Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

В Кришна лила, Рагхунатх Бхатта който живееше в колиба край Радха Кунд, бе Рага Манджари.
(Гаура-ганоддеша-дипика 185)

Служейки на Бога в Бенарес

Шри Рагхунатх Бхатта Госвами

През 1503 г. Рагхунатх Бхаттачарйа се появил на този свят като син на Тапан Мишра – скъп преданоотдаден на Шри Чайтанйа Махапрабху, произхождащ от село Рампур на брега на река Падма в Източен Бенгал.Махапрабху срещнал за пръв път Тапан Мишра когато отишъл в Източен Бенгал по време на кариерата си като учител по санскрит. Тапан Мишва бил изучил много писания, но въпреки това бил объркан относно целта на живота и как тя да бъде достигната.

Веднъж му се присънил един брамин, който го напътил да иде при Нимай Пандит, който щял да му изясни тези теми. Когато Тапан Мишра отишъл при Бога и Му разказал този сън, Нимай отвърнал че Харинам санкиртан е едновременно и целта на живота, и средството тя да бъде постигната. Тапан Мишра изразил желание да дойде да живее в Навадвип за да е близо до Бога, но Махапрабху му казал вместо това да иде в Бенарес, уверявайки го че един ден ще се срещнат там. И така няколко години по-късно, минавайки през Бенарес на връщане от Вриндаван, Махапрабху отседнал в къщата на Чандрашекхара Вайдйа, а се хранел в дома на Тапан Мишра.

Богът имал трима бхакти в Бенарес. Единият бил Чандрашекхара Видйа, другият Тапан Мишра. Третият бил синът на Тапан Мишра, Рагхунатх Бхаттачарйа. Богът се срещнал с тях, спирайки в Каши след като бил посетил Вриндаван.
(Чайтанйа Чаритамрита 1.11.152-152)

Шри Рагхунатх Бхатта Госвами живял у дома си около 28 години. През време на двата месеца, които Богът прекарал в Бенарес, Рагхунатх имал много възможности да Му служи лично и да получи милостта Му.

Махапрабху останал в дома на Чандрашекхара два месеца, хранейки се ежедневно в жилището на Тапан Мишра. Рагхунатх тогава бил малко момче, но служел на Бога като почиствал мястото, на което Той ядял и като масажирал нозете Му. Когато пораснал, той отишъл в Пури да види Бога, оставайки там осем месеца, като често Му готвел.
(Чайтанйа Чаритамрита 1.11.154-156)

Рагхунатх идва в Пури

В копнеж да види Бога, Рагхунатх Бхатта бързал към Пури след като бил посетил Бенгал. Придружавал го един слуга, който носел багажа му. Докато пътувал, той срещнал някой си Рама Дас Бишвас, преданоотдаден на Бог Рама, посветен в ученическата последователност Рамананди, познаващ много добре санскритската поезия и другите писания. Той бил заможен член на кастата Каястха, бил доверено лице на Шаха, заемащ службата правителствен ковчежник. Рама Дас пътувал към Пури понеже искал да се отрече от материалните си обвързвания и да посети Джаганнатх Дева. Той постоянно пеел Рама мантрата. Разбирайки, че Рагхунатх е брамин, той полагал големи усилия да му отдава служене като понякога масажирал нозете му, а понякога носел багажа му върху главата си. Рагунатх се чувствал доста неудобно такъв богат и известен човек да му отдава такива низши служения, но Рама Дас се опитал да успокои тревогите му с думите: „Аз съм нищожен шудра, а ти си брамин. Мой дълг е да ти служа. За мен е голяма радост да се възползвам от тази възможност да ти служа.”

Когато пристигнал в Пури, Рагхунатх се проснал на земята пред нозете на Бога. Махапрабху познал Рагхунатх, вдигнал го с много обич и го прегърнал. Разпитал го за вести от Тапан Мишра и Чандрашекхара Вайдйа и го изпратил да види Джаганнатх Дева, като му заръчал после да се върне да яде заедно с Него. Махапрабху накарал Говинда да подреди мястото за живеене на Рагхунатх и го запознал със Сварупа Дамодар и с останалите Си придружители.

През осемте месеца в които Шри Рагхунатх Бхатта Госвами останал в Нилачала, той понякога имал шанса да кани Махапрабху да се нахрани. Той използвал възможността да приготви вкусни зеленчукови блюда за наслада на Бога. Рагхунатх бил отличен готвач и Богът бил изключително удовлетворен от чувствата на преданост, с които готвел гозбите си. След това Рагхунатх имал щастието да приема остатъците от храната на Бога. Рама Дас Бишвас също дошъл да посети Махапрабху в този период, но Богът погледнал през него. Той разбрал, че Рама Дас таял в себе си желание за освобождение и че се гордеел с учеността си, затова не му дарил толкова милост, колкото на Рагхунатх.

