йадунандан Ачарйа да му разреши да напусне дома си. Той вървял към Пури 12 дни, където срещнал Махапрабху. Махапрабху бил изключително милостив към Рагхунатх и го поверил на Шри Сварупа Дамодар Госвами, който да му бъде настойник. От този ден насетне той бил познат като „Рагху на Сварупа”.

Виждайки слабото и мръсно телце на Рагунатх, Богът усетил симпатия към него. Той се обърнал към Сварупа Дамодар и рекъл: „Поверявам ти този Рагхунатх. Искам да се грижиш за него като да е твой собствен син и личен слуга. Сега вече имам трима Рагхунатх всред Своите придружители, затова този вече ще го наричаме „Рагху на Сварупа”. Казвайки тези думи Богът взел ръката на Рагхунатх и я поставил в ръката на Сварупа Дамодар.
(Чайтанйа Чаритамрита 3.7.201-204)

Рагхунатх Дас никога не говорел директно с Махапрабху. Ако искал да каже нещо на Бога, той го правел или чрез Сварупа Дамодар, или чрез Говинда. Той на няколко пъти повтарял на Сварупа Дамодар, че копне да чуе личните нспътствия на Махапрабху относно духовния живот. След като Сварупа предал тази молба на Бога, Махапрабху се усмихнал и казал на Рагхунатх: „Посочил съм Сварупа Дамодар за твой наставник. От него можеш да научиш за духовните практики и тяхната цел. Самият Аз не знам толкова, колкото той. Въпреки всичко, ако имаш вяра в инструкциите ми, можеш да определиш посоката си от следните думи: Недей да слушаш слухове и сам недей да пускаш слухове. Не бива да ядеш твърде вкусна храна, нито да се обличаш твърде хубаво. Винаги възпявай святото име на Кришна без очаквания за похвали, като сам отдаваш цялото си уважение на другите. В ума си отдавай служене на Радха и Кришна във Вриндаван. Така аз накратко ти дадох напътствията Си, а подробностите ще научиш от Сварупа Дамодар.”
(Чайтанйа Чаритамрита 3.6.233-238)

В деня на напускането на Хари Дас Тхакур, Богът пожелал киртан. Отдадените наобиколили тялото на Хари Дас Тхакур, а Сварупа Дамодар запял Святите Имена заедно с бхактите, докато Вакрешвар Пандит танцувал. След това Сварупа Дамодар отишъл в храма на Джаганнатх да потърси прасад за празника, който последвал погребението на Хари Дас и заедно с Джагадананда и някои други сервирал на бхактите.

Строгите лишения на Махапрабху

По едно време Махапрабху преминал през период на засилени отречения. Неспирно плачейки имената на Кришна, Той изгубил голяма част от теглото Си от мъчителните чувства на раздяла. Започнал да спи на постеля от платанови кори, не обръщайки внимание на болката от триенето на костите Си в корите. Бхактите, обаче, страдали виждайки Неговите мъки. Особено Джагадананда Паднит бил много афектиран и решил да направи нещо. Той се сдобил с парче фин плат, боядисал го шафранено, а след това го напълнил с памук и направил от него дюшек и възглавница за удовбство на Бога. След това помолил Говинда Дас да Му ги даде, а Сварупа Дамодар да Го убеди да ги използва. Когато дошло време да си ляга, Богът видял хубавата постеля и гневно попитал: „Кой приготви това легло?” Научавайки обаче, че това бил Джагадананда, Той се поколебал, тъй като Джагадананда бил инкарнация на Сатйабхама, склонен към пристъпи на ревнив гняв. Въпреки това Богът накарал Говинда да махне постелята на Джагадананда и си леглал върху платановите кори. Когато Сварупа Дамодар отбелязал, че Джагадананда ще бъде много нещастен от това, че Той не приема постелките му, Богът отвърнал: „Дюшек и възглавница? Защо не идете направо да ми докарате легло? Един саннйаси би трябвало да спи на пода. Джагадананада иска от мен да се превърна в глезльо. Това е срам!”

