Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Рати Манджари, която преди бе много скъпа на Рупа Манджари и бе също така известна сред някои мъдреци като Лабанга Манджари, стана почитаемият Санатан, който не се различава от самия Гаура. Бисерът сред светците Санатан Кумар също се въплъти в него, за да изпълни определена мисия.
(„Гаура-ганоддеша-дипика“)

Животът на Санатан преди да срещне Махапрабху

Според „Гаудия Вайшнава Абхидхана” Санатан се родил през 1488 г. В същата книга е даден следният кратък разказ за това как дядо му бил нает на служба от мюсюлманския шах: „По време на владичеството на Барбак Шах (1460-1470) дядото на Санатан, Мукунда, станал царедворец в столицата Гауда. Барбак Шах държал много абисински роби и евнуси в двора и в харема си; те били наричани „хабси” (което в днешно време е бенгалската дума за черен африканец). След смъртта на Барбах Шах синът му Юсуф станал цар, а след това го наследил неговият син Фатех Шах. По това време абисинците направили преврат, в който самият Фатех Шах бил убит. Те господствали в продължение на 5-6 години. Хюсеин Шах бил везир или премиер-министър на последния от абисинските владетели и по-късно самият той станал владетел на Бенгал. Мукунда напуснал този свят по време на управлението на Фатех Шах и Санатан заел мястото му. Санатан успял да оцелее през време на абисинския период, а при владичеството на Хюсеин Шах се издигнал до високо положение, ставайки премиер-министър, благодарение на личните си таланти. Рупа Госвами заемал друг министерски пост, най-вероятно на финансов министър. Титлата на Санатан била Сакар Маллик, а на Рупа – Дабир Кхас.

Когато бил още млад, Санатан Госвами учил при най-големия учен в страната на име Видя Вачаспати, изучавайки с него много писания. Той бил особено привързан към изучаването на „Шримад Бхагаватам”. Макар да бил роден в браминско семейство от най-висша класа, Санатан работел за мюсюлманското правителство и считал себе си за пропаднал и винаги се държал изключително смирено, както подобава на един Вайшнава.

Учителят на Санатан, Видя Вачаспати, посещавал Рамакели и Санатан изучил всички писания от него. Никой не би могъл да постигне дълбините на предаността, която той изпитвал към своя гуру.
(„Бхакти-ратнакара“ 1.598-599)

Бащата на Санатан изпълнявал ритуали на покаяние след като се срещнел с мюсюлманин, макар самият Санатан да общувал непрестанно с мюсюлманите. Тъй като прехраната му зависела от тях, той дори ги посещавал в домовете им. По тази причина той смятал, че се намира на същото ниво като мюсюлманите и се държал много скромно. Понякога, потъвайки в океан от смирение, той се считал за по-пропаднал дори и от млеччха. Санатан говорел за себе си така, понеже бил общувал с мюсюлманите и се бил държал по същия низък начин като тях. Макар и роден в най-висше браминско семейство, той никога не считал себе си за брамин.
(„Бхакти-ратнакара“ 1.609-614)

Чрез Рамананда Богът унищожил гордостта на Купидон, а чрез Сварупа Дамодар Той демонстрирал непривързаността. Чрез Хари Дас изразил издържливостта, а чрез Рупа и Санатан ни учи на смирение. („Бхакти-ратнакара“ 1.630-631)

Чрез Хари Дас Махапрабху разкрил славата на Святото Име; чрез Санатан Той дал потокът на преданите заключения. Чрез Рупа разказал за любовните забавления на Радха и Кришна. Кой може да разбере чудните божествени дела?
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.5.86-87)

По милостта на Санатан научих основата на доктрината за предаността, а по милостта на Рупа узнах за божествените предани чувства.
(„Чайтаня Чаритамрита“ 1.5.203)

Затова Санатан бива наричан бхакти-сиддхантачаря, учителят на преданите доктрини, което означава учителят по самбандха-гяна или основната взаимосвързаност между Бога, човека и света. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур, основателят на Гаудия Матх, чийто различни клонове са се разпрострели из целия свят, милостиво бе дарил на учениците си една поема, наречена „Вайшнава ке?” – кой е Вайшнава. Сред нектарните инструкции, които намираме в нея се споменават поученията на Махапрабху към Санатан Госвами от „Чайтаня Чаритамрита”:

„О ти, коварен ум, който лъжовно проповядваше нирджана-бхаджана или практикуване на усамотен живот, който не е нищо повече от представление, подобно на заблудените йоги, запленени от мистичните сили, изучавай поученията на Бога към Санатан много внимателно и медитирай върху тях.”

Първата среща в Рамакели

Махапрабху срещнал Рупа и Санатан за пръв път по време на неуспялото си поклонническо пътешествие към Вриндаван, минавайки през село Рамакели. Рамакели е познато под името „Гупта (скритата) Вриндаван”. Там има много места, свързани със спомена за Рупа и Санатан, например тамаловите и кадамбови дръвчета, под които разказват седял Махапрабху, когато се срещнал с Рупа и Санатан; на това място е построен малък параклис, в който се пазят отпечатъци от стъпките на Бога.

Когато Рупа и Санатан видели Бога, те Му заговорили с невъобразимо смирение:

„Ние двамата сме милиони пъти по-деградирали, окаяни и грешни от Джагай и Мадхай. Раждането ни е прокълнато, понеже сме слуги на мюсюлманите и дейностите ни са досущ като техните. Ние постоянно общуваме с хора, които са враждебно настроени към кравите и брамините. Поради ненавистните си дела сега ние сме завързани за шиите и ръцете и сме захвърлени в помийната яма на злоумното сетивно наслаждение.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 2.1.196-199)

Отчаяни сме, че сме толкова низки и долни, но виждайки Твоята милостивост закопняхме за благословията Ти. Това силно желание се надига в нас подобно на джудже, което жадува да докосне луната.
(„Чайтаня Чаритамрита“ 2.1.204-205)

Чувайки невероятното смирение на двамата братя, Богът изпитал състрадание и им рекъл: „Вие сте Мои вечни слуги. От сега нататък ще бъдете известни под имената Рупа и Санатан. Дойдох в Бенгал единствено, за да срещна вас в това селце. Кришна много скоро ще ви освободи от оплитането ви.”

