Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шрила Намачарйа Хари Дас Тхакур

Хари Дас Тхакур е комбинирана инкарнация на Брахма Махатапа, синa на Ричика Муни и Прахлад. Почитаемият Мурари Гупта пише в своята „Чайтанйа-чарита-махакавйа” че синът на този муни набрал листенца туласи и ги предложил на Кришна без преди това да ги е измил. Тогава баща му го прокълнал в следващия си живот да бъде млеччха. Така той се родил като Хари Дас, великият преданоотдаден.

(Гаура-ганоддеша-дипика 93-95)

Раждането на Хари Дас като мюсюлманин

В своята книга „Навадвип-дхама-махатмйа” Бхактивинода Тхакура описва следната случка как Брахма станал Хари Дас Тхакур:

Веднъж през Двапара Йуга, когато Нанданандана Шри Кришна пасял кравите из Враджа Дхам в компанията на своите приятели-пастири, Брахма поискал да види величествения облик и могъществото на Бога и решил да Го изпита. Той откраднал кравите и теленцата на Кришна, както и Неговите приятели и ги държал скрити в продължение на цяла година из пещерите на планината Сумеру. Но когато се върнал във Враджа година по-късно, Брахма смаян видял, че Кришна още си бил там заедно с приятелите Си и със стадото Си. Брахма незабавно осъзнал грешката си и съжалил за необмисленото си действие. Той паднал в нозете на Кришна и Го умолявал за прошка; в отговор Кришна милостиво му разкрил божествената Си слава.

Същият онзи, който се появи в Двапара Йуга като Нанданандана Шри Кришна, се спусна отново в Кали Йуга като Гауранга, взимайки чувствата и сиянието на облика на Радхарани за да покаже най-дивните Си забавления. Брахма се боял, че може да извърши същото оскърбление към Гаура, затова отишъл в Антадвип, централния остров на Навадвип и започнал да медитира. Богът разбрал мислите му и му се явил в образа на Гауранга, казвайки: „По време на моята инкарнация като Гаура, ти ще се родиш в семейство на млеччхи и ще проповядваш славата на Святото Име, изливайки благодат над всички живи същества.”

От тези описания става ясно, че Хари Дас Тхакур е въплъщение на Твореца Бог Брахма. Казва се, че за да избегне попадането под влияние на аханкара – фалшивото его – в Гауранга Лила, той се помолил на Кришна да приеме раждане в низше семейство. Същата идея може да бъде открита и в „Адвайта–виласа”.

Един Вайшнава би могъл да се появи във всякакво семейство, във всяка една класа или каста на обществото. Махапрабху искал да покаже, че макар да е роден в низше семейство, Вайшнавата е идеалният член на човешкото общество. За да направи това, Той сторил така, че Неговите последователи да се появят в най-различни касти. Вриндавана Дас Тхакур пише следното в „Чайтанйа Бхагавата”:

Хари Дас Тхакур бил роден в семейство от ниска каста по заповед на Бога, за да покаже че класите и кастите нямат никакво значение. Във всички писания се казва, че един преданоотдаден на Вишну, макар и роден в низше семейство, е обожаван от всички. Какво може да донесе родословието на някой, който е роден във висша каста, но не почита Кришна? Той ще пропадне в ада независимо от благородното си раждане. Хари Дас приел едно низше раждане за да потвърди тези думи на писанията. Той бива сравняван с Прахлад, роден в семейство на демони или с Хануман, роден сред маймуни. Те само външно погледнато принадлежат към низши класи.

(Чайтанйа Бхагавата 1.16.237-240)

Намачарйа Хари Дас Тхакур се появил в село Бурхан в Бангладеш. Бенапол, където се случили много от забавленията на Хари Дас, е първата гара след Бонгаон по линията към Кхулна от Бангладешката страна на границата.

Според някои източници Хари Дас Тхакур бил роден в браминско семейство. Името на баща му било Сумати, а на майка му – Гаури. Родителите му умрели, когато бил мъничък и той заживял в мюсюлманско семейство с фамилията Кхан в селцето Халимпур на около пет мили от рожденото му място, на другия бряг на река Шалай. Така той отраснал в ислямско обкръжение. Според „Адвайта-виласа” обаче Хари Дас Тхакур се родил през 1451 г. през месец Аграхайан и името на баща му било Кханаулла Кази. Но и според тази версия Хари Дас останал сирак много млад.

Участието на Хари Дас в санкиртан движението

Махапрабху пожелал Хари Дас да се появи дълго преди самия Него. Ако приемем версията на „Адвайта-виласа”, Хари Дас бил 35 години по-възрастен от Махапрабху. Знае се, че Нитйананда е 12 години по-голям от Махапрабху, така че Хари Дас е бил 23 години по-стар и от него. Хари Дас за пръв път влязъл в обкръжението на Махапрабху, когато Богът се завърнал в Навадвип, след като получил посвещение от Ишвара Пури в Гайа и вече бил започнал проповядването на санкиртан движението. Когато Махапрабху започнал своите санкиртан забавления в Навадвип, той бил 23-годишен. От това можем да заключим, че Хари Дас е бил на 58 години когато за първи път е срещнал Махапрабху. Но и преди да срещне Бога, Хари Дас бил започнал да разкрива славата на Святото Име по неизброими и дивни начини. Той е един от най-ценните спътници на Бога в ролята си на инициатор на йуга-дхармата, която е Харинам санкиртан. Вриндаван Дас Тхакур е описал дивния и неопетнен живот на Хари Дас в своята „Чайтанйа Бхагавата”, а Кришна Дас Кавираджа я е допълнил в „Чайтанйа Чаритамрита” с още информация за характера му:

Хари Дас Тхакур бил необикновена личност и един от основните клони на изпълняващото желанията дърво на предаността. Той неизменно мантрувал по 300 000 имена на Бога всеки ден. Добродетелите му са неизброими; тук бих могъл да разкажа за тях само накратко. Адвайта Ачарйа му дал почетното блюдо в церемонията шраддха на своя починал баща. Хари Дас Тхакур притежава същите качества като Прахлад, оставайки непоколебим дори след като бил бит от мюсюлманите. Когато влязъл във вечните божествени забавления, Махапрабху танцувал екстазно с тленните останки на Хари Дас в ръцете Си. Вриндаван Дас Тхакур описва нашироко неговите забавления. Аз ще добавя само онова, което е останало неказано.

