Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шри Пундарика Видйанидхи

Онзи, който по-рано бе познат като Вришабхану, сега е известен под името Пундарика Видйанидхи. Когато Махапрабху бил в собственото Си настроение на Кришна и чувствал болка от раздялата с Радха, той го наричал „татко”. Видйанидхи носел много щастие на Гаурачандра, който обичал да го нарича Преманидхи или „съкровищницата на любовта”. Махапрабху винаги се отнасял с уважение към него, защото той бил ученик на Мадхавендра Пури. Казва се, че неговият добър приятел Мадхава Мишра (бащата на Гададхар Пандит) бил негова експанзия, а съпругата му Ратнавати била Киртида във Враджа.

(Гаура-ганоддеша-дипика 54)

Бащата на Пундарика Видйанидхи се наричал Банешвара, а майка му Ганга Деви. Той се родил на васанта-панчами, петият ден на нарастващата луна през месец Магх в Чакрашала в Читтагонг. Произходът на бащата на Видйанидхи, който бил брамин е от град Багхийа в областта Дхака. Самият Пундарика Видйанидхи бил знатен земевладелец в Чакрашала.

Той е изключително богат заминдар от Чакрашала, но много чист в делата си. Той е Варендра брамин от много уважавана линия. Името му е Шри Пундарика Видйанидхи. Понякога живее в Читтагонг, а понякога в Навадвип. Ученик е на Мадхавендра Пури.

(Према-виласа 22)

Богът възславя Пундарика

Шри Пундарика Видйанидхи дошъл в Навадвип, защото искал да живее на брега на Ганг. Махапрабху, вътрешният обитател в сърцата на всички живи същества, знаел отпреди пристигането му че той има такова желание и един ден всред събралите се бхакти завикал: „Пундарика, приятелю Мой, татко Мой!” и заплакал.

Когато приятелите Му го попитали защо плаче така, Богът им описал Пундарика Видйанидхи по следния начин: „Характерът му е доста необикновен. Просто като чуе името му, светът се пречиства; но той се облича и изглежда като материалист, живеейки сред разкош и удоволствия. Никой не може да го разпознае като Вайшнава и въпреки това той непрестанно е потънал в дълбок океан от преданост към Кришна. Никога не се къпе в Ганг, защото се бои да докосне светите й води с крака си, с което би показал неуважение. Той отива да вземе даршан от Ганг само нощем и то отдалеч. Не може да издържа да гледа как хората оскърбяват Ганг като се жабурят, мият зъбите или косите си във водите й, затова никога не отива там денем. И никога не пристъпва към обожаването на мурти без преди това да е пийнал вода от Ганг. Има къщи както в Читтагонг, така и в Навадвип и скоро ще пристигне тук. Заради привидно материалистичното му държане, вие няма да можете да го разпознаете, но сега Аз тъгувам, защото той ми липсва.”

Върховният Бог се появил в Навадвип, но изпускал тежки въздишки, защото не виждал Пундарика Видйанидхи. Бог Гауранга станал и започнал да танцува, викайки със силен глас: „Пундарика! Татко! Пундарика, приятелю Мой, татко Мой! Кога ли ще те видя?”

(Чайтанйа Бхагавата 2.7.11-13)

Смята се, че Пундарика Видйанидхи получил посвещение от Мадхавендра Пури заедно с Адвайта Ачарйа. Махапрабху винаги му засвидетелствувал почитта, дължима на духовен брат на собствения Му гуру.

Шрила Гададхар Пандит Госвами станал негов ученик. Отначало когато видял Пундарика да седи на меки възглавници, да носи скъпи дрехи и парфюми, да пуши от наргиле – изобщо заобиколен от всички капани на чувствения начин на живот, той бил неспособен да разпознае Вайшнавата в него и се почувствал разочарован. Мукунда Датта, виждайки изписано на лицето му онова, което му минавало през главата и искайки да извика вътрешното съкровено настроение на Пундарика, цитирал два стиха от „Бхагаватам”, които разпалват пламъците на любовта към Кришна. Чувайки ги Шри Пундарика Видйанидхи извикал: „Ха Кришна!” и паднал на земята без сам да знае себе си, блъскайки наргилето и раздирайки дрехите си.

Когато видял трансцеденталните признаци на любовта в тялото на Пундарика, Гададхар осъзнал, че е извършил оскърбление, за което започнал да съжалява. Той решил, че единственият начин да се освободи от това е да приеме посвещение от Пундарика и споделил тази идея с Мукунда. Тогава Мукунда доверил желанието му на Пундарика, който с радост насрочил дата за благоприятното събитие. Махапрабху също дал одобрението си и така Гададхар приел мантра посвещение от Пундарика Видйанидхи.

