Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

В Кришна лила има двама Арджуна; единият е прия-нарма-сакха във Враджа, а другият е един от петимата Пандави. Те двамата се обединили за да станат скъпия придружител на Махапрабху, Рамананда Рая. Рамананда бил много вещ в ученията за любовната преданост към Радха и Кришна, които ежедневно описвал на Гаурачандра. Някои хора казват, че Рамананда Рая бил Лалита Сакхи, докато други не са съгласни с това. Самият Махапрабху казал на Бхавананда Рая, че той бил Панду, съпругът на Кунти и баща на Пандавите. Пандава Арджуна също така се съединил с една гопи на име Арджуния. Затова най-знаещите казват, че Рамананда Рая съчетава всички тези три личности.

Доказателство за това може да бъде открито в „Падма-пурана”, където се казва, че Пандава Арджуна станал гопи, наречена Арджуния. „Гаура-ганоддеша-дипика“ (120-124)

Както е отбелязано в тези стихове от „Гаура-ганоддеша-дипика”, някои хора твърдят, че Рамананда Рая бил инкарнация на Лалита. Други пък са на мнение, че той е бил Вишакха. В своя коментар към „Чайтаня Чаритамрита” (2.8.23), Шрила Бхактивинода Тхакура пише: „Любовта, която се събудила в Рамананда и Махапрабху, когато се срещнали, била същата като любовта, която Вишакха изпитвала към Радха и Кришна във Враджа и като тази на Радха и Кришна към Вишакха.” От това става ясно, че Шрила Бхактивинода Тхакура вижда Рамананда като Вишакха. Рамананда Рая бил един от тримата и половина най-близки спътници на Бога.

Богът приемал сестрата на Шикхи Махити за една от приятелките на Радха. В целия свят има само три и половина отдадени, които са толкова безценни. Това са Сварупа Дамодар Госвами, Рамананда Рая и Шикхи Махити. Сестрата на Шикхи Махити била половината.

„Чайтаня Чаритамрита“ (3.2.105-106)

Социалното положение на Рамананда

Бащата на Рамананда Рая се наричал Бхавананда Рая. Той бил роден в семейство от кастата карана в Ориса, административен клан, подобен на кайастхите. Бхавананда преди бил цар Панду. Той имал петима сина, сред които Рамананда бил най-големият. Останалите четирима братя били Гопинатх Паттанайак, Каланидхи, Судханидхи и Банинатх Паттанайак.

Манохар Рая, потомък на Рамананда Рая, е написал семейната им история. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур е резюмирал някои от детайлите в тази връзка в своята „Анубхашйа”, заключавайки: „Според обществеността в Ориса групата карана бива считана за част от кастата шудра. Рамананда Рая бил роден в тази каста. Въпреки това, макар обществото да го смятало за шудра по рождение, той всъщност бил брамин, защото като Вайшнава парамаханса, бил духовен учител на брамините.”

По волята на Кришна самият творец Брахма се появил в семейство на недокосваеми, за да покаже че рода и расата на човека нямат абсолютно никакво значение. Макар да бил роден като мюсюлманин, Хари Дас обогатил забавленията на Бог Гауранга.

Хари Дас Тхакур бил роден в семество от най-ниска класа по волята на Бога, за да покаже, че кастата и класата не са важни. Всички писания заявяват, че отдаденият на Вишну, дори да е роден в низше семейство, е достоен за обожание от всички. Какво значение би могла да има високата каста, ако роденият в нея не почита Кришна? Той ще отиде в ада независимо от висшето си раждане. Хари Дас приел низко раждане само за да свидетелства за тези истини от писанията. Той бива сравняван с Прахлад, който се родил всред семейство на демони, или с Хануман, роден сред маймуни. Те само повърхностно принадлежат към ниските касти или видове.”

(Чайтанйа Бхагавата 1.16.237-240)

Един Вайшнава е отвъд качествата на материалната природа. Всеки, който съди за отдадения според раждането или расата му, е осъден на адско съществуване.