(Чайтанйа Чаритамрита 1.10.43-47)

Не се знае точно кога Хари Дас Тхакур проявил неизброимите лила, които се описват; въпреки това ще се опитаме да следваме хронологичния ред, доколкото това е възможно. В Ади-кханда на „Чайтанйа Бхагавата” Вриндаван Дас Тхакур пише за живота на Махапрабху от Неговото раждане до завръщането Му от Гайа. Някои от забавленията на Хари Дас преди да се срещне с Махапрабху са описани там. Частта Мадхйа-кханда описва периода след завръщането Му от Гайа, екстатичните Му трансформации в раздялата с Кришна, наставленията Му в Кришна съзнание към Неговите ученици, началото на санкиртан движението заедно с учениците Му, киртаните в домовете на Чандрашекхар и Шривас Пандит и други Негови дейности до преди да приеме саннйас.

Хари Дас е вечен спътник на Бога, който се ражда в мюсюлманско семейство за да Му служи; от много ранна възраст той показал естествена склонност да възпява Святите имена. Животът му е брилиантен пример за това как един преданоотдаден, който мантрува непрестанно без скрита мотивация и без оскърбления, не би могъл да бъде отклонен от целта си да постигне чистото предано служене от никакъв род земни изкушения, дори и самата Майа Деви да идва да го съблазнява.

Изкушенията на проститутката Лакшахира

След като напуснал дома си в Бурхан, Хари Дас Тхакур дошъл в джунглата на Бенапол, която след забавлението, което предстои да бъде описано, била наречена „джунглата на проститутката Хира”. Тогава Хари Дас бил в разцвета на младостта си; тези събития се случили преди Махапрабху да се появи. Той заживял в малка колибка в един затънтен край на джунглата, обожавайки Туласи Деви и възпявайки ежедневно три лакхи (300 000) Имена. За храна молел по браминските къщи. Цялото население, което живеело наоколо, видяло безукорния характер на Хари Дас и непоколебимата му преданост към Святото Име и всички му отдавали почитта си.

По онова време един атеистичен ненавистник на Вайшнавите на име Рамачандра Кхан бил най-големият земевладелец в областта. Той завидял на нарастващата репутация на Хари Дас Тхакур и решил да я съсипе, показвайки колко е грешен. С тази цел той измислил няколко тактики, никоя от които обаче нямала успех. Накрая събрал няколко проститутки и поискал от тях да съблазнят Хари Дас. Една от тях, изключително красиво момиче на име Лакшахира, заявила че ще успее да изпълни задачата за три дни. И така, Рамачандра я наел с тази мисия.

Рамачандра предложил да изпрати въоръжен пазач с Лакшахира, който да отведе Хари Дас в затвора веднага след като той пропадне, но тя отказала с думите, че е по-добре да изчакат, докато тя се увери, че Хари Дас е готов да й се поддаде. Същата нощ Лакшахира се облякла и се разкрасила по възможно най-съблазнителния начин и отишла в колибката на Хари Дас. Първото нещо, което направила, било да отдаде почитания на растението Туласи, показвайки, че все още била под влияние на набожното си хиндуистко възпитание.

След това тя седнала до Хари Дас и започнала да прилага всичките си уловки, флиртувайки с него, като му казала: „Какъв красив мъж си ти, Тхакур, и то в самия разцвет на младостта си. Коя жена би могла да ти устои? Дойдох тук, защото така те желая. Ако не ме прегърнеш, ще се самоубия.”

В отговор на това Хари Дас Тхакур рекъл: „Тъкмо започнах да мантрувам обичайния си брой Имена. Веднага щом приключа ще направя всичко, каквото поискаш. Междувременно, моля те, поседи и послушай звука от Святите Имена.” Той не спрял да мантрува до сутринта, когато проститутката накрая загубила търпение и си отишла. Тя се върнала при Рамачандра Кхан и му разказала какво й бил обещал Хари Дас.

На следващата нощ Лакшахира отново дошла в колибата на Хари Дас и той изразил съжалението си, че не могъл да удовлетвори желанията й поради неспособността си да завърши нормата си Святи Имена. Но той още веднъж я уверил, че веднага щом Ги свърши, ще стори каквото тя пожелае. Лакшахира се преклонила пред Туласи Деви както предишната вечер и седнала. Отново прекарала цялата нощ, чакайки Хари Дас да приключи с мантруването си. На сутринта отново станала неспокойна. Хари Дас й рекъл: „Дал съм обет, че ще измантрувам 10 000 000 Святи Имена преди края на месеца, почти съм ги свършил. Всъщност, тази същата нощ ще ги привърша. Не се притеснявай, веднага щом приключа със задълженията си, ще мога да спя с теб.”

На третата нощ Лакшахира пак дошла, отдала почитания пред Туласи и седнала до Хари Дас да го послуша как мантрува. Докато го слушала да повтаря Святите Имена, замърсяванията в ума й започнали да се топят и Лакшахира съжалила за мисията си. Накрая тя паднала в нозете му и го замолила за прошка. Разкрила му злобното намерение на Рамачандра Кхан, но Хари Дас й отвърнал: „Аз знам всичко за тях. Бих си тръгнал оттук още на пърия ден, когато ти дойде, но исках да ти покажа милостта си, затова останах три дни.”

Тогава Лакшахира го помолила да й даде напътствия как да се спаси. Той й казал да раздаде на брамините каквито пари била спечели по греховен път; нека след това дойде и заживее в тази къщурка, която той ще й остави и нека обожава Туласи Деви и неспирно възпява Святите Имена.

Лакшахира сторила онова, което й заповядал нейния гуру, дарявайки всичките си богатства на брамините; след това тя обръснала косите си преди да се завърне в колибката, облечена в просто парче плат. Тогава започнала да мантрува три лакхи на ден, както правел Хари Дас. Заради добродетелното й служене към Туласи и възпяването на святите имена, тя станала много отречена. Всичките й грехове били отмити и тя добила чистата любов към Кришна. По милостта на Хари Дас, проститутката станала велика Вайшнави.