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур пише следния коментар в своята „Анубхашя”:

„Махапрабху показал милостта Си към Дабир Кхас и Сакар Малик, давайки им духовните имена Рупа и Санатан. „Нама-карана” е вид самскара от най-ниското ниво на квалификация. Обаче онези, които пренебрегват милостта, изразяваща се чрез святото име, нямат шанс да добият преданост към Кришна, а остават опиянени от материалния престиж. Пракрита сахаджиите не взимат под внимание инструкциите на писанията, постановяващи че минималната характеристика на един Вайшнава е той да носи символа на диска и раковината и „урдхва-пундра” (тилак) и да е приел едно от имената на Кришна. Така той би могъл да бъде квалифициран като Гаудия Вайшнава. Не-вайшнавите не получават име от гуру Вайшнава и така продължават да поддържат своето телесно разбиране за живота, без каквото и да било съзнание за свързаността си с Бога. Те продължават да се самоидентифицират с кастата си според името, което ги привързва към тялото им.”
(„Анубхашя“ 2.1.208)

Сред придружителите на Бога, които присъствали на тази случка, били Нитянанда Прабху, Хари Дас Тхакур, Шриваса Пандит, Шрила Гададхар Пандит Госвами, Мукунда Датта, Джагадананда Пандит, Мурари Гупта, Вакрешвара Пандит и много други. Богът накарал всички тях да дадат благословиите си на Рупа и Санатан. Когато Махапрабху вече си тръгвал, мъдрият Санатан Му рекъл:

„По-добре напусни това място, Боже. Няма какво да правиш тук. Макар Шахът да има вяра в теб, той е мюсюлманин на когото не може да се разчита. Да се отива на поклонение в такава огромна компания последователи не е препоръчително. Ти отиваш към Вриндаван с антураж от стотици хиляди хора, а това не е подобаващият начин да се пилигримства.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 2.1.222-224)

Махапрабху продължил още малко по-нататък, достигайки Канаир Нитшала, но като оценил мъдростта в съвета на Санатан, той решил да тръгне наобратно, отначало отивайки в Шантипур, а след това в Пури.

Санатан бяга от затвора

Рупа и Санатан са вечни придружители на Кришна във Вриндаван. Те се появили в този свят, за да обогатят лилата на Бог Гауранга, играейки ролята на стремящи се към духовно съвършенство (садхаки). След като се срещнали с Махапрабху, те започнали да изпитват голямо нетърпение да променят начина си на живот и станали много отречени и аскетични.

Шрила Рупа Госвами най-сетне подал оставката си от правителствената служба и оставяйки 10 000 монети за брат си при един търговец в Гауда, отнесъл останалото от натрупаното им състояние в Бакла Чандрадвип, където го разделил между Вайшнавите, брамините и семейството си. Той заделил една четвърт от него, поверявайки я на доверен брамин, в случай на бъдеща нужда.

Хюсеин Шах се отнасял към Санатан Госвами като към свой по-малък брат и много го обичал. Санатан считал че обичта на царя, както и на всяка материалистическа личност е източник на материално обвързване. Ако царят му се ядоса, за него би било по-лесно да разкъса тази обвързаност. По тази причина Санатан спрял да изпълнява задълженията си в двора на Шаха, преструвайки се на болен. Вместо това се захванал с усилено изучаване на „Шримад Бхагаватам” с група учени по санскрит.

Шахът бил притеснен от болестта на Санатан и пратил лекар да го прегледа. Когато се върнал, лекарят съобщил на царя, че Санатан бил в отлично здраве и че изучава „Бхагаватам” с група пандити. Научавайки това, Шахът отишъл лично при него и му заговорил с много обич, опитвайки се да го убеди да се върне на работа. Санатан обаче отказал да се върне към министерските си задължения и освен това отказал да придружи Шаха във войната, която той подготвял срещу Ориса. Шахът станал подозрителен и го хвърлил в затвора.

Междувеременно Рупа получил новини, че Махапрабху бил поел към Вриндаван по пътя през джунглата Джарикханда. Той незабавно тръгнал за Враджа заедно с по-малкия си брат Анупам Малик като изпратил на Санатан писмо, в което го уведомявал за намеренията си, казвайки му да предприеме всички необходими мерки да се освободи и да се присъедини към тях. Според Бхактивинод Тхакур писмото съдържало следния стих на санскрит:

„Къде отиде Матхура на Господаря на Ядавите? И къде е царството Кошала на Господаря на Рагхите? Виж това и нека ума ти бъде стабилен: внимавай, този свят не трае вечно.”
(„Амрита-праваха-бхашйа“, 2.20.3)

Санатан можел да разбере скрития смисъл на стиха, който посочвал, че Богът е отишъл в Матхура и се преизпълнил с радост. Той започнал да обмисля как да избяга от затвора.

Санатан познавал пазачът мюсюлманин, защото именно той го бил наел и се помъчил да го убеди да го пусне, уверявайки го, че Всемогъщият със сигурност ще го благослови и ще му дари спасение задето е освободил несправедливо задържан човек. Пазачът обаче не бил убеден, затова Санатан се опитал да го спечели, напомняйки му че му дължи услуга задето му бил дал тази работа.

След като пазачът въпреки това отказал да го освободи, Санатан му предложил подкуп от 5 000 рупии. Чувайки това, решителността на пазача се поразклатила, но той все още се боял, че ще бъде хванат от Бадшаха. Санатан му рекъл: „Шахът отиде на война. Когато си дойде, просто му кажи, че съм отишъл до тоалетната. И след това като съм отишъл при Ганг да се измия, съм скочил във водите и съм изчезнал. Кажи му, че навсякъде си ме търсил, но не си ме намерил.”

После Санатан го уверил, че няма да остане в района, тъй като намерението му било да стане суфи и да отиде на хаджилък в Мека. Затова той не бивало да се тревожи. Пазачът си оставал резервиран и накрая Санатан помолил търговеца да донесе 7 000 рупии от парите, които Рупа му бил поверил да пази и ги поставил директно пред пазача. Виждайки парите пред себе си, пазачът се полакомил и се оставил да бъде убеден. Той прерязал веригите на Санатан и му помогнал да прекоси Ганг.

Обикновено приемаме ласкателството, искането на услуга в замяна на сторена услуга, изкушаването на някого, говоренето на лъжи и подкупването за неетични действия. Санатан обаче използвал всички средства, с които разполагал, за да се освободи от веригите и за да може да се присъедини към Бога и да Му служи. За постигането на благородна цел всички средства са позволени. Чистотата или неститотата на дадено средство зависят от чистотата или нечистотата на целите, които се преследват. За да служи на своя господар Рама, Върховният Брахман, Хануман изгорил Ланка, убивайки безчет живи същества, но тъй като действал за удовлетворение на милостивия Върховен Господ, всички в крайна сметка били облагодетелствани от действията му, а самият Хануман се почита и до днес. От друга страна човек може да се къпе в свещените реки по три пъти на ден и да обожава мурти на Бога и все пак да си остава в пълно невежество, ако целта му е да причини вреда на други същества.

