Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Онази, която преди бе Ананга Манджари, се появи, за да обогати забавленията на Махапрабху, като Шрила Гопал Бхатта Госвами. Някои казват, че Гопал Бхатта всъщност е Гуна Манджари.
(Гаура-ганоддеша-дипика 184)

Шрила Гопал Бхатта Госвами се появил в 1500 г (макар според някои автори рождената му година да е 1503) като син на Венката Бхатта в град Шрирангам, Южна Индия. Жилището им се намирало в едно село на име Белгунди недалеч от Шрирангам.

Според описанието на Нарахари, дадено в „Бхакти-ратнакара”, Махапрабху дал на Гопал Бхатта сън-видение, в който той могъл да бъде свидетел на всичките Му забавления в Навадвип. Макар Гопал да бил вечен придружител на Кришна, той се появил на толкова отдалечено място, за да допринесе по специален начин към божествените забавления на Гауранга. По този начин, макар да живеел твърде далеч, за да знае пряко каквото и да било за Бога, той, въпреки всичко, узнал дълго преди да срещне лично Махапрабху, че Той се е появил и е приел саннйас.

Като член на Вриндаванския Му антураж, Гопал Бхатта определено не харесвал образа на Бога като саннйас. Този суров и аскетичен облик натъжавал Гопал, който ридаел в самота и тогава Богът му се явил, дарявайки му визията за себе Си като семеен в Навадвип. Гопал бил вцепенен от удивление, съзерцавайки красотата на Бога и се строполил в нозете Му.Когато погледнал нагоре, Богът отново бил приел Своя саннйаски облик. Успокоявайки Гопал, Той му дал някои напътствия, след което предсказал, че не след дълго той ще иде във Вриндаван и там ще има ученици, които ще разпространят учението Му по целия свят.

След това Богът прегърнал Гопал и го облял със сълзите Си, заръчвайки му да запази всички тези откровения в тайна. После изчезнал, оставяйки Гопал в състояние на неистова радост.
(Бхакти-ратнакара 1.123-124)

Поученията на Бога към бащата на Гопал

Не дълго след това, през 1510 г, Махапрабху благополучно влязъл в поклонническия град Шрирангам. Той бил поканен от Венката Бхатта, Вайшнава от Шри Сампрадая, да прекара четирите месеца на Чатирмасйа в неговия дом. Познавайки го като стриктен Вайшнава, Махапрабху приел поканата му. Всъщност божественото забавление с идването в Шрирангам и отсядането в къщата на Венката било, за да даде Той милостта си на Гопал Бхатта и семейството му, защото Богът знаел, че Гопал – неговият вечен спътник – се е появил там.

По онова време Гопал Бхатта бил още малко момченце. Той имал късмета да може да служи на Бога като масажира нозете Му. Макар да бил удовлетвотрен от служенето на Венката Бхатта и неговото семейство, Богът забелязал, че Венката Бхатта доста се гордеел със своя обект на обожание. Той вярвал, че неговото обожаемо мурти, Лакшми-Нарайан, било най-висшият обожаем обект и че Нарайан бил изворът на всички останали инкарнации, включително на Кришна, Рама и Нрисимха. Основанието му било, че Нараян е нероден, Той е аджа, докато Рама и Кришна приемат раждане в света. Затова Венката Бхатта си мислел: „Махапрабху обожава Кришна, инкарнацията на Нарайан, докато ние обожаваме Нарайан, източникът на всички инкарнации.”

Понеже Мадхусудхан е унищожителят на фалшивата гордост, Махапрабху един ден най-сетне решил, че ще направи това и с Венката. Той го запитал меко и духовито: „Венката, чух че на твоя Бог Нараян няма равен по богатство и могъщество; същото се отнася и до обожаемата ти Богиня Лакшми Деви. От друга страна, обектът на моето обожание, Кришна, не притежава каквито и да било богатства. Той носи гирлянд от диви горски цветя и използва пауново перо за украшение. Син е на Нанда Гопа и прекарва дните Си пасейки кравите заедно с останалите пастири. Моите обожаеми богини, гопите, също не са нищо друго освен бедни селски девойки. Затова се чудя защо твоята почитаема Лакшми Деви идва във Вриндаван и изпълнява въздържания с надеждата да се сдобие с компанията на Кришна в танца Раса?”