Проститутката напреднала в духовния живот и станала славна отдадена душа. Много предани Вайшнави идвали да я видят и да и отдадат почитанията си

(Чайтанйа Чаритамрита 3.3.141)

Съдбата на Рамачандра Кхан

Един Вайшнава не поема обиди от никого, защото дори не счита себе си за Вайшнава. За него всички страдания, които трябва да изтърпи, са резулатат от собственото му греховно минало; ето защо не обвинява никой друг. Въпреки това той е толкова скъп на Кришна, че Богът никога не търпи оскърбления в неговите нозе. Бог не прощава никога обидите в нозете на онзи бхакта, който е винаги зает с дела, принасящи благо на всички живи същества. Затова няма по-могъщ източник на себеунищожение и нещастна съдба от оскърбяването на Вайшнава. Резултатите от таково оскърбление могат да дойдат незабавно, могат и да се забавят, но са неизбежни.

В случая с Рамачандра Кхан семената, които той бе посял оскърбявайки Хари Дас Тхакур, израстнали в огромно дърво и то родило плодовете си един ден, когато Нитйананда Прабху дошъл в дома му, проповядвайки из същата област. Тъй като бил душата във всички живи същества, Нитйананда перфектно знаел досието на Рамачандра и всъщност бил дошъл в къщата му от гняв, възнамерявайки да го накаже. Макар за Нитйананда Прабху да се знае, че е най-състрадателният, милостив дори към най-долните хора, спасител на грешници като Джагай и Мадхай, даряващ им любовта към Бога – той също се разгневил на човека, който бил оскърбил Вайшнава.

В резултата на обидите си към Хари Дас Тхакур, Рамачандра Кхан бил станал истински демон. Затова той не бил способен да даде на Нитйананда и неговите спътници уважението, дължимо на такива издигнати гости, но ги настанил в обора. От това Нитйананда още повече се ядосал на Рамачандра Кхан и незабавно си тръгнал. Той казал: „Това място не става за нас, то е подходящо за касапи и месоядци.” Не дълго след това един данъчен инспектор мюсюлманин дошъл с войниците си да прибере просрочените такси на Кхан. Той и хората му останали в къщата на Рамачандра и там убили една крава. Те взели Кхан и семейството му в затвора, плячкосали къщата и селото им, унищожавайки кастата, богатството и рода им с един удар.

Всеки град или държава, в която е била оскърбявана някоя велика душа, дори и само от един от своите обитатели, бива унищожена заради нанесената обида

(Чайтанйа Чаритамрита 3.3.163)

Хари Дас е затворен и измъчван

От „Чайтанйа Бхагавата” на Вриндаван Дас Тхакур научаваме, че преди да се срещне с Адвайта Прабху в Шантипур, Хари Дас живеел в Пхулийа. Пхулия се намира на Източната Железопътна Линия в областта Надйа между Ранагхат и Шантипур, на около пет мили северно от Ранагхат. Когато брамините от селото видели посветеността, с която възпявал Святите Имена, както и екстатичните симптоми на любовта му, те разбрали, че Хари Дас е Вайшнава от висш порядък.

Местният съдия (кази), знаейки, че Хари Дас е роден в мюсюлманско семейство, а сега проявявал такъв вкус към възпяване на Святите Имена на Кришна, се побоял, че той би могъл да обърне и други мюсюлмани към Вайшнавизма. Той отнесъл оплакването си към губернатора (науаб) с предложение Хари Дас да бъде наказан колкото е възможно по-скоро. Губернаторът заповядал на войниците си да арестуват Хари Дас. Останалите затворници вече познавали славата на Хари Дас и си помислили, че щом зърнат и получат благословията на такава велика личност, това със сигурност ще им донесе облагата скоро да бъдат освободени от затвора. Но Хари Дас има казал, че им е по-добре в затвора и ги благословил да останат там. Естествено затворниците не били щастливи да получат такава „благословия”, но тогава Хари Дас им обяснил какво имал предвид: „Не искам да кажа, че трябва да си останете затворници, но да забравите чувствените наслади и да възпявате имената на Хари. Такъв бе смисълът на моята благословия; моля ви недейте да се тревожите.”

(Чайтанйа Бхагавата 1.16.63-64)

С други думи, докато е в затвора, човек би могъл да забрави мрежите на материалния живот и просто да се съсредоточи във възпяване на Святото Име.

Един ден науабът попитал Хари Дас защо е изоставил чистата религия на Исляма и се е втурнал към хиндуизма. Хари Дас Тхакур отвърнал: „Бог е един. Един и същ Бог присъства във всички религии; Той е неделимата Абсолютна Истина. В различните вери единствено името Му е различно, но на абсолютен план разлика няма. Същия Бог седи в сърцата на всички живи същества и ангажира всекиго в служене на Него по различни начини. Всички ние Го обожаваме по начина, по който Той ни кара да Го обожаваме. В резултат на това някои брамини-хиндуисти се обръщат към Исляма. По същия начин, макар да бях роден в мюсюлманско семейство, Бог ме призова да възпявам Святите Имена на Кришна. Човешкото същество няма самостоятелност в тези неща. Ако това е грях, моля накажи ме.”

Науабът смъмрил Хари Дас, казвайки: „Пей Божиите имена така както са дадени в собствената ти религия и престани да практикуваш чужда религия. Ако не го направиш, чакат те жестоки наказания.” Хари Дас Тхакур пламенно отвърнал:

кханда кханда хан деха джай джади прана
табу ами вадане на чхари хари-нама

„Можеш да нарежеш тялото ми на парчета и животът ми може да го напусне. Но аз никога няма да изоставя Святото Име, което езикът ми вечно ще продължава да възпява.”

(Чайтанйа Бхагавата 16.91)

Това изказване показва непоколебимата решителност на Хари Дас в обожанието на Святото Име. Обикновените човешки същества са обвързани в Мая; за тях благополучието на тялото е по-важно от обожаването на Бога. Онези, които са трансцедентални, осъзнават че тялото и интересите, които го засягат, са мимолетни; затова те ги оставят на заден план и се концентрират върху истинския си интерес, интереса на душата, и обожават Господа.

