Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Нароттам Дас бил брахмачари през целия си живот. Той посетил всички свети места. Достигнал е най-висшите постижения в предаността. (Бхакти-ратнакара 1.279)

Нароттам Дас бил Чампака Манджари в Кришна лила. Постоянно асистирайки на Рупа Манджари в служенето й на Радха и Кришна, Чампака Манджари се смилила над обусловените души в този свят и се появила като Нароттам в селцето Кхетури. Това се случило в пълнолунния ден на месец Магх, някъде около средата на 15 век от ерата Шака.

Нароттам се родил на магхи пурнима. От този ден насетне, той растял и се развивал като пълнещата се луна. (Бхакти-ратнакара 1.281)

Баща на Нароттам бил Раджа Кришнананда Датта, земиндар в областта Гопалпур. Името на майка му било Нараяни Деви. Раджа Кришнананда имал по-малък брат на име Пурушоттам Датта, който имал син, наречен Сантош. За да покаже, че придружителите Му могат да бъдат родени всред всяка каста, Кришна сторил така, че Нароттам да се роди в каястха семейство.

От най-ранно детство Нароттам започнал да показва симптомите на бъдещото си величие. Всички били смаяни от неговата интелигентност и предано поведение. Той бил постоянно потънал в медитация върху чудните качества на Шри Чайтаня Махапрабху и Нитянанда Прабху. Богът и Неговите спътници често идвали в сънищата му.

Докато сълзи се стичали от очите му, Нароттам поднасял молитвите на отдадеността си на Шри Кришна Чайтаня, Нитянанда, Адвейта и останалите придружители на Бога. Най-сетне, Богът и спътниците Му му се явили насън и го упокоили с нежни думи. (Бхакти-ратнакара 1.285-286)

Махапрабху оставя према за Нароттам

Според „Према-виласа”, когато Махапрабху минавал през Канаир Натшала, танцувайки екстатично сред киртана, той започнал да зове името на Нароттам. Когато Нитянанда Го запитал защо вика това име, Махапрабху отвърнал: „Господарю мой, ти сам не знаеш собствената си слава. Когато бяхме в Джаганнатх Пури ти ден след ден проливаше сълзи на божествена любов. Аз успях да събера твоята божествена любов и я запазих. Сега искам да я оставя тук при река Падмавати на съхранение за Нароттам Дас.”

Тогава Махапрабху отишъл на едно място на река Падмавати, наречено Кутубхур, където се изкъпал, пял и танцувал в екстаз. След това викнал към реката: „О, Падмавати! Вземи любовта ми и я пази тук. Когато Нароттам дойде на същото място да се окъпе, дай му я.”

Падмавати попитала: „А как да го разпозная?”

Махапрабху отвърнал: „Не се тревожи, ще познаеш Нароттам, защото щом той влезе във водите ти, те ще прелеят.”

Мястото, където Махапрабху скрил према за Нароттам по-късно, било наречено Прематоли. Когато бил дванадесетгодишен, Нароттам сънувал Нитянанда, който му казал да се изкъпе в Падмавати и да вземе према, която била запазена за него там. На следния ден отишъл при Падма и веднага, щом докоснал с пръстите на нозете си водата, реката започнала да прелива. Тогава Падмавати си спомнила думите на Махапрабху и дала на Нароттам онази према, която толкова дълго пазела.

Нароттам напуска дома си

Веднага щом усетил екстазите на према, характерът и видът на Нароттам, въобще всичко свързано с него, се променило. Родителите му забелязали тази трансформация и сторили каквото било по силите им да възвърнат нормалното му състояние, но не могли. Отпивайки от виното на божествения екстаз, Нароттам напълно се опиянил и връзките на семейния живот не го задържали вече.

Нароттам започнал да се чуди как да избяга от материалните оплитания. Най-накрая, един ден, когато баща му и чичо му били извън къщи по работа, той излъгал някак майка си и заблудил пазачите си, успявайки да напусне семейството и да замине за Вриндаван. Бил пълнулунният ден през Картик.

Според други, Нароттам изчакал да тръгне към Вриндаван след смъртта на баща си, когато на братовчед му Сантош била дадена отговорността на заминдар. Макар да бил син на богат заминдар, в желанието си за единение с Бога, той бил готов да зареже телесните наслади за миг. Ден и нощ вървял бос, плачейки, забравяйки да яде и пие,  докато най-сетне паднал в безсъзнание под едно дърво. Тогава при него дошъл един брамин със златиста кожа, предложил му чаша мляко и му казал с нежен глас: „О Нароттам, изпий това мляко. Ожулените и порязани места по нозете ти ще се изцелят. Ела на себе си, всичко е наред.”

