Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж
Онази, която бе позната във Вриндаван като Рупа Манджари, сега се появи като Рупа Госвами.
(Гаура-ганоддеша-дипика)
Лалита е най-главната сред сакхите, формиращи антуража на Радхарани, а Рупа Манджари е най-главната сред групата на Лалита. По тази причина той бил главният сред Шестимата Госвами в Гаура Лила.
Родословното дърво на Рупа Госвами
Според бенгалския речник на Ашутош Деб, годините на раждане и напускане на Рупа Госвами са 1489-1558 г. Рупа бил роден в браминско семейство от Бхарадваджа готра, произхождащо от Карнатак, където те били царе. Името на баща му било Кумара Дева; името на майка му е неизвестно. Нарахари Чакраварти Тхакур изрежда имената на седем поколения от неговото семейство в „Бхакти-ратнакара” (1.540-568)
Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур е резюмирал фамилната му история в своята „Анубхашя”:
„Джагадгуру Сарваджна бил велика душа, роден в семейство на царе-брамини от Бхарадваджа готра през 12 век от ерата Шака. Неговият син Анируддха имал двама сина, наречени Рупешвара и Харихара; никой от тях не наследил земите им. По-възрастният брат Рупешвара отишъл да живее в планините, а синът му Падманабха се преселил в Бенгал и заживял в село Наихати на брега на река Ганг. Падманабха имал петима сина, най-младият от които, се наричал Мукунда. Мукунда станал баща на добродетелния Кумарадева, който имал неколцина сина, сред които били Рупа, Санатан и Анупам. Домът на Кумарадева се намирал в селцето Бакла в Чандрадвип (днешен Бангладеш). Трима от неговите синове станали ваишнави. Тримата братя напуснали родния дом и заживели в Рамакели, където работели. Там бил роден Джива Госвами. Поради службата си към Науаба (мюсюлмански управник) и на тримата била дадена титлата „Малик“. Махапрабху се срещнал за пръв път с Анупам, когато пристигнал в Рамакели. Когато Рупа Госвами напуснал правителствената си служба, за да иде във Вриндаван, с него тръгнал и Анупам, който бил познат още под името Валлабха.”
(Чайтанйа Чаритамрита 1.10.84 Анубхашя)
Първата среща на Рупа с Бога
Махапрабху срещнал Рупа и Санатан Госвами за първи път под кадамбовите и тамалови дървета в селцето Рамакели.Тримата братя били наети на служба при тогавашния цар на Гауда, Хюсеин Шах. Санатан Госвами бил негов премиер министър с титлата „Сакар Малик“, а Рупа Госвами бил също министър, с титлата „Дабир Кхас“. Има доказателства за това в „Чайтанйа Чаритамрита”, където Шахът се обръща към тях с тези титли.
Докато пътувал из Гауда на път за Вриндаван, Махапрабху пристигнал в Рамакели, заобиколен от неизброими тълпи хиндуисти. Загрижен, Шахът привикал Рупа Госвами и го разпитал какъв е този Махапрабху. Рупа Госвами възславил Бога по такъв дипломатичен начин, че умът на Шаха се успокоил.
Вриндаван Дас Тхакур също категорично потвърждава в „Чайтаня Бхагавата”, че Рупа и Санатан се наричали съответно Дабир Кхас и Сакар Малик.
Рупа и Санатан са вечни спътници в лилата на Кришна. Когато дошло времето те да дадат своя принос в Гаура лила, Махапрабху и придружителите Му дошли в тяхното село. Изигравайки ранните си забавления, Богът и спътниците му полагали усилия да пазят скрита трансцеденталната си природа, за да способстват за разпространението на ученията си сред хората в този свят; когато обаче се събирали един с друг, те не успявали да не я разкрият.Така и когато Рупа и Санатан съзряли Махапрабху, макар да били естествено привлечени към него, те се държали като обусловени души, за да покажат на хората от този свят как да действат.
Когато Шахът чул, че Махапрабху е дошъл в Рамакели в компанията на хиляди хиндуисти, той се уплашил и заподозрял, че Махапрабху има някакви политически цели. Някой си Кешава Кхатри, който знаел за Бога, обяснил на Шаха: „Той е само един санняси, просяк отиващ на поклонение. Неколцина люде го придружават, но няма причина за притеснение.” Шахът се консултирал също така и с Рупа Госвами, който му разказал за славата на Махапрабху и успял да успокои страха му.
Копнеейки да се срещнат самите те с Бога, Рупа и Санатан излезли от палата посред нощ и отишли в Рамакели. Първо видели Нитянанда Прабху и Хари Дас Тхакур, които отвели двамата братя пред Бога. Рупа и Санатан поставили сламка трева между зъбите си и обвили шаловете около шиите си в знак на смирение. Те паднали в лотосовите нозе на Бога и със сълзи на очи направили следното смирено признание:
„Ние сме милиони пъти по-окаяни и грешни от Джагай и Мадхай. Приели сме злощастно раждане, защото сме станали слуги на мюсюлманите и делата ни не се различават от техните. Постоянно общуваме с хора, които са враждебно настроени към кравите и брамините. Заради противните си дейности, сега сме завързани за вратовете и ръцете и сме захвърлени в пълната с екскременти яма на сетивното наслаждение.”
(Чайтаня Чаритамрита 2.1. 196-199)
Чувайки изключителното смирение на двамата братя, Богът изпитал състрадание. Дори въпреки това, от отговора Му става ясно, че те не били обикновени обусловени души, а Негови вечни придружители.