Когато науабът видял, че решителността на Хари Дас Тхакур да продължава да възпява Святото Име е нерушима, той запитал Кази какво да стори. Кази отвърнал: „Той трябва да бъде наказан по такъв жесток начин, че другите мюсюлмани да се побоят да се покръстят. Нека бъде бит с камшик публично по двадесет и две пазарища из района, докато умре. Ако все още е жив след това, ще знаем, че той наистина притежава някаква духовна сила и че е казал истината.”

Науабът издал заповедта и няколко войника водели Хари Дас от пазар на пазар, биейки го зверски с тръстикова пръчка насред всеки един от тях. Въпреки това той не умрял. Също като Прахлад, милостта на Кришна закриляла тялото му и го поддържала в съзнание само за сладостта на Святото Име, така че той не усещал и най-малката болка. Набожните хора от областта, виждайки безмилостния побой над Хари Дас, се измъчвали в отчаяние, но самият той не престанал да се моли на Бога за доброто на своите мъчители, независимо че бил безжалостно шибан от тях.

„Бъди милостив към тези окаяни души, Господи! Макар да се отнасят с мен като с враг, недей да считаш това за оскърбление.”

(Чайтанйа Бхагавата 16.110)

Начинът, по който бил бит Хари Дас, нормално би убил човек само след второто или третото пазарище. Когато неговите мъчители видели, че той все още бил жив след двадесет и втория пазар, те започнали да се притесняват. Кази не би повярвал, че наистина са го били жестоко щом Хари Дас бе останал жив; той щял заповяда да ги убият за наказание, че са се провалили. Когато Хари Дас видял, че те все още не са убедени в невинността му, въпреки че бил останал жив, той потънал в дълбок транс, медитирайки върху Кришна и на всеки изглеждало, че е мъртъв.

Войниците занесли тялото му при науаба, който наредил да бъде закопано. Но Кази се противопоставил, възразявайки, че след като той бил зает с такива осъдителни дейности, не бива да му се прави мюсюлманско погребение; нека по-добре бъде хвърлен във водите. И така по заповед на Кази войниците захвърлили тялото на Хари Дас в Ганг. За всеобща изненада Хари Дас доплувал до отсрещния бряг, където се изкачил на сухата земя и се отправил пешком към Пхулийа, възпявайки Святите Имена със силен глас. Науабът и Кази осъзнали, че той бил велик светец; те се повалили на земята, отдавайки му почитания и молейки го за прошка. По милостта на Хари Дас, злодеянията им били опростени. Науабът дал на Хари Дас официално разрешително да пътува където пожелае и да възпява Святите Имена.

В десета глава на Мадхйа-кханда, Вриндаван Дас Тхакур пише, че докато Хари Дас бил безмилостно бит, Махапрабху се спуснал със своя диск в ръка, готов да унищожи демоните, но не бил способен да изпълни намерението си заради молбите на Хари Дас. Затова Той покрил тялото на Хари Дас със Своето собствено. По-късно Богът показал на Хари Дас следите от тръстиковата пръчка по гърба Си. Основната причина Богът да дойде е Неговият предан. Когато такова издевателство било извършено спрямо Неговия отдаден, Той незабавно се появил за да го защити.

Когато Хари Дас чул Бога да си припомня тази история, той незабавно припаднал. Тогава Господ му показал Своя божествен облик, като сам възхвалил Хари Дас: „Всеки, който дори само зърне Хари Дас, се освобождава от всички окови. Даже великите богове като Брахма и Шива копнеят компанията на Хари Дас, а Ганг жадува за неговото докосване.”

Брамините от Пхулия ликували от радост, виждайки отново Хари Дас. Те били парализирани от вестите, че той е бил налаган с камшик по всички пазари на околността. Хари Дас им казал, че е трябвало да се подложи на всичко това, защото е слушал оскърбление към Вайшнава, което само по себе си е голямо оскърбление. Затова наказанието, което бил получил, било минимално.

Хари Дас, змията и змиеукротителя

В пещерата, където Хари Дас изпълнявал своя бхаджан, живеела отровна змия. Онези, които идвали да посещават Хари Дас, се смущавали от отровните пари, които идвали от звяра. Някои местни доктори, които се занимавали с лечение на ухапване от отровни змии, предупредили Хари Дас, че това е опасно и го посъветвали да изостави параклисчето си. Пред настоятелните молби на хората, Хари Дас най-после се съгласил да се премести. Но тъкмо преди залез слънце, когато бил готов да си тръгне, огромната змия по собствена воля напуснала пещерката.

Друг един урок, който можем да вземем от живота на Хари Дас е, че публичната показност на любов към Кришна с цел печелене на престиж е пагубна за духовния живот. Веднъж един змиеукротител от село Пхулия отишъл в дома на един богат човек, за да възпее забавлението на Кришна когато Той укротил змията Калийа. Хари Дас присъствал там и като чул описанието на лилата на Кришна толкова много потънал в любовните си чувства, че загубил съзнание и различни признаци на екстатична любов се проявили по тялото му. Всички онези, които били там, взели прах от нозете на Хари Дас и я намазали навсякъде по телата си.

Един брамин, който също присъствал там видял почитта, с която хората се отнасяли към Хари Дас и му завидял. Безрамникът толкова силно закопнял за престиж, че когато змиеукротителят продължил песента си, той също паднал на земята и започнал да прави шоу на най-различни привидни екстази. Змиеукротителят разпознал измамата и заудрял мошеника с пръчка. Браминът завикал и се замолил, а после избягал. Змиеукротителят сравнил пред всички присъстващи спонтанността на Хари Дасовата любов и двуличието на браминската преструвка. Това показва, че дори един прост и смирен змиеукротител има достатъчно здрав разум да различи истинските от фалшивите екстатични симптоми.

