Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Локанатх Госвами бил познат като Лила Манджари в Кришна Лила. (Гаура-ганоддеша-дипика). Локантх бива считан за пряк ученик и придружител на Махапрабху. Преди да дойде в Навадвип, той живеел в селцето Талкхори в днешен Бангладеш, а преди това пък живял в Канчра Пара. Името на баща му било Падманабха Чакраварти, а майка му се наричала Сита Деви.

Това се потвърждава в „Бхакти-ратнакара”:

„Отдавам обожанията си на Локанатх Прабху, сикът на Падманабха, чийто живот се върти около служенето му към неговото мурти Радхавинода.”
(Бхакти-ратнакара 1.297)

Бхугарбха Госвами бил най-близкият приятел и постоянен спътник на Локанатх. Той бил Према Манджари във Враджа (Гаура-ганоддеша-дипика 187). Според „Садхана-дипика” той бил чичо на Локанатх. В „Шакха-нирнайамрита” намираме следния коментар за Бхугарбха Госвами:

„Отдавам почитанията си на славния Бхугарбха Прабху, който казват се родил от земните недра. Той дарява любовта към Кришна и намира удоволствие в служенето към Говинда Дева. Той е състрадателен, простосърдечен и винаги радостен.”

Дикша Гуру на Бхугарбха Госвами бил Гададхар Пандит Госвами. Неговият духовен брат Шри Бхагавата Дас, също бил техен близък приятел.

Локанатх и Бхугарбха отиват във Враджа

Локанатх Госвами се отказал от семейния живот през 1510 г и дошъл да се срещне със Шриман Махапрабху в Навадвип. Махапрабху веднага му казал да иде да живее във Вриндаван, казвайки му че собственото Му намерение било съвсем скоро да приеме саннйас и да дойде самият Той там. Локанатх се разплакал като си представил прекрасните къдрици на Бога обръснати и страданието на бхактите от заминаването Му. Виждайки тревогата на Локанатх, Махапрабху го прегърнал и го утешил с различни духовни напътствия и Локанатх напълно Му се отдал. Виждайки мъката на Локанатх, Бхугарбха решил да тръгне заедно с него. Двамата приятели минали през много святи места и най-сетне пристигнали във Враджа.

Макар да бил дошъл във Вриндаван по заповед на Махапрабху, Локанатх непрестанно чувствал непоносима раздяла с Него и проливал обилни сълзи в копнежа си да Го зърне отново. Когато до него достигнала новината, че Махапрабху е приел саннйас и е заминал за Пури, а оттам на поклонение из Юга, Локанатх побързал да иде в Южна Индия за да бъде с Него. Пристигайки на юг обаче той научил, че Богът не е вече там, а е отишъл във Вриндаван. Локанатх незабавно тръгнал към Вриндаван с надеждата да Го види там, но пристигайки разбрал, че Богът е продължил към Прайаг. Разочарован, но все пак решен да Го намери, Локанатх решил да замине за Прайаг.

Този път обаче Махапрабху му се явил насън и му казал да престане да се движи насам-натам, а да остане във Вриндавана, извършвайки своя бхаджан. Не след дълго Рупа, Санатан и Гопал Бхатта Госвами, както и други последователи на Бога започнали да идват да живеят във Враджа. Приятелството им донесло на Локанатх неимоверна радост.

Когато Рупа остарял, за него било трудно да изминава целия път до Говардхан за да получи даршан от Гопал. Поради силното му желание Гопал дошъл да постои в къщата на Биттхалешвара в Матхура, привидно от страх пред мюсюлманските иконоборци, а всъщност за да покаже милостта си към Рупа Госвами. Муртито останало там цял месец, а Рупа идвал за своя даршан заедно с Локанатх и други Гаудия Вайшнави.

Степента в която Бхугарбха Госвами бил скъп на Локанатх е описана в „Бхакти-ратнакара”:

„Обичта на Локанатх към Бхугарбха била известна на всички. Те имали две тела, но в душата си били едно.”
(Бхакти-ратнакара 1.317)

Локанатх Госвами обожавал Радха и Кришна в дълбока раздяла, което усилвало интензитета на неговото отречение. Той винаги се боял и от най-мъничката слава. Затова забранил на Кришна Дас Кавирадж Госвами да спомене каквото и да било за него в „Чайтанйа Чаритамрита”. Резултатът е, че там не е написана и дума за него, освен споменаването на името му.

Локанатх и Радхавинода

Локанатх Госвами неспирно пътувал из Враджа, посещавайки в екстаз различните святи места, където Кришна бил играл забавленията Си. Веднъж той отишъл в Кхадираван. След това посетил Кишор Кунд близо до селцето Умарао край Чатраван. Локанатх бил толкова впечатлен от красотата на това място, че останал известно време там, извършвайки усамотения си бхаджан. След като задълго бил потънал в Нам бхаджан, Локанатх закопнял силно да обожава Радха и Кришна във формата Им на мурти.

Богът знае желанията на Своите отдаени и се чувства задължен да ги изпълни. И така Той лично дошъл за да даде на Локанатх мурти, казвайки му преди да изчезне, че името му е Радха-Винода.

