Парамаханса Авадута
Шрила Вамши Дас Бабаджи се появил в селцето Маджидпур в областта Джалампур на Бангладеш, недалеч от град Джалампур.
Името на баща му било Санатан Малобрахма, а самият той преди бил познат като Бхайрава.
Бабаджи Махарадж дошъл в Навадвип от източен Бенгал. Той бил парамаханса Вайшнава, чиито действия били на авадхута. Думата „авадхута” се отнася до онзи, който се е освободил от всички земни чувства и задължения, който нехае за социалните конвенции и особено за Варнашрама-дхарма и не действа според обществените стандарти. Нитянанда Прабху често бива охарактеризиран като авадхута.
В Навадвип Вамши Дас живеел под едно дърво на брега на Ганг, демонстрирайки изключително висок стандарт на отреченост. Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур бил привлечен от вайшнавското му поведение и от незачитането му на правилата и забраните на обществото като цяло. Самият Шрила Прабхупада отдавал почитанията си към Бабаджи Махарадж отдалеч, но не позволявал на своите ученици да общуват с него, защото макар Бабаджи Махарадж да бил парамаханса Вайшнава, обикновеният начинаещ в преданите практики най-вероятно би разбрал погрешно неговото безразличие към правилата и забраните и всичко би приключило с това, че би извършил оскърбления в нозете му.
Първостепенната цел на правилата и забраните е да се достави радост на Шри Шри Радха и Говинда. Практикуващият, който още не е преодолял светската си обусловеност, много добре би могъл да прецени напредналия Вайшнава според правилата и забраните, създадени, за да му помогнат да напредне до следващото ниво на духовна реализация. Ако той би съдил една съвършена душа според стандартите, поставени за начинаещите, съществува вероятност от извършване на оскърбления, чийто резултат би бил отпадането от духовния път.
Разказват, че Бабаджи Махарадж имал две платнени торби. Той държал своите мурти Нитай Гаура в едната, а Радха Говинда в другата. Редовно ги обожавал, като ги изваждал от торбите и им служел с мантри. След това, отново прибирал муртите в торбите. Понякога ги оставял навън, за да могат хората да ги гледат. Понякога предлагал на Радха и Кришна тютюн в наргиле, но не и на Гаура Нитай. Много хора идвали и донасяли дарове от ориз, плодове, зеленчуци, брашно или банани, но Бабаджи Махарадж не им обръщал внимание. Когато забележел натрупаната купчина подобни дарове, той наум ги предлагал на муртите си и след това раздавал прасада на който се случел да бъде там. Кой би могъл да разбере такова загадъчно поведение?
Бабджи Махарадж бил достатъчно висок, за да може да бере плодове от дърветата за своята пуджа без да му трябва стълба. Веднъж се случило да падне от едно дърво и оттогава приел облика на сакат човек. Носел само една препаска над срамните си части и бил оставил косата и брадата си да растат неподстригани и несресани.
Пътуването на Бабаджи Махарадж до Враджа
Бабджи Махарадж не пребивавал единствено в областта на Навадвип, но пътувал до много свети места, където изпълнявал духовните си практики. Където и да отидел, той оставал потопен в океана на Кришна-раса. Всичко му напомняло за Кришна, особено дърветата пийпал или бата. Когато и да видел такова дърво, той присядал под него, взимайки го за дървото Вамши Бата, под което Кришна свирел на флейтата си, за да примами гопите. Веднъж настанил се там, било много трудно да бъде преместен.
На дванайстия ден от Пхалгун, 1941 г. Вамши Дас напуснал Коладвип (днешният град Навадвип) и поел към Вриндаван. Понякога вървял пеша, понякога пътувал на волска кола, а понякога с влак. Най-напред отишъл в Катва, където останал два дни под едно дърво бата близо до гарата. След това взел влака до Бхагалпур, къде прекарал един ден под дървото бата, намиращо се в близост до гарата и още четири дни край Ганг. След това пътувал до Гайа, където поостанал три дни край брега на река Бхалгу. В Бенарес прекарал три дни в една лодка близо до Дашашвамедха Гхат, още три дни в Айодхйа, седейки три часа под дървото бата близо до Сарауи, а на мястото където река Тривени се влива в Ганг при Прайаг прекарал десет дни; още два дни на Вишрам Гхат в Матхура, осем дни под Вамши Бата във Вриндаван, девет дни край Мадхйачура на брега на Ямуна, един ден в храма на Говиндаджи, два дни в Калидаха, осем дни под едно тамалово дърво на източния бряг на Сурйа Кунд в Нандаграм, два дни на Паван Саровар, осем дни под едно дърво пилу, а после още девет дни край Вамши Бата Гхат във Вриндаван. Където и да отидел, оставал погълнат в мантруването на Светите Имена, медитирайки върху облика и забавленията на Кришна. След три месеца, през месец Джйештха, той се завърнал в Навадвип.
Онези, които пътували заедно с Вамши Дас, разказват, че, докато бродел из Враджа Мандала, той понякога пеел песни за Кришна лила, понякога славел Навадвип Дхам, понякога се смеел лудо. Понякога бръщолевел неразбираемо, а понякога потъвал в мълчание. Когато посещавал някой храм, често го виждали да мълви нещо поверително на муртите, разкривайки им някакви свои лични чувства. Като цяло придружителите му били запленени от неговата погълнатост в предаността.