Силното възпяване на Святите Имена

Хари Дас Тхакур безспир пеел Святите Имена и викал Бога на висок глас. По онова време малцина били онези, които можели да оценят красотата и стойността на тази практика. Преди появяването на Гаурасундара, повечето хора се интересували само от сетивно наслаждение и били враждебно настроени спрямо предаността към Кришна и възпяването на имената Му. Адвайта Ачарйа и Хари Дас Тхакур се натъжавали от тази ужасна ситуация. Когато не-отдаените ги слушали да мантруват на висок глас, те казвали: „Богът спи по време на четирите месеца на дъждовния сезон. Ако Го викате толкова силно, ще Го събудите, а това е страшно оскърбление. Ще настане глад в държавата, ако продължавате така. Има си брамини, те се занимават с мантруването; то е просто начин да обожават собствените си стомаси, няма съмнение в това.” Те критикували Хари Дас и Адвайта, присмивайки им се по такъв начин. Макар подобни хули да причинявали болка на Хари Дас, той никога не спрял да пее силно Харе Кришна.

Веднъж един брамин от село Харинади повел спор с Хари Дас по този въпрос. Той защитавал тезата, че върху имената на Бога трябва да се медитира и че няма причина да се крещат силно. Той поискал да знае в кое свещено писание се казва, че човек трябва да мантрува на висок глас. В отговор на този въпрос Хари Дас Тхакур дал пространно описание на славата на Святото Име. Той казал, че силното възпяване на Имената е стотици пъти по-мощно от джапа. Чрез силното възпяване дори птиците, животните и останалите същества също биха могли да бъдат спасени.

Животните, птиците, насекомите и другите същества са неспособни да говорят, но ако просто чуят Святото Име, всички те биха могли да прекосят океана на невежеството. Ако възпяваш Святото Име мълчаливо, ще спасиш единствено себе си, но ако пееш силно, ще облагодетелстваш и другите. Ето защо всички писания заявяват, че чрез силно възпяване на Името се постига стократно по-голям резултат.

(Чайтанйа Бхагавата 1.16.280-282)

джапато хари-намани
стхане шата-гунадхиках
атманам ча пунату уччаир
джапан шротрин пунати ча

„Този, който възпява Святите Имена на висок глас е стотици пъти по-добър от онзи, който изпълнява джапа, защото мантруващият джапа облагодетелства само себе си, докато този, който пее на висок глас прави добро не само на себе си, но и на всички онези, които го слушат”

(Нарадийа Пурана)

Кой е по-добър: човек, който печели пари и ги харчи само за себе си или онзи, който използва парите си за да помогне на хиляди други същества? Посредством мълчалива джапа човек се грижи единствено за собствените си духовни нужди, докато всички живи същества са облагодетелствани от силният санкиртан. Затова той бива считан за по-висш.

Макар да чул Хари Дас да цитира свещено писание в подкрепа на тази идея, браминът от Харинади не бил убеден. Вместо това той се разгневил и започнал да ругае Хари Дас, напомняйки му низкото му раждане. Той казал: „Ако не намеря всичко, което ми каза потвърдено в писанията, публично ще ти отрежа носа и ухото за наказание.” В резултат на това оскърбително поведение браминът се заразил от едра шарка и носът и ухото му окапали.

Оскърбленията на Гопал Чакраварти

Веднъж Хари Дас дошъл в Хугхли и останал в селцето Чхандпур в близост до Саптаграм-Тривени, в дома на свещенослужителя на семейството на Хиранйа и Говардхам Маджумдар, Баларам Ачарйа. Дадена му била сламена колибка, в която да живее и там той по цял ден възпявал Святите Имена, хранейки се в дома на Баларам Ачарйа. По това време синът на Говардхан, Рагунатх дас Госвами бил малко момче и често ходел при Хари Дас, чийто милостив поглед направил възможно по-късно той пряко да се свърже с Махапрабху.

Хиранйа и Говардхан Маджумдар редовно организирали дискусии върху „Бхагаватам” и други писания в своя дом. Един ден Баларам Ачарйа довел Хари Дас на едно такова събиране. Когато бащата на Рагхунатх чул за благочестивите качества на Хари Дас и че мантрувал три лакхи на ден, той бил силно впечатлен.

Разговаряйки върху писанията по време на срещата, присъстващите учени мъже повдигнали въпроса за славата на Святите Имена. Един пандит казал, че Святото Име унищожава греховете; друг твърдял, че то дарява освобождение. Хари Дас рекъл, че първостепенният плод от възпяването на Святото Име е любовта към лотосовите нозе на Шри Кришна, а че унищожението на натрупаната греховна карма и освобождението от материалната обусловеност са само второстепенни ефекти. Той дал следния пример: с първите лъчи на зората, мракът се разейва и заедно с него си тръгва и страхът от крадците, духовете и демоните. С пълното засияване на слънцето, човек се захваща с ежедневните си дела. По подобен начин, дори преди да е усетил пълното разкриване на Свято Име, греховете на човека го напускат и той получава освобождение. С пълното му засияване човек добива Кришна према. Дори само отражението на Святото Име (намабхаша) донася освобождение. Един преданоотдаден счита освобождението за толкова незначителна облага, че не го приема дори самият Бог да желае да му го дава.

Един от хората, които чули думите на Хари Дас, бил брамин на име Гопал Чакраварти, красив и ерудиран млад учен, работещ като събирач на данъци за мюсюлманското правителство. Когато чул, че дори само сянката на Святото Име може да донесе освобождение, той се ядосал и казал: „Учени приятели! Това са думи на един сантименталист. Даже след хиляди прераждания трупане на знание човек може да постигне, а може и да не постигне освобождение. А този човек тук твърди, че само веднъж да зърнеш Святото Име и си постигнал този резултат!”

Хари Дас Тхакур отвърнал: „Удоволствието от освобождението е незначително, сравнено с екстаза на предаността. Дори само сянката на предаността, само сянката на Святото Име, лесно биха дарили освобождение.”

Браминът се разгневил още повече и рекъл: „Нека Хари Дас се закълне, че ще си отреже носа, ако човек не получава освобождение от намабхаша!”