Първата реакция на Локанатх била изумление при вида на муртито; след това той се изпълнил с мъчителен възторг от мисълта, че самият Бог тъкмо бил идвал и си бе отишъл. Но Радхавинода хвърлил сладкия си поглед върху Локанатх и му казал: „Аз живях тук в село Умарао на брега на Кишор Кунд. Видях страстното ти желание да Ми служиш, затова дойдох самичък. Кой друг, освен самият Аз би могъл да Ме донесе при теб? Сега съм много гладен, затова бързо Ми приготви нещо за ядене.”

Щом чул тези думи, сълзи потекли от очите на Локанатх. Той бързо започнал да готви за Радхавинода и след това направил предлагане, което муртито изяло с огромно удоволствие. После Локанатх приготвил за Радхавинода постеля от цветя, върху която Го поставил, започнал да Му вее с клонки и радостно масажирал нозете Му. Оттогава насетне Локанатх се посветил на Радхавинода с тяло, ум и душа.

Локанатх се чудел къде ще държи своето мурти тъй като постоянно бродел из земите на Враджа. Най-сетне решил да направи голяма чанта, която превърнал в храм на Радхавинода. Носейки я около врата си, той държал обожаемото си мурти близо до сърцето си като огърлица. Виждайки изпълнената с обич връзка между Локанатх и неговия Бог, хората на Враджа били превлечени към него и го запитали дали не иска да построят дом за него и Радхавинода, но Локанатх отказал. Неговият дух на отречение бил толкова силен, че той отказвал да приема каквото и да било, освен ако не е абсолюютно необходимо за служенето му към неговото мурти.

Нароттам Дас става ученик на Локанатх

След като прекарал известно време в Кишор Кунд, Локанатх отишъл във Вриндаван. Тогава научил, че Рупа и Санатан са приключили със земните си забавления и заоплаквал напускането им в дълбока мъка. Горе-долу по това време Нароттам дас, който бил син на Раджа Кришнананда Датта от Гопалпур (днещен Бангладеш) пристигнал във Вриндаван и се срещнал с него там.

Много години преди това, докато пътувал из Бенгал, Махапрабху плачел и пеел в екстаз след като бил казлал на Нитйананда да иде в Пури. Това се случило на едно място на брега на река Падмавати, известно сега под името Прематали. Истината е, че Махапрабху всъщност складирал там Своята божествена любов за благото на Нароттам. Години по-късно, къпейки се в реката в Прематали, Нароттам бил незабавно обладан от према и бил вдъхновен да разсече семейните си връзки и да иде във Вриндаван.

Пристигайки във Враджа, Нароттам срещнал Рупа, Санатан и Локанатх. Той получил специалната благословия на Локанатх, ставайки неговият единствен ученик. Локанатх бил изключително отречен и бил дал обет да не приема никакви ученици. Но Нароттам също бил дал обет – да не приема посвещение от никой друг, освен от Локанатх. Нароттам непрестанно умолявал Локанатх да му даде посвещение, но той бил непоклатим в отказа си. За да спечели благосклонността му, Нароттам ходел посред нощ да почиства мястото, което Локанатх използвал за тоалетна. Локанатх с изненада открил, че мястото се поддържа чисто и бил любопитен да разбера кой извършва това служене. Една вечер той отишъл и се скрил в храсталака, мантрувайки джапа цялата нощ, очаквайки пристигането на анонимния си благодетел.

Посред нощ Локанатх видял някой да идва и да започва да чисти мястото. Разпознавайки го, Локанатх бил смаян че Нароттам, цасрки син, се бил заел с такава отвратителна задача. Той бил объркан и го запитал с каква цел прави това. Нароттам се разплакал. Той паднал в нозете на Локанатх и казал: „Животът ми не струва нищо ако не получа милостта ти.” Виждайки смирението и болката на Нароттам, трърдата решителност на Локанатх никога да не приема ученици омекнала и той му предал мантрите.

Това е съвършен пример как човек би могъл да победи обожаемото си мурти чрез честно и безкористно служене. Нароттам Дас приел посвещение от Локанатх в деня на пълнолунието на месец Шраван. Локанатх и Нароттам изиграли това забавление за да покажат стойността на несебичното и искрено служене пред света и специално пред хората от Северен Бенгал.

Локанатх бил много отречен Вайшнава, но той видял в Нароттам някой, който не само притежава културната основа, но и ентусиазма и вкуса да общува с хората. Затова го помолил да се върне по родните си земи и да проповядва Кришна съзнание.

Когато човек е приел изцялоподслон при Върховния Бог и стои на трансцеденталното ниво на пълна посветеност в служене на Бога, той обикновено няма ентусиазма да се захване с дела за благото на хората на телесно ниво. Когато преданоотдаден от калибъра на Нароттам Дас тръгва срещу този принцип, тогава нараства славата на самите тези дейности за благото на другите. И тъй, Нароттам се завърнал в Северен Бенгал следвайки заповедта на своя духовен учител, започнал да проповядва чистото предано служене и така спасил хората от родния си край.

В сбоя сборник с песни, познат като „Прартхана” Нароттам Дас Тхакур пише:

„След като изстрадах големи мъки, о Боже, то ме доведе във Враджа, дърпайки ме с въжето на милостта, което бе завързал за шията ми. Съдбата и Мая ме натикаха обратно в кладенеца на материалното съществуване, прерязвайки това въже на милостта.”

Локанатх Госвами напуснал този свят някъде около 1588-1589 г. в осмия ден на тъмната луна през месец Ашарх. Гробницата му се намира в храма Радха Гокулананда във Вриндаван. На неговото любимо мурти Радхавинода продължава да бъде отдавано служене в същия храм.