„Всъщност нямаше нужда Аз да идвам в Бенгал, но минах оттук само, за да се видя с вас двамата. Никой не знае целта Ми и хората ме питат защо съм дошъл в това село Рамакели. Много се радвам, че дойдохте да се видим. Сега можете да се завърнете по домовете си: не се бойте от нищо. Вие бяхте мои слуги живот след живот; знайте, че Кришна ще ви избави много скоро.” Казвайки това, Богът поставил ръцете Си на главите на Рупа и Санатан, а те незабавно взели лотосовите Му нозе и ги поставили на челата си.
(Чайтаня Чаритамрита 2.1.212-216)
Богът искал да покаже, че обусловените души биват освободени по милостта на преданоотдадените, затова помолил Нитянанда, Хари Дас, Шриваса, Гададхар, Мукунда, Джагадананда, Мурари, Вакрешвара и останалите Си спътници да благословят двамата братя.
Тогава Санатан Прабху посъветвал Махапрабху: „Скъпи Боже, ти си тръгнал за Вриндаван в антуража на стотици и хиляди люде, а това не е подходящият начин да се върви на поклонение.” (Чайтаня Чаритамрита 2.1.224) В резултат на този съвет, Махапрабху отложил отиването във Вриндаван и след като стигнал малко по-нататък – до Канаир Ништхала – свърнал наобратно.
Рупа подава оставка от службата си при Шаха
От срещата в Рамакели става ясно, че Махапрабху възнамерявал да учи хората от този свят чрез Рупа и Санатан. Не дълго след това, ревностният дух на отречението се събудил у двамата братя и те започнали да търсят начин да се отърват от неудобната си служба при Шаха.
Най-сетне, Шрила Рупа Госвами подал оставка от държавната си служба и отделил 10 000 златни монети, които оставил у един продавач в столицата Гауда за по-възрастния си брат. След това взел остатъка от състоянието, което двамата били натрупали и го откарал с две лодки в Бакла Чандрадвип, където го разделил, давайки половината на брамините, една четвърт оставил за поддържане на семейството си, а последната четвърт поверил да бъде пазена от един доверен брамин в случай на някаква бъдеща нужда. След това, той изпратил двама пратеника до Пури, за да разбере кога Махапрабху възнамерява да пътува за Вриндаван, по пътя през джунглата Джарикханда.
Междувременно Санатан Госвами спрял да изпълнява задълженията си в двора на Шаха. Макар да се преструвал на болен, всъщност той бил зает с усилено изучаване на „Бхагаватам” с група учени по санскрит. Шахът най-напред изпратил лекар да го прегледа, но научавайки истината сам дошъл да го увещава да се върне на работа. Тъй като Санатан показвал упорита неохота да се заеме със задълженията си, Шахът го хвърлил в затвора, след което предприел нашествие в Ориса.
Рупа се среща с Махапрабху в Праяг
Когато Рупа получил новини от двамата си пратеника, че Махапрабху е тръгнал за Вриндаван, той напуснал Бакла заедно с брат си Анупам в опит да се присъединят към Него. Той изпратил писмо на Санатан, за да го уведоми какви са намеренията им, провокирайки го да предприеме всички неибходими стъпки да се освободи от затвора и да дойде с тях. Пристигайки в Праяг, Рупа научил че Махапрабху се намира в дома на един брамин от Южна Индия. Когато го намерил там, той бил напълно победен от чуства на любов към Бога. Той и Анупам поставили сламки между зъбите си и многократно отдали пълните си дандавати пред Махапрабху, пеейки стихове на възхвала и смирение. Богът чувствал голяма обич към двамата братя и казал: „Милостта на Кришна е неописуема, защото Той ви избави от задънения кладенец на чувствения живот.”
После Махапрабху рецитирал стихове, казващи че един преданоотдаден от семейство на кучеядци е по-скъп на Бога дори от брамин, познаващ четирите Веди и че отдаденият на Бога е също толкова обожаем както самият Бог. След това им показал милостта Си като ги прегърнал, а те поставили лотосовите Му нозе на главите си. Двамата братя събрали дланите си и изрекли следния стих, изразявайки благодарността си към Бога за милостта Му към тях:
Намо махаваданйая
Кришна-према-прадаяте
Кришная кришна-чайтаня-
Намне гаура-твише намаха„Отдавам почитанията си на Теб, който Си най-милостивата инкарнация; на Теб, който даряваш любовта към Кришна, На Теб, който Си самият Кришна наречен Кришна Чайтаня с кожа със златист цвят.”
Махапрабху научил от Рупа Госвами, че брат му Санатан бил хвърлен в затвора от Шаха, но предсказал че не след дълго той ще избяга и ще се срещнат.
Срещата с Валлабха Бхатта
Междувременно новината за пристигането на Махапрабху в Праяг прекосила Ганг и достигнала селцето Ариал, където живеел Валлабха Бхатта. Когато Валлабха научил, че Богът е дошъл, той мигновено се спуснал към Праяг да Го зърне, строполявайки се на земята в поклон пред Него. Махапрабху го прегърнал и двамата заприказвали за Кришна. Валлабха Бхатта с изумление наблюдавал екстатичните реакции на Бога по време на разговора.
Веднага щом видели Валлабха Бхатта, Рупа и Анупам му отдали почитанията си отдалеко, заради смиреността си. Когато той се приближил да ги докосне, двамата отвърнали: „Ние сме окаяни недокосваеми. Не бива да се замърсяваш с досега до нас”. И те седнали на известно разстояние от тях.
