Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Въплъщението на любовта, онази, която преди бе Кралицата на Вриндавана, Радха, сега е възлюбеният на Гаура, Шрила Гададхар Пандит. Самият Сварупа Дамодара потвърждава, че Гададхар е Богинята на Щастието във Враджа, любимата на Шямасундара във Вриндаван. Сега, Тя се е превърна в Богинята на Щастието и Любовта за Гаура, и е позната като Шрила Гададхар Пандит. Лалита, известна още с името Анурадха е най-близката приятелка и довереница на Радха. Тя също е влязла в Гададхар.

(Гаура-ганоддеша-дипика 147-150)

Гададхар-таттва

Онази, която бе Радха в забавлениятта на Кришна, стана Шрила Гададхар Пандит Госвами в Гаура лила. Когато Гаура проявява Своята идентичност с Нараян, Неговите шакти са съпругите Му Лакшмиприя и Вишнуприя. Когато обаче се идентифицира с Кришна, Негова шакти е Шрила Гададхар Пандит Госвами.

Отдавам почитанията си на Кришна, който се проявява в пет черти: като преданоотдаден, като експанзия на преданоотдаден, като инкарнация на преданоотдаден, като чист преданоотдаден и като енергията на преданото отдаване.

Всички тези пет характеристики се появяват в инкарнацията на Чайтаня Махапрабху и в тяхната  компания, Той щастливо възпява светите имена. Макар да идва в пет облика, всъщност между тях няма разлика. Разликата се появява, поради желанието Му да вкусва различните характеристики на предаността.

Шри Гауранга, Нитянанда, Адвейта, Гададхар и Шривас съставляват Панча-таттва и в духовен смисъл между тях няма разлика. Върховната Истина има необятни и разнообразни забавления, наслаждавайки се на различните вкусове на духовните взаимоотношения и затова тя се разделя в пет различни форми.

джая джая нитянанда-гададхарера дживана
джая джая адвайтади бхактера шарана

Вечна слава, вечна слава на живота на Нитянанда и Гададхар! Вечна слава, вечна слава на убежището на всички бхакти, начело с Адвейта!

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур коментира думите „животът на Гададхар” по следния начин: „Шрила Гададхар Пандит Госвами е най-близкият сред най-близките предани на Шри Чайтаня. Той е изворът на цялата шакти-таттва и затова присъства по еднакъв начин в забавленията на Махапрабху както в Навадвип, така и в Нилачала. Домът на неговото детство бил в Навадвип; по-късно, когато приел санняс, той заминал да живее в Джаганнатх Пури, в една градина (или тота) на морския бряг. Чистите предани, които копнеят да влязат в обожанието на Радха и Говинда в мадхуря-раса, приемат подслон при Гададхар Пандит и са най-интимните отдадени на Гауранга Махапрабху. Онези предани, които нямат такава наклонност, приемат подслона на Нитянанда Прабху и се заемат с чисто предано служене в неговото настроение. Някои от преданите на Махапрабху, например Нарахари, били последователи на Шрила Гададхар Пандит Госвами. Те намират убежище при него знаейки, че той е най-скъпият спътник на Махапрабху и си заслужава да му бъде служено. Ето защо, някои бхакти наричат Чайтаня: „животът на Нитянанда”, а други Го наричат: „животът на Гададхар”.

Младостта на Гададхар

Шрила Гададхар Пандит Госвами се родил в селцето Белети, в съвременен Бангладеш, през 1486 г., в деня на тъмната луна (новолунието) на месец Вайшакх. Баща му бил Мадхава Мишра, а майка му Ратнавати Деви. Той имал също така и по-малък брат, наречен Банинатх. Семейството живеело в Белети Грам, докато Гададхар станал на дванайсет години, а след това се преместили в Навадвип.

Гададхар Пандит останал брахмачари през целия си живот. И наистина, неговото безразличие към земните удоволствия било такова, че Ишвара Пурипада бил дълбоко впечатлен, срещайки го в Навадвип. Ишвара Пурипада дал на Гададхар напътствия върху „Кришна-лиламрита” – книга, написана от самия него.

