Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Онези, които са по-възрастни от Махапрабху – неговите родители и учители – всички те са Негови слуги и вечни спътници, които се раждат преди появяването Му, за да Му служат по свой специфичен начин. Когато и да се спуска на земята, Кришна изпраща преди това тези, които са по-старши от Него. Това са Неговите баща, майка, гуру и всички онези, които Той приема за обекти на Своето преклонение и уважение. Той прави така, че те да приемат раждане преди Него. Мадхавендра Пури, Ишвара Пури, Сачи, Джаганнатх Мишра и Адвейта Ачария са сред тези, които се появяват по такъв начин.

(Чайтаня Чаритамрита 1.3.92-94)

Ученическата последователност

Шрила Мадхавендра Пури се появява в 14ти век. Той бил учител от Брахма или Мадхава Сампрадая, една от четирите ваишнавски линии, пречистващи света в епохата на Кали (Брахма, Шри, Рудра и Санака). Ученическата линия на Мадхава е описана в книги като „Гаура-ганоддеша-дипика” и „Прамея-ратнавали”, както и в творбите на Гопал Гуру Госвами. Според тях Мадхавендра Пури бил ученик на Лакшмипати Тиртха. Сред учениците на Мадхавендра Пури се нареждат Ишвара Пури, Адвейта Ачария, Парамананда Пури, Брахмананда Пури, Шри Ранга Пури, Пундарика Видянидхи, Рагхупати Упадяя и други. Някои казват, че Нитянанда Прабху също бил негов ученик; според други Лакшмипати Тиртха бил гуру на Нитянанда, а в „Према-виласа” се твърди, че той бил ученик на Ишвара Пури.

Бхактивинода Тхакура пише: „Мадхавендра Пури бил виден санняси в Мадхава Сампрадая. Негов ученик-внук (ученик на неговия ученик) бил Шри Чайтаня Махапрабху. Преди да се появи Мадхавендра Пури, в Мадхава Сампрадая няма данни за према-бхакти. В неговия стих „айи дина-даярдра-натха хе“ (Чайтаня Чаритамрита 2.4.197), може да бъде открито семето на религиозните доктрини на Махапрабху.”

Към това Бхактисиддханта Сарасвати Прабхупада добавя: „Мадхавендра Пури е първата разцъфнала пъпка в дървото на желанията на божествената любов, израстнало от Мадхава Сампрадая. Преди неговото появяване в тази линия няма и следа от интимно предано чувство.”

Мадхавендра Пури и Нитянанда Прабху

Нитянанда срещнал Мадхавендра Пури, докато се скитал из поклонническите места на Западна Индия. В мига, в който се видели един-друг, те били победени от симптомите на екстатична любов. Вриндаван Дас Тхакур описва тази случка в девета глава на „Ади-кханда”:

Насред скитанията си Нитянанда Прабху неочаквано срещнал Мадхавендра Пури. Мадхавендра бил самото въплъщение на любовта, каквито били и всичките му спътници. Той не се хранел с нищо друго, освен с Кришна раса и самият Бог обитавал тялото му. Как бих могъл изобщо да възхваля него, чийто ученик бе самият Адвейта Ачария? Когато Нитянанда видял Мадхавендра Пури, той загубил съзнание, вцепенен от любов. Щом Мадхавендра Пури съзрял Нитянанда, той също напълно забравил себе си и припаднал. Не е чудно защо Гауранга непрестанно казваше, че Мадхавендра Пури е предвестникът на екстатичните предани чувства.

Нитянанда Прабху казал: „Посетил съм много свети места, но днес съм преизпълнен, защото видях Мадхавендра Пури. Най-сетне получих истинската награда от всички свети места, на които съм ходил. Не съм виждал признаци на такава божествена любов никъде другаде. Мадхавендра Пури губи съзнание само като съзре облак в небето!”