Онзи, който смята муртито за нищо по-различно от камък; който мисли, че гуру е обикновен смъртен, а че Вайшнавата принадлежи към определена каста или раса; който приема святата вода, с която са били умити нозете на Вишну или на Вайшнавите и която унищожава всички грехове в епохата на Кали за обикновена вода; който си мисли, че името или мантрата на Вишну, унищожаващи всички злини, са подобни на всеки друг звук или който смята Вишну за еднакъв с каквото и да било друго, притежава адска натура. (Падна-пурана)

Бхавананда Рая построил дома си в Брахмагири или Алаланатх, на около 12 мили от Пури. Рая Рамананда бил губернатор на цар Пратапарудра във Видйанагар, а по-късно станал един от неговите министри. Според „Бхаджана-нирная” той бил ученик на Рагхавендра Пури, който пък бил ученик на Мадхавендра Пури.

Сарвабхаума разказва на Бога за Рамананда

Когато Махапрабху заминавал на поклонението Си из Южна Индия, Сарвабхаума Бхаттачарйа Го помолил да посети Рамананда Рая на брега на река Годавари.

Тъкмо когато Бог Шри Чайтанйа Махапрабху вече тръгвал, Сарвабхаума Бхаттачарйа поднесъл следната молба в лотосовите Му нозе: „Господи, трябва да изпълниш това, за което те умолявам. В град Видйанагар, на брега на Годавари живее един почетен правителствен чиновник на име Рамананда Рая. Моля те, не го пренебрегвай, мислейки го за обикновен шудра, потънал в материални дела. Моля Те, на всяка цена се срещни с него. Ако някой въобще заслужава да общува с Теб, това е той. Никой друг бхакта не би могъл да се сравнява с него в познаването на божествените чувства. Той е достигнал висшият предел на учеността, както и на опитността в науката за божествените чувства. Ако поговориш с него, ще разпознаеш възвишения му нрав. Когато за първи път го срещнах, аз не разбирах, че всичко, което казва и върши е трансцедентално. Подигравах му се, просто защото е Вайшнава. По Твоята милост сега разбирам истината за Рамананда Рая. Разговаряйки с него, Ти също ще признаеш величието му.”

(Чайтанйа Чаритамрита 2.7.61-67)

Шрила Прабхупада Бхактисиддханта Сарасвати коментира следното: „Външно погледнато Рамананда Рая не бил саннйаси, носещ една проста препаска. Най-общо онези, който са царедворци, заети с правителствена служба, са материалисти, но Рамананда Рая всъщност бил учен, истински саннйаси, съвършено човешко същество. Сарвабхаума Бхаттачарйа мажал да разпознае неговите естествени Вайшнавски качества, макар по това време самият той да не бил Вайшнава. Когато се заел с предано служене по милостта на Бога, той оценил мнението на Рамананда и осъзнал обхвата на неговите качества, наричайки го „адхикари расика-бхава” – най-високо квалифицираният авторитет в областта на преданите чувства.”

Сарвабхаума Бхаттачарйа бил инкарнация на Брихаспати и придворен пандит на цар Пратапарудра. Той бил толкова ерудиран, че макар да бил семеен, имал ученици саннйаси. Въпреки всичко това, той не бил способен да разпознае, че Чайтанйа Махапрабху е самият Върховен Господ, нито пък можал да види, че Рамананда Рая е Негов най-близък спътник. Ако той не е бил способен на това, колко по-трудно би било това за останалите! Никой не може да разбере славата на Бога и на Неговите отдадени без благословията на тяхната милост.

Умствените спекулации нямат стойност в разбирането на природата на Върховния Бог. Без Божията милост, никой не може да Го познае. Онзи, на когото Бог дари дори капчица милост е способен да разбере природата Му. (Чайтанйа Чаритамрита 2.6.82-83)

Махапрабху се среща с Рамананда

Махапрабху заминал на Юг, благославяйки жителите на онези земи като изливал над тях благодатта на любовта към Кришна. Той посетил Курмастан, спасявайки брамина Курма и давайки наставления на всички да проповядват преданото служене към Кришна. Изцелил Васудева Випра и след това продължил към Сингхачалам, където танцувал пред муртито Джияр Нрисингха. После тръгнал към река Годавари, която Той виждал като Ямуна, а горите по бреговете й за Него били Вриндаван. Махапрабху радостно прекосил реката и стигнал до място, наречено Кавур, където се изкъпал, надявайки се да срещне Рамананда Рая. Излизайки от водата, Той седнал и го зачакал. В същото време Рамананда Рая минавал оттам всред звъна на фанфари. Съзирайки свръхестествения облик на Махапрабху, той слязъл от паланкина си и отдал почитанията си на Бога. Макар да го разпознал, Махапрабху го запитал кой е. Рамананда отвърнал, че бил само един окаян шудра. Чувайки го да говори толкова смирено, Богът незабавно го прегърнал. И двамата почувствали изблика на божествените чувства и потънали в осемте екстатични трансформации на према. Брамините, придружаващи Рамананда били смаяни от тези прояви. Те си мислели:

