Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шрила Гопал Гуру Госвами

Името на Гопал Гуру Госвами го няма нито в „Чайтанйа Чаритамрита”, нито в „Чайтанйа Бхагавата”, но някаква информация за живота му е запазена в историческите записки на Радха Кантха Матх в Пури.

Гопал Гуру бил роден в браминско семесйтво в Ориса. Името на баща му било Мурари Пандит; името на майка му е неизвестно. Макар да бил още дете, той имал шанса да служи на Махапрабху под надзора на Говинда, който бил Негов личен слуга. Истинското му име било Макарадьваджа Пандит, но Махапрабху обичал с нежност да го нарича Гопал.

Гопал Гуру бил ученик на Вакрешвара Пандит, един от най-близките придружители на Бога, живеещи в Джаганнатх Пури. Това се потвърждава в книгата „Вакрешвара-чарита”, а от книгата „Гуру-пранали”, публикувана от Радха Кантха Матх научаваме, че Гопал Гуру Госвами във Враджа лила бил сакхи на име Манджумедха.

Как получил името Гопал Гуру

Има легенда за това как думата „гуру” била добавена към името на Гопал. Имало в Пури един бхакта, който бил изключително привързан към възпяването на Святото Име. Ако трябва да сме точни, мантруването било станала за него автоматичен процес и езикът му мълвял Имената напрестанно. Един ден Гопал срещнал този бхакта да отива до тоалетната, държейки езика си между пръсти, понеже не искал да мантрува Святото Име докато извършвал такова нечисто действие. Гопал бил тогава просто младеж, но разбрал защо този бхакта прави това и затова му казал: „Но какво правиш? Нима не знаеш, че не съществуват ограничения, които да определят времето и мястото за възпяване на Святото Име? Човек трябва да пее Името по всяко време и във всички обстоятелства, били те чисти или нечисти. Ако не си способен да мантруваш докато ходиш по нужда, как би могъл да постигнеш благоприятна смърт ако тя внезапно те връхлети именно в такъв момент?”

Махапрабху дочул Гопал да споделя тази мъдрост с Вайшнавата и бил толкова впечатлен, че обявил на всичките Си отдадени, че Гопал върши работата на гуру. От този ден насетне младият Макарадхваджа Пандит станал известен сред Вайшнавите като Гопал Гуру. Това име му подхождало, защото той едновременно проповядвал и практикувал, действайки по този начин като ачарйа или гуру.

Не било нужно много време славата му да се разпространи из Вайшнавския свят. Абхирам Тхакур имал репутацията че може да удостовери дали един камък е истински Вишнушила или Шалаграм Шила като се покланял пред него. Ако не бил истински, той се разтрошавал или ставал на прах. Само един чист Вайшнава бил способен да издържи на неговите поклони, в противен случай те се оказвали фатални. Когато Вайшнавите дочули, че Абхирам Тхакур е пристигнал в Пури за да изпита Гопал Гуру, те се разтревожили за младежа, към когото чувствали силна обич. Махапрабху разбрал, че всички са притеснени, затова поставил крака Си на челото на Гопал, маркирайки забележим тилак, който и до днес се използва от последователите на духовната линия на Гопал Гуру. Въпреки това Гопал все още се страхувал, затова седнал в скута на Бога за закрила. И тъй, поклоните на Абхирам не му навредили.

Служенето към Радха Кантха Дева

Бащата на Махараджа Пратапарудра, Пурушоттам Дева донесъл със себе си няколко мурти от Канчи след като победил царя на този град. Сред тях било и муртито на Радха Кантха. Отначало то било поставено в един малък параклис в северозападната част на храма Джаганнатх Чатрабхога, но по-късно учителят на Пратапарудра, Каши Мишра помолил да му бъде дадено муртито за лично служене. Каши Мишра завещал всичко, което притежавал на Махапрабху тъй като нямал собствени деца. Тогава Махапрабху дал служенето към Радха Кантха, храмът и обкръжаващите го градини на Гопал Гуру. Неговият гуру Вакрешвар Пандит никога не се държал като ачарйа в Радха Кантха матх. Той бил потънал в киртана и общуването с Махапрабху.

Шрила Бхактивинод Тхакур пише следното за Гопал Гуру Госвами: „Ученикът на Вакрешвар Пандит, Гопал Гуру Госвами бил игуменът на личния матх на Махапрабху в дома на Каши Мишра в Пурушоттам. Той напълно бил запаметил ученията на Шри Сварупа Дамодар Госвами.” („Джайва Дхарма”)

Методът на обожание в мадхурйа-раса на Сварупа Дамодар е разпространен по света чрез две различни линии: едната последством Рагхунатх Дас Госвами, донесена от Кришна Дас Кавирадж Госвами, а другата чрез Вакрешвар Пандит и Гопал Гуру Госвами. Гопал Гуру написал две книги по тази тема: „Смарана-крама-паддхати” („Пътеводител в стъпките на помненето”) или „Сева-смарана-паддхати” („Ръководство по помнене и служене”) и „Гаура-говиндарчана-паддхати” „Ръководство за обожанието на муртите на Гаура-Говинда”).