Мадхавендра прегърнал Нитянанда Прабху и го облял в сълзите си. Той започнал да описва славата на Нитянанда и напълно се изгубил в това описание. Притиснал го до гърдите си, а гърлото му било така задавено от сълзи, че не можел да произнесе и думица. Той изпитвал такава дълбока обич към Нитянанда, че не искал да го пусне от прегръдките си. Накрая успял да продума: „Сега знам, че Кришна е милостив към мен, защото ми даде другар като Нитянанда. Онзи, който изпитва дори най-малка враждебност към Нитянанда никога не би могъл да бъде мил на Кришна, независимо за колко голям бхакта иска да се представи.”

(Чайтаня Бхагавата 1.9.154-169)

 

В „Бхакти-ратнакара” също се описва славата на Мадхавендра Пури: Мадхавендра Пури е олицетворение на екстатичната любовна преданост; просто като си спомняме името му, можем да добием всички съвършенства. Ишвара Пури, Ранга Пури и мнозина други сред учениците му били опиянени от виното на предаността като него. Мадхавендра имал много последователи в Бенгал и Ориса, всички от които били устойчиви в према бхакти.

(Бхакти-ратнакара 5.2272-2274)

Няколко дни по-късно, в едно свято място на западния бряг на Индия, Нитянанда срещнал Мадхавендра Пури. Кой би могъл да опише любовта, която те проявили при срещата си? Само онези, които са били там, знаят. Мадхавендра се отнасял към Нитянанда като към равнопоставен приятел, но за Нитай, Мадхавендра бил висшестоящ. Мадхавендра казал: „Знам, че Кришна е милостив към мен, защото ми изпраща приятел като Нитянанда.” Въпреки това Нитянанда никога не се отнасял към Мадхавендра по друг начин, освен като към гуру.

(Бхакти-ратнакара 5.2330-2334)

Гиридхари Гопал

След като приел санняс в Катва, Махапрабху отишъл в Шантипур и прекарал известно време в дома на Адвейта Ачария. След това Той продължил към Пурушоттам (Джаганнатх Пури), следвайки пътя минаващ през Чатрабхог по брега на Ганг. Пътувайки през Атисар, Панихати и Баранагар, накрая той стигнал до границата на царство Уткала (Ориса) до място, наречено Вриддха Мантрешвар. Нитянанда Прабху, Мукунда Датта, Джагадананда и Дамодар Го съпътствали в това пътуване. Те пристигнали в град Ремуна в областта Балешвар, където посетили муртито на Кхирчора Гопинатх (Крадецът на кхир). Тогава Махапрабху разказал на своите спътници историята на Мадхавендра Пури, както я бил слушал от Своя гуру Ишвара Пури, като в същото време им обяснил защо Кхирчора Гопинат си спечелил това име:

Веднъж Мадхавендра Пури обикалял хълма Говардхан, напълно опиянен и потънал в любов към Кришна. Стигайки до Говинда Кунд, той се изкъпал и седнал под едно дърво, за да изпълни вечерната си медитация и ритуали. Докато бил зает с това, едно младо пастирче се приближило с кана мляко и му рекло с усмивка: „Ти какво си мислиш? Защо не помоли някой да ти даде нещо за ядене? Донесох ти малко мляко. Пий!”

Когато Мадхавендра съзрял красивото момче, той бил толкова завладян, че напълно забравил глада и жаждата си. На свой ред го запитал: „Ти кой си? Къде живееш? Как разбра, че не съм ял?” Пастирчето отвърнало: „Живея в това село и паса кравите. В нашето село никой не гладува – никога! Някои хора си изпросват храната, но ако не просят, аз им донасям ядене. Жените от селото са те видели, като са идвали тук за вода, и знаят, че не си хапнал нищичко. Те ме пратиха да ти донеса да пийнеш малко мляко. Обаче наближава време за доене и трябва да тръгвам. Ще се върна по-късно да взема каната.”