Дори от светска гледна точка виждаме, че човек, извършил убийство, се счита за престъпник и бива осъден на смърт; но ако се сражава на бойното поле, защитавайки нацията и убие мнозина членове на противниковата армия, не го наказват, а по-скоро го кичат с медали. Това е защото той не преследва лични цели, а действа за по-висши общностни идеали. Това е лесно да бъде разбрано; а ако човек действа не от ограничената цел да служи една страна или дори на целия свят, а за върховния благодатен владетел на милиони вселени, то това е най-оправданата цел и човек добива висша благодат чрез пододбни действия. В „Падма-пурана” пише:

„Дори греховни действия, извършени заради Мен, трябва да бъдат считани за религиозни актове. От друга страна, благочестиви действия, извършени с презрение към Мен, се смятат за грехове. Ето такъв е обхватът на могъществото Ми.”

Онези, които възпяват Святото Име или показват преданост, но всъщност търсят да постигнат светски егоистични цели, реално извършват грях и са осъдени на адска съдба. Кришна също заявява в „Бхагавад Гита”:

„Онзи, който е свободен от егоизъм (пораждащ се от ненавист към Абсолюта) и чиято интелигентност не е въвлечена в светски дела, не убива – дори да убие всички същества – нито пък страда от последстивята от убийствата.
(„Бхагавад Гита“ 18.17)

Когато безпричинната преданост се прояви в душата и сърцето, и когато човек искрено зажадува да служи на Бога, той изоставя всички идеи за щастие в този свят, защото отречението е страничен ефект от безкористната преданост.

Ишан за малко да причини убийството на Санатан

Санатан бил премиер-министър и въпреки това избягал от затвора на практика без стотинка. Той не вървял по големите пътища, но пътувал толкова бързо, колкото можел през поля и села, докато най-сетне стигнал планината Патра, която е част от хълмовете Радж Махал в областта Чота Нагпур (съвременен Бихар). Той не знаел как да прекоси планината и потърсил помощта на един земевладелец, който бил главатар на банда обирджии.

Санатан бил придружен от дългогодишния си личен слуга Ишан. С помощта на хиромант, земевладелецът успял да разбере, че този Ишан има със себе си осем златни монети, затова поканил Снатан в дома си и се отнесъл към него с голямо гостоприемство.

Санатан имал достатъчно голям опит от годините си в политиката, за да стане подозрителен към топлото отношение, което получил от своя домакин, затова попитал Ишан дали носи нещо ценно. Ишан отвърнал, че има седем златни монети, запазвайки последната в тайна. Санатан нежно го укорил, казвайки му: „Защо ни опропастяваш така?” След това му взел парите и ги дал на стопанина, молейки го да им помогне да прекосят планината.

Тогава земевладелецът разкрил на Санатан, че през цялото време знаел за осемте монети и че намерението му било да убие и двамата същата нощ някъде из планината, за да ги ограби. Той много се зарадвал, че Санатан му дал златото и дори бил готов да му го върне, но Санатан отказал. Той бил достатъчно интелигентен, за да разбира пословицата: „Дори любезността на човек, на когото не може да се разчита, е опасна.”

„Как би могъл човек да се довери на думите на един разбойник? Понякога той казва истината, понякога лъже. Досущ като облаците през месец Шраван – понякога е слънчево, понякога вали.”

След като прекосили планината, Санатан рекъл на Ишан да вземе останалата златна пара и да се прибере у дома. Ишан бил показал чрез привързаността си към тази паричка, че все още не е готов да приеме живот в отречение и че е твърде зависим от материалните обусловености. Когато неквалифицирани хора встъпват в ордена на отречението, самият орден се замърсява. Това е урокът, на който ни учи Санатан чрез своя слуга Ишан.

Санатан се среща с Бога в Бенарес

След като се сбогувал със слугата си, Санатан продължил своя път, достигайки Хаджипур, намиращ се на северния бряг на Ганг близо до Патна. Съпругът на сестрата на Санатан, Шриканта живеел там. Макар Шикханта да го поканил да остане в дома му няколко дни, за да се възстанови от пътуването, Санатан отклонил поканата му, защото копнеел да види Бога. Шрикханта му подарил скъпо одеало от бутанска вълна.

Санатан продължил към Бенарес, където с радост научил, че Махапрабху се намирал в дома на един лекар, Чандрашекхара. Санатан не влязъл направо в къщата, но чакал на портала. Богът, обитаващ всички души, узнал за пристигането на Своя предан и изпратил Чандрашекхара да го покани. Щом Санатан влязъл, Махапрабху на мига се втурнал да го прегърне. Тази среща им въздействала така интензивно, че и двамата били завладяни и променени от екстаза на любовта. В нежността си към Санатан, Богът започнал да бърше прашинките, полепнали по тялото му от пътя и Санатан се засрамил. Той помолил Бога да не го докосва, но Махапрабху отвърнал:

„Докосвам те, за да Се пречистя. Силата на твоята преданост е толкова могъща, че би могъл да пречистиш цялата вселена. Гледам те, докосвам те и възпявам славата ти. Правейки това всичките Ми сетива достигат съвършенството на предназначението си.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 2.20.56,60)

Богът повтарял отново и отново, че докосва Санатан за собственото Си пречистване и за пречистването на цялата вселена. След това Той незабавно добавил: „Чуй, Санатан. Кришна е океан от милост – Той спасява и най-падналите. Той Те избави от ада, наречен Раурава.”

Разбира се, Санатан е вечен придружител на Бога, той не е пропаднал, но Махапрабху направил тази забележка за благото на всички хора по света, за да ни научи, че светската слава, измерена в рамките на щастието и натрупването на сетивни обекти всъщност е нещастие. Трупането на материални притежания с цел грубо и фино сетивно наслаждение незабавно довежда до адско съществуване.

Обусловените души, омагьосани от илюзорната енергия, са непрестанно заети да работят усилено с цел да натрупат богатства, положение и влияние, било то с честни или нечисти средства. Много рядко човек се натъква на образцов семеен който знае, че Кришна е единственият наслаждаващ се и влага всичките си светски притежания в служене на Бога вместо да ги счита за обекти на собственото си наслаждение.

