Шри Ишан Тхакур и Шри Вамшиваданананда Тхакур

Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Ишан Тхакур бил семейният слуга в дома на Джаганнатх Мишра. Само един вечен придружител на Върховния Бог би могъл да има добрата съдба да Му отдава лично служене в собствения Му дом. Богът приема служенето на най-поверителните си спътници. Когато Махапрабху се родил, Ишан имал възможността да го вземе в ръцете си и да го люлее с любов. Той понасял всички детски лудории на мъничкия Нимай и изпълнявал всяка Негова прищявка. Нимай не можел без Ишан дори за миг.

Как бих могъл да разбера делата на Ишан Тхакур, когото Нимай с обич наричал „татко”? Синът на Сачи, Нимай Чханд, бил самият му живот, а Нимай не отивал никъде без него. В детството си, Нимай бил много палав и предявявал пред Ишан всевъзможни капризни изисквания, които той с всички сили се отитвал да удовлетвори.

(Бхакти-ратнакара 12.95-97)

Ишан Тхакур имал също така шанса да служи и на Нитйананда Прабху, другото аз на Чайтанйа Махапрабху. Богът помолил майка си да посрещне в дома Си Нитай и когато тя накрая се съгласила, отишъл лично да го покани. Преди двамата да седнат да ядат в къщата на Сачи, Ишан Тхакур донесъл вода и умил нозете им.

Като един от вечните спътници на Бога, Ишан Тхакур напълно осъзнавал божествената Му природа. Той знаел, че обожанието на отдадения е по-важно от обожанието дори на самия Бог. И така изпълнявал всякакви служения към Сачи Деви, която е не друга, а Яшода Деви, и бил благословен с нейната обич. Богът също благославя отдадените си чрез милостта на своите отдадени. Божията милост идва след милостта на отдадения.

„Вижте, ето го Ишан! Какво мога да кажа? Никой наистина не разбира великите му добродетели. За него се носи славата, че знае всички истини за Бога. Той служи на Сачи Мата, вършейки всичко, от което тя има нужда. Понеже отдава такова служене на Божията майка, Ишан е най-щастливият в четиринайсетте свята. Макар да съм виждал с очите си обичта, която тя проявява към него, аз съм неспособен да намеря думи, с които да я опиша.

(Бхакти-ратнакара 12.90-93)

Когато Махапрабху приел саннйас и заминал за Пури, на Ишан останала отговорността да се грижи за майка Му Сачи и за жена Му Вишнуприя Деви и да наглежда домакинството. В коментара си към „Чайтанйа Бхагавата” (2.8.73), където се казва, че Ишан чистел цялата къща, както и вършел всички други служения, Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур пише: Ишан бил слуга в дома на Махапрабху. Той събирал разхвърляния навсякъде (от Нитйананда) ориз и подреждал къщата. Няма край късметът на Ишан. Той имал възможността да отдава служене на Божията майка през целия си живот. Дори след като Богът приел саннйас, той бил зает да служи на Неговите майка и жена, показвайки безграничната благословия, която бил получил. Затова той бива описван като „най-благословеният” или „най-щастливият сред благословените.”

Ишан Тхакур живял много дълъг живот. Той още бил жив дори след напускането на Вишнуприйа Деви и на всички отдадени на Махапрабху в Навадвип. Така когато Шринивас Ачарйа, Нароттам Тхакур и Рамачандра Кавирадж дошли на поклонение в Навадвип, единствено Ишан бил там да им покаже местата, на които са се случвали всички забавления на Бога. В „Бхакти-ратнакара”се казва, че когато Ишан показал на отдадените святите места, те били вече немощни старци. Това дава някаква идея колко стар трябва да е бил самият той.

Шринивас Ачарйа, Нароттам Тхакур и Рамачандра Кавирадж получили благословиите на Ишан Тхакур в Навадвип Дхам. Той ги прегърнал преди да продължат към Шрикханда, където се срещнали с Рагхунандан Тхакур. Когато пристигнали там, те получили новината, че Ишан е напуснал този свят.

След като Махапрабху и Сачи Мата напуснали, Вамшиваданананда Тхакур служел на Вишнуприя Деви и на Ишан Тхакур.

Вамшиваданананда Тхакур бил флейтата на Кришна във Враджа.

(Гаура-ганоддеша-дипика 179)

Гопите възпявали добрата съдба на флейтата на Кришна, защото можела неспирно да пие нектара на устните Му. Всичко във Враджа е духовно, т.е.съзнателно; затова и флейтата могла да приеме човешка форма, раждайки се като Шри Вамшиваданананда Тхакур. Исторята на живота му е разказана от неговия внук, Шри Баллабха Дас, в книгата „Вамши-виласа”. Той бил известен поет, пишещ ваишнавски песни. Появяването му е в деня на пролетното пълнолуние през месец Чайтра.

Ето една песен на Вамшиваданананда Тхакур:

Няма вече да виждам широкото Му чело, окрасено с тилак и сандалова паста; няма повече да видя очите Му, танцуващи като колибри всред златистия лотос на лицето Му. Той вече няма да танцува в дома на Шривас заедно с врабчоподобните си бхакти; няма вече да танцува у дома Си и да ме поглежда. Ще танцуват ли някога пак заедно Нитай и Нимай, божествените братя? Викам Нимай по име, но Него Го няма никъде. Безсърдечният Кешава Бхарати дойде и порази с мълния сърцата на всички ни. Как да останем в Навадвип, след като не виждаме тук вече Гауранга? Кой сега може да ми върне моя Гауранга? Когато Вамши гледа как плаче младата Му жена, когато вижда сълзите на майка Му, той се търкаля по земята от мъка.”