Мадхавендра Пури бил изумен, виждайки как отдалечавайки се момчето изведнъж изчезва. Той изпил млякото, измил каната и я оставил настрана, чакайки завръщането на пастирчето. Седнал под дървото и възпявал Светите Имена до края на нощта, когато започнал да задрямва. В съня му пастирчето дошло и го отвело за ръка в обраслия с дървеса гъсталак. Момчето рекло: „Аз живея тук в тези пущинаци, но ме измъчват лятната жега, дъждовете и студа зиме. Иди и кажи на селяните да ти помогнат да Ме намериш, изнеси Ме на върха на хълма и Ми построй подслон. След това Ме изкъпи с прохладна и чиста вода. Толкова отдавна те чакам, чудейки се кога ли ще дойдеш, за да Ми служиш. Чакам единствено твоето нежно служене, за да се покажа и да спася цялата вселена. Казвам се Гопал, който повдигна Говардхана. Прославеният внук на Кришна, синът на Анируддха – Ваджра – започна служенето към Мен преди толкова много години, но бягайки от страх пред мюсюлманите, пуджари, който ми служеше, ме скри тук. Оттогава все чакам. Колко хубаво, че най-после дойде; моля те, изкопай ме!”

Събуждайки се, Мадхавендра заридал от силната любов, която чувствал, мислейки си: „Уви! Кришна самичък дойде при мен в облика на пастирче, а аз не бях способен да Го позная!” След няколко минути обаче, той си възвърнал самоконтрола, за да може да изпълни нареждането на Гопал. След сутрешното си къпане, той събрал селяните и им рекъл: „Гопал, който повдигна Говардхан, е муртито на това село, но е заровен в пущинака. Идете донесете лопати да Го изкопаем. Нека Го освободим!”

Хората от селото с ентусиазъм се захванали да разчистват храсталаците и скоро открили огромно мурти, цялото в пръст и плевели. Най-силният от селяните Го повдигнал и Го отнесъл навръх хълма, където Го поставил на голям каменен трон. За да изпълнят грандиозната церемония абхишек (къпане), местните брамини взели вода от Говинда Кунд, пречистили я и я отнесли на мястото в сто чисто-нови ведра. Когато се понесла вестта за намирането на муртито и било обявено, че ще се проведат пуджа и абхишек, от всички страни се вдигнала радостна глъчка , музикантите засвирили на инструментите си, а хората пеели и танцували. Хълмът се покрил с всевъзможни дарове, гхи, прясно, кисело мляко и сандеш, донесени от местното население.

Мадхавендра Пури сам извършил церемонията по къпането абхишек. Най-напред той изчистил натрупаната мърсотия по тялото на муртито според предписанията. В свещените писания се казва, че за да се почисти тялото на муртито трябва да се използват брашно от ечемик и пшеница, смесено с прашец от симплокос рацемоса, също както и прах от шям-фъстъци, шафран и други бобови растения. Той използвал четка, направена от дълги треви, ушита с косми от кравешка опашка. После излъскал тялото на Гопал с масло и го направил сияйно; след което Го окъпал отново, първо с панча-гавйа (кисело, прясно мляко, пречистено масло, кравешка урина и тор), а след това и с панчамрита (кисело, прясно мляко, пречистено масло, мед и захар). Тази процедура е описана в шеста глава на „Хари-бхакти-виласа”.

След това Гопал бил изкъпан със стоте ведра вода. Това била великата церемония по къпане маха-снана, при която се използват равни части гхи и вода и за която са необходими почти сто литра вода. След като муртито било окъпано по този начин и отново било намазано с масло, Мадхавендра Пури Го изкъпал още един път с вода, ароматизирана със сандалов балсам и други парфюми, обливайки Го с раковина.

