Шридхар Пандит

Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Един от дванайсетте гопали в Кришна лила се наричаше Кусумасава. Той се появи в Гаура лила като Шридхар Пандит, комуто бе дадено прозвището кхола-беча, продавачът на дървесна кора.

(Гаура-ганоддеша-дипика 133)

Шридхар Пандит живеел в Навадвип, на северния край близо до самадхито на Чханд Кази на място, известно в наши дни под името Шридхар Анган. По времето когато той живеел, там било бананова градина, което вече не е така, поне не и за смъртните ни очи. В тази си инкарнация Шридхар играел ролята на беден брамин, изкарващ прехраната си с каквото успявал да продаде от банановата си градина.

Шрила Бхактивинода Тхакур казва в своята „Навадвипа-дхама-махатмйа”, че къщата на Шридхар се намирала от другата страна на квартала на тъкачите. Махапрабху често спирал санкиртана тук, за да могат бхактите да си отдъхнат. Нитйананда Прабху рекъл следното на Джива Госвами: „Милостивият Махапрабху Гауранга Хари приключваше киртаните тук, за да си починат бхактите. Затова това място носи името вишрама-стхана, Божията почивка. Нека и ние отдъхнем за кратко тук, в дома на Шридхар Пандит.”

(Навадвипа-дхама-махатмйа)

Според същата книга на Бхактивинода, преди край банановата градина на Шридхар е имало огромно езеро, което също вече е невидимо.

Сиромашията на Шридхар

Материалното богатство и успех не са истинският знак за Божието благоволение над някого. Онези, които почитат разни богове и богини обикновено просперират материално, но този, който е богат със съкровището на любовта към Бога е който наистина е облят от благодатната Божия милост. Махапрабху преподал това учение на Своите спъъници чрез Шридхар Пандит; един преданоотдаден на Вишну е свободен от материалните притежания и наслади.

Един път Богът отишъл при Шридхар и го запитал защо е толкова беден. Та нали почитал съпруга на Богинята на Щастието, Лакшми, а въпреки това никога не му достигали пари за прехрана и облекло, а паянтовата му къща била разнебитена. Докато от своя страна ония, които почитат кръвожданата Кали очевидно живеят сред охолството на материалните богатства. Шридхар отвърнал, че птичката, която вие гнездото си по дърветата и скита от място на място да търси храница, прекарва дните си по същия начин като царя сред палатите си, наслаждаващ се на всички обекти на насладата. Между степента или количеството радост и удоволствие на двамата разлика няма. Тогава Богът казал на Шридхар: „Макар външно да изглеждаш беден, ти си истински богаташ. Аз ще покажа на целия глупав свят, че отдаденият заслужава най-голямото богатство, че всъщност той притежава всичко!”

Ние обикновено наричаме оня, който си няма богатство, притежания или дом „беден” и „нещастен”. А който има тези неща е богат и щастлив. Хората се стремят да натрупат богатства, търсейки щастие, а не мъка. Но всъщност щастието, което намират е истинското богатство, а не външните притежания, чрез които се надяват да го постигнат. Шри Кришна е олицетворение на щастието. Истинската разлика между богатството и нищетата е тази: онзи, който има любов към Кришна е богат, а който няма е беден. Като пример, по времето на Кришна лила, Видура играел ролята на бедняк, който обаче бил богат с любовта към Кришна. От друга страна Дурйодхана притежавал несметни богатства, но тъй като не обичал Кришна, бил истински бедняк. Върховният Бог показал чрез Кхола-бечха Шридхар кой е наистина богат и щастлив. Богът може да бъде спечелен единствено чрез любяща преданост, чрез нищо друго.

„Аз, който съм Върховната Душа и затова съм висшият обект на обич и нежност, мога да бъда постигнат само чрез изключителна преданост, породена от вяра. Такава преданост, изпълнявана с чистосърдечно внимание, пречиства дори кучеядеца и недокосваемия парий.”

(Шримад Бхагаватам 11.1.4.21)

Патрам пушпам пхалам тойам
Йо ме бхактйа прайаччхати
Тад ахам бхактй-упахритам
Ашнами прайататманах

„Аз приемам всичко, което някой ми поднесе с преданост, било то листо, цвете, плод или вода, заради чистото му съзнание.”

(Бхагавад Гита 6.29)

Богът приема и изяжда всичко, което му е предложено с преданост, но не и неща, дарени Му от не-отдадени. Той не приел поканата да вкуси префинената, най-скъпо стръваща храна на Дурьодхана, но се нахранил със скромното ястие, което Му били приготвили Видура и неговата жена.

Богът краде продуктите на Шридхар

Върховният Бог Чайтанйа Махапрабху проявил очарователното забавление лакомо да отмъква хранителните продукти на Шридхар, без никой да Го е канил. Докато Богът бил още студент, Шридхар преживявал от продаждата на цветовете от банан (моча) и сърцевината на самото растение (тхора). Половината от припечелените от това пари похарчвал за пуджа на Ганг, останалата половина за личните си нужди. Както Юдхиштхира, и той бил много предан на истината и винаги казвал истинската цена на стоката, която продавал. Всички в Навадвип знаели това и никога не се пазарели с него. Но Махапрабху пристигал при Шридхар и му плащал само половината от парите за неговите банани, бананови цветя и тхора и после си тръгвал. Всеки ден те двамата дърпали напред-назад грозд банани или нещо друго, препирайки се часове наред за цената.

