Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шрила Джаядева Госвами се появява в единадесети или дванадесети век. Съществуват различни мнения относно неговото месторождение. Повечето търдят, че той произлиза от селцето Кендубилва, намиращо се понастоящем в областта Бирбхум. Други настояват, че е роден най-вероятно в Ориса или в Южна Индия. Кендубилва се намира на около дванайсет мили южно от Сиури на бреговете на река Аджая. В „Гаудия Вайшнава Абхидхана” се казва, че той е намерил своите мурти на Радха и Мадхава във водите на тази река. Там се казва още и че той обичал да отдъхва и да извършва обожания в храма на Шива, известен като Кушешвар, който също е разположен на брега на река Аджая. Бащата на Джаядева се наричал Бхаджадева, а майка му – Вама Деви.

Животът на Джаядева Госвами в Навадвип

Джаядева живял дълги години в Навадвип по време на управлението на Царя на Бенгал Лакшман Сен и домът му не бил далече от царския палат. По онова време най-големият учен в двора на царя, бил Говардхан Ачарйа. Според бенгалския речник на Ашутош Деб, Джаядева бил придворен поет на Лакшман Сен.

Шрила Бхактивинода Тхакура пише в своята „Навадвипа-дхама-махатмйа”, че Лакшман Сен бил възхитен от химна на Джаядева, възпяващ десетте божествени инкарнации „Дашаватара-стотра”. Когато Говардхан Ачарйа отбелязал пред царя, че Джаядева е написал този химн, той пожелал да се срещне с поета. Отишъл инкогнито в дома на Джаядева и когато го видял забелязал, че Джаядева притежава всички характеристики на велик и извисен духовен човек. Дълбоко впечатлен и привлечен от Джаядева, царят разкрил пред него самоличността си и го поканил да дойде да живее в царския палат. Джаядева водел твърде отречен начин на живот и затова не искал да живее сред дворцовия разкош. Той казал на царя, че предпочита да живее в Джаганнатх Пури.

Лакшман Сен бил разочарован от намеренията на Джаядева. Той бързо му предложил да се засели в селцето Чампа Хати, казвайки че то е подходящо място за човек, който копнее за медитативен живот. Обещал му също, че няма да идва да го притеснява повече. Когато Джаядева се съгласил, Лакшман Сен построил за него малка къщичка в това село, което по-рано било известно под името „Чампака-хати“, заради прекрасната градина от дървета чампа и заради селския пазар, на който се продавали техните цветя. В същото това селце близкият спътник на Махапрабху, Двиджа Банинатх, получил видението за Него в Сатйа Йуга, виждайки го като брамин с кожа, на цвят като цветче чампа. Подобно видение имал на същото място и Джаядева, първо на Радха-Мадхава, после на слятата Им форма като златисто-цветния Гауранга Махапрабху.

След като дарил на Джаядева това видение, Бог му казал да иде в Джаганатх Пури. Макар да му било казано да напусне бъдещата обител на своя Бог (Навадвип), той се подчинил на божията заповед и поел към Пури, където се казва, че станал придворен поет на царя на Ориса. Той прекарал остатъка от живота си в града на Бог Джаганнатх, пишейки неземни стихове, изразяващи любовта в раздяла, такива като „Гита-говинда” и „Аштопади”. Истината е, че Махапрабху споделил на Джаядева в откровението си, когато му се явил в Навадвип, че след като Се роди там, Той ще приеме саннйас и ще отиде в Джаганнатх Пури, където с наслада ще вкусва „Гита-говинда”.

Женитбата на Джаядева с Падмавати

Както гласи легендата, самият Джаганнатх заповядал на Джаядева да се ожени за своята съпруга Падмавати. Тази история е разказана във „Вишвакоша”, както следва: „Имало един брамин, който бил бездетен, макар дълги години да обожавал Джаганнатх с надеждата да има син. Накрая той и жена му се сдобили с дъщеря, която нарекли Падмавати. Когато станала на възраст за женене, баща й я отвел пред Бог Джаганнатх и я отдал в нозете Му. (Много хора в Ориса все още следват обичая да предлагат дъщерите си като булки на Джаганнатх преди да се омъжат за някой друг.) Когато ги видял, Джаганнатх казал на брамина: „Имам слуга на име Джаядева. Той се е отрекъл от семейния живот и се е посветил на възпяване на имената Ми. Нека дъщеря ти стане негова булка.”

Браминът завел дъщеря си при Джаядева и го пололил да се ожени за нея. Но тъй като въобще не мислел да се жени, Джаядева отказал да поеме този ангажимент. Тогава браминът му казал, че Самият Джаганнатх наредил този брак; и без нито думичка повече си тръгнал, оставяйки дъщеря си. Джаядева се оказал напълно неподготвен за такава ситуация и рекъл на девойката: „Кажи ми къде искаш да отидеш; ще те заведа и ще те оставя там. Не можеш да останеш тук.”