След като голямото къпане приключило, цялото тяло на муртито било подсушено с парче плат, облечено в чисти дрехи и украсено със сандал, туласи и цветни гирлянди. Точно както Кришна бил инструктирал пастирите в края на Двапара Йуга да обожават Говардхан с планини от храна, по същия начин в Кали Йуга Мадхавендра Пури наредил за Гиридхари Гопал да бъде приготвена цяла планина храна. Десет брамина били заети с приготовлението на ориза, други пет готвели зеленчуковите ястия, още пет-шест брамина месели различни видове хлябове. Всичко това било събрано на едно място и наструпано на купчина във формата на планина. Огромният оризов хълм бил заобиколен от всички страни с безброй глинени купи, пълни със супи, зеленчукови ястия, кисело и прясно мляко, суроватка, шикхарини (питие направено от кисело и прясно мляко, захар, камфор и пипер), оризов пудинг, масло и сметана. Когато планината от храна била готова, Мадхавендра Пури извършил предлагането, заедно с много кани с вода. Гопал, който не бил ял от толкова дълго време, лакомо излапал всичко, което Му било предложено. Въпреки това, от милостивото Му докосване, всички чинии се изпълнили отново. Единствен Мадхавендра видял как Богът направил това.

След това Мадхавендра дал на муртито да почисти устата Си и Му предложил пан. После изпълнил церемонията арати, след което донесъл на Гопал ново легло, на което да си почине. Когато Гопал най-после си отдъхвал, Мадхавендра Пури нахранил с прасада от този анна-кута фестивал най-напред брамините, а подир тях и всички мъже, жени и деца от селото.

„Из всички села се разнесла вестта за появяването на Гопал и жителите на всяко село подред устроили празници в различни дни в Негова чест. Хората на Враджа по естествен начин нежно обичат Кришна и Кришна също ги обича с нежност.”

(Чайтаня Чаритамрита 2.4.95)

След известно време няколко богати кшатрии построили за Гопал храм и Му дарили хиляди крави. Мадхавендра Пури останал там две години, служейки на Гопал, докато една нощ отново имал сън, в който Гопал му казал, че все още страда от жегата и единствено ако бъде помазан с мехлем от Малайско сандалово дърво би намерил облекчение. Мадхавендра бил преизпълнен от радост, получавайки пряката Божия заповед, и след като намерил квалифициран човек, който да Му служи, заминал на изток в търсене на малайско сандалово дърво.

Малая е името на Малабарския Бряг в Керала, в най-южната част на Индия, известна като Западните Гхатове. Тази област е позната още с името Нилгири или Малая Парвата. Сандаловото дърво е толкова тясно свързано с този район, че думата „малаяджа” (родено в Малая) е синоним на ароматно дърво.

Историята на Кхирачора Гопинатх

Докато пътувал на Юг, Мадхавендра спрял в дома на Адвейта Ачария в Шантипур и му дал посвещение. Оттам продължил нататък, докато стигнал в Ремуна. Виждайки прекрасния облик на Гопинатх в Ремуна, Мадхавендра бил напълно облян в любов; той запял имената Му и затанцувал в екстаз. После запитал един от служителите на Гопинатх каква храна обикновено предлагат на муртито. Браминът отвърнал: „Вечерно време даваме на Гопинатх дванайсет гърненца с амрита-кели, сладкиш от сгъстено мляко, който е като божествен нектар. Той навсякъде е познат с името кшира на Гопинатх. По целия свят няма нещо, което да може да се сравни с него.”

(Чайтаня Чаритамрита 2.4 119)

Докато браминът говорел, другите служители на Гопинатх започнали да приготвят амрита-кели за своето мурти. Мадхавендра Пури си помислил, че ако може да опита вкуса на това ястие, после ще може и самият той да го готви за своя Гопал. Обаче веднага се засрамил от тази мисъл, защото не бива да се жадува храна, предназначена за муртито. След като присъствал на арати церемонията, Мадхавендра излязъл вън и седнал на пустия пазар, възпявайки Светите Имена. Той следвал айачака-вритти, което означава, че никога не просел храна от никого, приемайки единствено, ако някой спонтанно му предложи. Той можел да живее така, тъй като никога не изпитвал глад или жажда, защото непрестанно пиел нектара на према и бил напълно удовлетворен.