„Този саннйаси е сияен като брахмаджйоти. Защо Той ридае, прегръщайки един шудра? Губернаторът Ранмананда е учен човек, обичайно много сериозен. Как така изведнъж той толкова се разчувства от досега с този саннйаси, сякаш е пиян?”

(Чайтанйа Чаритамрита 2.8.26-27)

Осъзнавайки, че присъстват и чужди хора, Богът сдържал чувствата си и разказал на Рамананда Рая как Сарвабхаума Бхаттачарйа Го помолил да го намери. Рамананда отвърнал скромно:

„Това е доказателство за Твоята милост към Сарвабхаума Бхаттачарйа: Ти докосна мен – недокосваемия – просто заради неговата обич към Теб. Каква огромна разлика съществува между двама ни – Ти си Върховния Бог, самият Нарайан; а аз съм правителствен чиновник, интересуващ се от материални дела. Аз съм най-окаяният измежду всички в четвъртата каста. Въпреки това ти не се поколеба да ме докоснеш, нито се побоя от ведическите наставления, които забраняват на човек дори да поглежда към шудрите. Твоята милост Те накара да ме докоснеш, макар това да се порицава както в писанията, така и в обществото. Ти си самият Върховен Господ; кой би могъл да проумее намеренията Ти?”

(Чайтанйа Чаритамрита 2.8.34-37)

Макар брамините да не били показвали никога и най-малък интерес към бхакти, те също изпаднали под влияние на Бога докато Го съзерцавали и започнали да възпяват имената на Кришна, а глосовете им треперели от божествен екстаз. Рамананда Рая казъл на висок глас, че Махапрабху бил Върховният Бог едновременно по акрити (форма) и по пракрити (природа). Богът незабавно отвърнал по начин, който да разкрие величието на Неговия бхакта:

Богът казал: „Ти си велик преданоотдаден, всъщност ти си най-добрият сред отдадените. Всеки, който те зърне, незабавно попада под влиянието ти и сърцето му се разтапя. Какво да говорим за другите – самият Аз съм майавади саннйаси, но въпреки това дори Аз чувствам приливът на Кришна према само щом те докосна.”

(Чайтанйа Чаритамрита 2.8.44-45)

Богът слуша как говори Рамананда

Когато Махапрабху му разкрил желанието си да послуша Кришна катха от устните му, Рамананда Му предложил да остане в дома му за седмица или по-дълго, така че собственият му зъл ум да се успокои и пречисти. След това всеки от тях продължил по пътя си, за да приключи задълженията си, връщайки се на същото място вечерта. Обичайно отдаденият задава въпросите, а Богът отговаря. Този път обаче ролите били обърнати и Богът помолил Рамананда да разясни определени духовни истини, а след това го вдъхновил как да отвърне. Кришна Дас Кавирадж Госвами изяснява това в първия стих на осма глава от Мадхйа-лила:

Гауранга е като океан от духовни истини; Той изпълнил облака наречен Рамананда с нектара на най-чистите заключения на предаността към Себе Си. След това Рамананда изсипал като дъжд същия нектар върху същия океан, от който е произтекъл, сътворявайки съкровищата на трансцеденталното познание.

(Чайтанйа Чаритамрита 2.8.1)

Човек, който не е приел подслон при Върховния Бог може и да се опитва да разбере Висшата Истина, използвайки емпирични средства, без да постигне никакъв успех. Наистина, той ще изпадне в объркване и ще бъде неспособен да разбере словата на Бога.

Махапрабху помолил Рамананда Рая да Му обясни с доказателства от писанията крайната цел на живота. Рамананда започнал своя отговор, обяснявайки че предаността към Вишну е най-висшата цел на човешките постижения или садхйа. Той описал прогресивния път на различните практики, водещи към висшата теистична цел, започвайки от практикуването на варнашрама дхарма, през предлагане на плодовете на човешките дейности на Кришна (кармапрана), отричането от предписаните задължения (карма-тйага) и след това предаността примесена със знание (гйана-мишра-бхакти), подкрепяйки на основа на писанията всяка една стъпка. Махапрабху обаче отхвърлял всички тези предложение, казвайки, че те са повърхностни или външни, защото нито една от тези практики не е потенциалното средство за постигане на чистата преданост, която Той бе дошъл да раздаде.