Казвайки това браминът изчезнал, а изтощеният Нароттам най-сетне си отдъхнал. Тази нощ той сънувал Рупа и Санатан. Двамата Госвами поставили длани на гърдите му и го нахранили с млякото, което сам Махапрабху му бил донесъл. Цялото изтощение на Нароттам изчезнало.

Нароттам получава посвещение от Локанатх Госвами

В „Према-виласа” е описано още и как Нароттам приел посвещение от Локанатх Госвами. Нароттам бил роден в деня на пълнолунието на Магх, отречението му (напускането на дома) се състояло на пълнолунния ден на Картик, а посвещението му от Локанатх – на пълнолунието на Шраван.

Локанатх Госвами бил личен придружител на Шри Чайтаня Махапрабху. И наистина, той бил първият Гаудия ваишнава, инструктиран от Бога да иде във Вриндаван заедно с Бхугарбха Госвами. Докато живеел в святата дхама, Локанатх установил стандарт на обожание в духа на отречението. Той бил вивиктананди ваишнава, което означава отшелник, такъв който обожава Бога в уединение. В същия дух ,той бил дал обет никога да не приема ученици. Нароттам Дас също бил дал обет – да не приеме посвещение от никой друг, освен от Локанатх. Макар да бил син на раджа, копнежът на Нароттам да получи посвещение от Локанатх бил толкова силен, че ходел всяка нощ да чисти мястото, което той използвал за тоалетна. Оставял там и фина пръст и вода, за да може учителят му да се измие после.

Нароттам отивал на мястото, където Госвами извършвал телесните си функции и специално го чистел. Той пресявал земята, за да направи мека, чиста пръст, с която Локанатх да може да почисти ръцете си. Криел метлата си от кокосови листа и я вадел всяка нощ, за да премита мястото, докато сърцето му било изпълнено с радост. Всичко това той правел най-редовно, считайки себе си за щастливец, че има такова служене, което придава стойност на съществуването му. Нароттам притискал метлата до гърдите си и си повтарял: „Ето откъде ще намеря сили да добия лотосовите нозе на моя Бог.” Изричайки тези думи, той плачел и порои сълзи обливали гръдта му.

Локанатх със смайване виждал как мястото на неговата тоалетна се поддържа чисто ден след ден. Любопитен да разбере кой прави това, една вечер той се скрил в джунглата, мантрувайки на джапата си през цялата нощ, причаквайки анонимния благодетел. Посред нощ видял някой, който почиствал мястото и го запитал кой е. Когато разбрал, че Нароттам, царският син, извършва тази отблъскваща дейност, той бил объркан и му казал да престане. Нароттам обаче паднал в нозете на Локанатх и заридал. Виждайки смирението и болката му, решителността на Госвами омекнала и той най-сетне му дал посвещение. Така Нароттам Дас дал изключителен пример на света за това как би трябвало да се ангажираме в служене на духовния си учител.

„Нароттам отивал и се захващал с всяко служене, което било необходимо на неговия гуру, изпълнявайки го с голям ентусиазъм. Локанатх бил доволен от служенето на Нароттам и проявил огромната си милост като го посветил в мантрата.” (Бхакти-ратнакара 1.345-346)

Без да го е грижа за младостта или външния му вид, той напуснал дома си по пълнолуние през месец Картик. Скитайки из много свети места, той най-сетне стигнал до Вриндаван, където станал ученик на Локанатх Госвами. На благоприятния ден шраван пурнима, Локанатх посветил Нароттам. (Бхакти-ратнакара 1.292-294)

Нароттам Дас бил първият и единствен ученик на Локанатх. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур проявил подобно постоянство и търпение в служенето си към своя духовен учител, за да го убеди да го приеме за ученик. Гаура Кишор Дас Бабаджи, също като Локанатх, бил дал обет да не приема ученици. Той отказвал на Шрила Прабхупада три пъти, но това не сломило волята на Прабхупада. Като видял неговото смирение и интензивен копнеж, Гаура Кишор най-сетне се омилостивил и му дал мантра дикша. Шрила Прабхупада бил единственият ученик на Гаура Кишор Дас.