Междувременно пуджари бил приключил своите задължения и вече си почивал, когато в съня си имал видение на муртито и Го чул да казва: „Ставай! Отвори вратите на олтара. Оставил съм едно гърненце кшира за саннясина. Скрил съм го сред гънките на дхотито си. Ти не Ме видя как го слагам там, заради моята мая. Санясинът, чието име е Мадхава Пури, е седнал на пазара. Бързо му занеси кшира!”

(Чайтаня Чаритамрита 2.4.127-129)

 

Пуджари се стреснал от съня си и мигновено скочил.Той се изкъпал, отворил вратите на олтара и намерил гърненцето с кшира под дхотито на муртито, точно както му било казано. Взел го и отишъл да намери Мадхавендра Пури. Минавайки през пустия пазар, той се провикнал: „Нося тук едно гърненце кшира за някой си Мадхава Пури. Гопинатх го открадна за теб. Вземи го и го изяж с радост, защото в трите свята няма никой, който да е такъв късметлия като тебе!”

(Чайтаня Чаритамрита 2.4.133)

Чувайки пуджари да вика така, Мадхавендра се приближил и казал името си. Пуджари му дал кшира и след това паднал в нозете му. Той разказал цялата история на Мадхавендра, довеждайки го до припадък от божествена любов към Кришна. Той почтително изял прасада и след като измил глиненото гърненце, строшил го на множество мънички късчета, които завързал в дхотито си. Всеки следващ ден той изяждал по едно от тези парченца и отново вкусвал същата екстатична любов. Знаейки, че вестта за това чудо ще се разнесе на сутринта, Мадхавендра Пури се побоял от славата, която неизбежно ще го сполети и от тълпите народ, които ще се стекат. Затова отдал почитанията си на Гопинатх и поел към Пури преди да настъпи зората.

Когато пристигнал в Джаганнатх Пури, той посетил Бог Джаганнатх и потънал в екстазна любов при вида Му. Новината за чудото в Ремуна била достигнала Пури дори преди Мадхавендра и несчетни тълпи се събрали да го видят и да му отдадат почитанията си. „Природата на славата в този свят е добре известна: дори човек да не я търси, тя все пак идва в резултат на неговата съдба. Макар че Мадхавендра Пури се страхувал, че ще бъде увлечен от известността и се опитал да я избегне, когато човек има любов към Бога прославата потича към него без да е била търсена.”

(Чайтаня Чаритамрита 2.4.146)

Въпреки че Мадхавендра Пури се опитал да избегне вниманието, с което Кришна го облял, той нямало как да напусне града, тъй като бил поел обещанието да намери сандалово дърво, което да отнесе на Гопал. Той се обърнал към служителите в храма на Джаганнатх и им изложил мисията си. Онези от тях, които имали връзки с царя, ходатайствали и намерили сандалово дърво, както и камфор за него. След това уредили един брамин и един слуга да го придружат в пътуването и да му помагат при носенето на товара. Царят му дал освен това и разрешително, с което да избягва митническите такси.

По обратния си път Мадхавендра Пури отново спрял в Ремуна. Още веднъж той танцувал и пял киртан пред Гопинатх, погълнат от любов и приел кхира прасад от пуджари. Нощта прекарал в храма. И отново сънувал Гопал, който му рекъл: „Слушай, Мадхава, аз вече получих всичкото сандалово дърво и камфор. Сега стрий го на паста и помажи с него тялото на Гопинатх. Гопинатх и Аз сме една и съща личност; ако дадеш на Него сандаловата паста, Аз също ще почувствам охлаждащия ефект. Недей да се колебаеш; не се съмнявай в това послание. Просто Ми повярвай и дай сандаловото дърво на Гопинатх; такава е Моята заповед.”