Започвайки този разговор с Рамананда Рая с варнашрама дхарма Махапрабху показва, че всички дейности, игнориращи ведическите принципи или вървящи срещу тях, следва да бъдат напълно отхвърлени. Отвръщайки на всяко едно от предложенията на Рамананда, Махапрабху не казвал: „Абсолютно не!” Той по-скоро използвал думите „ехо бахйа” „Това също е странично.” Идеята е че, че човек най-напред трябва да изостави дейностите, които са извън обсега на ведическия стандарт. Веднъж установен в тези принципи, човек постепенно може да добие качествата да напредне през всяка една от различните стъпки, описани от Рамананда. Това важи, макар бхакти сама по себе си да е напълно независима и би могла да се прояви в индивида посредством общуването със свята личност, въпреки липсата на предварителни квалификации или преминаване през всички тези предварителни стъпки.

Когато Рамананда Рая най-после отвърнал на въпроса на Махапрабху с думите: „Чистото предано служене без дори най-малък оттенък на спекулативно знание (гйана-шунйа-бхакти) е начинът за постигане на върховно съвършенство”, Махапрабху най-накрая приел това заключение. Истинският принос на Махапрабху всъщност започва в тази точка. Думите „гйана-шунйа” служат за да премахнат напълно всяко съзнание за имперсоналния аспект на Върховния, но не и познанието относно връзката (самбандха-гйана), което благоприятства придобиването на чистото предано служене.

Шрила Бхактивинода Тхакура пише в своята „Амрита-праваха-бхашйа”:

„Смисълът на това е, че жертването на резултатите от дейностите е по-добро от простата ангажираност с предписаните задължения според варнашрама дхарма; отречението от плодоносните дейности е по-добро от простото отказване на плодовете; по-добро от него е култивирането на знание, примесено с предано служене. Обаче въпреки този прогресивен напредък в духовността посредством изброените степени, всички те са повърхностни, защото тези четири вида практики нямат силата да достигнат чистата преданост шуддха бхакти. Предаността, позната като „аропа-сиддха” (добавяне на външна полировка от преданост към друг вид действие) или „санга-сиддха” (преданост чрез свързване на някакво предано дело с някоя плодоносна дейност) никога не могат да бъдат считани за чисто предано служене. Чистото предано служене е „сварупа-сиддха бхакти” , което означава, че това е преданост както по своята форма, така и в намерението си. Тя е напълно различна от тези разнообразни дейности, които само повърхостно са свързани с преданосто служене. Характеристиките на шуддха бхакти са, че това са дейности, извършени безусловно за радост на Кришна, без никакво материално желание; под тях не е скрита преструвката на плодоносното намерение или идентификацията с Брахман. Такова съзнание е върховната цел на духовните практики, защото макар да се практикува от устремения отдаден, той го осъзнава когато достигне съвършенството на своята практика.

(2.8.68)

Докато Рамананда Рая предлагал каквото и да било друго, освен следването на стъпките на великите отдадени души и слушането на Кришна катха от техните устни, Махапрабху продължавал да казва: „Това е странично, несъществено.” Затова нека се разбере, че чистата преданост започва от мига, в който човек за пръв път чуе за делата и ученията на Бог Кришна от устата на чист преданоотдаден. От тази точка нататък Рамананда Рая описал различните степени на чистата преданост, настроенията на неутралност, служене, приятелство, родителство и интимна любов. След това той продължил, описвайки върховенството на любовта на Радха, както и качествата на Радха и на Кришна. По-нататък Махапрабху му задал въпроси от рода на: „Коя е есенцията на учеността?” и ”Какъв род слава е най-добра за живите същества?” Всички тези теми нашироко са описани в осма глава от Мадхйа-лила на „Чайтанйа Чаритамрита”. За да не се отклоняваме твърде много от разказа за живота на Рамананда, няма да навлизаме по-дълбоко в тях тук.

