Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шри Джаганнатх Мишра се родил в селцето Южна Дхака в Шулхет. Дядо му, Мадху Мишра, имал четирима сина: Упендра, Рангада, Киртида и Калавати. Баща му и майка му, Упендра Мишра и Калавати, имали седем сина: Камсари, Парамананда, Падманабха, Сарвешвара, Джаганнатх Мишра, Джанардана и Трайлокйанатх.

Според „Гаура-ганоддеша-дипика” 37-ми стих, Упендра бил дядото на Кришна, пастирят Парджаня, а Джаганнатх бил Нанда Махарадж в забавленията на Кришна във Враджа. Другите родители на божествените инкарнации, Кашяпа, Дашаратха, Сутапа и Васудева и техните съпруги влезли в телата на Джаганнатх и Сачи, за да осъществят забавленията на Бога.

Царят на Враджа стана бащата на Чайтаня, Джаганнатх; царицата на Враджа е Неговата майка Сачи. Синът на Нанда е Чайтаня Госай, а Баладева е Неговия брат Нитянанда.

(Чайтаня Чаритамрита 1.17.94-95)

В „Чайтаня Чаритамрита” (1.13.59-60) е казано още, че Джаганнатх бил известен с титлата Пурандара, която е епитет за Индра. Името на бащата на неговата съпруга Сачи Деви е Ниламбара Чакраварти.

Раждането на Махапрабху

Джаганнатх Мишра и Сачи са вечно-освободени придружители на Кришна, затова е ясно, че техните сърца и тела са изтъкани от чиста добродетел или шуддха-саттва. Друго име за чистата добродетел е Васудева. Кришна е наричан Васудева защото намира радост в духовната природа и защото се появява чрез чистото добро – или Васудева.

По залез слънце на пълнолунието на месец Пхалгуна през 1486 г., в благоприятния момент на лунно затъмнение, всред изпълващите простора радостни викове на гражданите „Хари!” и „Кришна!”, всред песните на жените и божествените инструменти на небесните жители – Гауранга Махапрабху приел Джаганнатх Мишра и Сачи Деви за Свои баща и майка и се появил в светия дхам Шри Маяпур.

Казва се, че вещиците, злите духове и останалите могъщи демонични създания не могат да се доближат до дървото ним. От чувство на майчина обич Сачи и останалите жени нарекли Бога „Нимай”, за да Го предпазят от всичко неблагоприятно. По-късно, когато приел монашески сан, Му било дадено името Шри Кришна Чайнаня. Някои от другите имена, под които е познат, са Вишвамбара, Навадвип Чандра, Гаура Хари, Гауранга и Махапрабху.

Когато Сачи и Джаганнатх видели личицето на детето си, те се самозабравили от възторг. Ниламбара Чакраварти бил велик астролог и когато разгледал подредбата на съзвездията по време на раждането на момченцето, предрекъл, че То ще стане Цар сред Царете, че ще притежава всички добродетели, че То всъщност е Самият Нараян. Джаганнатх и всички около него били потопени в океан от екстаз, чувайки тези предсказания.

Този океан се увеличавал по пълнота, докато Нимай растял и проявявал детските си забавления. Когато и Нимай да заплачел, възрастните пеели Светите Имена, за да Го умирят. Когато бил още само на четири месеца, той започнал да разхвърля разни домашни предмети навсякъде около себе си, но веднага щом съзирал майка Си, лягал и започвал да плаче. Сачи запявала Светите Имена, за да спре плача Му, и едва тогава забелязвала бъркотията, която бебето било сътворило в стаята. Понеже бил толкова мъничък, на нея и през ум не й минавало, че Той би могъл да направи това; по-скоро си мислела, че някакъв лош дух е искал да навреди на бебето й, но не е успял заради защитните заклинания и магии, които тя винаги правела около Него.