Докато бил в Бенарес, Махапрабху живеел у Чандрашекхара и се хранел в дома на Тапан Мишра. Махапрабху запознал Санатан с тези двама бхакти и Тапан Мишра го поканил в дома си да приема остатъците от прасада на Махапрабху. След дългите дни, прекарани в затвора и дългото пътуване, косата и брадата на Санатан били израстнали дълги. Богът му казал да се обръсне. Вайшнавите обикновено са гладко избръснати без да си пускат брада или мустаци. С изключение на периода Чатурмася, когато човек не се бръсне, нито реже ноктите на ръцете си, това е приетата практика за мъжете Вайшнави. Вайшнавските санняси обаче обикновено се бръснат само веднъж месечно в деня на пълнолунието, защото за тях да се бръснат ежедневно се счита за ненужна занимавка с тялото.

След като се избръснал, Санатан се изкъпал в Ганг. Връщайки се в къщата, Чандрашекхара искал да му даде ново дхоти, но Санатан не го приел, увивайки се в старото си. Макар да бил толкова богат, че би могъл да подари дрехи на хиляди просяци, този ден той се поколебал да приеме ново парче плат за себе си. Когато желанието на човек да обожава Бога е истинско, той става безразличен към хубавите дрехи и добрата храна. Приемането на подаръци от Вайшнавите или на остатъците от храната им обаче е изключение от това правило, защото тези неща не притежават отровния характер, който носят другите сетивни обекти. Всяко действие на Санатан представлява урок за съзнателния садхака.

Махапрабху много се радвал като виждал отречението на Санатан:

Отречението е преобладаващата характеристика на всеки един от отдадените на Махапрабху. Когато Бог Гауранга вижда тяхната отреченост, Той е много доволен.
(„Чайтаня Чаритамрита“ 2.6.220)

Когато човек е опиянен от материалната чувственост и наслади и се състезава да ги спечели, той е осъден на пропадане и е лишен от всякакво духовно постижение.

В Бенарес имало един брамин, който поканил Санатан да идва всекидневно да се храни в дома му, докато е в града. Санатан обаче отказал, казвайки че предпочита да поддържа тялото и душата заедно ядейки само мадхукари, което означава изпросване на шепа храна от няколко къщи всеки ден. Чистият предан не изпитва никакво желание за телесен конфорт.

Санатан Госвами разкъсал старата си дреха на две, за да си направи препаска (бахирваса) и шал (уттария), но въпреки това продължил да се увива в бутанското вълнено одеало. Махапрабху постоянно поглеждал това одеало и Санатан разбрал, че не го одобрява. Същия ден, отивайки на гхата на Ганг, Санатан видял един просяк бенгалец, който перял в реката парче плат. Той преложил на скитника скъпото си одеало в замяна на този плат. Когато Санатан се върнал, обвит в овехтелия плат, Богът останал доволен.

Махапрабху рекъл: „Мислех си за това. Изглежда че понеже Бог Кришна е много милостив, Той те е излекувал от болестната ти привързаност към сетивното наслаждение. Защо тогава да ти позволява да се вкопчваш в последното парченце материална привързаност? След като е изцелил някого, добрият лекар не оставя и следа от болестта. Неподходящо е да практикуваш мадхукари, носейки одеало на стойност три златни пари. Правейки това, ти би могъл да загубиш духовната си сила и да станеш за посмешище.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 2.20.90-92)

Шри Чайтаня Махапрабху е самият Върховен Бог. Въпреки това Той се проявявал като учител, настоявайки личните Му придружители да поддържат стандартите на поведение, установени от Него, които и самият Той следвал.

„Аз ще приема ролята на преданоотдаден и ще проповядвам преданото служене като сам го практикувам. Обяснено е в „Бхагаватам” и в „Бхагавад Гита”, че ако човек сам не практикува някакъв религиозен принцип, той не може да учи на него.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 1.3.20-21)

Широките маси подражават на пътищата на великия човек. Те следват онова, което великата личност приема за вярно заключение.
(„Бхагавад Гита“ 3.21)

Поученията на Бога към Санатан

Удовлетворен от Санатан, Махапрабху му вдъхнал духовна сила, дарявайки му способността да задава подходящи въпроси за практиките на истинския духовен живот. Без милостта на Върховния Бог истински и честни въпроси по тези теми не биха могли да се породят в човешкия ум. Повечето хора задават въпроси, мислейки си, че вече знаят правилния отговор, просто като вид дебат. От подобен род въпроси не възниква духовна полза. Искрените въпроси, предназначени да намерят доктриналните истини, водещи до отдаденост, са наречени в „Бхагавад Гита” парипрашна, подобаващи запитвания:

тат виддхи пранипатена
парипрашнена севая
упадекшйанти те гянам
гянинас татава-даршинах

Ти ще можеш да добиеш цялото това знание, удовлетворявайки просветления духовен учител с пълните си почитания, с уместните си запитвания и с искреното си служене. Великите души, които имат дълбоко духовно познание и са озарени от директна реализация на Абсолюта, ще ти предадат това божествено знание.
(„Бхагавад Гита“ 4.34)

В деня, в който човек поеме по пътя към освобождението и материалното му оплитане постепенно отпадне, той среща духовен учител. Самият Санатан Госвами бил вечно освободена душа и постоянен спътник на Бога, но показал какви въпроси би трябвало да задава на своя духовен учител устременият практикуващ в преданото служене. Той казал на Бога:

„Роден съм в нископоставено семейство и винаги съм общувал с люде от ниска класа. Аз съм пропаднал, най-низкият сред хората. Паднал съм в кладенеца на греховения материализъм и целият ми живот минава там. Нямам идея какво е благотворно за мен и какво не е. В обикновените дела хората ме смятат за мъдър и аз също започнах да мисля за себе си като за такъв. Ти милостиво ме спаси от материалистичната пътека. Сега по същата безпричинна милост, моля те, обясни ми какъв е дългът ми. Не знам кой съм и защо тристранните страдания непрестанно ме отнасят и повалят; как въобще бих могъл да постигна най-висшето добро? Не знам дори как да питам за целта на живота и процеса за добиването й. Моля те, залей ме с благодатта Си и ми разясни всички тези неща.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 2.20.99-103)

Първият въпрос на Санатан бил „Ами ке?” „Кой съм аз?” Това е първият въпрост, възникващ в сърцето на онзи, който търси най-възвишената цел. Ако човек направи грешка в определянето на истнската си идентичност, то той ще сгреши и в определянето на окончателната цел на живота. А ако сгреши в определянето на окончателната цел на живота, тогава всичко което прави, всяко негово усилие, ще бъде напразно. Всички задължения на човек, спазването на религиозните правила и истинският интерес на аза лежат върху правилното познание за себе си. Ако човек приема тялото за себе си, то той смята, че поддържането на самото тяло е целта на живота или „прайоджана-таттва” и интересът му ще бъде изпълнението на тази цел, свързана с тялото; дългът също ще бъде преосмислен във връзка с тази цел и целия морал или способността да се разграничава доброто и лошо ще се определя напълно от това какво е добро и какво е лошо за тялото.