След напускането на Рупа и Санатан Госвами, Шрила Джива Госвами станал безусловният интелектуален водач на Гаудия Ваишнава сампрадая в Матхура, Бенгал и Ориса и председател на вселенския събор на ваишнавите във Вриндаван – Вишва-ваишнава-раджа-сабха. Шринивас Ачария, Нароттам Дас и Духкхи Кришна Дас изучавали писанията от Джива, получавайки детайлни лични напътствия от него. Когато обучението им завършило, Джива им дал титлите съответно „ачария“, „тхакур“ и „шямананда“.

Нароттам се завръща в Бенгал

След като обучението им завършило, Джива изпратил тримата си ученици в Бенгал с ваишнавските писания. Той научил как книгите били откраднати в Бана Вишнупур и че по-късно били възстановени.

Локанатх Госвами считал предишния живот на Нароттам като заможен заминдар за изключително подходящ за проповядване по родните му места из северен Бенгал и мислел, че с неговото положение той би могъл да преподава стандартите на отреченото поведение в преданост. От състрадание към хората от тази провинция, той заповядал на Нароттам да се завърне в родния си град Кхетури. Шринивас знаел намеренията на Локанатх, затова когато книгите били откраднати, той казал на Нароттам да продължи своя път към Кхетури. Шринивас Ачария рекъл: „И така, бързо тръгвай към Кхетури, за да изпълниш заръката на Локанатх.” (Бхакти-ратнакара 7.119)

Преданоотдадените-отшелници (вивиктананди), потопени в съкровено служене на Бога на трансцедентално ниво, обикновено нямат никакъв вкус към заемане с благотворителни дейности, които носят само временна подкрепа на материалистичните хора, оплетени от Мая и потънали в телесни идентификации. Материалистичните благотворителни дейности се считат за стойностни единствено там, където цари неразбиране за истинската цел на живота, която е служене на Кришна. Локанатх научил света чрез своя ученик, на принципа „казвам ти дъще, сещай се снахо”. Макар самият Нароттам да бил обезумял от болка от раздялата със своя духовен учител, той приел насериозно заповедта му и се завърнал в Кхетури, където започнал да проповядва доктрините на чистото предано служене на хората от северен Бенгал. Смирението и мъката на Нароттам са изразени в неговата „Прартхана”:

„След като страдах толкова дълго, Ти най-сетне завърза въжето на милостта около шията ми и ме притегли във Враджа Дхам. Но сега силите на съдбата и илюзията разхлабват това въже и Ти ме захвърли обратно в кладенеца на материалното съществуване.

О, бъди милостив към мен и ме сграбчи за косите! Изтегли ме обратно във Враджа Дхам! Тогава всичко отново ще бъде наред. Ако ли не, Нароттам казва, че с живота му е свършено.”

Нароттам пристигнал в земите на Гауда. Било му заръчано от Локанатх да установи служене към мурти на Гауранга и Кришна, да служи на ваишнавите и да проповядва съвместното възпяване на Святото име. Той незабавно се посветил на изпълнението на тези задачи. Най-напред установил служенето към шест прекрасни мурти, чиито имена, изпети заедно, носят радост на сърцата на преданите:

Гауранга валлабха-канта
Шри-кришна враджа-мохана
Радха-рамана хе радхе
Радха-канта намо сту те

(Бхакти-ратнакара 1.422-426)

Големият фестивал Кхетури-махотсава, който се състоя по случай инсталирането на муртите, все още се помни във ваишнавския свят.

Преди Кхетури-махотсава, Нароттам Дас пътешествал из Бенгал и Ориса, посещавайки различните свети места, където Махапрабху изпълнявал забавленията си и се срещал с придружителите на Бога, за да получава благословиите им. Повечето от живите придружители на Махапрабху, както и други водачи на сампрадаята дошли в Кхетури по случай организирания от Нароттам Дас фестивал. Списъкът на присъстващите е даден от Нарахари Чакраварти в неговите книги „Бхакти-ратнакара” и „Нароттама-виласа”. Шринивас Ачария бил официалният свещенослужител във фестивала и извършил ритуала по инсталирането на муртите. В киртана, който последвал, воден от Нароттам, се появили Махапрабху и спътниците Му.