Падмавати заплакала и отвърнала: „Баща ми ме доведе тук да се омъжа за теб, както заповяда Джаганнатх Дева. Ти си моят съпруг, ти си всичко, което имам. Ако не ме приемеш ще падна в нозете ти и ще умра на часа! Ти си единствената ми надежда, господарю мой!”“

Поетът Джаядева не могъл да я изостави след такава сърцераздирателна молба. И тъй – той станал семеен…

Господ помага на Джаядева да напише „Гита-говинда”

Джаядева имал мурти на Нараяна и потъвайки във вълните на любовта, която изпитвал към Него, започнал да пише „Гита-говинда” с нейната несравнима амброзия. Казва се, че макар Джаядева да е отговорен за всички чувства и настроения, които избликват от „Гита-говинда”, той имал колебание да пише за това как Кришна паднал в нозете на Радхарани, молейки Я за прошка, когато Тя Му била разгневена за това, че Я е измамил.Същия ден, докато Джаядева излязъл от къщи, за да се изкъпе в океана, самият Бог Джаганнатх влязъл вътре, преоблечен като Джаядева, отворил ръкописа и довършил започнатия и изоставен стих: „смара-гарала-кханданам мама шираси манданам“ с думите: „дехи-пада-паллавам ударам“:

„Моля Те, нека прекрасният напъпил цвят на Твоето стъпало украси главата Ми, защото единствен той може да излекува отровата от любовната раздяла.”

(Гита-говинда 10.8)

Падмавати се изненадала, че мъжът й се е върнал толкова бързо от океана и запитала: Какво правиш тук? Та ти тръгна едва преди минутка?” Дегизираният Джаганнатх отвърнал: „Сетих се нещо и си помислих, че мога да го забравя и затова се върнах да го запиша.”

Не минало много време след като Джаганнатх си тръгнал, истинският Джаядева се завърнал. Този път Падмавати наистина била смаяна да го види: „Нали тъкмо тръгна да се къпеш? Преди няколко мига пишеше нещо в ръкописите си и уж тръгна! Как можа толкова бързо да се окъпеш и да си дойдеш? Започам да се чудя кой беше онзи и кой си ти?!”

Джаядева бил достатъчно умен и се досетил какво се е случило; той се приближил към своя недовършен стих и видял как сам Бог го бил дописал. Косите му настръхнали и сълзи потекли от очите му. Той повикал Падмавати и й казал: „Толкова щастлива си ти! Сега животът ти има смисъл. Видяла си самия Бог! А аз съм толкова окаян, че нямах тази възможност…”

Любовта на Бог към „Гита-говинда”

В Джаганнатх Пури се разказва легендата, че имало едно момиче, дъщеря на някакъв градинар, която се била научила да пее „Гита-говинда” много прочувствено. Джаганнат бил привлечен от нейните песни и отивал да я слуша, връщайки се в храма, единствено след като тя престанела да пее.

Веднъж, когато царят на Ориса дошъл да види муртито, той забелязал, че тялото на Бога било покрито с прахоляк, а дрехите му би целите в тръни. Той запитал пуджарите защо Богът е толкова чорлав и раздърпан, но никой не могъл да обясни как е било възможно да се случи такова нещо. Слугите на муртито се бояли, че ще бъдат наказани, но същата нощ Джаганнатх се явил в съня на царя и обяснил, че никой не бива да бъде винен, че дрехите му били в пръст този ден. Той бил ходил да слуша дъщерята на градинаря и станал целият в прах и тръни, докато се криел в градината.

Царят бил смян от този сън и незабавно изпратил да доведат на паланкин дъщерята на градинаря. След като я поразпитал, той отсъдил, че тя ще пее на Джаганнатх всеки ден в храма, вместо Богът да трябва да го напуска и да се цапа. Това било началото на традицията в този храм, млади момичета, наричани дева-даси, да пеят „Гита-говинда” за радост на Джаганнатх.

През последните дванайсет години на Своята лила, Махапрабху бил потънал в настроението на Радхарани, неспирно вкусвайки скритата същност на любовта. През това време, Той се наслаждавал да слуша „Гита-говинда.”

„Ден и нощ Богът говорел тъй, сякаш бил Радха, която е срещнала Уддхава. Също така, Той с удоволствие слушал стиховете на Чанди Дас, Джаядева и Видйапати.”