От друга страна, ако човек смята, че финото тяло е себето, тогава би разчел личния си интерес според неговото развиване и би приел, че религиозният му дълг е да помага на другите също да се развиват по такъв начин. В крайна сметка онзи, който смята, че себето е душата, намираща се отвъд грубото и фино тяло, би смятал, че развитието на душата е истинският му интерес и би разбрал религиозния си дълг в смисъл да помагане на другите хора да развиват духовното си съзнание. Онези, чието виждане е така чисто, че да могат да разпознаят своята идентичност като духовни души, намиращи се в нежеланата ситуация да са оковани в грубите и фини тела, все пак биха могли да уползотворят благотворно тези покривала в разбирането за истинския си интерес – този на душата. Те избягват неблагоприятната употреба на грубите и фини тела.

В своите напътствия към Санатан Госвами, Шри Чайтаня Махапрабху учи, че истинската идентичност на живото същество е да бъде вечен слуга на Бога. Джива (душата) е татхастха-шакти на Бога, т.е. Негова междинна енергия, Негова отделена експанзия, която е едновременно еднаква и различна с Него. Богът научил Санатан за садхя и садхана, целта на търсещия и метода, чрез който да я постигне. Махапрабху обобщил трите елемента на Своето учение като самбандха – познанието за връзката с Кришна; абхидхея – практиката, водеща до съвършенство, т.е. до преданост към Кришна; и прайоджана – висшата цел на духовния живот или любовта към Кришна, према.

Кришна Дас Кавирадж Госвами обяснява всички тези неща нашироко в своята „Чайтаня Чаритамрита” от 20 до 23 глава на Мадхя-лила, с изобилни цитати от писанията.

Махапрабху казал на Санатан, че различните писания, по-специално шрути съдържат твърдения, показващи че живото същество е едновременно еднакво и различно от Върховния Бог. Ако човек приема писанията, той трябва да ги приема в пълнотата им. Това включва и двата типа утвърждение и провокира намирането на начин да бъдат хармонизирани привидните противоречия. Решението на проблема, което дава Махапрабху е въвеждането на доктрина, наречена „ачинтйа бхедаабхеда таттва”, невъобразима еднаквост и различие. Тя е приета с радост по целия свят, създавайки революция в теистичната мисъл.

Санатан отива във Враджа

В Бенарес Махапрабху приобщил към Вайшнавизма Пракашананда Сарасвати и други санняси. След като приключил с цялостните Си напътствия към Санатан, Той го изпратил във Вриндаван, а самият Той поел по най-късия път към Пури. Във Вриндаван Санатан срещнал Субуддхи Рай, който следвал инструкцията на Махапрабху да изкупи предишните си грехове, възпявайки Харе Кришна. Макар едва да успявал да преживее от продажбата на сухи дръвца, Субуддхи осигурявал всичко необходимо за Вайшнавите, идващи във Враджа от Бенгал.

Санатан поел на поклонническа обиколка из дванайсетте гори на Враджа, придружен от Субуддхи и браминът Санория. От тях той научил, че братята му Рупа и Анупам са направили същата обиколка не дълго преди това и след това са тръгнали по брега на Ганг за Бенгал.

Когато Махапрабху направил Враджа парикрама, Той открил Радха Кунд и Шяма Кунд близо до селцето Арит. Той взел даршан от Харидева в Говардхан, след което закопнял да види Гиридхари Гопал. Храмът на муртито Гопал на Мадхавендра Пури се намирал на върха на хълма, но Махапрабху бил дал обет да не стъпва върху Говардхан. Как би могъл да осъществи желанието си да види Гопал? Докато се чудел как да разреши този проблем, в региона настъпила паника, че мюсюлманите се канят да унищожат всички образи на божества във Враджа. Това накарало пуджарите на Гопал да го изведат от храма му и да го скрият в селцето Гатхоли, позолявайки по такъв начин на Махапрабху да получи неговия даршан. От време на време Гопал проявявал това си забавление да бъде местен в Гатхоли. Санатан също имал късмета да го посети докато бил там.

Санатан посещава Бога в Пури

Достигането до Бенгал отнело на Рупа Госвами повече време, отколкото очаквал, затова не успял да се присъедини към останалите бхакти в ежегодното им поклонение до Пури, за да видят Бога. В резултат на това той пристигнал малко по-късно от основната група и отишъл да живее при Хари Дас Тхакур. Когато Махапрабху видял Рупа, Той го попитал за Санатан и научил, че братята били тръгнали по различни пътища и затова се били разминали.

Междувременно Санатан пътувал към Пури след като бил обиколил Вриндаван, минавайки по пътя през джунглата Джарикханда. Там той пил някаква заразена вода и се разболял от краста. Санатан бил ужасен от течащите рани по тялото си и в безнадежността си планирал да се самоубие, мислейки си, че поради низшето си раждане и настоящето си отвратително физическо състояние не само няма да може да се приближи до храма и да види Джаганнатх, но ще бъде също така лишен и от даршана на Махапрабху. Той дори не би могъл да застане в близост до храма така че поне да го вижда, защото ако служителите на Джаганнатх случайно го докоснат той би извършил нечувано оскърбление като ги омърси по такъв начин. Въобще, мислел си той, най-добре би било да се хвърли под колелетата на колесницата на Джаганнатх и да бъде премазан докато гледа как Махапрабху танцува.

Когато Санатан най-сетне пристигнал в Пури, той отишъл директно при Сиддха Бакул да види Хари Дас Тхакур и да му отдаде почитанията си. Хари Дас го прегърнал с обич и го поканил да живее при него. По този начин всеки път когато Махапрабху идвал да види Хари Дас, както имал обичай, Санатан можел да Го вижда.

Първият път когато Богът видял Санатан, той бил дотолкова обзет от божествена любов, че тръгнал към него с намерението да го прегърне. Санатан обаче се отдръпнал, смятайки се за твърде нечист, та да бъде докосван от Бога. Въпреки това Махапрабху не го оставил да се измъкне и против волята му го взел в прегръдките Си, притискайки го толкова силно, че гнойта струяща от раните на Санатан се размазала по святото Му тяло; тази гледка разбила сърцето на Санатан. Тогава Махапрабху разказал на Санатан за срещата си с Рупа. Той му говорил още и за предаността на Анупам към Рама и за напускането му.