Кой би могъл да опише радостта от този киртан? Самият Махапрабху танцувал заедно с придружителите Си всред него, сякаш мълния сред сбрали се дъждоносни облаци. (Бхакти-ратнакара 10.571-572)

Киртанът бил изумителен: виждали се Нитянанда Прабху и Адвейта Прабху, завладени от екстаз, и Гаурачандра заобиколен от преданите Си. Какво чудно състрадание проявил Бога онзи ден! Нима някой би могъл да разбере тези чудни забавления! Що за благословии излял той над Нароттам и Шринивас, та те и техните другари да почувстват удовлетворението на всичките си желания! (Бхакти-ратнакара 10.605-607)

След фестивала в Кхетури славата на Нароттам се разпростряла из целия ваишнавски свят. Изтъкнати брамини като Рамакришна Ачария и Ганга Нараян Чакраварти станали негови ученици.

Проповедническите приключения на Нароттам

Нарахари Чакраварти нашироко описва делата на Нароттам в своята „Нароттама-виласа”. Човек би могъл да научи изключителните му подвизи от тази книга. Ето някои от тях:

В село Гопалпур живеел брамин на име Випра Дас. Една отровна змия живеела в неговата ракитена кошница за зърно. Когато веднъж Нароттам посетил дома на Випра Дас, змията изчезнала, а на нейно място се появили мурти на Гаура и Вишнуприя. „Гаурасундар и неговата възлюбена Вишнуприя излезли от кошницата и се покатерили в скута на Нароттам пред очите на всички.” (Бхакти-ратнакара 10.202) Всички били смаяни. На същите тези мурти днес се служи в град Гамбхила.

Някакъв учен от кастата смарта брамин изсипал клевети срещу Нароттам, наричайки го шудра. Резултатът от тези оскърбления бил, че браминът се разболял от проказа. След като страдал известно време, той имал видение на Богинята насън. Тя му казала да падне в нозете на Нароттам и да моли за прошка и единствено след като последвал този съвет, браминът се изцелил от ужасната болест.

Харирам и Рамакришна, синовете на Шивананда Ачария, водели веднъж една коза и един бивол, които да бъдат предложени в жертва на Богинята по заръка на своя баща. По пътя те срещнали Нароттам и Рамачандра Кавирадж и били привлечени от сияйната им красота. Нароттам Тхакур посъветвал двамата млади брамини да изоставят това обожание в гуната на страстта и невежеството, което налага насилието над животни и да обожават Върховния Бог без каквито и да било желания. Братята незабавно освободили козата и бивола и се изкъпали в Падма. След това взели посвещение от Нароттам и посветили живота си в служене на Бог Кришна и отдадените Му.

Шивананда Ачария се разгневил, научавайки това. Той повикал един учен смарта от Митхила на име Мурари да дойде и да победи вашнавската философия на Нароттам. Харирам и Рамакришна получили божествени благословии от своя гуру и могли да сразят всеки един от аргументите на смарта с доказателства от писанията. Победен, Шивананда Ачария отишъл да се моли на Богинята. Тя му се явила насън същата нощ и го укорила за враждебността му към ваишнавите, казвайки му да престане с това си поведение.

С течение на времето Ганга Нараян Чакраварти, Джаганнатх Ачария и други известни брамини станали ученици на Нароттам. Това довело до брожение сред общността на смарта брамините и те отишли да се оплачат на Раджа Нарасингха: „Нароттам е шудра, който взима за ученици брамини. Той използва някаква мистична сила или хипноза, за да ги промие. Трябва да бъде спрян!”

След обсъждане на проблема с Раджа Нарасингха, било взето решението един учен на име Рупа Нараян да бъде извикан на дебат с Нароттам. Този брамин бил спечелил много дебати от такъв род и бил известен като дигвиджай. Самият раджа тръгнал заедно с Рупа Нараян и редица други брамини към Кхетури. Рамачандра Кавирадж и Ганга Нараян Чакраварти се натъжили, виждайки злобните намерения на раджата и неговите пандити. Научавайки, че царят и свитата му са останали да нощуват в селцето Кумарапур, те се преоблекли като продавачи на грънци и пан и поставили сергиите си на селския пазар. Когато брамините минавали през пазара, Рамачандра и Ганга Нараян им заговорили на санскрит. Брамините били смаяни, че дори обикновените продавачи от селото могат да говорят санскрит. Рамачандра и Ганга Нараян подхванали дебат с брамините, побеждавайки всеки техен аргумент, въздигайки чистите доктрини на предаността.