Венката незабавно отвърнал: „Какво лошо има в това? Любимият на Радха, Кришна, не се различава от съпруга на Лакшми Деви, Нарайан. В „Бхакти-расамрита-синдху” (1.2.59) се казва:

„Макар според теологичната доктрина Кришна и съпругът на Лакшми да са идентични в същността си, обликът на Кришна е превъзхождащ, ако се анализира от гледна точка на божествените чувства. Такова е заключението.” Тъй като божествените чувства към Кришна са по-висши, какво лошо има че Лакшми Деви търси общуването с Него и извършва отречения, за да постигне тази цел?”

Махапрабху отговорил: „Аз не казвам, че има лошо. Съгласен съм, че от трансцедентална гледна точка Кришна и Нарайан са идентични. Разликата помежду им се основава на разнообразието от раса (трансцедентален вкус или настроение). Когато Богът изпълнява забавленията си всред разкош, Той е Нарайан. Когато изпълнява сладостните си забавления, Той е Кришна. Онази, която е Радха в забавленията на Кришна, е Лакшми в забавленията на Нарайан. Затова, когато Лакшми изпълнява отречения, за да получи общуването на Кришна, изобщо не става и дума, че тя нарушава своя обет на вярност към съпруга си. И така, тя отива да извърши тези отречения във Вриндаван. Но аз те питам нещо друго: защо след като се опитва след толкова аскетизъм, покаяния и т.н. да встъпи в раса-лилата на Кришна, Лакшми все пак не може?”

Венката Бхатта ужасно се измъчвал от неспособността си да даде отговор на Бога. Махапрабху видял тревогата му и се опитал да го успокои с думите: „Ти самият каза, че Нарайан и Кришна са идентични от теологична гледна точка, но че превъзходството на Кришна се определя от анализа на божествените чувства. Нараян участва в две и половина от петте основни раси, докато Кришна е опитен в цялостните проявления на всичките 12 раси – петте основни и седемте допълнителни чувства. Тъй като лилата на Нараян основно е на богатството и великолепието, Неговата първа преданоотдадена е Лакшми, която го обожава в подобаващото настроение на благоговение и почит. Същата тази Лакшми Деви е Радхика, за да се извиси до вкуса на романтичната любов. Докато човек не последва стъпките на Радха и Нейните експанзии гопите, които са съкровищници от еротичните чувства, за него ще бъде невъзможно да почувства сладостните качества на Кришна, както и онези достойнства, които са вдъхновени единствено от романтичното любовно настроение. Причината за несполуката на Лакшми Деви е, че тя не следвала стъпките на гопите, но продължила да изпълнява аскетичните си отречения в настроението на благоговение и почит. В резултат, тя отново и отново се оказвала в компанията на Нарайан и никога в тази на Кришна. В контраст на това, шрутите последвали гопите в рага-марга (спонтанния път) и в крайна сметка успели да постигнат служене към Кришна в еротичното настроение. Докато човек продължава да мисли за Кришна като за величествения Господ и Създател на вселената, той не би могъл да Го обожава в духа на рагануга бхакти.

Кришна има необикновени черти: със сладостта си Той привлича умовете на всички в целия свят. Приемайки настроението на гопите от Враджа, човек би могъл да достигне Неговите лотосови нозе – хората от Враджа не са имали и представа, че Кришна е Господът и създателят на вселената. Някои Го смятали за свой син и дори Го връзвали за маслобойна, докато други Го приемали за свой приятел и се катерели по раменете Му. Хората на Враджа Го познавали единствено като сина на Нанда, докато онези които Му се отдават с отношението на страхопочитание и респект нямат разбирането за подобна връзка с Него. Този, който приеме настройката на жител на Враджа, ще немери Кришна като сина на царя на Враджа във Вриндаван.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.9.127-131)