Рамананда вижда същността на Бога

Божията идентичност не би могла да остане скрита от Неговите отдадени. Рамананда можал да разпознае Бога такъв, какъвто е. Той казал:

„Отначало Те виждах като обикновен саннйаси. Но сега разбирам, че Ти всъщност си тъмният пастир и виждам една златна фигура, която стои пред Тебе; златистото Й сияние спокрива цялото Ти тяло.”

(Чайтанйа Чаритамрита 2.8.268-269)

Махапрабху се опитал да скрие идентичността Си като чул това, казвайки че Рамананда Рая е велик преданоотдаден, който вижда Кришна навсякъде. Рамананда обаче ясно заявил каква е първостепенната цел за Божието появяване на земята. Махапрабху бил щастлив от проникновеното му осъзнаване и му разкрил облика си на комбинация от Раса-раджа (Господарят на преданите чувства) Кришна и въплъщението на Маха-бхава (Висшите предани чувства) Шримати Радхарани. Съзерцавайки тази дивна слята форма на Бога, Рамананда Рая паднал на земята в несвяст. Когато Богът го докоснал, той отново възвърнал съзнанието си.

Рамананда и Махапрабху останали заедно десет дни, наслаждавайки се на разговори за Кришна съзнание. Преди Махапрабху да продължи Своето поклонничество на Юг, Той помолил Рамананда да изостави правителствената си служба и да дойде при Него в Пури, щом се завърне.

Завършвайки пътешествието си из Южна Индия, Той още веднъж се видял с Рамананда на брега на Годавари. Показал му двете книги, които бил намерил по време на пътуването Си – „Кришна-карнамрита” и „Брахма-самхита” – които съдържали всичко, за което говорел Рамананда Рая в предишния им разговор. Рамананда Рая собственоръчно преписал двата ръкописа. Богът останал още една седмица с Рамананда, вкусвайки насладата на разговорите за Кришна, преди да продължи своя път обратно към Нилачала. Рамананда отказал да го последва незабавно, тъй като бил длъжен да изчака разрешението на царя и също така се налагало да се погрижи за личните си ангажименти. Но обещал да се присъедини към Бога в Пуру веднага, щом това било възможно.

Рамананда идва в Пури

Завръщайки се в Пури, Богът заживял за постоянно в дома на Каши Мишра. Цар Пратапарудра бил чул за Него и ентусиазирано копнеел да Го срещне. Сарвабхаума Бхаттачарйа го бил уверил, че веднъж само Махапрабху да се завърне от поклонничеството си, той по един или друг начин ще му уреди да получи Неговия даршан. За нещастие, независимо колко силно Сарвабхаума Бхаттачарйа се опитвал да Го убеди, Богът бил непреклонен в това, че няма и да погледне царя. Така всички опити за организиране на срещата пропаднали.

Когато царят научил, че Рамананда копнее да замине за Пури за да е по-близо до Махапрабху, той с радост му дал разрешение за това. Разрешил му да напусне длъжността си в правителството, продължавайки да му плаща пенсия. Така Рамананда отначало се срещнал с царя в Куттак, а след това и в Пури, преди да посети дома на Каши Мишра и да се види с Бога. Рамананда знаел колко силно желаел царят да се срещне с Махапрабху, но вместо да постави въпроса направо, той просто започнал да слави царя, разказвайки на Махапрабху колко силна вяра имал той в Него, колко дълбока била предаността му към Кришна и колко бил добър да освободи самия него от правителствената длъжност, така че да може да служи на Бога директно. Изброявайки добродетелите на царя, той успял да смегчи решителността на Махапрабху.

По същото това време Нитйананда Прабху изпратил една от препаските на Бога на цар Пратапарудра за утешение. Макар това да донесло небивала радост на царя, желанието му да види Бога само нараснало и той помолил Рамананда да ходатайства за него и да уреди нещо. Когато Рамананда най-накрая директно се обърнал към Бога, молейки го да е състрадателен към Пратапарудра, Махапабху не могъл направо да му откаже. Той бил съгласен, че царят не е обикновен материалист, но независимо от това самата титла „раджа” била един вид замърсяване, който Той не можел да пренебрегне. Но се съгласил да разреши на сина на царя да дойде да Го види, тъй като бащата и сина в определен смисъл са едно.