Когато дошло време да се проведе церемонията по даване на име на Нимай, Ниламбара Чакраварти и останалите учени мъже в общината го нарекли Вишвамбхар, което е главното Му име, докато жените продължавали да Му викат Нимай. Казва се, че листата от ним имат горчив вкус и прогонват смъртта, а те искали да благословят Нимай с дълъг живот. Церемонията по даване на име е също така и прощъпулник, когато се изпитват вкусовете и наклонностите на детето. Джаганнатх бил сложил суров и сготвен ориз, злато, сребро и ръкопис на „Шримад Бхагаватам” пред детето, което пренебрегнало всичко друго, за да достигне Светото Писание. Всички били много доволни от избора на Нимай. Философите сред тях рекли: „Нимай ще стане велик учен.” Всъщност дори в тази крехка възраст Нимай искал да покаже, че „Бхагаватам” е висшият авторитет по духовните въпроси. Това е урокът, скрит в тази лила.

Детството на Нимай

Растейки, Нимай започнал да пълзи, доставяйки радост на майка Си, баща Си и на всичките съседи. Един ден детето видяло Бог Шеша във формата на кобра в градината. Той си поиграл мъничко с нея и после също като Нараян се свил на кълбо върху змията и заспал. Когато Джаганнатх Мишра се натъкнал на тази картина, той се уплашил от най-лошото и се развикал, подплашвайки звяра, който се хлъзнал и изчезнал. Тогава Сачи и Джаганнатх се убедили, че детето им е божествена личност, виждайки това чудо.

Съседските жени забелязали, че когато и да пеели на висок глас имената на Бога, Нимай спирал да плаче и започва да танцува в екстаз, дори да се търкаля в прахта. И така всяка сутрин те Го наобикаляли и пеели киртан. Независимо дали Го познавали или не, хората били привлечени от красотата Му и с обич му давали сандеш или банани. Нимай взимал всички тези плодове и сладкиши и ги раздавал като прасад на жените, които Му пеели.

Когато вече се научил да ходи, Нимай отивал в съседските къщи и си взимал мляко или ориз, а ако не намерел нищо, чупел глинените паници и гърнета. Това пакостливо поведение е извор на наслада за Неговите предани.

Един път, докато си играел пред дома на Джаганнатх Мишра, двама крадци видели, че Той носи ценни украшения и се полакомили за тях. Те омаяли детето с предложения да го повозят „на конче” и когато То се качило, го отнесли надалеч. Но били омагьосани от илюзорната енергия на Вишну и скоро се намерили отново пред дома на Нимай. Уплашени от този неочакван развой на събитията, негодниците побегнали. Междувременно, Джаганнатх разтревожен търсел Нимай. Когато видял, че момченцето му се е върнало, той Го притиснал силно до гърдите си и почувствал, че животът му се е завърнал.

Един ден Джаганнатх Мишра помолил Нимай да му донесе някаква книга от къщата. Когато Нимай дотичал да я вземе, Сачи с изнанада дочула звън на звънчета. Нимай отнесъл книгата на баща си и отишъл да си играе, а Сачи с изумление видяла, че отпечатъците от стъпалцата Му носят благоприятните символи знаме, гръмотевица, камшик за слон и флаг. Под влиянието на родителската си любов, Сачи и Джаганнат не могли да приемат, че това са отпечатъците от стъпките на техния Нимай; по-скоро решили, че са следи оставени от Дамодар – тяхното домашно мурти Шалаграм Шила. Затова те провели специална церемония за муртито, изкъпали Го, направили пуджа и Му предложили храна.

Малкият Нимай открадва храната на Гопал

Друг един път, един брамин пилигрим минал през Навадвип със своя Бала Гопал, мурти на мъничкия Кришна. Джаганнат предложил на брамина да остане в дома му, да направи своята пуджа като му осигурил храна, която да сготви за предлагането. Когато пилигримът приключил с готвенето, той седнал да предложи тази бхога на своето мурти. Но тъкмо започнал да медитира над мантрата, Нимай дошъл и започнал да яде от предлагането. Браминът видял това и се развикал огорчен. Джаганнатх Мишра толкова се притеснил от тази случка, че браминът трябвало да се намеси и да го спре да не напердаши детето.