Хари Дас нямал проблем да се съгласи с това, но останалите люде в събранието били шокирани от нарушаването на етикета от страна на Гопал спрямо една велика духовна личност. Хиранйа и Говардхан укорили събирача на данъци. Баларам Ачарйа също му се скарал с думите: „Ти си един глупав логик! Какво знаеш за предаността? Ти обиди Хари Дас Тхакур! Нищо добро не те чака. Ще пропаднеш заради това.” Всички останали люде които присъсвали, паднали в нозете на Хари Дас, искайки прошка за поведението на Гопал, но Хари Дас казал: „Нито вие, нито той сте в грешка. Браминът е невеж и е навикнал да спори. Човек не може чрез логика да разбере славата на Святото Име. Нека Бог благослови всички ви. Не се притеснявайте за мен.” Братята Маджумдар изпъдили Гопал Чакраварти, забранявайки му да идва повече в дома им.

Макар Хари Дас Тхакур да не се засегнал от думите на Гопал Чакраварти и дори да му простил, Кришна не приема толкова леко хуленето на един преданоотдаден и затова наказал брамина. Три дни по-късно той се заразил от проказа и красивият му нос изгнил и окапал. Всички били ужасени от нещастието на брамина и възхвалявали духовната сила на Хари Дас Тхакур, но това натъжило самия Хари Дас.

Хари Дас идва в Навадвип

След това Хари Дас Тхакур отишъл да живее в Навадвип, копнеейки да бъде заедно с чисти предани като Адвайта Ачарйа. Така той бил вече там, когато Махапрабху започнал да разкрива целта на Своята божествена инкарнация. Участието на Хари Дас в тези забавления е описано в Мадхйа-кханда, където се казва, че той бил участник в санкиртан празненствата в домовете на Чандрашекхар и Шривас Пандит.

Когато Вайшнавите дочули, че Богът е започнал своите санкиртан забавления, те заликували. Всяка нощ Той водел киртан в дома на Шривас Пандит, а понякога и в къщата на Чандрашекхар Ачарйа. Нитйананда, Гададхар, Адвайта, Шривас, Видйанидхи, Мурари, Хиранйа и Хари Дас били всичките там.

(Чайтанйа Бхагавата 2.8.110-112)

Хари Дас и Нитйананда били първите проповедници на Святото Име. Махапрабху им заръчал да ходят от врата на врата и да умоляват хората да възпяват имената на Кришна, да Го обожават и да изучават Вайшнавските писания.

Един ден на Богът внезапно Му хрумнала идея и Той повикал Нитйананда и Хари Дас: „Чуй, чуй, Нитйананда! Слушай, Хари Дас! Искам да идете и да кажете на всички Моето наставление. Чукайте на всяка врата и молете хората да пеят имената на Кришна, да почитат Кришна и да учат за Кришна. Недейте да говорите за нищо друго, освен за това и вдъхновявайте всички други да го правят. В края на деня елате тук и Ми разкажете резултатите от своето проповядване. Ако хората не послушат молбите ви, Аз ще ида да ги унищожа със Своя диск.”

(Чайтанйа Бхагавата 2.13.7-11)

Нитйананда Прабху и Хари Дас Тхакур последвали напътствието на Бога и започнали да проповядват из град Навадвип. Един ден те се натъкнали на двама ужасяващи пиянищи и бандити, наричани Джагай и Мадхай, и ги помолили да възпяват Святите Имена, както ги бил наставил Богът. Виждайки окаяното им положение, Нитйананда дълбоко ги съжалил, но Джагай и Мадхай били толкова пияни, че страшно се разярили, чувайки този призив и се нахвърлили върху Нитйананда и Хари Дас да ги бият. Те и двамата избягали, макар за Хари Дас, който бил вече в доста напреднала възраст, да било трудно да догонва Нитйананда. Все пак той успял да избяга, спасявайки живота си.

Същата вечер Хари Дас разказвал на Адвайта Ачарйа дневната случка, казвайки че няма повече да ходи да проповядва заедно с Нитйананда, защото той действал необмислено и непредвидимо. Бягството на всемогъщия Бог Нитйананда със сигурност е едно мистериозно забавление, но трябва също така да бъде напомнено, че по-късно той отишъл самичък и успял да спаси двамата нягодяи Джагай и Мадхай.

Хари Дас Тхакур също участвал и във водните забавления на Бога в Навадвип. Веднъж, победен от любовта, Богът се опитал да се удави в Ганг, но Хари Дас и Нитйананда се хвърлили да Го спасяват. След това те Го скрили в къщата на Нанданачарйа, поради копнежа му по уединение. Когато Адвайта Ачарйа и останалите бхакти не можели повече да търпят мъките на раздялата с Него, Хари Дас завел Шривас в дома на Нанданачарйа, събирайки отново бхактите с техния Бог.

Когато Махапрабху поставил пиеса за Вриндаванските забавления на Кришна в къщата на Чандрашекхар Ачарйа, Хари Дас играел ролята на градския полицай. Той се появил на сцената в полицейски одежди, с пръчка в ръка. Останалите участници в пиесата били Махапрабху като Адйа Шакти, Нитйананда като стара гопи, Адвайта като шут, Гададхар Пандит като млада гопи и Шривас Пандит като Нарада Муни. Ролята на Хари Дас в пиесата била да обяви нейното начало, казвайки на всички да се заемат със служене на Кришна. Той се провикнал: „Събудете се! Събудете се! Ставайте, защото Шривас ще танцува, облечен като Нарада Муни!”

(Чайтанйа Бхагавата 2.18.100)

 

Когато Богът повел Своята санкиртан група по бреговете на Бхагиратхи, Хари Дас бил с Него. Там, по заповед на Махапрабху, Хари Дас – океанът от Кришна-раса – танцувал изключително красиво

(Чайтанйа Бхагавата 2.23.204)

В нощта преди Махапрабху да си тръгне и да приеме саннйас, Хари Дас останал в дома Му. Той и всички останали бхакти били опустошени от намерението на Бога да приеме ордена на отречението. Не дълго след като Махапрабху заминал за Пури, Хари Дас го последвал. Той отишъл с другите бенгалски бхакти да види Ратхайатрата и никога не си тръгнал.