Когато гопите, обектът на моето обожание, били изоставени от Кришна по време на танца раса, те заридали в неистовата си мъка, че не Го виждат. Кришна дошъл при тях в облика на Нарайан, но гопите само Му отдали почитанията си и отминали да търсят Кришна, без изобщо да се заинтересуват от Нараян като любовник. Когато Радхарани застанала пред маскирания Кришна обаче, Той не могъл да поддържа четириръката Си форма и отново възвърнал облика си на свирец на флейта. Такава е силата на любовта на Радхарани!”
(Бхакти-ратнакара 5.624-629)

Нанданандан Кришна е аватари, източникът на всички инкарнации. Нарайан, Рама, Нрисингха и т.н. всичките са Негови инкарнации и експанзии. Кришна е свайам бхагаван, Върховният Бог.

Тъй като Той е Върховният Бог, останалите му божествени форми също носят названието „бхагаван”. Единствено Той, обаче, може да бъде наричан „свайам бхагаван” или изначалният върховен Бог.
(Чайтанйа Чаритамрита 1.2.88)

Всички други форми на Бога са или пълни, или частични експанзии. Кришна, единствен, е оригиналната божествена личност. Той и Неговите експанзии се появяват във всяка епоха, за да донесат радост в този свят, изтезаван от враговете на боговете.
(Шримад Бхагаватам 1.3.28)

 

Учителят на Гопал

По силата на милостивото общуване с Шри Кришна Чайтанйа Махапрабху, Венката Бхатта, неговите братя Прабходхананда Сарасвати и Трималла Бхатта, синът му Гопал Бхатта Госвами и всички останали членове на семейството се вдъхновили да изоставят обожанието на Лакшми-Нарайан и да се заемат с изключителното предано служене към Радха и Кришна. Шрила Гопал Бхатта Госвами взел посвещение от своя чичо, Триданди Йати Шримат Прабходананда Сарасвати.

Прабходананда нямал равен на себе си в привързаността си към Чайтанйа Махапрабху. Заради неговите чисти поучения синът на Венката, Гопал Бхатта, по-късно станал велик ачарйа в школата на Гаудия Вайшнава. Самият Прабходананда имал изключително извисена позиция сред последователите на Шри Чайтанйа. Кави Карнапур го разпознава като Тунгавидйа гопи в своята „Гаура-ганоддеша-дипика”, В „Бхакти-ратнакара” четем следния пасаж за него:

Всички славели добродетелите на Прабходананда, затова му била дадена титлата Сарасвати, с която бил познат навсякъде. Шри Кришна Чайтанйа е Върховният Бог, пълната Божественост. За Прабходананда Той бил толкова скъп, че не знаел нищо-нищичко освен Бога, дори в сънищата си. Прабходананда бил изключително отречен; той бил самото въплъщение на любовта и красотата, нежен поет и съвършен певец, който свирел на различни музикални инструменти и танцувал. Това са частици от безграничната слава на Прабходананда Сарасвати.
(Бхакти-ратнакара 1.149-153)

Няколко години след като Махапрабху се завърнал в Пури, Прабходананда потънал в дълбоко разбиране на най-съкровените Му учения. Той напуснал Шрирангам и отишъл да живее в Камйаван в областта Матхура. Гопал Бхатта също постепенно развил интензивното желание да иде да живее във Враджа, затова последвал пътя, поет от своя чичо и гуру.