(Чайтанйа Чаритамрита 1.13.41-42)

Джаядева и крадците

Много други чудни и удивителни случки изпъстряли целия живот на Джаядева. Той служел на своите мурти Радха и Мадхава в транса на божествената любов. Казва се, че също както преданият се посвещава на Бога, Богът също посвещава Себе Си на Своя предан. Един ден, докато Джаядева покривал със слама покрива на дома си, под безмилостното слънце по пладне, Джаганнатх видял мъките на своя предан и решил да му помогне по-бързо да приключи работата си, подавайки му въжето, което му било нужно, за да завръзва на снопове сламата, премествайки готовите купчини и слагайки ги на покрива. Джаядева си помислил, че Падмавати му подава въжето. Но когато слязъл от покрива, привършвайки работата много по-рано, отколкото очаквал, той видял че долу няма никой. Попитал жена си, но тя отвърнала, че си имала друга работа през цялото време. Той се зачудил какво ли се е случило, но останал изумен, когато влязъл в храмовата стая и видял, че ръцете на Мадхава били изцапани от подаването на сламата. Така той разбрал, че Мадхава е бил онзи, който му е помагал да довърши покрива. Строполил се пред своя Бог и заридал.

Друг път, Джаядева закопнял да устрои празник на своите мурти Радха-Мадхава, но нямал пари. Той решил да попътува и да събере малко пари, използвайки поетичната си дарба. Но по обратния път бил спрян от банда главорези, които не само му взели парите, но отсякли ръцете и нозете му и го хвърлили да умре в един кладенец. Въпреки болката, Джаядева викал Божиите имена толкова високо, колкото можел.

След като прекарал така три дни, случило се оттам да мине царят, отивайки на лов, когато дочул Божиите имена да идват от една дупка в земята. Той се приближил, любопитен да разбере какви са тези звуци и бил ужасен, виждайки бедственото положение на Джаядева. Царят го измъкнал от кладенеца и го отнесъл в палата си, където започнал да го лекува. Под грижите на царицата, Джаядева постепенно се възстановил.

Царят и царицата били пленени от сладостния начин, по който Джаядева пеел „Гита-говинда”, както и от нрава му на светец. Те изпратили да повикат Падмавати и я приели в дома си да помага за грижите по него. Царската двойка слушала от него за Кришна и приела посвещение от него; така животът им станал успешен в служене на Бога и на Неговите предани.

Един ден разбойниците, които нападнали Джаядева, дошли в царския палат като гости, предрешени като преданоотдадени. Макар Джаядева да разпознал кои са, той им отдал необходимите почитания заради външността, която представяли и се погрижил да получат царско гостоприемство. Разбойниците обаче не могли да разберат милостивата, щедра и опрощаваща натура на Джаядева и боейки се, че ще бъдат уловени и наказани решили, че ще е по-добре да си тръгнат без да приемат царската покана. Джаядева разбрал страха им и помолил царя да им даде голяма сума пари и ескорт и ги изпратил по пътя им.

След като се отдалечили на известно разстояние, разбойниците казали на воините, които ги придружавали: „Няма нужда да идвате по-нататък. Искаме, обаче, да предадете едно тайно послание на царя. Преди да станем Вайшнави, ние служехме при един цар, който имаше основателна причина да ни заповяда да убием този поп Джаядева. Затова отрязахме ръцете и краката му и го оставихме да умре. Причината, поради която той ни даде много пари и набързо ни отпрати да си заминем, е, понеже се боеше, че ще разкрием тази тайна.”

Неспособна да понесе изричането на такава страшна лъжа, Земята сама се разтворила и погълнала цялата банда крадци. Богинята на Земята не могла да издържи тежестта на тези грешни измамници, затова ги погълнала. Хулейки такъв велик преданоотдаден на Бога, те трябвало да посрещнат съдбата си в земните недра. Когато Шукрачарйа, Учителят на демоните, казал на Бали Махараджа да не дава трите стъпки земя, поискани от Вамана Дева, Бали отвърнал, че той е внук на Прахлад Махарадж. Как би могъл да си вземе обратно като скъперник дадената дума, след като веднъж е казал, че ще даде подаяние? Той подкрепил думите си, цитирайки Земята: „Няма по-голяма безбожност от неистината – казва Земята – Бих могла да изтърпя всякакъв товар, освен човек, който постоянно лъже.”

(Шримад Бхагаватам 8.20.4)

Слугите на царя, които придружавали тези разбойници, били смаяни да видят как те били наказани заради оскърбленията си към Джаядева пред самите им очи. Когато се прибрали в палата, те разказали на царя всичко, на което станали свидетели. Царят попитал Джаядева за крадците и той му разказал цялата история. „О, царю – рекъл той – Един свят човек не търси мъст за ония, които са му причинили зло. Той се опитва да ги удовлетвори с любезно държание. Въпреки това безупречната воля на Господа ги принуждава да изстрадат последиците от греховете си, както стана и сега.”