След като прекарал в Пури осем месеца, Богът казал на Рагхунатх да се върне в Каши и да служи на своите родители Вайшнави, който били вече стари и немощни. Казал му също така да не се жени. След това Богът му подарил собствената си кантимала, която поставил около шията на Рагхунатх, заричайки го да се върне отново в Пури.

Рагхунатх отива във Вриндаван

Рагхунатх се грижил за родителите си до края на техния живот, а това продължило още четири години. През това време той изучавал „Бхагаватам” от един Вайшнава. Рагхунатх имал красив и напевен глас. Когато рецитирал „Бхагаватам”, той прочитал на висок глас един и същи стих отново и отново, пеейки всеки път с различна мелодична интонация. Това правело неговите рецитали изключително привлекателни за бхактите.

Когато родителите му починали, той се завърнал в Пури и останал при Махапрабху. След като прекарал с Бога 8 месеца, Махапрабху му заръчал да иде във Вриндаван и да заживее заедно с Рупа и Санатан. Казал му да продължава да изучава и да изнася беседи върху „Бхагаватам”, както и да възпява Святите Имена. След това Богът му дарил дълъг десет стъпки гирлянд от туласи, носен от Бог Джаганнатх, както и малко пан в който нямало опияняващи подправки. Рагхунатх се опиянил от любов, получавайки такава благодатна милост от Бога. Кришна Дас Кавирадж описва пътуването му към Вриндаван и животът му там в „Чайтанйа Чаритамрита”:

„Рецитирай „Шримад Бхагаватам” и възпявай безспир имената на Кришна. Върховният Бог Кришна много скоро ще те облее с благодатта си.” След тези думи Богът прегърнал Рагхунатх, който бил съживен и одухотворен от екстатичната любов към Кришна по Негова милост. На един празник Богът бил получил неподправен бетел и десет стъпки дълъг гирлянд от листенца туласи, които Бог Джаганнатх бил носил. Той дал гирлянда и бетела на Рагхунатх Бхатта, който ги приел за свои обожаеми мурти и ги пазел с нежна грижовност. След това Рагхунатх взел позволението на Бога и тръгнал за Вриндаван.

Пристигайки в Дхама, той се оставил на грижите на Рупа и Санатан Госвами. Всеки път когато рецитирал „Бхагаватам” пред Рупа и Санатан, Рагхунатх Бхатта бил овладяван от екстатична любов към Кришна. По милостта на Махапрабху, той изпитвал симптомите на екстазната любов – ридаене, треперене и пресекване на гласа. Очите му преливали от сълзи, а гърлото му така се свивало, че се налагало да спира да чете.

Гласът на Рагхунатх бил сладък като песента на кукувица и той обичал да пее всеки стих от „Бхагаватам” с три или четири различни мелодии. Всеки път щом прочетял или чуел за сладостта и красотата на Кришна, той бил овладяван от екстазна любов и напълно забравял заобикалящия го свят.

Рагхунатх Бхатта се отдал в лотосовите нозе на Говинда; тези лотосови нозе били единственото нещо, което придавало смисъл на живота му. След време Рагхунатх Бхатта заръчал на учениците си да построят храм за Говинда. Той собственоръчно измайсторил различни открашения за муртито, включително флейта и обеци във формата на делфини.

Рагхунатх Бхатта никога не преразказвал и не слушал слухове. Той говорел просто и само за Кришна, обожавайки Го нощ и ден. Никога не слушал критики към поведението на Вайшнавите; знаел единствено, че всички са заети в служене към Кришна. Когато потъвал в помненето на Бог Кришна, Рагхунатх Бхатта Госвами взимал гирлянда от туласи и кантималата, които били прасад, даден му от Махапрабху и ги поставял около шията си. Ето как аз ви описах мощната милост, дарена от Махапрабху, благодарение на която Рагхунатх Бхатта Госвами вкусвал неизчерпаемия екстаз на любовта към Кришна.”
(Чайтанйа Чаритамрита 3.13.121-135)

Следното описание на Рагхунатх Бхатта Госвами е дадено в „Бхакти-ратнакара”:

„Приближавайки се към гробницата на Рагхунатх Бхатта, сърцето ми се пръсна на парчета и очите ми се умиха в сълзи. Но кой не се преизпълва с радост, чувайки за дивността на Рагхунатх Бхатта? Той е такъв изключителен учител върху писанията, че дори Брихаспати възклицавал ликуващо, чувайки тълкуванията на Рагхунатх на Вайшнаваските доктрини. Няма нещо, с което да могат да бъдат сравнени неговите лекции върху „Бхагаватам”. Дори самият Вяса копнеел да приседне край него и да го послуша как говори, знаейки е това ще го изпълни със щастие. Даже и самите богове се смайвали, наблюдавайки преданите практики на Рагхунатх Бхатта.” Когато Шринивас Ачарйа и отдадените чули тази възхвала към Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, те се проснали на земята и отдали почитанията си. След това продължили нататък към храма на Говиндаджи.

Шрила Рагхунатх Бхатта Госвами напуснал този свят или през 1579 или през 1580 г.