Много хора задават въпроса: ако Прабходананда е бил толкова скъп на Чайтанйа, защо името му не се споменава никъде в „Чайтанйа Чаритамрита” на Кришна Дас Кавирадж Госвами? Нима Кришна Дас не би включил забавленията на такава велика личност за наслада на Вайшнавите? Адекватен отговор намираме в „Бхакти-ратнакара”, където Нарахари Чакраварти пише:

Някои са описали дейностите на Гопал Бхатта, докато други не са. Онези, които не разбират причината за това се захващат в безполезни аргументи, в резултат на което позволяват у тях да се вкорени едно оскърбително отношение. Великият расика преданоотдаден и поет Кришна Дас Кавирадж, който би могъл да опише тези неща не го е сторил, за да могат други да го направят за в бъдеще. Гопал Бхатта ентусиазирано дал одобрението си за написването на „Чайтанйа Чаритамрита”, но не позволил на Кришна Дас да пише каквото и да било за него. Кой знае защо го е направил. Най-вероятно, поради голямото си смирение. Като доказателство за своето смирение, Прабходананда също поискал чрез Гопал Бхатта личните му дейности да не бъдат описвани в „Чайтанйа Чаритамрита”. Кришна Дас Кавирадж Госвами не можел да пренебрегне тази заповед.
(Бхакти-ратнакара 1.209..223)

Изразният език на Прабходананда съдържа по равно философската тежина и сладостта на божествената любов. Отдадените на Махапрабху намират огромно удоволствие в четенето на „Вриндавана-шатака” на Прабходананда, която е възторжена възслава на Вриндхаван Дхам. Неговата „Навадвипа-шатака” напомня тази творба, славейки Навадвип в същия дух. Неговата „Радха-раса-судха-нидхи” е наистина несравнима в целия свят. От чисто литературна гледна точка ”Чайтанйа-чандрамрита” не се приема да е също от такъв калибър, но въпреки това е изключително скъпа на бхактите, привързани към сладкия вкус на предаността към Господ Хари. Човек счита една творба за висша или не толкова висша според собствения си вкус, затова трансцеденталното настроение на Враджа бхакти би могло да има ефект единствено върху читатели, които са напрупали благочестиви дела в предишните си животи.

„Чайтанйа-чандрамрита” е разпространена нашироко из Бенгал. Дори онези, които са враждебно настроени към Чайтанйа Махапрабху се пречистват като я четат и сърцата им се променят. Не е нужно да се казва, че онези, които са Негови отдадени ще потънат в океан от неописуем екстаз, докато я четат. В това няма нищо изненадващо. Ако Богът на Голока идва и отсяда в нечий дом в продължение на четири месеца, не би ли дарил Той най-рядката по форма любов към Бога на цялото домочадие? Благословените членове на такова семейство по естествен начин ще са притежатели на обилие от тази безценна любов, от която ние, незначителните живи същества, можем да се надяваме за свое благо, да намерим по някоя останала трошичка.

Родителите на Гопал имали голям късмет, защото се отдали с целия си живот и душа в нозете на Бог Чайтанйа. Те заръчали на сина си да иде във Вриндаван преди още да са напуснали този свят, медитирайки върху Бога. Гопал заминал направо за Вриндаван, където се срещнал с Рупа и Санатан.
(Бхакти-ратнакара 1.163-165)

 

Гопал Бхатта идва във Вриндаван

Когато Гопал пристигнал във Вриндаван, Рупа и Санатан писали на Махапрабху да Го известят. Богът бил изпълнен с радост от тази новина и незабавно им отвърнал, пишейки им да се грижат с много обич за него като за свой по-малък брат. Шрила Санатан Госвами съставил „Хари-бхакти-виласа” и я публикувал от името на Гопал Бхтта Госвами. За Рупа Госвами Гопал бил скъп като собствения му живот и той го ангажирал в служенето към Радха Раман.

Шрила Гопал Бхатта Госвами станал един от Шестимата Госвами, но винаги оставал кротък и смирен. Шри Джива Госвами пише във въведението към „Шат-сандарбха”, че я е написал въз основа на един ранен текст на Гопал Бхатта. Шрила Гопал Бхатта написъл също така една книга, наречена „Сат-крийа-сара-дипика” („Светлина върху есенциалните тайнства на Вайшнавите”). Така неговият принос към литературата на Гаудия Вайшнавизма бил в редактирането на „Хари-бхакти-виласа”, подготвянето на бележките към „Шат-сандарбха” от Джива Госвами и в съчиняването на „Сат-крийа-сара-дипика”. Той, също така, донесъл огромна радост на общността на преданите, написвайки коментар към „Кришна-карнамрита” на Билвамангала.