Махапрабху се зарадвал на тяхното смирение, а Валлабха Бхатта бил впечатлен. Богът рекъл на Бхатта: „Ти си по-възрастен аристократичен брамин, докато тези двамата принадлежат към ниска каста. Определено не бива да ги докосваш.” Валлабха успял да отгатне, че в думите на Бога има някакъв скрит смисъл и запитал как те могат да бъдат считани за хора от ниска класа, щом възпяват святото име на Бога.
След това Валлабха поканил Бога и спътниците Му да дойдат в неговия дом да приемат прасад и Махапрабху с радост приел. Те се качили в една лодка, но, докато пресичали влетите една в друга Ямуна и Ганг, Махапрабху бил запленен от тъмните води на Ямуна и затанцувал екстазно в лодката, причинявайки на всички голяма тревога и уплаха. Най-сетне Той скочил във водите на Ямуна и се наложило всички бхакти да Го измъкват обратно на борда.
Валлабха Бхатта отвел Бога в дома си, измил нозете Му и напръскал с водата главата си. След това направил пуджа на Бога с най-различни съставки. После Го нахранил с многобройни гозби, удовлетворявайки Рупа и Анупам с остатъците от храната Му. След като Махапрабху се нахранил, той му дал да пречисти устата Си и след това му показал къде да отдъхне. Когато Богът полегнал, той седнал край Него и Му служил като масажирал нозете Му. Така Валлабха Бхатта решил в себе си, че е постигнал най-голямото щастие. Богът му нареди да се нахрани и самият той.
В това време Рагхупати Упадйая, брамин от Тирхут, пристигнал там. Богът, в екстаз слушал стиховете за предаността, които този поет бил съчинил. Махапрабху го помолил да каже кой облик, обител и възраст на Бога са най-обожаеми и накрая, кой е върховният предмет на обожание. Рагхупати отвърнал:
„Обликът на Шямасундара е върховният облик, град Матхура е висшата обител, върху младостта на Бог Кришна трябва винаги да се медитира и любовта към Кришна в настроението на гопите е най-извисеното чувство.”
(Падявали, 82)
Махапрабху бил много щастлив от този отговор и прегърнал Рагхупати Упадйая. Всички жители на селото станали преданоотдадени на Кришна, виждайки Махапрабху. Накрая Валлабха Бхатта отново отвел Махапрабху с лодка в Праяг.
Махапрабху напътства Рупа
Страхувайки се, че ще привлече тълпи народ, Махапрабху останал само 10 дни в Праяг, скрит в Дашашвамедха Гхат. Той инструктирал Рупа Госвами във ваишнавските доктрини, обяснил му природата на Бог Кришна, предаността към Него и теологията на раса.
Богът научил Рупа на истината за Кришна, на предаността към Него, на свещената естестика, както и на заключенията на „Бхагаватам”. Той състрадателно влял всички учения, които бил чул от Рамананда Рая в Рупа Госвами. Богът прехвърлил силата Си в сърцето на Шри Рупа и го направил експерт в обясняването на всички тези учения.
(Чайтаня Чаритамрита 2.19.105-107)
Ученията, които Махапрабху дал на Рупа Госвами са познати като „Шри-рупа-шикша”. Синът на Шивананда Сен, Кави Карнапур е описал това нашироко в своята „Чайтанйа-чандродая-натака”:
В хода на времето потокът на забавленията на Кришна във Вриндаван бил изгубен. За да бъде той познат отново в детайли, Богът напоил Рупа и Санатан със Своята милост в самите земи на Вриндаван. Богът обяснил раса-шастра на Рупа Госвами по начин, по който не бил правил това пред никой друг; тъй като Рупа бил скъп приятел на Сварупа Дамодар, неговата истинска идентичност била тази на любима на Бога, натурата му била природата на самата божествена любов и той също така притежавал естествена физическа красота. Махапрабху го смятал за същия като себе Си и наистина той бил експанзия на Бога.
(Чайтан,-чандродая-натака 9.38-39)
Шри-Рупа-шикша
Чрез Рупа Госвами, Махапрабху дал на света познанието за вриндаванските забавления на Кришна и процеса за постигането Му във Вриндаван. Кришна Дас Кавирадж Госвами пише:
„По милостта на Санатан аз научил доктрините на предаността, докато чрез благодатта на Рупа бях способен да открия необятната божествена естетика на предаността.”
(Чайтаня Чаритамрита 1.5.203)
Богът ни учи на свещения трепет и на любовните забавления във Вриндаван чрез Рупа Госвами. Кой би могъл наистина да опише фиността на Шри Чайтаня лила?”
(Чайтаня Чаритамрита 3.5.87)
По същия начин, както Богът озарил сърцето на Брахма с детайлите на сътворението и така сторил проявлението на космоса възможно, така и Шри Чайтаня Махапрабху пламенно оплодотворил сърцето на Рупа Госвами с духовна мощ, така че да бъде способен да съживи вриндаванските забавления на Кришна, които били почти напълно потънали в забрава.
(Чайтаня Чаритамрита 2.19.1)
Докато били в Праяг, Махапрабху дал на Рупа пряка заповед да напише „Бхакти-расамрита-синдху”. Това е потвърдено от самия Рупа във встъпителните стихове към книгата:
„Обожавам лотосовите нозе на Върховния Бог, познат като Бог Чайтаня Дева, защото макар аз да съм нищо повече от невеж окаяник, бях заставен да напиша тази книга по Негово вдъхновение.