Докато Махапрабху се наслаждавал на студентските Си забавления, нямало и един учен в целия град Навадвип, който да не се боял да влезе в дебат с Него. Махапрабху разгромявал позицията му, а след това показвал как тя би могла да бъде защитена. Мукунда, Шривас и останалите, които познавали радостта на преданите чувства, се страхували да навлизат в подобни безсмислени спорове с Нимай Пандит, затова Го отбягвали. Един ден Нимай срещнал Гададхар и го накарал да даде дефиниция за освобождение. Гададхар отговорил според философията Нйая, че освобождението се състои в окончателното и абсолютно изкореняване на всички страдания. Нимай се заел да му доказва колко несъстоятелно е това определение. Бхактите, които били там и Го слушали как говори, си помислили колко прекрасно би било такъв брилянтен учен да е и преданоотдаден.

Когато се завърнал от Гая, Махапрабху започнал да разкрива изумителните трансформации на божествената любов. Шриман Пандит бил първият, който видял екстатичните симптоми у Махапрабху и разказал на какво станал свидетел на останалите бхакти, които били неземно щастливи от тази новина. Когато Махапрабху решил да разкрие истинската Си идентичност пред отдадените, Той им казал да се съберат в къщичката на Шукламбхар Брахмачари. Гададхар бил сред онези, които отишли там, но дискретно криел присъствието си, докато не видял Махапрабху да се опива от мощта на светите имена. Самият Гададхар бил победен от екстатични симптоми (саттвики) и загубил съзнание. Тогава Махапрабху му казал: „Гададхар! Ти си такъв щастливец! От най-ранно детство умът ти е бил насочен към лотосовите нозе на Кришна, докато Аз пилеех живота Си в безполезни дела. Макар да съм добил рядкото съкровище на човешкото раждане, поради злата Си съдба, Аз не можах да се възползвам от него”.

(Чайтаня Бхагавата 2.1.98-99)

В последствие, Гададхар съумявал да успокоява Махапрабху, когато Той бил прекалено погълнат от Своите екстази. Един ден Махапрабху плачел в отчаяние от раздялата: „Къде е Кришна? Къде е Кришна?” Гададхар Му казал: „Твоят Господ Кришна е скрит в сърцето Ти.” Веднага щом чул това, Махапрабху започнал да дращи гръдта Си, но за щастие Гададхар успял да го спре, улавяйки ръцете Му. След това го умирил, казвайки: „Кришна скоро ще дойде при Теб. Потърпи.” Когато Сачи видяла колко мъдро Гададхар успял да се справи със сина й, тя го помолила винаги да бъде близо до Нимай и да го защитава.

(Чайтаня Бхагавата 2.2.198-210)

Гададхар взима посвещение от Пундарика Видянидхи

Веднъж Махапрабху внезапно започнал да вика имената на Своя скъп приятел Пундарика Видянидхи: „Пундарика! Татко мой!” Никой от присъстващите бхакти не познавал Пундарика, който преди бил бащата на Радхарани, Вришабхану, и затова не могли да разберат какво иска да каже Богът. Когато Го разпитали, Той възславил Пундарика Видянидхи и им казал, че той скоро ще пристигне в Навадвип Маяпур. Когато, обаче, Пундарика дошъл в Навадвип, никой не го разпознал, защото той се прикривал зад облика на човек, който обича да се наслаждава, замаскирайки дълбоките си предани чувства.

Мукунда Датта преди живеел в Читтагонг и познавал добре Пундарика. Един ден той казал на Гададхар, че иска да го запознае с един много издигнат ваишнава и го завел в дома на Пундарика. Мукунда ги представил един на друг и Видянидхи подхванал радостно разговор с Гададхар. Обаче Гададхар, който бил нечувствителен към сетивните наслади още от детството си, не можел да не се усъмни в Пундарика Видянидхи, виждайки скъпата мебелировка, която го обграждала, както и тънките копринени възглавници, по-бели от млечна пяна, също парфюмите, които се носели из въздуха. Мукунда прочел съмнението, изписано на лицето на Гададхар и решил да му разкрие истинската предана натура на Пундарика. Той рецитирал един стих от „Бхагаватам”, възхваляващ Кришна:

„Не е ли наистина изумително?! Сестрата на Бакасура, злата Путана, бе изпратена с мисията да погуби Кришна. Въпреки злото й намерение, Той изпи отровата калакута, смесена с млякото на гърдите й и й дари позицията на дойка (като на Амбика) в Голока! Има ли някой друг, по-милостив от Кришна, при когото бих могъл да приема подслон?”