(Чайтаня Чаритамрита 2.4.158-161)

След този сън Мадхавендра Пури събрал всички пуджари и слуги на Гопинатх, за да им извести какво му казал Гопал. Пуджарите много се зарадвали, че Гопинатх ще получи сандалова паста, тъй като било средата на лятото. Мадхавендра, заедно с двамата си придружители, както и с двама други служители от храма, всеки ден стривали сандаловото дърво на паста. Той останал в Ремуна, докато всичкото сандалово дърво било оползотворено в служене на Гопинатх. С настъпването на края на летния сезон и идването на дъждовете, Мадхавендра се завърнал в Пури, където спазвал Чатурмася (обет на изключителни предани практики през време на четирите месеца на дъждовния сезон) и показал несравнимия характер на своята любов към Кришна.

Гопал поискал от Мадхавендра Пури да Му донесе сандалова паста, за да покаже на света дълбочината на неговата любов. За Мадхавендра било огромно усилие да донесе сандаловото дърво дори до Ремуна, но той приемал това като радост, не като трудност. Гопал възложил на Мадхавендра тази задача, за да го изпита; но когато той преминал теста, Богът бил милостив към Своя предан.

(Чайтаня Чаритамрита, Мадхя Лила 4.187-189)

Санория браминът

Мадхавендра Пури милостиво дарил божествената любов към Кришна на един Санория брамин в Матхура. Той приел храна от този брамин, разпознавайки в него ваишнава. Правейки това, той показал как би трябвало да действа божествената дайва-варнашрама система. Както пише Бхактивинода Тхакур, членовете на бизнес обществото (вайшите) в западна Индия се разделят на няколко касти, включващи Агравалите, Канварите и Санварите. От тях Агравалите са смятани за чисти; що се отнася до другите две групи, които са търговци на злато и скъпоценности, те биват считани за пропаднали в резултат на собствените си дейности. Онези брамини, които изпълняват ритуали за Канварите и Санварите, са познати под името Санория брамини. Тъй като общуват с тази низша каста, те също биват считани за пропаднали и саннясите отказват да приемат храна в техните домове.

По-късно, когато Махапрабху пътувал из Северна Индия, между посещенията на Каши и Праяг, Той се отбил да се нахрани при същия този Санория брамин, знаейки, че Мадхавендра Пури е бил милостив към него. Той дори му отдал почитанията, дължими на една издигната личност и му казал: „Ти си мой гуру, а аз съм твой ученик. Не подобава на един учител да отдава почитания на ученика си.” (Чайтаня Чаритамрита 2.17.170) Това е примерът, който дава Махапрабху.

Айи Дина!

Мадхавендра Пури е духовен учител на целия свят и неговият дар е любовта към Бога. Той напуснал този свят, повтаряйки следния стих:

айи динадайардра натха хе,
матхуранатха кадавалокйасе
хридайам твад-алока-катарам
дайита бхрамйати ким каромй ахам

„О Господи, чието сърце се смекчава от страданията на нещастните! О Господарю на Матхура, кога ли ще Те зърна? Сърцето ми е изпълнено с мъката, че не Те виждам, любов моя, толкова съм объркан. Какво да сторя?”

(Чайтаня Чаритамрита 3.8.26-31)

Прабхупада Бхактисиддханта Сарасвати пише: „Чувството на раздяла с Кришна, или трансцеденталната випраламбха е единствената практика, чрез която душата би могла да постигне съвършенство. Материалните чувства на разлъка водят до униние, разкриващо привързаността на човек към материята, докато безнадежността възникнала от усещането за раздяла с Кришна е най-доброто доказателство за човешкия копнеж да донесе радост на Неговите сетива. Желанието да наслади сетивата на Кришна показано от Мадхавендра Пури – онази велика душа, която е коренът на това движение – е идеалният пример за тези, които искат да служат на Бога. Специално си струва да се отбележи, че Махапрабху и Неговите най-близки последователи по-късно усвояват този пример и го превръщат в свой стандарт.”

Денят на напускането на Мадхавендра Пури е шукла двадаши в месец Пхалгун.