Сред неговите ученици били Шринивас Ачарйа и Шри Гопинатх Пуджари. Има следната история за това как Гопинатх Пуджари станал ученик на Гопал Бхатта. Веднъж Гопал Бхатта отишъл да посети град Сахаранпур, недалеч от Харидвар. Тогава един простичък, отдаден брамин, се заел да му служи по възможно най-непретенциозния начин. Той нямал деца, но копнеел за син. Шрила Гопал Бхатта Госвами усетил желанието на брамина и го благословил да има момче с предано-насочен ум. Браминът обещал на Гопал Бхатта, че ще му даде първородния си син за слуга и ученик. Този син бил Гопинатх Пуджари.

Шри Шри Радха Раман

Когато посещавал поклонническите места в Северна Индия, Гопал Бхатта намерил един Шалаграм Шила на брега на река Гандаки. Той взел обожаемия камък и го носел със себе си, където и да отидел, обръщайки се към него като към самия Враджендранандан Кришна. Един ден той си помислил, че би искал да обожава Бога във формата му на мурти, за да може да разшири служенето си. На самия следващ ден той видял, че Шалаграм Шила се бил трансформирал в Радха Раман, за да изпълни желанието на своя предан. Муртито стои самичко, без формата на Радха край него. Вместо това, като символ на Радхарани, от лявата му страна е поставена сребърна корона.

Тази история се разказва още и по следния начин: казват, че Гопал Бхатта обожавал ежедневно 12 камъка Шалаграм. Той развил желание да служи на Бога във формата на мурти, мислейки си, че по този начин би могъл да Го обожава по по-добър начин. Богът отвътре в сърцето му знаел неговите чувства. Чрез един богат търговец той бил снабден с много красиви предмети, украшения и дрехи, които се използват в обожанието на мурти. Гопал започнал да се тревожи, че всички тези красиви неща ще се попилеят напразно, защото нямало как да ги използва без да притежава мурти в човешка форма. Тази нощ той сложил Шалаграмите да почиват, а на заранта видял, че един от тях се е преобразил в муртито Радха Раман.

Когато Рупа и Санатан научили, че Кришна така милостиво се е проявил пред Гопал Бхатта, те незабавно дошли заедно с останалите отдадени за даршан и когато го видели, потънали в любовен екстаз. Ежегодният фестивал, когато Радха Раман бива публично къпан, се провежда в деня на пълнолунието на месец Вайшакх.

Шрила Гопал Бхатта Госвами завършил земните си забавления на кришна панчами през месец Ашарх, 1585 г. Неговото самадхи се намира в храма Радха Раман. Четейки „Шад-госвами-аштака”, химнът на Шринивас Ачарйа, посветен на Шестимата Госвами, бихме могли да добием разбиране за тяхната дивност и слава.

Шри Шад-госвами-аштака

(1)

Кришноткиртана-гана-нартана-парау премамритамбхо-нидхи
Дхирадхира-джана-прийау прийа-карау нирматсарау пуджитау
Шри-чайтанйа-крипа-бхарау бхуви бхуво бхаравахантаракау
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

(2)

Нана-шастра-вичаранаика-нипунау сад-дхарма-самстхапакау
Локанам хита-каринау три-бхуване манйау шаранкакарау
Радха-кришна-падаравинда-бхаджананандена матталикау
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

(3)

Шри-гауранга-гунануварнана-видхау шраддха-самриддхй-анвитау
Папоттапа-никринтанау тану-бхритам говинда-ганамритаих
Анандамбудхи-бардханаика-нипунау кайвалйа-ништаракау
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

(4)

Тйактва турнам ашеша-мандала-пати-шреним сада туччха-ват
Бхутва дина-ганешакау карунайа каупина-кантхашритау
Гопи-бхава-расамритабдхи-лахари-каллока-магнау мухур
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