(Бхакти-расамрита-синдху 1.1.2)
Специално свързан с това е коментарът на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур относно важността да се изучават и пишат книги като елемент от духовната практика:
„Животът на Госвамите бил безпримерен в своята отреченост. Понякога те възпявали светите имена на Бога, понякога Го обожавали, пишейки книги върху темите на божествената естетика (бхакти-раса-шастра), а понякога си спомняли или възхвалявали Бог Чайтаня Махапрабху. Една идея се шири сред Пракрита Сахаджиите, че преданата практика налага отричане от изучаването и писането на книги за предаността, че всъщност какъвто и да бил вид изучаване на писанията трябва да се спре, за да достигне човек състоянието на невежество. Онези, които следват стъпките на Рупа Госвами не търпят подобни идеи. Ако обаче, практикуващият изучава или пише книги за предаността с цел печелене на пари, с които да удовлетворява материалните си сетива или да добие материална слава, уважение или каквито и да били други незначителни и повърхностни цели, класифицирани като безумия и плевели в градината на преданото служене, то той няма да добие благодатните резултати, които са истинските плодове на такава дейност. Истинският Рупануга е лишен от плодоносни амбиции към подобни маловажни резултати.”
(Анубхашя 2.19.131)
Когато Махапрабху нахвърлял пред Рупа контурите на неговата книга за свещения трепет, той описал характеристиките на различните настроения, показвайки му как да добие вкус към неизмеримия океан на святия възторг и посочил колко трудно достижимо е преданото служене към Кришна.
„Джива“ или живото същество, е атомична искрица от съзнателна енергия. Дживите са неизброими и се делят на две категории – подвижни и неподвижни. Подвижните от своя страна са разделени отново на три групи: такива които се движат по земята, във въздуха или във водата. Сред онези, които живеят на земята, много мъничка част са човешките същества, от които само малцина приемат ведическите принципи. Онези които са без кастови права, такива като пулинди, млечхи, шабари и будисти са мнозинство. От тези, които приемат Ведите, някои го правят единствено на думи, докато иначе са заети с греховни дейности. Групата, която практикува ведическите принципи е много малка. А онези, които са заети с религиозни практики с някаква плодоносна цел, формират по-голямата част от тази група.
Сред милиони такива карма-ништха последователи на Ведите, един може и да достигне нивото на духовното познание; и само един сред милиони подобни гяни наистина е освободена душа. А дори сред милиони освободени души е трудно да се намери и един преданоотдаден на Кришна. Предаността към Кришна, която е такава рядкост, се поражда от заслуга, добита чрез много добра съдба.
Семето на увивното растения на предаността идва по милостта на Бога и неговите предани. Растението на спонтанната екстатична преданост не разцъфва в този свят, дори не и във Вайкунтха в духовния свят, а единствено във Вриндаван, в лотосовите нозе на Кришна. Нозете на Кришна са като дърво на желанията, около което лозницата на предаността се обвива и дарява плодовете си. Това е описано красиво и ясно от Кришна Дас Кавирадж Госвами в „Чайтаня Чаритамрита”:
Скитайки из цялата безкрайна вселена в раждане след раждане, някоя щастлива душа получава семето на предаността (бхакти-лата-биджа) по милостта на Кришна и гуру. Получавайки семето на преданото служене, човек трябва да се грижи за него, ставайки градинар и да го посади в сърцето си. Ако той полива семето редовно чрез процесите на шравана и киртана (слушане и възпяване), то ще покълне. Поливайки бхакти-лата-биджа, кълнът на увивното растение постепенно нараства до точката, в която прониква през стените на тази вселена и минава отвъд реката Вираджа, която дели материалния от духовния свят. То преминава през Брахма лока и през сиянието на Брахман, докато най-сетне достига духовното небе и духовната област Голока Вриндаван, където се прислонява в дървото на желанията на лотосовите нозе на Кришна. Там то се разраства буйно и принася плодовете на любовта към Кришна, докато градинарят продължава редовно да оросява растението с водата на слушането и възпяването тук в материалния свят.
Оскърбленията към ваишнавите са като подлудял слон, който изкоренява и стъпква лозата и листата й изсъхват. Затова градинарят трябва да се грижи да защитава растението, закриляйки го с ограда, през която слонът не би могъл да премине. Дори въпреки това, наред с лозата могат да израстнат плевелите на желанията за материални наслади или освобождение от света. Такива плевели са неизброими и разнообразни. Някои примери са: забранените дейности, критикуването и двуличието, причиняването на страдание на другите същества, търсенето на богатства, хвалебствия и светско признание. Всички тези плевели растат заедно с основното растение, докато човек го полива и по този начин го задушават. Веднага щом отдаденият види някой от тези плевели да се развива край основната фиданка, той трябва незабавно да го отсече. Тогава истинската бхакти-лата ще расте на воля по целия път към Вриндаван, където ще намери подслон в лотосовите нозе на Кришна.