Друг един ден всезнаещият Махапрабху дошъл при Сиддха Бакул и внезапно конфронтирал Санатан относно намерението му да се самоубие по време на фестивала Ратхаятра. Той му казал:

„Мой скъпи Санатан, ако можех да постигна Кришна извършвайки самоубийство, бих изоставил милиони тела без за миг да се поколебая. Обаче не мога да Го достигна просто като оставя тялото си, а единствено чрез бхаджан. Няма друг начин да се постигне Кришна освен чрез предано служене.”
(„Чайтанйа Чаритамрита“ 3.4.55-56)

По този начин Махапрабху научил света чрез Санатан, че самоубийството е действие в гуната на невежеството и не би могло да се използва за добиване на Кришна. Единствено чрез развиване на чиста преданост на практика човек би могъл да достигне до Върховния Бог. Най-добрите форми на бхаджан или обожание са деветте процеса на преданото служене (нава-видха бхакти). Най-добрият от тях е съвместното възпяване на Святите Имена на Кришна, Харинам санкиртан.

Накрая Махапрабху разкрил колко скъп Му бил Санатан, казвайки:

„Ти вече си Ми се отдал, затова сега твоето тяло е Моя лично притежание? Защо искаш да унищожиш собствеността на някой друг? Неспособен ли си да различиш правилното от погрешното? Твоето тяло е ценен инструмент, чрез който Аз ще извърша много дела.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.4.76-78)

По време на периода Чатурмася много бхакти от Бенгал и Ориса идвали в Пури, за да са заедно с Бога и тази година те се срещнали и със Санатан. Санатан бил удивен от начина, по който Махапрабху танцувал пред колесницата на Джаганнатх. Когато бенгалските Вайшнави се завърнали по домовете си след края на четиримесечния период, Санатан останал в Пури.

През горещия сезон на месец Джйештха Богът обитавал заедно с Гададхар Пандит градината на Йамешвар Тота. Веднъж Той повикал Санатан да дойде да Го види по пладне. Вместо да тръгне по главния път, водещ от Сингха Двар към крайбрежието, Санатан поел по друг път, който минавал през горещите пясъци на плажа. Макар да не осъзнавал изгарящата жар на пясъка, стъпалата му се покрили с мехури докато стигнал.

Богът запитал Санатан защо не минал по пътя, водещ директно от Сингха Двар. Санатан отвърнал:

„Аз нямам право да минавам покрай Сингха Двар, защото служителите на Джаганнатх през цялото време вървят насам-натам. Понеже те винаги ползват този път, аз не бих могъл да премина без да се докосна до тях. Ако това беше станало, щях да съм погубен.”
(„Чайтаня Чаритабрита“ 3.4.126-127)

Махапрабху бил много доволен от смирението на Санатан и от уважението му към пуджарите на Бог Джаганнатх. Той му отговорил следното:

„Скъпи мой Санатан, ти можеш да спасиш цялата вселена; дори полубоговете и великите светци се пречистват от докосването с теб. Въпреки всичко в природата на отдадения е да спазва Вайшнавския етикет. Поддържането на Вайшнава етикета е окрашението на отдадения. Човек, който прекрачва правилата за поведение се превръща в посмешище и в крайна сметка е изгубен и за този свят и за следващия. Ти ми донесе голяма радост, спазвайки този етикет. Кой друг освен теб би могъл да действа по такъв начин?”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.4.129-132)

В радостта си Махапрабху прегръщал Санатан пак и пак. Още веднъж течността от мехурите му обляла цялото тяло на Бога. Тази ситуация дотолкова притеснявала Санатан, че той отишъл да обсъди въпроса с Джагадананада Пандит, искайки му съвет как да се освободи от оскърбленията, които непрекъснато нанасял против волята си. Предложението на Джагадананда било Санатан да напусне Пури и да се върне във Вриндаван.

Следващият път, когато Махапрабху дошъл при Сидха Бакул и го прегърнал, Санатан изразил мъката си, казвайки че никога не е бивало да идва в Пури, защото резултатът от идването му били неизброимите оскърбления, които нанесъл. Мръсните нечистотии от неговите крастави рани ежедневно докосвали тялото на Бога и по такъв начин го потапяли все по и по-дълбоко в нещастие и мизерия. Той умолявал Махапрабху да му даде разрешение да тръгне за Вриндаван, доверявайки му, че именно Джагадананда го е посъветвал така. Чувайки това Махапрабху се ядосал и казал:

„Джагадананда е просто новодошъл, момченце. Въпреки това той толкова се е възгордял, че си мисли че може да дава съвети на тебе? Ти си негов гуру във всяко едно отношение – и в материален, и в духовен смисъл, а той се осмелява да те съветва? Нима не си знае мястото? Ти си мой учител, ти си велик авторитет. А Джагадананда ти дава наставления като нахално дете, като че ли не познава качествата ти.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.4.158-160)

Когато Санатан чул Махапрабху да критикува Джагадананда така, той приел това като още един знак за добрата съдба на Пандита и за собствената си окаяност.

„Ти приемаш Джагадананда във вътрешния си кръг, а мен пропъждаш. На него сякаш даваш да пие амброзия, а не мен горчивия сок от ним и тютюневи листа.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.4.163)

Дори след като чул тези думи, Махапрабху продължил да счита действието на Джагадананда за безочливо. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур пише в тази връзка: „Всеки има определено положение. Ако някой се смята за по-важен отколкото наистина е, той пресича предписаните линии на етикета, които са в съгласие с духовното старшинство. Тогава той раздава съвети на оня, комуто по-скоро би трябвало да отдаде уважение. Махапрабху не поощрява подобно престъпване на гарниците, а обезкоражава младите бхакти като Джагадананда, за да не се държат по такъв начин.”