Раджата и неговият Дигвиджай Пандит останали със зяпнала уста от учеността на тези обикновени продавачи. Когато научили, че двамата мъже са ученици на Нароттам Дас, раджата рекъл на пандита: „Ако простите ученици на Нароттам са способни да те победят в дебат, няма никаква нужда да ходим при самия него.”

Песните на Нароттам

В „Гаудия Ваишнава Абхидхана” намираме следния коментар: „Ашрамът на Нароттам се намирал в място, наречено Бхаджантули, на около две мили от Кхетури. Нароттам проповядвал чрез киртан. Той създал един стил киртан, наречен гаранахати. Нароттам написал две книги: „Прартхана” и „Према-бхакти-чандрика”, които са самият живот на отдадените. Неговите песни са подходящи за всяко едно предано настроение и докосват сърцата на бхактите. Тези две книги са толкова популярни, че са публикувани стотици пъти. Влиянието на Нароттам се усеща дори в отдалечения Манипур, където всички признават, че ваишнавската религия се е разпространила чрез неговата духовна сила. Преданите му песни се пеят във всеки дом в щата Манипур.

Ученикът на Шринивас Ачария, Рамачандра Кавирадж бил най-добрият приятел на Нароттам. Неговото сиддха име било Каруна Манджари. Нароттам пръв научил новината за напускането му; не дълго след това, чул и за напускането на Шринивас Ачария. Той написал в настроението на раздяла следната песен, способна да разтопи и каменно сърце:

Дже анило према-дхана каруна прачура
Хена прабху котха гела ачарйа тхакура
Кахан мора сварупа рупа, кахан санатана?
Кахан даса рагхунатха патита-павана?
Кахан мора бхатта-йуга, кахан кавираджа?
Ека-кале котха гела гора натараджа?
Пашане кутиба матха анале пашиба
Гауранга гунера нидхи котха геле паба
Се саба сангира санге дже кайла виласа
Се санга на пана канде нароттама-даса

„Къде отиде Ачария Тхакур, който от милост към света донесе съкровището на любовта? Къде са моите Сварупа и Рупа, къде е Санатан? Къде отиде Рагхунатх Дас, спасителят на най-падналите? Къде е Кришна Дас Кавирадж? Къде изчезна внезапно царят на танците, Гауранга? Да разбия главата си в скалите или да вляза в пламналия огън – как ще намеря онзи океан от достойнства, Гауранга? Лишен от общуването с всички тези спътници на Бога, Нароттам Дас не може да стори друго, освен да плаче.”

„Нароттамаштака” от Вишванатх Чакраварти

(1) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, славният последовател на божествения Гауранга, който унищожава мрака на невежеството с нектарните лъчи на святото име на Кришна, струящи от луноподобното му лице.

(2) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, окъпан в порои от сълзи и пот, който огрява всички посоки със сиянието на своите зъби, разкриващи се, докато той се смее от радост насред киртана.

(3) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, чиято кожа е настръхнала и чиито лотосови нозе омагьосващо започват да танцуват веднага, щом дочуят звука на мриданга.

(4) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, чиято слава се разнася от песните, които е написал и чието танцуване и пеене, както и всяко негово действие в киртана, засрамват гандхарвите.

(5) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, който може да бъде видян само от онзи, който има щастлива съдба, чиято фигура е украсена с прахта, покриваща го, докато лежи на земята в екстатичен припадък.

(6) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, който излива милост откъдето и да мине, изкоренявайки всички желания, освен копнежа към предано служене на Кришна.

(7) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, чиято посветеност на предаността е като линия, издълбана в скала, чието докосване е като на философски камък, чиито думи са авторитетни като Ведите.

(8) Отново и отново поднасям поклоните си на Шрила Нароттам Дас Тхакур, който се явява пред някои като въплъщение на самата преданост, а на други като същината на отречението в човешки облик – такова е мнението на мъдреците.

(9) Нека танцът на лотосовите нозе на Шрила Нароттам Дас Тхакур, който следва всеки удар на мриданга или каратал и който въплъщава красотата на неговото опиянение от песните във възхвала на Гауранга, донесе осъществяване на мен, неговия слуга, принасяйки плодовете на неговите жертви.