Рамананда се възхищава на пиесата на Рупа

Рупа Манджари е последователка на сакхите Лалита и Вишакха, които не се различават от Рамананда Рая. Рупа Госвами обсъждал темите на две свои пиеси „Лалита-мадхава” и „Видагдха-мадхава” с Раманнанда. Когато Рамананда помолил да чуе някой стих за обожаемото мурти на автора, Рупа цитирал втория стих от първо действие:

„Извисеният, сияен вкус на свещения възторг е съкровището на преданата любов. Богът никога не престава да го вкусва; въпреки това жадувайки да раздаде това съкровище на света, Той се роди в златист облик всред тази епоха на кавги. Синът на Сачи е като лъв! Нека Той обитава пещерите на сърцата ви завинаги”

Чувайки този стих, Рамананда Рая започнал да възхвалява Рупа Госвами сякаш с хиляди езици. Той казал, че Рупа би могъл да обрисува такъв ясен портрет на тези трудни за схващане концепции само в резултат на Божията милост.

Прадюмна Мишра се среща с Рамананда

За да разкрие обхвата на трансцеденталния характер и същност на Рамананда, Махапрабху изпратил при него за напътствия Прадюмна Мишра, който бил роден в най-възвишено семейство на брамини, макар самият Рамананда да не бил от такава висша каста. Прадюмна Мишра бил родом от Шилхет, но живеел в Ориса. Един ден той дошъл при Махапрабху, молейки да послуша малко Хари катха. Махапрабху отвърнал с голяма скромност, че Той е неспособен да говори по извисените теми засягащи свещения екстаз и го изпратил да се срещне с Рамананда Рая.

По това време Рамананда Рая се намирал в градините на Джаганнатх-валлабха, зает да подготвя две млади дева-даси за една пиеса, която трябвало да се играе пред Бог Джаганнатх. Той не само ги обучавал в песните, които щели да пеят и в танците, които да изпълняват, но също ги къпел, обличал и гримирал. Когато за пръв път Прадюмна Мишра дошъл да посети Рамананда, един от слугите му казал, че той е зает с тези дейности и помолил Прадюмна да поседи отвън и да почака. Никой от слугите на Рамананда не се осмелил да го прекъсне, докато подготвял представлението, което щяло да се играе пред Джаганнатх. Едва след като приключил с репетициите и излязъл навън той научил, че Прадюмна Мишра е дошъл да слуша от него Хари катха.

Рамананда отдал на брамина необходимите почитания и помолил за извинение че се е забавил толкова много. Мишра осъзнал, че този ден вече е твърде късно да се осъществи желанието му и си тръгнал за вкъщи. След няколко дни, срещайки Мишра, Махапрабху го попитал как бе минала срещата с Рамананда и какви били темите, които обсъждали. Прадюмна Мишра му разказал какво се било случило и споделил, че в ума му са се породили съмнение относно делата, с които се занимава Рамананда. Богът незабавно предприел стъпки да изтрие тези съмнения от ума на брамина. Той започнал на висок глас да възхвалява необикновените качества на Рамананда с думите:

„Аз съм саннйаси и се смятам за отреченик. Но дори само да чуя името на някоя жена, какво да говорим пък да видя жена, Аз усещам ефекта от това в ума и тялото си. Кой не се вълнува при вида на жена? Чуйте ме всички! Нека ви разкажа за делата на Рамананда Рая, макар да са толкова дивни и необикновени, че наистина не биха могли да бъдат вярно описани. Той лично служи на младите и красиви дева-даси на Джаганнатх по всички възможни начини. Собственоръчно ги къпе и облича и ги обкичва с украшения. Вършейки това той естествено вижда и докосва интимните места по телата им, но въпреки това умът му никога не бива повлияван. Той обучава девойките как физически да дават израз на всички любовни чувства, така че да могат да ги изобразят пред Джаганнатх Дева, но умът и тялото му остават стабилни като дърво или камък. Наистина, изумително е, че макар да докосва тези млади девойки, умът му не бива притеснен. Единствено Рамананда има правото да върши такива неща, и когато го виждам да ги прави Аз разбирам, че неговото тяло не е материално, но че той е напълно преобразен в духовно същество.”

(Чайтанйа Чаритамрита 3.5.35-42)

Така Махапрабху разкрил изумителната сила на Рамананда пред Прадюмна Мишра, а чрез него и на целия свят. Той казал на Прадюмна, че сам ходи при Рамананда да слуша за Кришна и го посъветвал да отиде още веднъж. Този път Прадюмна можал да чуе как Рамананда говори за Кришна с такава дълбочина на проникновението, че бил поразен доколкова, че започнал да танцува в екстаз.