Джагадананда наистина се разстроил, научавайки от Сварупа Дамодар, че Махапрабху е отказал да използва постелките. Сварупа Дамодар хитро измайсторил дюшек и възглавница от сухи бананови листа, накъсани на малки парченца, натъпкани в стари дрехи на Бога. Въпреки неохотата Си, Махапрабху приел тази постеля. Това зарадвало всички бхакти с изключение на Джагадананда, който поискал разрешението на Бога да замине за Вриндаван. Махапрабху казал: „Джагадананда Ми е ядосан, затова иска да ходи във Вриндаван.” Тази история е брилянтен пример за съвършения начин, по който Сварупа Дамодар умеел да служи на Бога.

Екстазите на Махапрабху

Докато чувствата на раздяла, които изпитвал Махапрабху, нараствали до точката на очевидна лудост, Той бил държан нощно време в Гамбхира зад заключени врати. Един ден Сварупа и Говинда забелязали, че макар резетата още да стояли по вратите, Махапрабху липсвал. В силна тревога двамата започнали да Го търсят навсякъде. Най-накрая Го открили близо до Лъвската Порта на храма Джаганнатх, лежащ в безсъзнание на земята с изкълчени стави и удължено тяло. Сварупа Дамодар започнал да пее имената на Кришна в ухото на Бога, докато Той изведнъж скочил, тялото Му възвърнало нормалкното си състояние и извикал: „Харибол!” Тогава Сварупа Дамодар Го отвел обратно в Гамбхира.

Друг път Богът видял няколко пясъчни дюни и ги взел за Говардхан. Той се втурнал към тях, а Сварупа Дамодар и Джагадананда тичали след Него. Тялото Му било победено от екстатични симптоми и Той паднал на земята в несвяст. Виждайки Бога в това състояние, бхактите заридали. Той отчасти възвърнал съзнанието Си, когато те започнали на висок глас да пеят Святото Име. В това състояние Богът започнал да пелтечи: „Аз бях на Говардхан. Видях Кришна да пасе кравите и да свири на флейтата Си. Чувайки флейтата, гопите дойдоха тичайки при Него. Шримати Радхарани бе там и Кришна я отведе в една пещера. Тогава изведнъж всички вие започнахте да ме викате да се върна тук. Защо го направихте? За да ми причините болка ли?” Богът заплакал, а бхактите, измъчени от Неговото нещастие, че е изгубил видението Си, заридали заедно с Него.

Няколко дни по-късно Богът се намирал в Гамбхира в състояние на дивйонмада, лудост от раздяла. Сварупа Дамодар и Рамананда Рая останали до среднощ с Него, разговаряйки за забавленията на Кришна. Накрая, с огромни усилия те успели да убедят Бога да си легне и да си отдъхне, след което се прибрали по стаите си. Говинда също спял в Гамбхира. Докато възпявал имената на Кришна, Махапрабху ненадейно чул звука от флейтата Му и в екстаза, който Го обзел се втурнал извън Гамбхира, макар да имало три врати, залостени отвън. Този път Той се строполил сред стадо крави, южно от Лъвската Порта. Когато Говинда не чул отговор от Бога, макар да Го викал, той съобщил на Сварупа Дамодар за ситуацията.

Сварупа Дамодар организирал група бхакти с факли да търсят Бога, докато най-после Го открили да лежи, лишен от съзнание всред стадото крави. Този път членовете на тялото му били извадени настрани, придавайки му вид на костенурка; устата Му била покрита с пяна, по тялото Му имало обриви, а очите Му били пълни със сълзи. Приличал на тиква без членове. Страдайки външно като отровен, вътрешно Той чувствал божествен екстаз. Кравите били наобиколили Бога и душели тялото Му и дори когато бхактите ги пропъдили надалеч, те се връщали, привлечени от Бога. След многократни опити да Го вдигнат, не успявайки да Го върнат в съзнание, отдадените го отнесли в Гамбхира. Там започнали на висок глас да възпяват Святите Имена в киртан. Това продължило известно време, докато накрая Богът се върнал във външно съзнание и тялото Му също приело нормален вид.