(Чайтаня Чаритамрита 2.19.151-161)
Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур коментира този пасаж в своята „Анубхашя”:
„Чрез акта на поливане на преданото растение на служенето, със слушане и възпяване, плевелите също биха могли да се развиват, задушавайки в резултат бхакти-лата. Ако човек не избягва лошото общуване, което е единственият начин да се освободи от оскърбленията, докато слуша и мантрува, то той се привързва към сетивното наслаждение, към идеята за освобождение от материалните окови, към различни мистични постижения или измамни практики. Той може също така да привикне към незаконно общуване с жени, да практикува разни други прояви на фалшива преданост като Пракрита Сахаджиите или да се превърне в обиталище на петте места, които Парикшит дал на Кали, а именно където и да се извършва хазарт, дрогиране, проституция, убийство на животни или натрупване на злато. Той започва да смята, че ваишнавите принадлежат към определена раса или каста; изнамира нечестни пътища да трупа пари или претендира да практикува живот в преданост и уединение, докато тайно лелее желания за слава и признание. Желанието за светска репутация също би могло да бъде резултат от правенето на компромиси с неотдадени, с философията си или с духовния си живот; или ставайки поддръжник на наследствената кастова система, приемайки ученичество към така наречен гуру, противопоставящ се на Вишну и на ваишнавите. Резултатът от подобни криви пътища е, че човек се опиянява от желанието да доставя наслада на собствените си сетива, преследвайки такива повърхностни и деструктивни цели. Той може да претендира, че е много свят и религиозен човек, но всичко, което е нещо по-малко от чистата преданост към Кришна е препятствие към постигането на служене към Бога. Ако човек изкоренява различните плевели още щом ги види да покълват, тогава лозата на преданото служене ще може да израсте до Голока Вриндаван, където ще роди плодовете на божествената любов. Ако не, човек ще свърши с това, че ще бъде отрязан от живота в преданост и оставайки в материалния свят, независимо дали на нисшите или висшите планети, той ще трябва да изстрада реакциите на капризните си приумици.”
(Анубхашя 2.19.160-161)
Съществуват 12 предани настроения. Петте първостепенни сред тях са чувствата на пасивност, служене, приятелство, родителство и интимност. Седемте второстепенни чувства са хумор, изумление, героизъм, състрадание, гняв, отблъскване и страх.
Петте първостепенни чувства остават постоянно в сърцето на отдадения, докато второстепенните са странични, появяващи се само когато има причина.
(Чайтаня Чаритамрита 2.19.188)
Второстепенните раси действат като поддържащи елементи към основните чувства; те идват и си отиват според благоприятните условия. След като са изпълнили функцията си те изчезват, докато първостепенните чувства са постоянно вкоренени в сърцето на отдадения. В ученията на Рупа Госвами, Махапрабху установява, че сред петте основни раси, божественото настроение на интимната любов е най-висшето. Характеристиките на шанта-раса са изоставянето на страничните желания и устойчива привързаност към Кришна. По-високо над тези качества, онзи който притежава настроението на служене има своето служене, приятелят има близостта, а родителят има усещането на закрилник. Преданоотдадената в мадхуря-раса притежава всички тези характеристики, като в добавка към това, служи и със собственото си тяло. Също както всички качества на останалите основни елементи на материята, като се започне с етера, са добавени един към друг, обединявайки се в елемента земя, така и всички качества на другите предани настроения са обединени в настроениято на интимната любов. И тъй като всички чувства присъстват в мадхуря-раса, тя е най-висшата.
Рупа започва да пише своите пиеси
След като Богът наставлявал Рупа в продължение на 10 дни в Праяг, Той се приготвил да тръгне за Бенарес. Рупа копнеел да Го придружи, но Богът го инструктирал да продължи към Вриндаван, а по-късно би могъл да поеме по пътя през Бенгал и да Го посети в Пури. Следвайки заръката на Бога, Рупа Госвами продължил към Вриндаван, където останал един месец. След това, той и Анупам тръгнали да търсят Санатан, надявайки се да го срещнат нейде край Ганг. По времето, когато те достигнали Праяг обаче, Санатан бил тръгнал към Матхура по главния път и така пътеките им се разминали. Пристигайки в Матхура, Санатан научил за приключенията на Рупа от Субуддхи Рай.
Докато двамата братя пътували покрай брега на Ганг в посока Бенгал, Анупам напуснал този свят, отправяйки се към вечната обител на Бог Рамачандра. Заради смъртта на Анупам, Рупа Госвами не могъл да се присъедини към останалите бенгалски ваишнави в ежегодното им поклонническо пътешествие към Пури, пристигайки в Бенгал много по-късно.
Докато бил във Вриндаван, Рупа бил започнал да пише пиеса за Кришна лила и бил съчинил няколко стиха от встъпителната част, наречена „нанди”. Нанди включва почтителните поклони и благословии и указва обекта на пиесата. Пътувайки из Ориса на път за Пури, той спрял да пренощува в селце, наречено Сатябхамапур. Там има сън, в който пред него се явила Сатябхама и му казала да напише отделна пиеса в нейна чест.
На следната сутрин Рупа Госвами си рекъл: ”Сатябхама ми заръча да напиша пиеса за нея. Аз съм започнал да пиша пиеса, описваща случки едновременно от Враджа и от Дварака, но ще ги направя две отделни.”
(Чайтаня Чаритамрита 3.1.43-44)
Пристигайки в Пури, Рупа не отишъл в храма на Джаганнатх да вземе даршан от Бога. Това било поради огромното му смирение. Всъщност макар да нямало пречка да отиде там, той дори не стъпвал в дома на Каши Мишра да посети Махапрабху, защото се срамувал, че е много пропаднал. Макар да бил роден във високоуважавано браминско семейство, той считал себе си за млеччха, поради дългото си общуване с мюсюлманските управници в Бенгал. Затова, той предпочел да остане да живее при Хари Дас край Сиддха Бакул. Самият Махапрабху зачел решението на Рупа и никога не го карал да иде да види Джаганнатх, защото искал да научи света на смирение чрез примера на Рупа Госвами.