Макар браминът да не желаел да започва да готви отново, Джаганнатх го умолявал да го направи. Преди да започне предлагането, Джаганнатх отвел Нимай у съседите, за да не прави повече пакости. Втори път седнал браминът да медитира върху своята Бала Гопал мантра, за да извърши предлагането, и втори път Гаура Гопал се появил неизвестно откъде и започнал да се наслаждава на храната. Браминът отново се развикал в отчаяние: „Всичко пропадна, всичко пропадна!” За втори път Джаганнатх бил опустошен и искал да накаже детето, но бил възспрян от госта. Браминът казал: „Той е само едно малко детенце, той нищо не разбира. Не е виновен. Явно съдбата ми е да не ям днес.”

Този път по-големият брат на Нимай, Вишварупа, помолил брамина да опита за трети път и накрая по негово настояване браминът се съгласил да започне отново да готви. Било вече много късна нощ и Нимай бил отдавна заспал в стаята си, така че никой не очаквал да има повече проблеми. Въпреки това браминът изчакал цялото домочадие да заспи преди да направи предлагането: но отново, обратно на всички очаквания, Гаура Гопал се появил и започнал да поглъща всичко. Този път обаче Той дарил на брамина виждането на необикновена осморъка форма. В четири от ръцете Си Той държал раковината, диска, боздугана и лотосовото цвете на Нараян; в дланта на петата Си ръка носел маслена лампа, а  с шестата си вземал от залците. Последните две ръце били заети със свирене на флейта. Когато пилигримът видял това изумително видение, той напълно се изгубил в припадък.

Когато отново дошъл в съзнание, Нимай му казал да не разкрива това забавление никому. „Ти бе Мой слуга в продължение на много, много раждания – рекъл му Той – Истината е, че същото това забавление се случи и в дома на Нанда в Гокула.”

Браминът решил да приключи със скиталчествата си и да остане завинаги в Навадвип, за да бъде близо до своя Бог. Всяка вечер след приключване на дневните задължения, той се отбивал в къщата на Нимай, за да погледа своя обожаем Господ.

Образованието на Нимай

Нимай постепенно преминал през ритуалите (самскари), в които на детето се пробиват ушите, подстригва се косата му и започва обучението му. Джаганнатх Мишра собственоръчно извършил всички тези ритуали. На Нимай били нужни само три дни, за

да научи цялата азбука и Той започнал да чете и пише всичките имена а Кришна.

Малкият Гаура Гопал често молел родителите Си да Му донасят птички, понякога дори звездите или луната и плачел, ако те не били способни да го направят. Когато те запявали Святото Име, Той спирал да плаче; нямало друг начин да бъде успокоен. Един ден, обаче, макар непрестанно да пеели имената на Хари, сълзите на детето продължавали да текат. Когато го принудили да им каже защо плаче толкова настоятелно, Нимай рекъл, че макар да било Екадаши, той искал да изяде ориза, който брамините Джагадиш и Хираня били направили за своето мурти на Вишну. Джаганнат бил смян от тази молба, но отишъл в дома на своите двама приятели. Как би могъл Нимай да знае, че те предлагат ориз, и то на Екадаши? Но когато пристигнал у съседите си, той с изнанада видял огромна чиния ориз наред с другите лакомства, които били предложени на Вишну. Джаганнатх разказал на Джагадиш каква била молбата на Нимай, добавяйки своето притеснение, че се съмнява дали би било правилно Той да яде ориз в деня на Екадаши. Но вечният придружител на Гауранга, Джагадиш Пандит, знаел, че това е малкият Гопал във формата на Нимай, който е гладен. Без никакво колебание той дал цялата храна на Джаганнатх Мишра. Веднага щом получил чинията, Нимай моментално спрял да плаче и радостно започнал да яде.

Джагадиш Пандит и Хираня са клонки от дървото на желанията на предаността Чайтаня. Милостивият Бог им дари милостта Си, когато бе малко момче. Той прие тяхното предлагане в деня на Екадаши.

(Чайтаня Чаритамрита 1.10.70-71)

Джагадиш Пандит пречиства цялата вселена, защото нектарът на любовта към Кришна тече от него като проливен дъжд.