Спомените на Бхакти Промод Пури Махарадж
Бхакти Промод Пури Махарадж разказва няколко случки за Вамши Дас Бабаджи, на които бил личен свидетел:
„Веднъж в колибата на Бабаджи Махарадж край Ганг се била натрупала купчина от плодове, предназначени за служене на муртите и Баба не разрешавал на никого да я докосне с пръст. Един ден обаче, една крава някак успяла да влезе в колибката и изяла всичките плодове. Макар да се опитвали, никой не можел да я изпъди навън. Междувременно Бабаджи Махарадж наблюдавал всичко и умирал от смях, пляскайки с ръце. От любопитство аз запитах един ученик на Бабаджи защо Бабаджи се смее така. Той рече: „Миналата нощ някакъв крадец отмъкна всички чинии и тенджери на муртите. Сега пък кравата дойде и излапа всички плодове. Затова Баба е извън себе си от радост и казва през смях: „Единият крадец дава, другият взима!” Кришна е върховният крадец.
„Бабаджи Махарадж никога не позволяваше на никого да докосва нозете му освен веднъж, на деня след Пхалгун Пурнима, когато всички си спомняха празника на Джаганнатх Мишра по случай раждането на Гауранга. Бабаджи бе изпадал в такъв екстаз, че бе забравил своето правило и бе станал щедър като дърво на желанията. Този ден имах щастието да взема прах от лотосовите му нозе. Друг път, за мой късмет, можах да приема остатъците от неговия прасад.”
„Бабаджи Махарадж много обичаше да слуша предани песни. Един ден чу някой да пее един куплет от Бхактивинод Тхакур: „Кога ще изоставя удоволствието да спя в удобното си легло и ще се затъркалям из прахта на Вриндаван?” Бабаджи Махарадж рече: „Ти само пееш тая песен. Тя прониква единствено онези, които са проникнати.” С други думи, ние само си пеем песните на Махаджаните, но не усещаме чувството. Когато прахта на святите места покрие телата ни, мислим само как да я обършем от себе си. Нямаме истинска представа за стойността й.”
„Друг път някой започна да пее от тези новоизмислени мантри, които противостоят на сиддханта и на божествените чувства. Бабаджи Махарадж рече: „Това име тук не е позволено да се произнася.”
„Един господин често идваще да посещава Бабаджи Махарадж и настоятелно го молеше за милостта му. Веднъж Баба най-сетне изгуби търпение, свали препаската си, подаде я на господина и каза: „Искаш милостта ми? На – вземи я!” Посетителят се изплаши от начина, по който Баба го предизвика. Чували сме че всички съвършенства идват по милостта на Вайшнавите, но нямаме искреността, необходима ни наистина да приемем благословиите им, когато ни ги дават. Какъв е смисълът постоянно да ги умоляваме да са милостиви, ако всъщност не го искаме?”
Ученията на Вамши Дас
Бабаджи Махарадж обикновено бил зает с преданите си дейности; вършел си работата и малко говорел. Разговарял с муртите си, понякога смеейки се, понякога плачейки отчаяно, но с останалите хора не говорел много. Много хора идвали да го виждат и често му задавали въпроси. Той в повечето случаи премълчавал, а ако въобще правел някаква забележка, обикновено отговарял индиректно. Когато давал духовни напътствия, той рядко цирирал писанията, но винаги говорел от личната си реализация. С две-три кратки фрази бил способен да произведе дълбоко впечатление върху слушателя.
При него идвал един редовен посетител, който все го питал „Как можем да достигнем Бога?” Но Бабаджи Махарадж само мълчал без да отговаря на този въпрос. Но веднъж го погледнал и казал: „Какво искаш?” Човекът отвърнал: „Искам да намеря Бога”. Бабаджи Махарадж му отвърнал с една единствена дума: „Плачи!”
Онези, които го посещавали понякога, преразказват кратките отговори, които той давал на въпросите им. Някои от тях са записани и могат да бъдат прочетени:
Въпрос: Баба, какво трябва да правим?
Отговор: Почитайте Нитай и ще спечелите Гаура. Нещастието ви ще си отиде и ще започнете да чувствате истинска радост.
Въпрос: Как да се освободим от настойчивите искания на сетивата?
Отговор: „Всички те ще побягнат при звука на името на Говинда, както сърните бягат, чувайки лъвския рев.” („Према-бхакти-чандрика”, Нароттам Дас)
Въпрос: Баба, значи няма щастие в този свят?
Отговор: Тук няма радост, освен ако не обожаваш Гаура-Нитай. Те са нашият вечен свят, а този ваш свят е илюзия. Щастието в този свят е като смеха или плача на сънуващо дете.
Въпрос: Как да получа милостта на Кришна?
Отговор: Ще я получиш като плачеш. Кой плаче наистина? Ако проливаш любовни сълзи, ще получиш милостта на Бога. „Аз повтарям името на Хари, но действам не както трябва. И сълзите на любовта не извират от очите ми.”
Въпрос: Как можем да сме щастливи? В отречението или в наслажденията?
Отговор: В Сарай има светци, които мантруват имената на Сита Рам. Те са щастливи, не познават желания. Онези, които са край цар Дурьодхана, не знаят какво е радост. Онези, които са с Юдхищхира, са щастливи. Щастието и нещастието – наслаждението и отречението – са близнаци. Някои люде се наслаждават, а някои се отричат.
Денят на напускането на Бабаджи Махарадж е шукла чатуртхи през месец Шраван.