(Шримад Бхагаватам 3.2.23)

В мига, в който Пундарика чул това четиристишие, той заплакал: „Ха Кришна!” и паднал на земята в припадък. Необикновени екстатични симптоми се появили в тялото му. Гададхар бил изумен да види такава реакция и съжалил за обидните мисли, които имал само преди миг. По-късно Махапрабху посъветвал Гададхар, че най-добрият начин да се освободи от това оскърбление е да помоли Пундарика Видянидхи за посвещение. Ето как Гададхар станал негов ученик.

Постоянен спътник на Бога

Шрила Гададхар Пандит Госвами бил постоянен спътник на Махапрабху; той играл в пиесата за Кришна лила в дома на Чандрашекхар; бил свидетел на великото богоявление (маха-пракаша) в Шривас Анган, присъствал на преобразяването на Кази, бил там, когато Махапрабху приел санняс; придружил Махапрабху до Пури, чистел заедно с Него храма Гундича, къпал се с Него в Нарендра Саровар, бил с Него навсякъде и във всичките Му забавления.

В къщата на Чандрашекхар, в първата част на пиесата за забавленията на Кришна във Вриндавана, която поставил Махапрабху, Хари Дас играел ролята на селския полицай, Шривас Пандит бил Нарада Муни, а Махапрабху – Рукмини. Във второто действие Гададхар също се облякъл като жена и тогава Махапрабху казал: „Гададхар е част от Моето Вриндаванско семейство.”

Кшетра-саннясът на Гададхар

Шрила Гададхар Пандит Госвами заживял в Пури като кшетра-санняс. Махапрабху му дал служене към муртито Тота Гопинатх и му казал да живее в Ямешват Тота, градината на храма Ямешвар Шива. Веднъж, чувайки, че Нитянанда е дошъл в Пури, той го поканил да приеме прасад от Тота Гопинатх. Нитянанда приел поканата и донесъл фин ориз от Бенгал като дар за Гопинатх. Гададхар сготвил ориза, заедно с листа и зеленчуци от градината Ямешвар. Докато предлагал храната на муртито, Махапрабху също се появил там, донасяйки им голяма радост. Тримата заедно радостно приели прасада.

(Чайтаня Бхагавата, Антя 10)

Когато Махапрабху пожелал да иде във Вриндаван, Рамананда Рая и Сарвабхаума Бхаттачария използвали всички средства, с които разполагали, за да Го накарат да остане в Пури. Когато Махапрабху показал още по-твърдата Си решителност въпреки това да отиде във Вриндаван, бхактите най-после Му разрешили да замине след Виджая-дашами. Цар Пратапарудра помогнал по легален начин, за да мине гладко пътуването Му. Когато Махапрабху пресякъл река Читротпара напускайки Пури, Рая Рамананда, Мадрараджа и Харичандан продължили с Него. Но поради своя кшетра-санняс, Шрила Гададхар Пандит Госвами не бивало да върви по-нататък. Той, обаче, не можел да понесе мисълта да се раздели с Бога и искал да продължи с Него. Наложило се Махапрабху да му напомни за обета му никога да не напуска Джаганнатх Пури и да му забрани да продължи към Враджа. Гададхар дръзко възразил: „По дяволите моя обет да стоя в Пури! Доколкото това ме засяга, Джаганнатх Пури за мене е там, където си Ти”. Махапрабху обаче бил настоятелен и казал на Гададхар да не изоставя служенето си към Гопинатх. Гададхар упорито спорел: „Само да виждам Твоите лотосови нозе струва милиони пъти повече от служенето ми към Гопинатх.”