Чрез Хари Дас Богът ни научи на търпение; чрез Рупа и Санатан – на смирение.
(Бхакти-ратнакара 1.631)
Когато Махапрабху внезапно дошъл да посети Хари Дас един ден, той бил привлечен от смиреното и чистото предано настроение на Рупа и го прегърнал. След това Богът приседнал край него и го запитал за последните новини около него и Санатан и те разговаряли за това и за други неща. Друг един ден, Махапрабху дошъл там с всичките Си спътници и Рупа отдал почитанията си на всеки един от тях. От обич към Рупа, Махапрабху накарал Адвейта и Нитянанда да му дадат благословиите си. Всеки ден Махапрабху изпращал по Говинда остатъци от Своя прасад на Рупа и Хари Дас.
Един ден Богът внезапно казал на Рупа: „Никога не карай Кришна да напуска Враджа. Кришна никога не изоставя Вриндаван, за да ходи някъде другаде.”
(Чайтаня Чаритамрита 3.1.66)
В резултат на този съвет от Бога, Рупа разбрал, че Сатябхама и Махапрабху искат две различни драми, затова съчинил „Видагдха-мадхава” изключително за забавленията на Кришна във Враджа и „Лалита-мадхава” за Дварака лила.
Богът харесва поезията на Рупа
По милостта на Махапрабху, Рупа Госвами могъл да разбере вътрешното Му състояние на преданост. Докато бил в Пури за Ратха-ятрата, Рупа наблюдавал как Махапрабху стои пред колесницата, взирайки се в Бог Джаганнатх. Стоейки така, Богът започнал да рецитира един стих от „Кавя-пракаша” в настроението на Радха. Макар привидно стихът да нямал нищо общо с Кришна, той хвърлил Бога в екстаз и Го накарал да затанцува. Никой освен Сварупа Дамодар не могъл да разбере значението на стиха. Рупа Госвами обаче също прозрял настроението на Бога и съставил един оригинален стих, изразяващ тези чувства. Той го записал на палмово листо и го затъкнал в сламения покрив на Хари Дасовата колиба. След това отишъл да се окъпе в океана.
Докато него го нямало, Махапрабху дошъл и намерил палмовия лист. Прочитайки написания върху него стих, той бил изумен как е могъл Рупа да има такава ясна интуиция за чувствата Му.
„О приятелко моя! Това е същият мой любим Кришна, когото виждам тук в Курукшетра; и аз съм същата онази Радха и ние, и двамата, чувстваме радостта на срещата. И въпреки това, аз мечтая за горите по бреговете на Ямуна, където петата нота на Неговата флейта вибрира сладостно в сърцето ми.”
(Падявали, 383)
Когато Рупа се завърнал от океанския бряг, Махапрабху му зашлевил един любовен шамар с думите: „Откъде си разбрал за какво си мисля?”, а след това го прегърнал силно.
Друг един ден, Рупа Госвами бил зает с писанието на „Видагдха-мадхава”. Махапрабху пристигнал ненадейно и бил впечатлен от красивия му почерк, сравнявайки го с наниз от перли. Той прочел стиха, който Рупа тъкмо бил съчинил и който бил възслава на Святото Име.
„Аз не зная от какво количество нектар са направени двете срички на името „Криш-на”! Танцувайки лудо на езика ми, те събуждат в мен копнежа да имам милиони усти. Влизайки в ушите ми, те ми даряват надеждата, че може би някой ден ще имам милиони уши и докато встъпват в градината на сърцето ми, те завладяват дейностите на всичките ми сетива, оставяйки ме бездеен!”
(Видагдха-мадхава 1.15)
Хари Дас Тхакур, ачарията на Святото Име, бил смаян да чуе такова необикновено славословие за името на Кришна и започнал да танцува. Той рекъл: „Слушал съм за славата на Святото Име от много писания и от мнозина светци, но никога не съм чувал такова описание за сладостта на Името!”
(Чайтаня Чаритамрита 3.1.101)
На следния ден, след посещението при Джаганнатх Дева, Махапрабху дошъл под Сиддха Бакул заедно с всичките си спътници, включително и Шри Сварупа Дамодар Госвами, Рамананда Рая и Сарвабхаума Бхаттачария. Сварупа Госвами прочел стиха „О приятелко моя…” пред всички отдадени и обяснил как по специалната милост на Махапрабху, Рупа могъл да разбере нещо, което дори Брахма и полубоговете не могат. След това, Богът помолил Рупа да прочете стиха, възхваляващ Святото Име. Всички бхакти били много щастливи и казали:
„Колко често сме слушали за величието на Святото Име, но никой досега не е написвал такова описание на сладостта му!”
(Чайтаня Чаритамрита 3.1.122)
Тогава Рамананда Рая започнал да обсъжда заедно с Рупа темата на неговата пиеса. Той помолил да чуе стиха, с който щяла да започва пиесата, възхваляващ обекта на предаността му. Отначало Рупа не бил склонен да рецитира творбите си пред Бога, защото всъщност именно Той бил обектът на стиха мангала. Когато обаче Богът настоял той да рецитира, Рупа прочел на висок глас своя стих. Махапрабху външно изразил неудоволствие, казвайки: „Възхвалите ти са прекалени. Това е преувеличение”, останалите бхакти, обаче, били завладени от екстазна любов. Ето втория стих от първо действие на „Видагдха-мадхава”:
„Извисеният лъчист вкус на святия трепет е съкровището на преданата любов. Бог никога не го дарява на никого; и въпреки това по Негова милост в тази епоха на кавги, Той се появи в златистия Си облик, за да раздаде това съкровище на света. Синът на Сачи е като лъв; нека този завинаги обитава пещерата на сърцето ти.”