(Чайтаня Чаритамрита 1.11.30)

Нимай продължавал със Своите пакости и мъжете се оплаквали от Него на баща Му, докато жените протестирали пред Сачи. Макар Джаганнатх да се ядосвал много и да бил готов да накаже детето, той бил удивен, че Нимай бил напълно спокоен и не показвал ни най-малко чувство за вина. Майка Му и баща Му се чудели: „Кое ли е това дете? Нима Нанданандан Кришна тайно се е родил като наш син?”

По-големият брат на Вишвамбар – Вишварупа – бил безразличен към материалния живот още от дете. След като учил известно време в училището на Адвейта Ачария , той разбрал, че окончателното заключение на писанията е предаността към Кришна. Когато станал на дванайсет години и родителите му започнали да правят приготовления за неговата женитба, Вишварупа напуснал дома си и бил посветен в санняс, приемайки името Шанкарараня. Тази случка дълбоко наранила Джаганнатх и Сачи, които страдали непосилно от раздялата със своя син. В резултат на това, Джаганнатх се страхувал, че Нимай също няма да се привърже към семейния живот, изучавайки писанията; затова той прекратил Неговото обучение. Нека по-добре си остане глупак, но вкъщи, отколкото да става учен само, за да изостави семейството си!

Това решение никак не зарадвало Нимай и Той отново започнал да върши пакости. Един ден Той отишъл и седнал в купчината с боклуци, където била захвърлена използваната мръсна посуда. Щом Сачи Го видяла, тя се ядосала и на няколко пъти Му казала да се махне от това нечисто място. Нимай й отвърнал в духа на божествения философ Даттатрея: „Как може един глупец да каже каква е разликата между чистото и нечистото? Как е възможно тенджерите, използвани, за да се сготви за Вишну, изобщо да бъдат замърсени? И още повече: как може едно място да бъде считано за нечисто, след като Аз съм там? Идеите за чисто и нечисто от карма-канда нямат място в предаността към Бога. Подобни концепции са чисто и просто въображения на хора, които не познават нищо друго освен материалния свят.”

Виждайки, че момчето по никакъв начин не обръща внимание на заповедта й да напусне нечистото място, Сачи най-накрая Го измъкнала оттам насила, накарала Го да се изкъпе и после сама се изкъпала. След това тя и други членове на общността се обърнали към Джаганнатх Мишра и започнали да го умоляват да разреши на Нимай да продължи учението Си. Така Джаганнатх бил принуден да омекне.

Известно време след този случай била проведена церемонията по даване на свещения шнур на Нимай. След огненото жертвоприношение Нимай излязъл да проси подаяния, също като Вамана. Тогава Джаганнатх Го поверил на Ганга Дас Пандит, който не е друг, а същият онзи Сандипани Муни, който дал образование на Кришна. Ганда Дас Пандит бил изключително щастлив да приеме красивото и добродетелно момче за свой ученик. Нимай обичал да задава на него и на Своите съученици объркващи въпроси на основата на логика, а последващите отговори били извор на удивление за всички.

Джаганнат се радвал, гледайки как синът му започва да живее един дисциплиниран живот с ежедневни къпания в Ганг, извършване на пуджа на Вишну стриктно според правилата, предлагане на вода на свещеното растение туласи преди приемане на прасад…След това Нимай обикновено отивал на усамотено място, където никой да не Го безпокои и учел. Джаганнатх се молел на Кришна за непрестанното благополучие на Нимай, но в същото време постоянно се боял, че Той ще разбере пустотата на кръговрата на самсара и евентуално ще напусне дома Си. Веднъж Джаганнатх видял насън прекрасното тяло на Махапрабху в санняска роба, изпълняващ санкиртан – танцуващ, пеещ, засмян и разплакан сред Своите предани. След този сън той приел за неизбежно това, че един ден Нимай ще напусне дома им. Сачи Деви се опитвала да убеди Джаганнатх, че понеже Нимай е толкова привързан към учението Си, Той никога няма да ги изостави, но не успяла. Случило се така, че бащата на Нимай напуснал този свят преди Той да приеме санняс. При смъртта на баща Си, Гаурасундара ридаел също като Рамачандра, научавайки за смъртта на Дашаратх, и все пак показал достатъчно сила на характера, за да утеши убитата си от мъка майка.