Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Кали Дас преди бил девойка от селото на име Малли във Враджа лила

(Гаура-ганоддеша-дипика 190)

Преданият на Махапрабху Кали Дас се родил в село Бхеда (или Бхадува). Той бил чичо на Рагхунатх Дас Госвами и бил дал обет да се храни с останките от храната на Вайшнавите през целия си живот.

Джхару Тхакур, който бил метач, живеел в същото село.

Посветеността на Кали Дас на остатъците от храната на бхактите

Кали Дас бил велик преданоотдаден, който непрестанно възпявал Святите Имена на Кришна. Той мълвял думите „Харе Кришна” каквото и да вършел. Предаността му към остатъците на Вайшнавите му донесла в резултат изключителната благословия на Шри Чайтанйа Махапрабху. Господ дарява толкова много благодат на оня, който има вяра във Вайшнавите и яде остатъците от тяхната храна, че просто не Му остава какво повече да даде.

Такава е силата на славата на остатъците от храната на отдадените – чрез преданост към тях Кали Дас можа да достигне лотосовите нозе на Шри Чайтанйа Махапрабху. Затова изоставете срама и отвращението си и яжте остатъците на Вайшнавите, защото правейки това ще можете да осъществите всичките си желания. Остатъците от храната на Кришна се начиат „маха-прасада”, но остатъците от бхактите са получили името „маха-маха-прасада”. Прахта от нозете на отдадения; водата, с която са били измити; и остатъците от харната му са три много мощни помощни средства в духовната практика. Разкритите писания на висок глас заявяват отново и отново, че човек може да постигне заветната цел – екстатичната любов към Кришна – оползотворявайки тези три субстанции. Така че, мои скъпи бхакти, моля ви послушайте ме, защото настоявам върху това: имайте вяра в тези три субстанции и им отдавайте служене с пълна убеденост. Чрез тях трите ще вкусите щастието на свещената любов, която се съдържа в Святото Име и ще спечелите радостта на Кришна. Това е доказано от опита на Кали Дас.

(Чайтанйа Чаритамрита 3.16.58-63)

Докато живеел в Бенгал, Кали Дас ядял остатъците на всички бхакти, без да взима под внимание кастата и социалното им положение. Той отивал по домовете им с дарове от най-хубавите хранителни продукти и след като приключели с храненето си, ги умолявал да получи остатъците. Ако някои от тях не били склонни да му ги дадат, той ги взимал без знанието им. Криел се и чакал да изхвърлят паниците от листа, в които били яли и след това ги облизвал до чисто.

Кали Дас посещава Джхару Тхакур

Всички Вайшнави заслужават почит, без значение в каква каста са се родили. Един Вайшнава е отвъд материалните качества и затова не бива да бъде идентифициран със своята националност или каста. Казва се, че всеки, който отсъжда за бхактите на такава основа, има адско съзнание. Макар Джхару Тхакур да бил роден в семейство на бхуимали, които са една от бенгалските касти на недокосваемите, той бил велик отдаден. Един ден Кали Дас отишъл в дома на Джхару Тхакур и отдал своите почитания на него и на жена му. След това им поднесъл в дар няколко зрели сладки манго. Джхару Тхакур разбрал, че това е много висш гост , отдал му дължимия респект и му казал: „Скъпи господине, аз съм от много нисша каста. Моля те, кажи ми как мога да ти служа? Само кажи и аз ще намеря начин за теб да бъде приготвена храна в браминска къща. Ако приемеш прасад там, няма да има по-щастлив човек от мен.”

Кали Дас видял смирението на Джхару Тхакур, което подхождало на един Вайшнава и отвърнал: „Аз съм много пропаднал. Единствено в резултат на добрата съдба имах щастието да те срещна днес. Моля те, бъди така милостив да поставиш прахта от нозете си на главата ми.”

Джхару Тхакур бил удивен и се почувствал неудобно. Кали дас цитирал няколко стиха, които възславят отдадените на Бога:

„Учен, който познава четирите Веди не Ми е скъп, ако не е Мой отдаден, докато някой, който е роден като кучеядец, но Ми е предан, Ми е много скъп. На такъв човек трябва да се отдава цялото уважение и всеки трябва да приема даровете му, защото такива отдадени души са божествени като самия Мен.”