Чувайки този необикновен стих, пропит с любов към Бога, Рамананда Рая започнал да хвали Рупа Госвами сякаш с хиляди езици. Той казал, че Рупа би могъл да напише такова вярно описание на такава трудноразбираема концепция, единствено в резултат на Божията милост. Рамананда рекъл на Бога:
„Жадувам да има хиляди езици, за да прослявям поетичната дарба на Рупа. Това не е поезия, това е фонтан от амброзия! Той следва точно класическата традиция при съставянето на пиесата си, а описанието му на любовните истории на Радха и Кришна, е наистина дивно! Ушите и ума ми са пронизани от насладата да ги слушат.”
(Чайтаня Чаритамрита 3.1.192-194)
Навремето Кали Дас бил считан за най-големият Санскритски поет; това било допреди Рупа Госвами да започне да пише неземните си поеми, дълбоко наситени с божествени чувства.
Рупа във Вриндаван
От Пури Рупа се завърнал в Гаудадеш, за да уреди справедливото разпределение на натрупаното си богатство всред семейството си, брамините и храмовете, и останал там почи година преди отново да иде във Вриндаван. Междувременно Санатан Госвами дошъл в Пури по пътя през Джарикханда, а след това се върнал пак оттам към Враджа. Когато двамата братя се срещнали отново, била изминала повече от година, откак не се били виждали.
Рупа и Санатан поставили несравним стандарт на предана дисциплина и безпримерен метод на обожание:
„Тези двама братя нямали постоянно обиталище, но спели всяка нощ под различно дърво в гората. Понякога се хранели в браминските къщи или просто чукали от врата на врата, изпросвайки по една шепа храна. Така препитанието им се състояло само от няколко сухи кори и пържен грах, които те изяждали без и следа от наслада. Единствените им притежания били канчетата им за вода, шаловете и окъсаните препаски, които носели. Независимо от това те непрестанно възпявали светите имена на Кришна, разговаряли за забавленията Му и ликуващо танцували. Били заети с Кришна-бхаджан почти 24 часа на ден, спейки само по час и половина. Някои дни, потънали във възпяване на Святото Име, не спели въобще. Понякога пишели книги за божествения трепет на преданото служене, а друг път прекарвали времето си в разговори и размисли за Чайтаня Махапрабху.”
(Чайтаня Чаритамрита 2.19.127-131)
Рупа Госвами бива считан за автор на 16 книги:
- Хамсадута
- Уддхава-сандеша
- Кришна-джанма-титхи-видхи
- Лагху-радха-кришна-ганоддеша-дипика
- Брихад-радха-кришна-ганоддеша-дипика
- Става-мала
- Видагдха-мадхава
- Лалита-мадхава
- Дана-кели-каумуди
- Бхакти-расамрита-синдху
- Уджвала-ниламани
- Прайуктакхята-чандрика
- Матхура-махима
- Падявали
- Натака-чандрика
- Лагху-бхагаватамрита
Освен тези 16 заглавия „Упадешамрита”, „Намаштака”, „Сиддханта-ратна” и „Кавя-каустубха” също се приписват на него, макар последните две да са всъщност творби на Баладева Видябхушан.
Рагхунатх Дас Госвами живял в компанията на Махапрабху в Пури в продължение на 16 години под покровителството на Сварупа Дамодар Госвами. Когато Богът и Сварупа Дамодар приключили забавленията си в този свят, Рагхунатх бил толкова покрусен от липсата им, че решил да иде във Вриндаван и да се самоубие, хвърляйки се от Говардхан след като види Рупа и Санатан за последен път. Двамата братя обаче много обичали Рагхунатх и не му позволили да се самоубие. Вместо това се грижели за него като за свой трети брат и винаги гледали да са край него.
Друг един от Шестимата Госвами бил Рагхунатх Бхатта Госвами, чийто баща бил Тапан Мишра. Докато бил в Бенарес, Махапрабху живял и се хранел в дома на Тапан Мишра, давайки на малкия Рагхунат възможността да Му служи, приемайки остатъците от храната Му, масажирайки нозете Му и т.н. Когато порастнал, той отишъл да посети Бога в Пури и останал там осем месеца. През това време служел на Бога, приготвяйки най-различни зеленчукови гозби, които много Му харесвали. След това Махапрабху му заръчал да се върне в Бенарес и да се погрижи за остарелите си родители, което Рагхунатх правил четири години. След смъртта им той се върнал в Пури, където Богът му казал да последва стъпките на Рупа Госвами и да иде във Вриндаван. Рагунатх последвал напътствието Му и дошъл във Враджа и там по милостта на Рупа бил осенен от любовта към Кришна. Той обичал да рецитира „Шримад Бхагаватам” за удоволствие на Рупа.
Рупа Госвами и Говиндаджи
Във Вриндаван Рупа Госвами направил храм на Говиндаджи, а Санатан – на Мадах Мохан. Нарахари описва начина, по който Говиндаджи се проявил пред Рупа в своята „Бхакти-ратнакара”: Махапрабху бил дал четири инструкции на Рупа Госвами – той трябвало да открие изгубените свети места в дхама, да установи служене към мурти, да публикува творби за чистото предано служене и да проповядва любовта към Святото Име. Рупа Госвами бил изпълнил всяко от тези желания на Бога до съвършенство. Освен едно. Той се тревожел как би могъл да установи обожание на мурти и затова заскитал из селата и горите в областта на Враджа, търсейки Говиндаджи без успех.