В Кришна лила Шри Пундарика Видйанидхи е Вришабхану, а Гададхар Пандит е Радха. Поради тази причина Махапрабху го наричал „татко!” когато бил в настроението на Шримати Радхарани. Дълбоката обич от връзката в предишния им живот била очевидна в отношенията между Пундарика и Гададхар. Никой не може да разбере забавленията на Вайшнавите без тяхната милост.

Вайшнава чините наре девера шакати
Муи кон чхара шуши алпа-мати

Дори боговете не могат да разпознаят Вайшнавите; как ли би могло глупаво, пропаднало дете като мене?

Макар Пундарика Видйанидхи да бил голям Вайшнава, той пазел това в тайна, държейки се като материалист. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур ни предупреждава в своята „Гаудия-бхашйа” към „Чайтанйа Бхагавата”, че никой не може да разпознае Вайшнавите чрез повърхностен поглед: „Кришна лила не е достъпна за ограниченото сетивно разбиране. Слугите на Кришна понякога ходят неразпознати, поради привидно материалистичното си обкръжение. По този начин те заблуждават обусловените души. Много учени приемат дейностите на Кришна за дела на един материалистичен любовник поради собственото си обсебване от чувствеността и затова нямат вяра в Него. За други Кришна е просто обикновен човек, който се ражда, претърпява някакво развитие и умира и по такъв начин си нямат и идея кой е Той всъщност. Отдадените на Кришна също понякога не са склонни да разкриват истинската си същност пред онези, които не заслужават, преструвайки се на посредствени материалисти. Гауранга Махапрабху бива наричан праччхана-аватара или скритата инкарнация. С такава настройка Пундарика играел театъра, че е човек, победен от сетивата си пред онези, които можели да бъдат заблудени от външния вид на някого.”

Веднъж Пундарика Видйанидхи дошъл да види Махапрабху, когато вече била дълбока нощ. Виждайки Бога, той бил толкова обладан от любовта си, че дори не могъл да отдаде почитанията си. Махапрабху също бил нетърпелив да види скъпия Си отдаден Пундарика и незабавно го взел на гърдите Си, умивайки го със сълзи на обич. Когато останалите бхакти чували Махапрабху да нарича Пундарика „татко” и „съкровищница на любовта”, те разбирали колко Му е скъп той. Пундарика Видйанидхи е познат сред спътниците на Махапрабху и като Ачарйанидхи.

Шри Пундарика Видйанидхи участвал в нощните санкиртан фестивали в дома на Шривас Пандит с Махапрабху и останалите Му придружители. В „Бхакти-ратнакара” (12.3177) се казва, че Махапрабху празнувал рождения ден на Радхарани в къщата на Пундарика Видйанидхи.

Гададхар иска да получи отново мантрата

Един ден Шрила Гададхар Пандит Госвами попитал Махапрабху дали не би могло да чуе своята инициираща мантра от Него. Той рекъл: „Всеки път щом повторя своята ишта-мантра пред някого, съм неспособен да се съсредоточа докато мантрувам. Моля Те, повтори ми мантрата, тогава умът ми ще намери покой.” Махапрабху отвърнал: „Ти си имаш вече мантропадекша гуру. Внимай, защото може да го оскърбиш. Всичко, което имам е твое, дори живота Ми, какво да говорим за мантрата. Но докато твоят гуру е жив, не е правилно Аз да ти я давам.”

(Чайтанйа Бхагавата 3.10.23-26)

Гададхар възразил: „Но той не е тук. Моля те, направи го вместо него.” Всезнаещият Махапрабху казал: „Съдбата ще доведе твоя гуру при теб. Шри Пундарика Видйанидхи ще дойде в Пури за да Ме види. Той ще пристигне след десет дни.” Така и станало. Махапрабху изпаднал в екстаз, плачейки: „”Татко дойде! Баща ми дойде!”

Гададхар отишъл при Преманидхи щом той пристигнал и го помолил отново да го посвети в ишта-мантрата, което той направил с любов. Как бих могъл изобщо да възпея славата на Шри Пундарика Видйанидхи, който има такъв нежен ученик като Гададхар Пандит!

(Чайтанйа Бхагавата 3.10.79-80)

Нашият обожаем Шрила Прабхупада (Бхактисиддханта Сарасвати) коментира горните стихове по следния начин: „Мантрата е шабда брахман, божествен звук, който разрушава материалното влечение към сетивните удоволствия. Ако човек дава инструкции за божествения звук на лишени от вяра хора, умът му се замърсява. Щом божественото разбиране (дивйа-гйана) на човека бъде унищожено, той трябва отново да го потърси. Гададхар Пандит разбирал това, ето защо помолил Гаурасундар Махапрабху да го преинициира. Преценката на Махапрабху, обаче, била че той трябва да иде при собствения си гуру за да чуе отново мантрата.”