Все още в състояние на транс, Махапрабху запитал Сварупа Дамодар: „Къде сте ме донесли? Аз чух звука от флейтата на Кришна и отидох във Вриндаван. Видях Кришна с говедата, свирещ на флейтата Си. Радха и гопите разбраха сигналите Му и дойдоха в зашуменото местенце, където бе уговорена срещата им. Аз ги последвах и чувствах екстаз, слушайки звънчетата на гривните им, гласовете и смеха им. Вие ме принудихте да се върна тук и вече не чувам техните закачливи разговори, нито звъна на гривните им, нито музикалните им инструменти.”

Шри Сварупа Дамодар разбирал състоянието на Бога и запял един стих от „Бхагаватам” със сладкия си глас:

„Любими! Коя жена в трите свята не би била пленена от сладостния ритъм на чудната песен на флейтата Ти? Коя жена тогава не би изоставила обетите си за целомъдрие? Виждайки Твоята красота, несравнима в жялата вселена дори кравите, птиците, дърветата и животните настръхват от възторг.”
(Шримад Бхагаватам 10.29-40)

Само щом чул този стих, Богът отново потънал в настроението на гопите и започнал да пее всички думи, които те изрекли в раздялата си с Кришна, известни като „Читра-джалпа”.

Богът се хвърля в морето

Кришна Дас Кавирадж Госвами описва друга необикновена случка от подобен вид. Веднъж, по време на пълнолунната есенна нощ, Богът си спомнил Кришна Раса-лила. Придружен от Своите отдадени, той бродел из градините Ай Тота близо до храма Гундича, наслаждавайки се на песни за танца Раса. Идвайки близо до морския бряг, Махапрабху взел морето за Ямуна и се хвърлил в него. Тялото Му отплувало на юг към Конарак, докато един рибар Го уловил в мрежите си, мислейки Го за голяма риба. Когато изтеглил Бога на лодката си, той видял, че всичките Му членове са изкълчени и подути, а туловището Му било станало гигантско. Докосвайки го, рибарят незабавно бил изпепелен от према; той започнал да плаче и да вика името на Кришна.

Междувременно Сварупа Дамодар и останали бхакти отчаяно търсели Бога. Накрая видели един рибар да стои на морския бряг, държейки Бога на раменете си. Виждайки, че рибарят е в състояние на екстазни трансформации, Сварупа се приближил и му разкрил кой бил Махапрабху, но въпреки всичко се наложило да му удари няколко шамара за да го свести и успокои. След това бхактите силно запели Святите Имена, докато Богът не скочил с рев. Още веднъж, потънал в Своя транс, Махапрабху разказал всичко, което бил преживял. Той бил в света на Раса-лилата на Кришна, участвал в езерните забавления. Слушайки това, което мълвял в екстаза си, бхактите потреперали от осъзнаването за божествената любовна лудост на Бога. След това те го отвели обратно в Гамбхира.

Последните дни на Бога

Когато Адвайта Ачарйа изпратил загадъчното си съобщение от Бенгал по Джагадананда Пандит, намеквайки че Божиите забавления са към края си, Сварупа Дамодар все повече и повече се тревожел, докато божествената лудост на Махапрабху се усилвала още и още. В последните си наставления към Сварупа Дамодар и Рамананда Рая Богът съвсем ясно заявил, че Харинам Санкиртан е върховният метод за добиване на любов към Кришна. След като казал това, Богът рецитирал Своите собствени осем стиха, познати като „Шикшаштака”. Вкусвайки ги пак и пак, Той ставал все по и по-смирен в Своята раздяла с Кришна. Приемайки настроението на Шримати Радхарани, Той напълно потънал в любов по Кришна.

Шри Сварупа Дамодар Госвами и Рамананда Рая оставали постоянно неотлъчно до Бога по време на Неговата екстазна дивйонмада, успокоявайки Го и увеличавайки любовните Му чувства. Шри Сварупа Дамодар Госвами си заминал от този свят в деня на Ратхайатрата на Бог Джаганнатх, не дълго след напускането на Махапрабху.