След като всичките му усилия пропаднали, един ден Рупа седял на брега на река Ямуна, тъжен и изгарящ от чувството на непосилна раздяла от Кришна. Тогава една божествена личност, приемайки облика на красив Враджаваси дошъл при него и го запитал със сладък глас каква била причината за мъката му. Рупа Госвами бил запленен от очарователния глас и облик на този Враджаваси и му разказал всичко, което го тревожело. Мъжът успокоил Рупа, казвайки: „Няма причина да се безпокоиш. Ще намериш Говинда на хълма Гома Тила, който е Йога Питх тук във Вриндаван. Всяка заран една крава ходи там и с радост му дава мляко.” При тези думи Враджаваси изчезнал.
Рупа си помислил: „Кришна дойде тук при мен и разговаря с мен, а аз не можах да Го позная” и паднал в несвяст. Въпреки това, той могъл по един или друг начин да овладее чувствата си на загуба, че е бил неспособен да разпознае Кришна и тръгнал към мястото, което му посочил Враджаваси. Другите жители от селото му помогнали да копае на Гома Тила, докато не намерили мурти на Говиндаджи, по-красиво от милиони Купидони. Казва се, че това мурти на Говинда изначално било обожавано от собствения внук на Кришна, Ваджранабха.
След като разкрил присъствието си на Гома Тила, на Говиндаджи отначало било служено в малка сламена колибка, но по-късно един ученик на Рагхунатха Бхатта построил прекрасен храм, за да подслони Бога.
(Бхакти-ратнакара 2.404-37)
През 1590 г. царят на Амбер, Ман Сингх, ремонтирал съществуващата сграда и я надстроил, в резултат на което, се издигнал изключително красив храм от пясъчник. Разказват, че седем-етажната сграда била толкова висока, че император Аурангзеб виждал кубето и от палата си в Агра. От завист, той разрушил горната част на храма. Горе-долу по това време Говиндаджи бил преместен първо в Бхаратпур, а по-късно в Джайпур от страх пред мюсюлманските иконоборци, където се намира и до днес.
Шри Рупа Манджари Пада
Нароттам Дас Тхакур описва Рупа Манджари или Рупа Госвами като своето „всичко на всичко” в тази си песен от „Прартхана”:
Шри рупа наджари пада сай мора сампада
Сей мора бхаджана-пуджана
Сей мора прана-дхана сей мора абхарана
Сей мора дживанера дживана
Сей мора раса-нидхи сей мора ванча-сиддхи
Сей мора ведера дхарама
Сей врата сей тапа сей мора мантра джапа
Сей мора дхарама карама
Анукула хабе видхи се паде ханбе сиддхи
Ниракхибо ей дуи наяне
Се рупа мадхури раси прана кувалая-шаши
Прапхиллита хабе ниши-дине
Тува адаршана ахи гарале джарала дехи
Чирадина тапита дживана
Ха ха прабху коро доя деха море пада чая
Нароттама ланла шарана
„Нозете на Шри Рупа Манджари са единственото ми притежание. Те са моята религиозна практика, моето обожание. Те са ми богатството, те са украшенията ми, те са животът на живота ми.
Те са моята съкровищница от свят трепет, те са изпълнението на най-съкровените ми стремления, те са предписаното ми задължение. Те са религиозния ми обет, моята медитация и моята мантра. Те са религиозния ми дълг.
Един ден щастието ще ми се усмихне и ще бъда усъвършенстван до положението да й служа. Ще видя нейния облик, който е океан от сладост. О, той ще накара лотосовата луна на сърцето ми да зацъфти нощ и ден.
О, змията на раздялата от теб лее отрова, изгаряща цялото ми тяло. Колко дълго страдах! Цял живот! О, Господи! Моля те, смили се и ми дари сянката на своите лотосови нозе. Нароттам приема подслон ти.”
Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур също счита, че прахта от нозете на Рупа Госвами е най-скъпоценното нещо в живота му. Той често казваше, че не копнее за нищо друго.
„Със снопче слама между зъбите си аз непрестанно се моля да се раждам отново и отново като прашинка в лотосовите нозе на Шрила Рупа Госвами.”
(Рагхунатх Дас, „Мукта-чарита”)
Самадхи храмът на Рупа Госвами може да бъде открит в двора на храма Радха-Дамодар във Вриндаван. Това е и мястото, където той изпълнявал своя бхаджан в края на живота си. Друго място, осветено от спомена за Рупа в района на Враджа, се намира близо до Нандаграм и се нарича Тери Кадамба. Там Радха дошла преоблечена и дала на Рупа мляко, ориз и захар, за да сготви сладък ориз за Санатан Госвами. Когато Санатан вкусил сладкия ориз, той усетил, че божествен екстаз обзема цялото му тяло. Научавайки, обаче, как са били получени продуктите, Санатан забранил на Рупа повече да готви сладък ориз, за да не създава затруднения на Радхарани.
Забавленията на Рупа Госвами в този свят дошли към своя край през месец Бхадра, на дванадесетия ден от растящата луна, на Джхулан Екадаши.
Обратна връзка: Световните религии и солницата - vaisnava.org
Обратна връзка: Първите дни на годината, в компанията на Тиртха Махарадж (част 1) - vaisnava.org
Обратна връзка: Първите дни на годината, в компанията на Тиртха Махарадж (част 2) - vaisnava.org
Обратна връзка: Шрила Джива Госвами - vaisnava.org