Бхактивинода Тхакура е написал следния коментар към гореспоменатото забавление:

„Рая Рамананда бил съчинил пиеса, позната като „Джаганнатх-валлабха-натака”. Тя се играела в храма на Джаганнатх за Негова наслада. Дева-дасите или „девиците на Бога” са девойки, давани на муртито за съпруги, които били обучавани да Му служат. Рамананда взел две от тях да изграят в неговата драма, напътствайки ги как да изиграят емоциите, присъщи на гопите. Тъй като двете дева-даси играели ролите на гопи, Рамананда не правел разлика между тях и любимите приятелки на Бога. Той считал себе си за тяхна слугиня и в тази си духовна идентичност им служел, обучавайки ги да пеят и танцуват за своя Бог. Тъй като се смятал за една от прислужниците на Шримати Радхарани, Рамананда Рая бил способен да проектира същността на своята любима господарка върху двете дева-даси, затова и можел да им служи по най-интимен начин, без да изпитва притесненията на светското сексуално желание.„

(Амрита-праваха-бхашйа 3.5.20)

 

Макар и семеен, Рамананда не бил под контрола на шестте смъртни гряха (похот, гнав, алчност, илюзия, пиянство и завист). Макар да бил така-наречен „материалист”, той можел да дава напътствия на онези, които са в ордена на отречението. Богът пожелал да разкрие тези качества на Рамананда, затова изпратил Прадюмна Мишра да слуша от него за Кришна. Богът знае много добре как да направи добродетелите на Своите отдадени публично достояние. Той смята, че е от Негова лична полза да прави това, използвайки различни хитрини. О бхакти! Чуйте внимателно каква е още една от характеристиките на Бога: Той изявява собствената Си величествена природа, макар тя обикновено да остава скрита. Той разпространява истинските религиозни принципи чрез човек от низшата шудра класа за да покори фалшивата гордост на тъй-наречените отреченици и ерудирани учени. Той проповядва за преданото служене, екстатичната любов и Абсолютната Истина, превръщайки в говорител Рамананда Рая, един грихастха, роден в низше семейство, докато самият Той, който е възвишен брамин и саннйаси и Прадюмна Мишра, който е чист брамин, го слушат и се учат от него.

(Чайтанйа Чаритамрита 3.5.80-85)

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур коментира тези думи от „Чайтанйа Чаритамрита” така: „От материалистична гледна точка Рамананда Рая е грихастха на пътя на правритти-марга, зает с активен светски живот. Явно е, че той не е нито себеконтролиран брахмачари, нито ванапрастха, нито саннйаси. Материалистичният семеен се намира под контрола на сетивата си и това е основната причина за въвличането му в светските дела. Един Вайшнава семеен обаче, който е достигнал трансцеденталното ниво, не се намира на същата равнина, преминавайки отвъд влиянията на шестте смъртни гряха, стоейки настрана от въздействията на сетивата. Рамананда Рая заемал положението на семеен като роля в забавленията на Шри Чайтанйа Махапрабху. Обикновените материалисти гледат на него от перспектива, обагрена от собствените им желания за сетивно наслаждение, считайки го за един от тях, но всъщност неговият ум е бил напълно одухотворен от съсредоточеността му върху висшата обожаема цел. Така той бил кришна-вишайи, човек който търси удовлетворение единствено на сетивата на Кришна, а не на своите собствени. Той не бил имперсоналист или оспорващ всичко нихилист, противопоставящ се на трансцеденталните Божии дела. Всъщност той имал силата да променя умовете на онези саннйаси, които били изоставили сетивните наслади за да се потопят в безпристрастния Брахман, без да зачитат по какъвто и да било начин формата и забавленията на Кришна и да преобръща фундаментално материалистичното им разбиране за трансцеденталността, привличайки ги към практиките на предаността към името, формата и делата на Кришна чрез слушане и възпяване.”