Хари Дас Тхакур в Пури

След пътешествието на Махапрабху из Южна Индия, Той се завърнал в Джаганнатх Пури и животът Му се въртял около обожанието на Джаганнатх в храма и ежегодният цикъл от фестивали. След Снана Йатра, когато Бог Джаганнатх отсъства от храма (анавасара-кала), Махапрабху толкова силно чувствал раздялата с Него, че заминал за Алаланатх. Междувременно, когато Неговите бхакти от Бенгал чули, че се е завърнал, незабавно огранизирали поклонническо пътешествие до Джаганнатх Пури за Ратхайатрата. Хари Дас бил сред тези бхакти.

Щом Махапрабху научил, че повече от 200 отдадени от Бенгал са пристигнали в Пури, Той бързо се върнал и се срещнал с тях в дома на Каши Мишра. Отначало Богът не видял Хари Дас Тхакур и попитал къде е. Истината била, че Хари Дас останал на пътя, отдавайки Му почитанията си оттам. Бхактите отишли и казали на Хари Дас, че Махапрабху иска да го види, но той отвърнал: „Аз съм човек с низко раждане, лишен от добри качества. Нямам право да се доближавам до храма. Ако има някакво уединено място, където бих могъл да остана, в някоя градина тук наоколо, ще прекарвам времето си там самичък. Така няма да има как служителите на Джаганнатх случайно да се докоснат до мен. Това е което искам.”

(Чайтанйа Чаритамрита 2.11.165-167)

Бхактите се върнали при Махапрабху и Му предали какво бил казал Хари Дас и това желание Го зарадвало. Той помолил Каши Мишра да намери самотна колибка за Хари Дас в една градина недалеч от мястото, където Той извършвал обожанието Си, Гамбхира. Каши Мишра бил щастлив от възможността да служи на Бога, извършвайки необходимите приготовления.

След като всички били настанени в различни квартири, Богът отишъл да види Хари Дас, който екстатично възпявал Святите Имена. Щом Хари Дас Го съзрял, той незабавно отново паднал на земята, отдавайки почтителните си поклони. Богът го вдигнал от земята и го прегърнал, но Хари Дас казал: „Господарю мой, аз съм недокосваем. Не бива да ме докосваш” Махапрабху отвърнал: „Докосвам те за собственото си пречистване, защото ти си достигнал степени на святостта, каквито Аз не съм. Всеки един миг ти си зает с набожни дейности; ти неспирно се къпеш във водите на всички святи места, постоянно си зает с извършването на всички жертвоприниошения, покаяния и подаяния. Ти непрестанно изучаваш ведическите писания. Ти си по-свят от който и да било брамин или саннйаси.”

Казвайки това, Богът го завел в цветната градина и му дал една уединена стаичка, в която можел да живее. „Стой тук и възпявай Святите Имена. Аз всеки ден ще идвам при теб. Можеш да видиш оттук чакрата на кубето на храма. Отдавай почитанията си на нея. Ще уредя всеки ден да ти носят Джаганнатх прасад.”

(Чайтанйа Чаритамрита 2.11.189-195)

Тази цветна градина сега е известна като Сиддха Бакула. Преди се наричал Мудра Матх. Има една легенда, свързана с дървото Сиддха Бакула. Пуджарите на Бог Джаганнатх имали традицията да дават като прасад на някой щастливец клечицата, използвана за почистване на зъбите на Джаганнатх. Един ден те дали на Махапрабху пръчица бакула, използвана за това. Богът посадил тази вейка в земята до мястото на обожание на Хари Дас. Изведнъж вейката израстнала в огромно дърво. Разказват, че Богът посадил клонката на първия ден от месец Чайтра, познат още като Махавишува Санкранти, денят, в който слънцето навлиза в знака на Овена. По тази причина всяка година на този ден се провежда фестивал, наречен Данта-каштха-ропана махотсава.

Макар на Хари Дас да не било официално забранено да отива в храма на Джаганнатх или в дома на Каши Мишра (където живеел Махапрабху), той никога не ходел там от смирение заради низкото си раждане. Също както Хари Дас, Рупа и Санатана никога не влизали в храма на Джаганнатх. Макар да били родени в браминско семейство от много висша класа, Рупа и Санатана смятали себе си за не по-добри от млеччхи, заради дългото си общуване с мюсюлманския двор. Когато идвали в Пури, те оставали при Хари Дас и никога не отивали за даршан нито при Джаганнатх, нито при Махапрабху. От Своя страна Махапрабху ходел да ги вижда всеки ден.

Хари Дас, Рупа и Санатана никога не стъпили в храма на Джаганнатх, но когато Махапрабху отивал сутрин да види Упала-бхога, той редовно се отбивал в колибата на Хари Дас, където те живеели. Обичайна практика на Бога била да посещава Рупа и Санатана всеки път, когато те идвали в Пури. (Чайтанйа Чаритамрита 2.1.63-65)

Шрила Харидаса Тхакура участвал в киртана по време на Ратхайатра фестивала като главен танцьор в една от седемте киртан сампрадайи. Той бил в третата група, чийто водач-певец бил Мукунда Датта.

Ученията на Хари Дас за Святото Име

Махапрабху преподал славата на Святото Име чрез Хари Дас Тхакур. Един ден Богът страдал за обусловените души. Той дошъл при Сиддха Бакула и казал на Тхакур: „Хари Дас, в Кали Йуга не-хиндуистите избиват крави и са враждебни към брамините. Как биха могли тези мюсюлмани някога да бъдат спасени?” Хари Дас отвърнал: „Не се отчайвай като гледаш жалката ситуация на мюсюлманите. Те ще се освободят чрез намабхаша, сянката на Святото Име, винаги когато произнасят думата „харам” (свиня, шопар) В „Нрисимха-пурана” се казва: „Когато бъде наранен от бивните на глиган, мюсюлманинът реве „Харама, харама” отново и отново. Щом той получава освобождение чрез това, само си помисли какъв би бил резултатът за онзи, който с вяра повтаря името на Рама.”