След това Богът казал на Санатан:

„Ти смяташ, че тялото ти е отвратително, докато за Мене то е като нектар. Твоето тяло е трансцедентално, а ти гледаш на него като на материално.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.4.172-173)

Когато Хари Дас възразил, че Богът преувеличава от милосърдие Махапрабху се разсмял и обяснил на него и на Санатан следното:

„Скъпи мои Хари Дас и Санатан, Аз мисля за вас като за Свои осиновени деца, а за себе Си като за ваш поддръжник. Грижещият се никога не приема насериозно грешките на онези, за които се грижи. Аз никога не мисля за себе Си като за заслужаващ уважение, но от обич винаги ви смятам за Своите малки момчета. Майката никога не мрази детето си, дори ако се напишка или наака върху тялото й. Напротив, тя с удоволствие го измива и за нея нечистотиите му са като сандалов мехлем. По същия начин Аз не се отвращавам, когато се допирам до гнойта, струяща от раните на Санатан.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.4.184-187)

Шри Чайтаня Махапрабху продължил с думите:

„Тялото на един отдаден никога не е материално. То бива считано за трансцедентално, пълно с духовно щастие. По време на посвещението, когато отдаденият напълно се посвети в служене на Бога, Кришна го приема за толкова добър, колкото самия себе Си. Когато тялото на бхактата бъде по такъв начин трансформирано в екстатично духовно съществуво, той е способен да отдава служене в лотосовите нозе на Бога… Кришна е възпроизвел краста върху тялото на Санатан и го е изпратил тук, за да ме изпита. Ако бях отказал да го прегърна от отвращение, щях да извърша оскърбление към самия Кришна. Това е тялото на един придружител на Кришна. От него не се излъчва противна миризма. Още първия ден, когато го прегърнах Аз усетих аромата на чатухсама (смес от сандалова паста, камфор, агуру и мускус).”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.4.191-197)

Този път, когато Господ прегърнал Санатан, отвратителната краста, която покривала тялото му мигновено изчезнала и кожата му заблестяла в златисто сияние.

Джагадананда и Санатан във Враджа

Санатан останал цяла една година в Пури, след което Махапрабху му казал да се върне във Вриндаван. Той се сбогувал с Бога след Дола Ятра и поел по пътя през джунглата Джарикханда. Рупа Госвами го намерил във Вриндаван не дълго след това. Когато Рагхунатх Бхатта Госвами също дошъл във Вриндаван по заръка на Махапрабху, той останал при Рупа и Санатан и за тяхна радост ежедневно рецитирал „Бхагаватам” със сладък глас.

Известно време след това Джагадананда Пандит получил разрешението на Махапрабху да посети Вриндаван. Там той се срещнал със Санатан, който се възторгнал от радост, че го вижда. Двамата тръгнали заедно на обиколка из дванайсетте гори на Враджа. Санатан убедил Джагадананда да остане заедно с него в Гокула, където той живеел по това време. Макар да живеели заедно, те се хранели отделно. Шрила Бхактивинода Тхакур пише в своята „Амрита-праваха-бхашйа”: „Санатан бил привикнал на системата мадхукари и преживявал на ден с няколко кори хлебец. Джагадананда обаче не можел да живее без да яде ориз, затова той ходел всеки ден в близкия храм да готви. В онези дни оризът и далът не били обичайно предлагане на муртите в храмовете на Враджа.”

Веднъж Джагадананда поканил Санатан да хапне с него. Санатан поискал да покаже на света предаността на Джагадананда към Махапрабху, затова когато дошъл да се нахрани с гозбата на Джагадананда, той носел обвито около главата си шафранено парче плат, което му било подарено от някой си Мукунда Сарасвати. Когато Джагадананда научил, че платът не е дар от Махапрабху, той толкова се ядосал на Санатан, че взел тенджерата, в която бил сготвен ориза и замахнал да го удари с нея. Той викнал:

„Ти си най-ценният придружител на Махапрабху. Никой не му е толкова скъп като тебе! Как може да се търпи това – да носиш дрехата на друг санняси около главата си!?”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.13.56-57)

Санатан отвърнал, възхвалявайки изключителната преданост на Джагадананда към Гауранга Махапрабху:

„Много добре казано! Очевидно е, Пандит Махасая, че на тебе няма равен в любовта към Бога. Единствено от теб бих могъл да науча такъв урок, защото само ти имаш такава твърда вяра в Него. Целта, с която обвих този плат около главата си е изпълнена, защото веднага щом ти го видя, аз можах да стана свидетел на проявите на твоята любов към Бога. Един Вайшнава не бива да носи боядисана в червено дреха. Ще го дам на някой друг, нямам повече нужда от него.”
(„Чайтаня Чаритамрита“ 3.13.56-61)

Джагадананда останал във Враджа два месеца, след което не можел повече да издържа на раздялата с Махапрабху. Той се сбогувал със Санатан и поел в посока към Джаганнатх Пури. Когато си взимали сбогом, Санатан му дал пясък от мястото, където Кришна танцувал танца Раса, един камък от Говардхан, наниз от зърна гунджа и няколко сушени зрели плодове пилу в дар за Махапрабху. Джагадананда дал на Махапрабху всички тези подаръци при пристигането си в Пури; Той и Неговите бхакти особено се радвали на плодовете пилу.

Служенето на Санатан към Бога

Махапрабху дал на Санатан четири отговорности: (1) да проповядва чистото предано служене, въвеждайки доктрините на чистата преданост; (2) да открие и направи известни различните места, където Кришна играел забавленията Си; (3) да установи служене към мурти на Кришна във Вриндаван; и (4) да установи правилното Вайшнавско поведение, съставяйки книга на Вайшнавските правила или смрити и по такъв начин да създаде основата на Вайшнавското общество.

Следвайки инструкциите да разпространи разкритите писания относно чистото предано служене и да създаде основата на истинските Вайшнавски практики и етикет, Санатан написал четири книги и всички те са считани за скъпоценности от бхактите.Това са: (1) коментар към „Хари-бхакти-виласа”, познат под името „Диг-даршани”, (2) коментар към Десета Песен на „Шримад Бхагаватам” под името „Брихад-вайшнава-тошани”, (3) „Лила-става” или „Дашама-чарита” и (4) „Брихад-Бхагаватамрита”, към която добавил и коментар. Махапрабху лично дал насоки на Санатан относно съдържанието на „Хари-бхакти-виласа”, която е смрити писанието или книгата с правила за външните практики, които трябва да бъдат следвани от отдадените.

Санатан прекарал много време в търсене на различните свети места из земите на Враджа. Той също така установил служене към муртито Мадана Мохана. Шрила Санатан Госвами основал Матх във Вриндаван, на мястото наречено Двадашадитйа Тила. Първоначално направил там храм на Радха Мадана Мохан. Казват, че един богат офицер от армията на султана – на име Кришна Дас Капур, построил храма и кухнята. Той финансирал също така и разкошния стандарт на обожание на муртите. По-късно той станал ученик на Санатан Госвами.