Други случки в Пури

Когато Валлабха Бхатта дошъл в Пури и се свързал с Чайтанйа Махапрабху, Богът скривал от него славата Си, защото знаел, че той е много горд с учеността си. Затова предпочитал да говори с Валлабха Бхатта за качествата на Своите придружители. Той казал, че Рамананда е експерт както по отношение на самбандха (знанието за връзката с между Бога, хората и вселената), така и на прайоджана-таттва (познанието за живота в състояние на божествено съвършенство). По-нататък Той заявил, че Рамананда бил най-големият познавач на чистия и свещен екстаз на Вриндавана.

Рамананда Рая е съкровищницата на божествените чувства. Именно той Ми разкри, че Кришна е Върховният Бог. Никой не би могъл напълно да опише обхвата на духовната сила на Рамананда. Чрез него Аз можах да науча за чистите чувства на преданоотдадените от Враджа.”

(Чайтанйа Чаритамрита 3.7.23,37)

Рамананда по време на последните дни на Бога

През време на последните Си дни на тази земя, Махапрабху прекарвал повече от времето Си в състояние на божествена екстазна лудост. Понякога Той изчезвал от стаичката Си, въпреки че имало три залостени врати, през които трябвало да премине за да излезе навън. Веднъж Го намерили близо до Лъвската Порта с изкълчени стави, приел гигантска форма. Той бил съживен от гръмогласното пеене на Святите Имена и възвърнал нормалния Си облик. Друг път го намерили на пясъчните дюни, които в състоянието Си на транс бил взел за Говардхан. Още веднъж се наложило да бъде успокояван с киртан и отнесен в дома Му. При всички тези случаи присъствал Рамананда Рая заедно със Сварупа Дамодара. През време на десетте трансформации на Божията екстатична лудост (дивйонмада), Рамананда Рая рецитирал стихове, които отговаряли на емоционалното състояние на Бога. По такъв начин той донасял радост на Махапрабху.

Така Махапрабху прекарвал живота Си в Нилачала, преживявайки дните и нощите потънал в мъка от раздялата с Кришна. Сварупа и Рамананда винаги били край Него, довеждайки го до екстаз със стиховете и песните, които рецитирали в съответствие с настроението Му.

(Чайтанйа Чаритамрита 3.20.3-4)

 

Богът прегърнал Сварупа Дамодара и Рамананда Рая през раменете и рекъл: „Чуйте Ме, Сварупа и Рама Рая! Кажете Ми, какво да направя, къде да ида да намеря Кришна? Вие можете да ме посъветвате най-добре.” Така Гауранга доверявал историята на злочестината Си на Сварупа и Рамананда , а те Го успокоявали в скръбта Му. Сварупа пеел, а Рамананда рецитирал санскритски стихове, носейки радост на Бога с поеми от „Кришна-карнамрита” и с песните от Видйапати и „Гита-говинда”.

(Чайтанйа Чаритамрита 3.15.24-27)

Рамананда Рая изпълнявал своя бхаджан в градините на Джаганнатх Баллабха, място, което Махапрабху също много обичал. Влезел ли в тези градини, Той бил заливан от чувства на божествена любов. Един ден, докато бил там, Богът получил видения на Кришна под едно дърво ашока. След това видението ненадейно изчезнало и Махапрабху паднал на земята в несвяст.

Скитайки из градините, Богът минавал под дърветата. Стигайки до едно дърво ашока, Той изнанадващо видял там да стои Кришна. Богът се втурнал към Него, но Кришна се разсмял и изчезнал. Богът бил зашеметен; Той бил намерил Кришна и отново Го бил изгубил. Лишен от съзнание, Той паднал на земята. (Чайтанйа Чаритамрита 3.19.85-87)

Чрез Рамананда Рая и Сварупа Дамодар Госвами, Бог Чайтанйа Махапрабху радостно обявил на света, че Харинам Санкиртанът е най-добрият начин за постигане на Божествена Любов в тази епоха на свади.

Ликувайки, Богът казал: „Слушайте Сварупа Дамодар и Рамананда Рая! В епохата на Кали, Харинам Санкиртанът е най-висшето средство за освобождение. В тази епоха на кавги нека Кришна бъде възхваляван чрез възпяване на Святите Му Имена. Това е начинът, по който интелигентният човек добива лотосовите нозе на Кришна. Чрез пеене на Святите Имена всички греховни реакции са унищожени и настъпва благодатта, докато най-сетне човек почувства радостта на любовта към Кришна.”

(Чайтанйа Чаритамрита 3.20.8-11)