Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Четвъртият член на чатур-виуха, Прадиумна, взима участие в Радха-Мадхава лила във Враджа като близък приятел на Кришна (прия-нарма-сакха). Сега той се появи като Радхунандан, чието тяло не се различава от това на Шри Чайтаня.

(Гаура-ганоддеша-дипика 70)

Бащата и чичото на Рагхунандан, Мукунда Дас и Нарахари Саркар

Рагхунандан се родил в семейство на лекари през 1510 г. Името на баща му било Мукунда Дас, името на майка му е неизвестно. Мукунда Дас бил по-големият брат на Нарахари Саркар Тхакур. Нарахари, за когото се казва, че преди бил близката приятелка на Радха, Мадхумати (Гаура-ганоддеша-дипика 117) написал няколко книги, сред които са „Бхакти-чандрика-патала”, „Шри-Кришна-бхаджанамрита”, „Шри-Чайтаня-сахасра-нама”, „Шри-Сачинанданаштака” и „Шри Радхаштака”, които са добре познати и ценени сред бхактите.

В 15 глава от Мадхя-лила на „Чайтаня Чаритамрита” ясно се казва, че Мукунда Дас бил лекар на царското семейство. Веднъж, докато лекувал царя, той видял едно пауново перо и паднал в несвяст. Тази случка е описана в „Чайтаня Чаритамрита” (2.15.121)

Също като Нарахари, Мукунда Дас живеел в Шрикханда. Рагхунандан Тхакур се родил в деня на васанта панчами. Чичо му Нарахари бил много грижовен и изпитвал към него силна обич.

Тримата най-ценни бхакти от Шрикханда били Мукунда Дас, Рагхунандан и Нарахари. Махапрабху попитал Мукунда Дас: „Нима ти си баща на Рагхунандан и той е твой син? Или той ти е баща, а ти си му син? Отговори Ми, за да отдъхна от съмненията си.” Мукунда отвърнал: „Рагхунандан ми е баща, а аз съм негов син, бъди сигурен. Каквато и преданост да имам, тя е от него, затова гледам на него като на свой баща.” Като чул отговора на Мукунда Дас, Махапрабху бил смаян и рекъл, „Онези, от които сме попили преданост, трябва винаги да бъдат смятани за по-старши.”

(Чайтаня Чаритамрита 2.15.112-117)

Рагхунандан обожава муртито

От най-ранното си детство Рагхунандан Тхакур хранел семейното мурти Гопинатх с ладу. Уддхава Дас е написал песен, в която е описана тази лила.

„Мукунда Дас живеел в село Шрикханда, а семейното му мурти се наричало Гопинатх. Веднъж той трябвало да отиде някъде по работа и помолил Рагхунандан да извърши служенето. Казал му, „В този дом почитаме Кришна, затова искам да съм сигурен, че ще Му предложиш храна.” После заминал. Рагунандан направил каквото казал баща му и приготвил храна за муртито. Той бил още дете и в чистосърдечието си казал на Гопинатх: „Яж! Яж!” Кришна бива контролиран чрез любов, затова направил както Му казало детето и изял всичко от чинията, без да остави дори едно зрънце ориз. Когато Мукунда Дас се завърнал, поискал от момчето да му донесе прасада от предлагането, което било извършило. Но детето отвърнало: „Татко, Кришна изяде всичко и няма никакви остатъци.” Мукунда бил толкова смаян от удивителните думи на детето си, че му казал да направи още едно предлагане. Този път, той излязъл от къщи, но след това се върнал и се скрил, за да провери какви ги върши синът му. Рагхунандан радостно сложил парченце ладу в ръката на Кришна и му казал със заповеден тон: „Яж! Яж!” Кришна тъкмо бил излапал половината ладу, когато Рагхунандан видял на вратата Мукунда Дас. Мукунда видял как Кришна не хапнал повече и наполовина-изяденото ладу останало в ръката Му. Това го преизпълнило с любов. Той прегърнал детето си, радостни сълзи потекли от очите му и не намерил думи, с които да му заговори.“

И до днес щастливи хора идват в Шрикханд, за да видят изяденото наполовина ладу в ръката на Гопинатх. „Рагхунандан не се различава от самия Купидон“, казва прочувствено Уддхава Дас.

Някои хора казват: „Онзи, който е скъп на Рагхунандан, ще спечели милостта на Махапрабху живот след живот.” Други казват: „Рагхунандан е толкова милостив, че дарява живот на най-смирените и на най-падналите.” Едни казват, „Какво смирение! Няма друг като него”. Други казват, „Той е красив като самия Купидон”

(Бхакти-ратнакара 9.660)

Шрила Рагхунандан Тхакур много обичал Шринивас Ачаря. Преди да напусне този свят успокоил Шринивас, че въпреки тежките времена, ще може да разпространява Вайшнавизма и за вбъдеще:

„Идват трудни времена, в които хората ще се поддадат на съмненията си. Нарахари Прабху пише в своята „Шри-Кришна-бхаджанамрита”, стих 3-4: „Когато Бог Кришна Чайтаня и Неговият спътник Нитянанда Прабху си тръгнат от този свят, Вайшнавите в епохата на Кали ще стават все по-тревожни с всеки изминал ден. Независимо дали са много напреднали, просто напреднали или начинаещи, почти винаги сърцата им ще са изпълнени със съмнения. Но нека това не те безпокои. Бог Гауранга ще извърши много дела чрез теб. Благославям те да останеш дълго на тази земя и ти и твоите последователи да запазите религията на Бога. Онези, които не се противопоставят на предаността към Кришна ще станат отдадени под твое влияние и ще приемат подслон при теб”.

(Бхакти-ратнакара 13.174-179)

Рагхунандан Тхакур завещал служенето на своето мурти Гаура-Гопал на сина си Канай Тхакур и след това напуснал този свят на четвъртия ден от нарастващата луна (шукла чатуртхи) през месец Шраван.

Рагхунандан бавно станал невидим за смъртните очи, докато повтарял имената на Шри Кришна Чайтаня отново и отново. Колко славен е този ден от Шраван, шукла чатуртхи! Нима има някой, който да не възпява славата на Рагхунандан Тхакур?

(Бхакти-ратннакара 13.183-184)