Докато живеел в Гокула Махаван, Санатан Госвами видял Мадана Гопал да си играе с група пастирчета в Раман Рети. Нарахари Чакраварти е дал красиво описание на това видение в „Бхакти-ратнакара”:

О, Шринивас, само погледни това място! Тук живеел Санатан Госвами. Всички щастливи обитатели на Махаван се оживявали, щом го видели. Той живеел ликуващо в Махаван, съзерцавайки своето мурти Мадана Гопал. Мадана Гопал с радост си играел по пясъчните плажове, които очертават Ямуна, познати под името Раман Рети. Един ден той се разхождал край тези божествени брегове с децата на Махаван, сам приемайки облика на пастирче. Санатан го съзерцавал как играе най-различни детски игри с останалите деца и си мислел: „Това не е обикновено дете.” Когато децата спрели да си играят и си тръгнали, Санатан ги последвал. Необикновеното дете влязло в храма, а когато Санатан влязъл вътре след него, там нямало никой освен муртито Мадан Мохан. Той отдал поклоните си на муртите, а после се завърнал в своята обител, без да каже нищичко на никого. Ето как Мадана Мохан разкрил, че се намира под контрола на любовта на Санатан. Дивният характер на Санатан изпълва трите свята.
(„Бхакти-ратнакара“ 5. 1777-1786)

Дивните забавления на Санатан във Враджа

Санатан Госвами имал и друго видение на Бога по-късно през живота си. Докато бил в Чакра Тиртха близо до Говардхан, той редовно обикалял хълма. Остарявайки все повече той изнемощял твърде много, за да може да изминава тези 14 мили всеки ден без да грохне от изтощение. Един ден самият Гопинатх дошъл в облика на пастир да му вее, когато се уморил твърде много от ходенето. След като го поосвежил, младежът се изкачил на хълма и донесъл един камък, белязан с отпечатъка от стъпалото на Кришна. Той го дал на Санатан и рекъл: „Ти остаря. Не е необходимо да се изтезаваш до такава степен. Давам ти този камък от Говардхан. Ако обикаляш него можеш да считаш, че си обиколил самия Говардхан.” След това изчезнал. Санатан бил обхванат от мъка и заридал, че е загубил очарователното видение на пастирчето.
(„Бхакти-ратнакара“ 5.728-741)

Чакра Тиртха се намира на северния бряг на Манаси Ганга. Храмът посветен на Чакрешвара Шива, или както е известен, Чакрешвар Махадева, се издига край брега. Колибата за бхаджан на Санатан била под едно дърво ним, изправящо се пред храма.

Има още разкази за славата на Чакра Тиртха. Когато Санатан за пръв път дошъл на това място, там имало толкова много комари, че той бил неспособен да се концентрира, докато медитирал над Святото Име или пишел трансцеденталната си литература; те били толкова много, че той решил да се премести. Същата нощ Чакрешвара се появил в съня на Санатан и му казал да не се тревожи повече по този проблем; той би могъл да се заеме със своето обожание без да бъде притесняван. От тази нощ насетне в Чакра Тиртха нямало комари.

Шрила Санатан Госвами прекарал известно време, живеейки в колиба край брега на Павана Саровар близо до Нандаграм. Тук също му било дарено видението на Кришна като пастир, който му дал мляко и му казал да построи на това място колиба, в която да го обожава.

Един ден Рупа поканил Санатан да дойде да хапне с него. По този случай той закопнял да приготви сладък ориз, но нямал необходимите продукти. Шримати Радхарани приела облика на млада пастирка и дошла при Рупа, носейки мляко, захар, ориз и гхи, с две думи всичко, което му било необходимо, за да сготви и да нагости Санатан. Рупа Госвами приготвил сладкия ориз и след като го предложил на муртите, дал прасада на Санатан.

Санатан почувствал, че след като вкусил прекрасния сладък ориз, бил обзет от неконтролируеми екстазни вълни. Подозирайки, че се е случило нещо необикновено, той запитал Рупа откъде е взел продуктите. Когато Рупа му разказал за малката пастирка Санатан веднага разбрал, че това е била Радха. Понеже Радха е Богинята, а те – Нейни слуги, правилните отношения между служещия и този на когото се служи било обърнато. Затова той строго забранил на Рупа да приема подобни дарове завбъдеще.
(„Бхакти-ратнакара“ 5.1311-1330)

Друга история, която разказват за Санатан е следната: Веднъж имало един много беден бхакта на Шива, чието име било Шри Дживана Чакраварти. Той прекарал много години в обожание на Шива в Бенарес, молейки му се за богатство. Най-после една нощ Шива му се явил насън и му казал да иде при Санатан във Вриндаван, защото той притежавал огромно съкровище, което можел да сподели с него.

Бедният брамин незабавно потеглил за Вриндаван, където намерил Санатан да седи в дълбока медитация. Обаче като видял Госвами, какъвто бил тъничък и облечен само в една протрита препаска, браминът се усъмнил дали той би могъл да му даде мечтаното съкровище. Въпреки това разказал на Санатан съня си. Санатан чул брамина и възвърнал външното си съзнание. Отвърнал му, че преживява от просия на няколко къшея по къщите – та как би могъл да му даде богатствата, които желаел?

Бедният брамин бил огорчен и разочарован; той се обърнал да си върви, мислейки си, че най-вероятно посланието, което Бог Шива му бил дал насън било просто илюзия. Междувременно Санатан размишлявал защо ли Шива бил пратил брамина при него. Докато си мислел, той си спомнил за философския камък, който лежал върху купчината с буклуци и отдавна бил покрит с прахоляк. Щом си спомнил за съществуването на такава драгоценност, той изпратил някого да върне брамина и му казал да вземе камъка от купчината боклук. Когато браминът го видял, той заликувал в радост и си помислил: „Ето сега ще стана най-богатия човек в целия свят!” След като се отдалечил на известно разстояние обаче, той започнал да се чуди защо Санатан бил напълно забравил такава скъпоценна вещ? Всъщност, щом толкова малко го било грижа за философския камък, значи той притежава нещо много по-ценно. Може би е останал измамен! Той поискал да узнае какви богатства притежава Санатан, че изобщо не се интересува от ценния камък.

Браминът бързо се върнал обратно при Санатан и изразил съмненията си, запитвайки го дали притежава нещо още по-ценно. Тогава Санатан му отвърнал, че няма по-голямо богатство от любовта към Кришна и че материалните блага са несъществени и просто са причина за голямо разочарование. Тогава браминът навел глава и помолил Санатан да му дари онова богатство, което го е накарало да пренебрегне дори философския камък. Санатан бил трогнат от молбите му и милостиво го облял с благодатта на Кришна према.

Гробницата на Санатан Госвами се намира в близост до стария храм Радха Мадана Мохан във Вриндаван. Той напуснал този свят в пълнолунния ден на месец Ашарх през 1558 г.