Махапрабху казал: ”Ако изоставиш задълженията си към Гопинатх, това ще се смята за Моя грешка.” Гададхар отвърнал: „Не! Аз поемам цялата отговорност за всяко оскърбление към Гопинатх. Аз съм тръгнал самичък; не вървя с Тебе. Отивам в Бенгал да видя Сачи Мата, да не съм тръгнал заради Тебе!” И тъй, Махапрабху продължил на север по пътя към Джарикханда, откъдето мислел да продължи към Вриндаван, а Гададхар тръгнал сам.

Никой друг освен най-близките спътници на Махапрабху не би могъл да разбере измеренията на бунтовната преданост на Гададхар Пандит към Гауранга. Любовта по пътя на спонтанната преданост не е лесноразбираема. Гададхар бил готов да изостави обетите си, служенето си, всичко – за Гауранга.

Когато групичката на Махапрабху пристигнала в Куттак, на стотина километра северно от Пури, Махапрабху повикал Гададхар и му казал: „Ти осъществи целта си да нарушиш своите обети и да напуснеш служенето си. Ако дойдеш с Мен, това ще те направи щастлив. Своето собствено щастие ли търсиш – или Моето? Мен ме прави нещастен това, че ти наруши обета си да не напускаш Пури и да служиш на Гопинатх. Ако искаш Моето щастие, върни се в Пури и отново поеми обета си. Само това мога да ти кажа.”

Когато чул думите на Махапрабху, Гададхар се сринал на земята и загубил съзнание. Махапрабху поръчал на Сарвабхаума Бхаттачария да го утеши и да го придружи обратно до Пури. После продължил към Вриндаван.

Гадай-Гауранга

Поради обичливата си простосърдечност, жената на Кришна, Рукмини, не можела винаги да проумее шегите Му, и понякога се плашела. Също като нея, Гададхар бил неспособен да разбира остроумните духовитости или престореното безразличие на Махапрабху, като и двете му причинявали болка и тревога. По природа Гададхар бил чистосърдечен и любвеобилен. Веднъж, Валлабха Бхатта дошъл да види Махапрабху и повел с Него шеговит разговор. Обаче, когато Махапрабху видял, че Валлабха Бхатта бил прекалено надут със своята ученост, Той някак се дистанцирал от него и започнал да намира кусури във всичко, което казвал.

Валлабха отвърнал на безразличието на Махапрабху като започнал често да посещава Гададхар, правейки шоу на обич и привързаност към него. Махапрабху хич и нехаел за отношенията между Валлабха и Гададхар и започнал да показва и към Гададхар известна студенина. Това поведение уплашило Гададхар и го накарало да си мисли, че Махапрабху ще го пропъди, затова той отишъл и паднал, ридаейки, в нозете на Бога. Махапрабху се засмял и прегърнал Гададхар. Той казал: „Исках да те подразня, но вместо да се ядосаш, ти търпеливо понесе всичко. Номерата Ми не можаха да обезпокоят ума ти. Ти Ме спечели с простосърдечния си характер!”

Наистина никой не може напълно да опише природата на екстатичната любов на Гададхар. Заради него Махапрабху получил името Гададхара-прананатха, „животът и душата на Гададхар”. Никой не би могъл да опише Божията милост към Гададхар; затова хората възпяват имената им заедно: Гадай-Гауранга!

(Чайтаня Чаритамрита 3.7.157-160)

Гададхар Пандит останал на тази земя само 11 месеца след напускането на Махапрабху. В „Бхакти-ратнакара”, Нарахари Чакраварти е описал ужасните страдания на Гададхар, докато Махапрабху му липсвал. Той останал жив единствено, за да може да вижда Шринивас Ачария.

Повтаряйки името на Гаурасундар със затворени очи, въздишките му били изгарящи като пламъци. Никой, освен Бог не знаел как страдал Гададхар в отсъствието на Гауранга. Неподвижното му тяло оставало живо, единствено, за да даде милостта си на Шринивас Ачария.

(Бхакти-ратнакара 3.142-144)

Шрила Гададхар Пандит Госвами напуснал в Пури, в тъмната нощ на новолунието на месец Джйештха през 1535 г.