(5)

Куджат-кокила-хамса-сараса-ганакирне майуракуле
Нана-ратна-нибаддха-мула-витапа-шри-йукта-вриндаване
Кадха-кришна, ахар-нишам прабхаджатау дживартхадау йау муда
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

(6)

Санкхйа-пурвака-нама-гана-натибхих калавасани-критау
Нидракара-вихаракади-виджитау чайтанйа-динау ча йау
Радха-кришна-гуна-смритер мадхуриманандена саммохитау
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

(7)

Радха-кунда-тате калинда-танайа-тире ча вамшивате
Премонмада-вашад ашеша-дашайа грастау праматтау сада
Гайантау ча када харер гуна-варам бхавабхибхутау муда
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

(8)

Хе радхе враджа-девике ча лалите хе нанда-суно кутах
Шри-говардхана-калпа-падапа-тале калинди-ване кутах
Гхошантав ити сарвато враджа-пуре кхедаир маха-вихвалау
Ванде рупа-санатана рагху-йугау шри-джива-гопалакау

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които винаги са заети да възпяват святото име на Кришна и да танцуват. Те са досущ като океан от любов към Бог и са известни и сред благородните, и сред насилниците, защото не завиждат на никого. Каквото и да правят, те радват всички и са напълно благословени от Бог Чайтанйа. Така те са заети с мисията да спасят всички обусловени души от материалната вселена.

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които са много изкусни в задълбоченото изучаване на всички свещени писания, за да утвърдят вечните религиозни принципи в полза на цялото човечество. Така те биват почитани навред в трите свята и си струва да бъдат приети за подслон, защото са погълнати в настроението на гопите и са заети в трансцедентално любовно служене на Радха и Кришна.

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които са много надарени в разбирането на Бог Чайтанйа и са много вещи да описват трансцеденталните Му качества. Те могат да пречистят всички обусловени души от реакциите на техните греховни дейности, като изливат върху тях трансцеденталните песни за Говинда. Те са много опитни да увеличават океана от трансцедентално блаженство и са спасители на живите същества от поглъщащата уста на освобождението.

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които отхвърлят всякакво аристократично общуване като ненужно. За да спасят нещастните обусловени души, те се загръщат само с парче плат, държат се като просяци, но винаги са потопени в екстатичния океан от любовта на гопите към Кришна и постоянно се къпят във вълните на този океан.

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които винаги са заети в обожание на Радха и Кришна в трансцеденталните земи на Вриндаван, пълни с кукувици, пауни и лебеди, където растат прекрасни дървета ,отрупани с плодове и цветя със скъпоценни камъни в корените си. Госвамите са съвършено способни да дарят на живите същества най-голямото благо – целта на живота.

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които са заети да възпяват светите имена на Бога и редовно Му се покланят. Така те оползотворяват скъпоценния си живот и изпълнявайки тези дейности с преданост, те побеждават нуждите от хранене и сън и са винаги кротки и смирени, изпълнени със спомените за трансцеденталните качества на Бога.

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които понякога отиват край езерото Радха-кунда или по бреговете на река Ямуна, а понякога до дървото Вамшивата. Там те изглеждат като полудели в пълен екстаз от любовта към Кришна, проявявайки различни трансцедентални симптоми в телата си и се сливат в екстаза на Кришна съзнание.

Поднасям уважението и почитта си на Шестимата Госвами, а именно Шри Рупа Госвами, Шри Санатан Госвами, Шри Рагхунатх Бхатта Госвами, Шри Рагхунатх Даса Госвами, Шри Джива Госвами и Шри Гопал Бхатта Госвами, които пеят много силно навред из Вриндаван, провиквайки се: „Кралице на Вриндаван, Радхарани! О, Лалита! О, сине на Нанда Махараджа! Къде сте сега всички? Дали сте на хълма Говардхана или сте под дърветата на брега на Ямуна? Къде сте?” Такива са техните настроения в Кришна съзнание.