(Чайтанйа Чаритамрита 3.3.56)

Бхактивинода Тхакура казва, че ако някой мюсюлманин умре, произнасяйки тази дума, той бива незабавно освободен. Това е намабхаша или нама-санкета, тъй като онзи, който говори, изрича правилния звук, макар да няма предвид Бог Рама. След като Святото Име е толкова могъщ звук, невъзможно е да се каже какви ли плодове очакват искрения и изпълнен с вяра възпяващ. Дава се примера с Аджамила, който викал името на сина си Нарайан, докато умирал и постигнал освобождение чрез тази намабхаша.

Когато чул обяснението на Хари Дас, Махапрабху се зарадвал много, но отново го попитал: „Но как безмълвните животни, дърветата и растенията ще бъдат освободени?” Хари Дас отвърнал: „Ти самият препоръча възпяванато на Святите Имена на висок глас, така че подвижните и неподвижните същества да могат да слушат. Подвижните създания се освобождават от принудата да се раждат отново и отново, чувайки Святото Име. Що се отнася до недвижимите, те самите изпълняват киртан, резонирайки и отеквайки. По Твоята неописуема милост, цялата вселена е заета с киртан и движимите и недвижими същества танцуват, щом го чуят… Ти проповядваш силното възпяване на Святите Имена, посредством което се вижда краят на ражданията и смъртите на всички живи същества.”

(Чайтанйа Чаритамрита 3.3. 68-71,75)

Напускането на Хари Дас Тхакур

Рупа и Санатана за пръв път се срещнали с Хари Дас Тхакур, когато той придружавал Махапрабху до Рамакели при неговото неуспяло поклонническо пътешествие до Вриндаван. Те добре познавали едни-други добродететелите си. Веднъж в Пури, след като Хари Дас бил възславил Санатан Госвами, той му отвърнал с думите: „Нима има някой, който да е равен на теб? Ти си най-щастливият сред спътниците на Махапрабху. Целта на инакрнацията на Бога е проповядването на Святото Име; но Той изпълни личната Си мисия чрез теб. Всеки божи ден ти мантруваш три лакхи от Святото Име и възславяш Святото Име пред всекиго, когото срещнеш. Някои хора действат по правилен начин, но не раздават посланието на Кришна съзнание, докато други проповядват, но не живеят според стандартите. А ти показваш идеално поведение и едновременно с това проповядваш възпяването на Святото Име. Ти си най-съвършеното човешко същество, духовен учител на всички в тази вселена.” (Чайтанйа Чаритамрита 3.4.99-103)В единайста глава от Антйа-лила на „Чайтанйа Чаритамрита” Кришна Дас Кавирадж Госвами описва напускането на Хари Дас Тхакур по покъртителен начин. Кратко описание е дадено тук:

намами хари дасам там чайтанйам там ча тат-прабхум
самстхитам апи йан-муртим скандхе критва нанарта йах

Отдавам почитанията си на Хари Дас, както и на неговия обожаем Господ Чайтанйа Махапрабху, който тацуваше с тялото му в обятията Си.

(Чайтанйа Чаритамрита 3.11.1)

Остарявайки, за Хари Дас Тхакур ставало все по и по-трудно да поддържа своя обет да мантрува три лакхи всеки ден. Затова той нямал апетит, когато Говинда идвал и му донасял Джаганнатх прасадам; хапвал само по едно зрънце ориз, за да избегне неуважението към святата храна. От обич към Хари Дас, Махапрабху му казал, че той е съвършено същество и че за него не е необходимо да показва такава привързаност към преданото служене на практика; той би могъл да намали броя Имена, които възпявал всеки ден.

Тогава Хари Дас Му разкрил какво наистина го тревожи. Той знаел, че Махапрабху скоро ще приключи забавленията Си в този свят и копнежът му бил да си замине преди Него. Нежният Бог дарил на Хари Дас изпълнение на желанието му, макар да се почувствал неутешим при мисълта да загуби неговата компания.

Хари Дас Тхакур седнал пред Махапрабху, който стоял прав и се взрял в лотосовото Му лице. Докато сълзите течали от очите му, той прегърнал лотосовите нозе на Бога до гърдите си и с името „Кришна Чайтанйа” на устните си, доброволно напуснал тялото си, също като Бхишма.

Около тях бхактите били отнесени от киртана, който нараствал по сила все повече и повече. Богът спонтанно вдигнал тялото на Хари Дас и затанцувал из градината, притискайки го на гръдтта Си. Всред силните звуци на Божиите Святи Имена Той и бхактите отнесли останките на Хари Дас на брега. Там те измили тялото в морето и изкопали гроб в пясъка, където го положили. Махапрабху пръв хвърлил пясък върху самадхито. Това бил самадхи ритуалът за Хари Дас Тхакур и поради благодатта от постоянното му присъствие там, морският бряг се превърнал в свято място за поклонение.

Махапрабху обиколил гроба и после отишъл в храма на Джаганнатх, за да измоли за прасад в чест на Хари Дас. Сваруп Дамодар Госвами не позволил на Махапрабху да носи сам прасада, а поел личната отговорност да организира празника. Всички бхакти получили изобилна храна. С чувства, потопени в божествена любов, Махапрабху им казал:„Всички, които бяха свидетели на празненството за напускането на Хари Дас Тхакур, които участваха в него танцувайки или пеейки Святите Имена, които хвърлиха пясък върху неговото самадхи или приеха маха прасадам по този случай, бързо ще намерят Кришна. Такъв е плодът от срещата с велик човек като Хари Дас Тхакур. Върховният Господ е така милостив, че Ми дари приятелството на Хари Дас; а сега независимият Бог отново Ме лиши от това приятелство. Когато Хари Дас реши, че иска да си тръгне, нямаше какво да сторя за да го задържа. Той напусна тялото си в същия миг, в който пожела това, точно както сме чували, че е сторил Бхишма. Хари Дас бе пример за човечеството в този свят и сега, когато него вече го няма, светът загуби своето съкровище. Вечна слава на Хари дас Тхакур! Възпявайте имената на Бога!” Приключвайки своята елегия, Богът отново започнал да танцува.

(Чайтанйа Чаритамрита 3.11.91-98)

Тиродхана-лилата на Хари Дас Тхакур се случила на четиринайстия ден от растящата луна през месец Бхадра.