От времето на Гопал Гуру, къщата на Каши Мишра станала позната като Радха Кантха Матх. Докато Каши Мишра бил още жив, муртито на Кришна било обожавано самичко. Когато Гопал Гуру станал отговорник на храма обаче, отляво на Радха Кантха било поставено мурти на Радха, а от дясно – на Лалита. Били поставени също мурти на Гауранга и Нитйананда, а сградите на храма били ремонтирани и разширени в годините между 1538 и 1548.

От „Бхакти-ратнакара” (8.382, 389) научаваме, че когато Нароттам Дас Тхакур посетил Пури, дой дошъл в дома на Каши Мишра и се срещнал с Гопал Гуру, който го посрещнал с голяма обич.

Чудните събития около смъртта на Гопал Гуру

Няколко разказа за чудостворни случки се носят за Гопал Гуру. Когато остарял, Гопал Гуру предал отговорността за Радха Кантха Матх на своя ученик Дхйана Чандра. Когато не след дълго умрял, наследникът му бил надмогнат от мъка. Той отнесъл тялото на своя гуру на Сварга Двар (вратата към рая) на океанския бряг на Пури, където по онова време кремирали труповете.

Докато той и останалите последователи на Гопал Гуру били не площадката за кремация, някои представители на правителството барикадирали храма, твърдейки че прехвърлянето на пълномощията към Дхйана Чандра било станало без разрешение от министерството. Научавайки какво се случва, Дхйана Чандра паднал в лотосовите нозе на своя гуру и сълзи избликнали от очите му. Тялото на Гопал Гуру вече било на погребалната клада, но молитвите на скъпия му ученик го достигнали, той се съживил и станал, възпявайки Святите Имена в киртан.

Веднага щом правителствените пълномощници научили тази новина, те се уплашили и се отказали от опитите си да сложат ръка на Радха Кантха Матх. Гопал Гуру се върнал в храма и направил легално писмено прехвърляне на собствеността на своя ученик и след това окончателно напуснал този свят на шукла навами през месец Картик.

Година след напускането на Гопал Гуру когато някои бхакти, които били пътували от Враджа за Ратхайатхата се завърнали у дома във Вриндаван, те с изумление видели Гопал Гуру да седи под дървото Пакур във Вамши Бата, мантрувайки джапа. Те изпратили съобщение на Дхйана Чандра в Пури и той незабавно се втурнал към Вриндаван да зърне своя гуру. Той паднал в нозете му и го умолявал да му разреши да остане във Враджа, макар Гопал Гуру да му казал да се върне в Пури и да се грижи за отговорностите си. Най-накрая Гопал Гуру рекъл на Дхйана Чандра: „Ако чувстваш толкова силно раздялата с мен, че ти е невъзможно да я понесеш, тогава направи моя образ от дървото ним и го постави пред стаята с олтара, където го обожавай.” Това било сторено и статуята на Гопал Гуру Госвами се обожава в Радха Кантха Матх до ден днешен.

Сучака киртан за Гопал Гуру Госвами

Следният киртан се пее в деня на напускането на Гопал Гуру:

(1) О Гопал Гуру, ти си моето предано дърво на желанията. Името ти преди бе Макарадхваджа, но Шри Кришна Чайтанйа те наричаше Гопал, защото детското ти поведение му напомняше за Гопал Кришна.

(2) Ти си винаги потънал в радостта на служенето към Гауранга; всъщност ти не знаеш друго освен Него. Ти не издържаш да си разделен от Бога дори за миг; Гаура е самият живот на Гопал.

(3) Един ден Гопал обясняваше преданите практики на друго едно дете. Богът изпадна в такъв екстаз, виждайки това, че обяви на всички: „От този ден нататък ще наричам Гопал „гуру”

(4) Сълзи изпълват очите на предания който вижда колко милостив е Бог към Гопал; то е сякаш океанът на радостта прелива. Всички казват, че Гопал Гуру е необикновено име понеже Бог му го е дал и всички го наричат с него.

(5) Неспособен съм да опиша предаността на Гопал към неговия гуру Вакрешвара, който винаги бе доволен от него. Несравнимият Гопал Гуру, чийто външен вид привличаше всички, бе винаги пиян да пее собствените си предани песни.

(6) Всички разбират, че никой не е така милостив като него. Кой в този свят не възпява славата му? Той направи така, че всички да заслужат любовния екстаз; единствено аз, Нарахари, съм лишен от него поради злодеянията си.