Урокът, който можем да вземем оттук е следният: Шрила Гададхар Пандит Госвами е паришад, вечен спътник на Махпрабху; невъзможно е каквото и да било замърсяване да влезе в неговия ум. Чрез Гададхар, Махапрабху напътства онези, които ще бъдат гуру, че ако някой инструктира в мантарата неквалифициран човек, тя губи силата си и вече не носи същата радост на сърцето на практикуващия. Когато това се случи, нужно е да се отиде при гуру и да се чуе отново от него мантрата. Против обичаите е мантрата да се чуе за втори път от друг, не от собствения гуру, защото посвещаващият учител не може да бъде сменян по такъв начин. Гададдхар казал само: „Не мога да се концентрирам като преди” (на спхуре бхало мати), т.е. „Екстатичните чувства вече не идват докато мантрувам” с изключителното си смирение, искайки да научи човечеството как да действа.

Джаганнатх зашлевява Пундарика

На фестивала Ориана Шаштхи служителите на Джаганнатх Го обличат с дрехи, по които още има кола. Според Бхактивинода Тхакур, Ориана Шаштхи се чества в началото на зимата. Това е първият ден в който на Джаганнатх се обличат зимни дрехи. Зимните дрехи се наричат марува вастра, защото не са прани и са още с мара по тях (тъкачна кола) т.е колосани. Шри Пундарика Видйанидхи бил чист час-ачари, придържащ се към стриктния етикет на Вайшнавизма. Когато видял този костюм, той не го харесал и рекъл на приятеля си Сварупа Дамодар: „Защо дават на Бога тези непрани дрехи? Нали хората в тази страха познават правилата на Смрити и Шрути, защо дават на Джаганнатх марува дрехи?’

Сварупа Дамодара отвърнал, че Върховният Бог е отвъд правилата и регулациите, които са се превърнали в обичай и че в това няма грешка. За Видйанидхи това заключение не било удовлетворително и той продължил: „Това може и да е вярно за самия Бог. Но слугите Му трябва да следват правилата на писанията. Шри-виграха на Бога е отвъд материалните качества, затова това може да се отнася за Него, но Неговите слуги не са със същата природа. Така че имаме правото да съдим дали поведението им е правилно или не.”

Видйанидхи е много скъп спътник на Махапрабху; той е отвъд всеки недостатък или грешка, но отново виждаме как Богът преподава определен урок чрез Своите предани. В случая той искал да покаже, че ние нямаме правото да правим преценки или да откриваме грешки в поведението на отдадените на Джаганнатх. Същата нощ Джаганнатх дошъл гневен в съня на Видйанидхи. Видйанидхи се уплашил, виждайки гнева на Бога. Джаганнатх и Баларам го зашлевили всеки по една от двете бузи, а Пундарика заплакал: „Кришна, спаси ме! Кришна, спаси ме! Прости оскърблението ми!” Джаганнатх казал: „Край нямат твоите оскърбления! Както не може да става и въпрос за чисто и нечисто що се отнася до Мен, същото касае и слугите Ми. Ти уж си тук; би трябвало да знаеш това! Ако мислиш, че съм нечист, защо въобще стоиш тук? Върви си вкъщи, щом искаш да си пазиш чистотата!”

(Чайтанйа Бхагавата 3.10.131-132)

Когато Пундарика се събудил на заранта, бхактите видели следите от шамарите на Бога по страните му, които били пудути и отекли, и се разсмели. Това забавление показва само колко скъп бил Шри Пундарика Видйанидхи на Джаганнатх и на Махапрабху, защото Богът идва единствено при най-близките си отдадени за да ги наказва по такъв личен начин.

В онази нощ Джаганнатх и Баларам дошли при него и смеейки се, го зашлевили по бузите. Пундарика Видйанидхи изпитвал тайна радост от подутите си страни, както е описано Вриндаван Дас в детайли.

(Чайтанйа Чаритамрита 2.16.80-81)

Вриндаван Дас Тхакур приключва Чайтанйа Бхагавата със следната възхвала за Шри Пундарика Видйанидхи: „Върховният Бог Гауранга, викал на висок глас името на Своя предан: „Пундарика! Татко мой!” Всеки, който слуша разказите за живота и дейностите му, без съмнение ще достигне лотосовите нозе на Кришна.”

(Чайтанйа Бхагавата 3.10.183-184)