(Хари-бхакти-виласа 10.29, Чайтанйа Чаритамрита 3.16.25)

„Онзи, който е роден в браминско семейство и притежава всичките 12 брамински качества, но е враждебен към лотосовите нозе на Кришна с лотосовия пъп, е по-низш от кучеядеца, който е посветил ума, думите, делата, богатството и живота си в служене на Бога. Такъв човек пречиства не само себе си, но и цялото си семейство, докато оня, който се гордее с качествата си, не може да пречисти нищо.”

(Шримад Бхагаватам 7.9.10, Чайтанйа Чаритамрита 3.16.26)

„Колко прекрасно е това! Дори един кучеядец, който винаги пази Святото Ти Име на устните си, е по-велик от брамина. Въпреки ниската си каста, всеки който възпява Твоите Святи Имена се счита, че е извършил всички видове въздържания и всички велики ведически жертвоприношения, че е изучил всички Веди и че се е изкъпал във всички святи поклоннически места. Такива хора принадлежат към истинската благородническа класа на човечеството.”

(Шримад Бхагаватам 3.33.7, Чайтанйа Чаритамрита 3.16.27)

Макар Джхару Тхакур да приел истинността на тези цитати от писанията, той скромно казал, че те не се отнасят до него. Кали Дас с уважение се поклонил и се оттеглил, а Джхару Тхакур любезно го съпроводил на известно разстояние, след което се върнал вкъщи. Кали Дас използвал тази възможност да вземе прахта от стъпките му и помазал с нея цялото си тяло. После, копнеейки да получи остатъците от Тхакур, той се скрил недалеч от дома му. Когато Джхару Тхакур влязъл в къщата си, той сложил плодовете в паничка от бананова кора и мислено ги предложил на Кришна. След това жену му взела прасада от мангото от паничката и го дала на мъжа си. Джхару Тхакур изял мангото и след като осмукал костилката, я върнал обратно в паничката. Съпругата му сама взела остатъците и след това изнесла костилките и кожата от мангото в ямата с отпадъци. Когато си отишла, Кали Дас се приближил и осмукал костилките и дори облизал кожичките. Вкусвайки остатъците от Вайшнавите, той бил завлядян от екстатични симптоми.

Такава била процедурата, която следвал Кали Дас към всички Вайшнави в Бенгал. Той им отдавал почитания и след това изяждал остатъците от храната им.

Кали Дас получава милостта на Махапрабху в Пури

Всяка година бенгалските бхакти ходели до Пури за да посетят Махапрабху. Кали Дас отишъл на втората година. Като Свръхдуша, Богът познавал посветеността на Кали Дас към остатъците на отдадените и го дарил с обилна благодатна благословия. Когато Махапрабху отивал на ежедневното си поклонение в храма на Джаганнатх, с него вървял Говинда, който носел своята камандалу (стомна за вода). Махапрабху омивал нозете Си преди да влезе в храма, а водата потичала и се събирала в езерце под двайсет и двете стъпала на северния вход, познат под името Сингха Двар. Махапрабху бил дал на Говинда строга заповед да не позволява на никого да се докосва до тази вода. Всички знаели това, затова никой не смеел и да опита. Единствено някои много интимни бхакти намирали начин да получат малко от тази свята течност.

Веднъж когато Махапрабху както обикновено миел нозете Си, Кали Дас дошъл и протегнал шепа да получи малко от тази вода. Той пийнал не само веднъж, не два, а цели три пъти, докато Махапрабху го гледал. Богът го спрял чак когато събирал шепи да поиска за четвърти път.

Всезнаещият Върховен Бог Чайтанйа Махапрабху познавал вярата, която имал Кали Дас във Вайшнавите. Щастлив заради великата му добродетелност, Той му позволил да спечели благословия, недостъпна за никой друг. (Чайтанйа Чаритамрита 3.16.48-49)

След като посетил Джаганнатх, Махапрабху се върнал в дома на Каши Мишра за да се нахрани. Кали Дас седнал пред вратата с надеждата да получи малко от остатъците на Бога. Богът знаел желанието му и след като приключил с яденето, дал знак на Говинда да му занесе прасада.

Такъв е чудният резултат от приемането на остатъците от храната на Вайшнавите: Кали Дас получи върховната милост на Чайтанйа Махапрабху. Затова изоставете смущението и гнусливостта си и яжте остатъците на Вайшнавите, защото правейки това ще можете да удовлетворите всичките си желания.

(Чайтанйа Чаритамрита 3.16.57-8)