Изпитът на Падмавати

Жената на Джаядева станала близка приятелка на царицата. В онези дни ритуалът сати, при който съпругата влиза в погребалната клада заедно със своя мъртъв съпруг, бил общоприет обичай. След като брат й бил починал, царицата дълбоко страдала, че снаха й трябвало да умре на погребалната клада заедно с него. Падмавати й казала: „Жизненият дъх на една вярна жена напуска тялото й в същия миг, в който мъжът й загине.”

Когато чула това, царицата решила да изпита верността на самата Падмавати. Един ден тя й съобщила, че съпругът й Джаядева внезапно е починал. Щом тази новина докоснала слуха на Падмавати, тя мигновено напуснала тялото си. Внезапната смърт на Падмавати шокирала царицата, която заплакала от мъка и вина, че е причинила това. Царят отишъл при Джаядева и го умолявал да върне живота в трупа на Падмавати. Великият преданоотдаден Джаядева прошепнал името на Кришна в ухото на жена си и тя отворила очи, сякаш само била заспала. Виждайки колко славни са Джаядева и Падмавати, царят и царицата, заедно с всичките си слуги, се преклонили в нозете им.

ШРИТА КАМАЛА
Мангала Гитам (Гита Говинда)

(1)
шрита-камала-куча-мандала хе
дхрита-кундала е
калита-лалита-вана-мала
джая джая дева харе
(2)
дина-мани-мандала-мандана хе
бхава-кхандана е
муни-джана-манаса-хамса
джая джая дева харе
(3)
калийа-вишадхара-ганджана хе
джана-ранджана е
йаду-кула-налина-динеша
джая джая дева харе
(4)
мадху-мура-нарака-винашана хе
гарудасана е
сура-кула-кели-нидана
джая джая дева харе
(5)
амала-камала-дала-лочана хе
бхава-мочана е
трибхувана-бхувана-нидхана
джая джая дева харе
(6)
джанака-сута-крита-бхушана хе
джита-душана е
самара-шамита-даша-кантха
джая джая дева харе
(7)
абхинава-джаладхара-сундара хе
дхрита-мандара е
шри-мукха-чандра-чакора
джая джая дева харе
(8 )
тава чаранам праната вайам хе
ити бхавайа е
куру кушалам пранатеше
джая джая дева харе
(9)
шри-джайадева-кавер идам хе
курите мудам е
мангалам уджвала-гитам
джая джая дева харе

(1) О, Господи, който почиваш върху гърдите на Богинята на щастието! О Господи, украсен с люлеещи се обеци! О,Господи, който носиш очарователен гирлянд от горски цветя! О, Господи Джаядева (който побеждава всички богове)! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!

(2) О, Господи, чийто украшения са разкошни като самото слънце! О, Господи, който прекъсваш кръга на повтарящите се раждане и смърт! О, лебед, плуващ в спокойното езеро на сърцата на мъдрите! О, Господи Джаядева! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!

(3) О, Господи, който побеждаваш отровната змия Калийа! О, наслада за хората! О, бляскаво светещо слънце, което прави лотосовото цвете на династията Йаду да разцъфне! О, Господи Джаядева! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!

(4) О, убиещо на демоните Мадху, Мура и Нарака! О, Господи, който пътуваш на гърба на Гаруда! О, Господи, който се наслаждаваш на забавления сред династиите на полубоговете! О, Господи Джаядева! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!

(5) О, Господи, чийто очи са безупречно-чисти лотосови венчелистчета!О, освободителю от повтарящите се раждане и смърт! О, безценно съкровище на трите свята! О, Господи Джаядева! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!

(6) О, Господи, който си украшението на дъщерята на Махараджа Джанака! О, Господи, който надвива всички зли демони! О, Господи, който победи десетоглавия Равана в битка! О, Господи Джаядева! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!

(7) О, Господи, прекрасен като млад дъждовен облак! О, Господи, който повдигаш хълма Говардхана! О, птица чакора, която пие лунна светлина от лицето на Радхарани! О, Господи Джаядева! О, господи Хари, вечна слава на Теб!

(8 ) О, Господи, покланяме се доземи пред Твоите лотосови нозе! О, моля те, мисли за нас по този начин и милостиво дари с благочестивост нас, които се покланяме пред Теб! О, Господи Джаядева! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!

(9) О! Тази песен на поета Джаядева носи трансцедентално щастие! О! Това е благоприятна, поразително блестяща песен! О, Господи Джаядева! О, Господи Хари, вечна слава на Теб!