Ежедневно те спорели по час и половина; накрая Махапрабху отнасял благините, оставяйки само половината от исканата цена. Шридхар винаги казвал истината и давал вярната цена за всяка стока, но въпреки това Богът му заплащал едва половината и си отивал. Шридхар скачал и сграбчвал стоката си, опитвайки се да си я вземе обратно, дори бутайки и блъскайки Бога. (Чайтанйа Бхагавата 2.9.163-165)

Макар да се препирал със Шридхар, Махапрабху отнасял нещата само когато видел, че Шридхар вече не се гневи. От повърхностна гледна точка изглежда, че Махапрабху се отнасял много лошо със Шридхар, като го крадял, но истината е, че Шридхар му разрешавал да го прави. Съзерцавайки красотата на Бога, той напълно се омайвал и потъвал в океан от щастие; как би могъл изобщо да Му се разсърди? В препирните със Шридхар, Махапрабху се забавлявал да го обижда с всевъзможни имена, понякога даже намеквайки за собствената Си божествена същност: „Ти всеки ден купуваш разни неща да ги предлагаш на Ганг. Защо на Мен не ми дадеш нещичко, без да трябва да го плащам? Не знаеш ли, че аз съм Бащата на Ганг, която обожаваш? Уверявам те, че това е самата истина.”

(Чайтанйа Бхагавата 2.9.178-179)

Накрая те се споразумяли и Шридхар се съгласил да дава всеки ден на Махапрабху няколко банана или други бананови продукти безплатно. От този ден нататък Богът се хранел в малки купички, направени от бананова кора, които му били дадени от Шридхар.

Богът му казал: „Добре! Няма нужда да ми даваш нищо повече.” И оттогава Той ядял с дълбоко задоволство върху банановите листа, които Шридхар Му бил дал. Ето така Богът изяжда всичко, което Му предложи Неговият предан, но отхвърля и най-луксозните продукти, дадени Му от не-отдадения.

(Чайтанйа Бхагавата 2.9.184-186)

Шридхар благословен на Маха-пракаша

В онази паметна нощ, когато Богът седнал на олтара в дома на Шривас и разкрил божествения Си облик пред Своите отдадени в продължение на 21 часа, след като им показал всички инкарнации на Вишну една след друга, Той им казал да доведат и Шридхар. Шридхар обикновено будувал по цяла нощ, възпявайки Святите Имена и викайки към Бога. Това било извор на щастие за отдадените, но не-отдадените протестирали, че не ги оставял да спят с този шум и редовно го критикували и хулели. Когато бхактите отишли в къщата му по заповед на Бога, те чули гръмогласното му мантруване още отдалеч.

Когато Шридхар дошъл в Шривас Анган, той съгледал дивния облик на Бога и паднал на земята в безсъзнание. Отново в съзнание го върнал гласът на Махапрабху и тогава, чрез силата, която му била дарена по Божия милост, той започнал да рецитира хвалебствени химни. Зарадван, Махапрабху му предложил осемте мистични съвършенства* като благословия, но Шридхар отказал, казвайки, че единственото което желае е служене в лотосовите Му нозе.

Вишвамбхар настоятелно молел Шридхар да си избере благословия. Накрая Шридхар рекъл: „Господи, ако трябва да ми дадеш нещо, тогава искам това: нека онзи младеж брамин, който ми отмъква банановите листа и кори, да бъде моят Бог раждане след раждане. Нека винаги да служа в лотосовите нозе на този младеж, който винаги се припира с мен.”

(Чайтанйа Бхагавата 2.9.223-225)

Кой би могъл да разпознае Божиите слуги, които никога не жадуват за богатство, последователи или ученост? Каква полза от ерудицията, парите, красотата, славата или високото раждане? Всички тези неща само подсилват гордостта у човека и в крайна сметка не струват нищо. Един милионер може да се опитва милиони години да постигне онова, което имал Шридхар, продавайки банани и бананови листа и пак би могъл и да не успее.

 

(Чайтанйа Бхагавата 2.9.233-235)

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур коментира тези стихове по следния начин: „ Посредством емпирично знание и външен анализ никой не може да познае истинския характер на отдадения. Не бива да се мисли, че способността да се натрупват големи суми пари е функция на предаността, нито пък че оня, който събере по-голям брой последователи е по-голям Вайшнава от друг, който не може. Дори и някой да е велик религиозен учен, това не значи, че е отдаден на Бога. Един слуга на Шри Чайтанйа може и да има много малко пари, може и следа да няма от голям брой последователи и да няма таланта да води дебати и спорове. Обикновените хора не могат да разберат защо такъв човек е безразличен към всички тези външни неща. Отговорът е, че отдадените смятат служенето на Шри Чайтанйа за нещо по-ценно от събирането на богатства, последователи или ученост. Затова няма начин дълбочината на тяхната мъдрост, на славата и възвишеността им да бъде видяна от масовата публика.”

Кой би могъл да разпознае предания? Той може да притежава всички съвършенства, но ние виждаме единствено сиромашията му. Продавачът на Банани Шридхар Пандит е живият пример за това. Той пренебрегнал осемте мистични съвършенства, приемайки като благословия единствено предаността. Каквато и нищета да съзрете в живота на един отдаден, трябва да знаете, че всъщност той се наслаждава на божественото удоволствие от преданосто служене. Онези, които са потънали всред сетивните наслади, опиянени от богатствата или учеността си, не могат никога да познаят един Вайшнава.

(Чайтанйа Бхагавата 2.9.238-241)

Махапрабху пие от чашата на Шридхар

В същия ден, в който спасил Чханд Кази, Махапрабху завел Своята санкиртан група през квартала на продавачите на раковини и тъкачите до къщата на Шридхар Пандит. Там дълго пил вода от старото пробито желязно канче на Шридхар. Когато Шридхар видял какво прави Махапрабху, той просто загинал и паднал на земята в безсъзнание.

Действието на Махапрабху ни учи, че можем да добием преданост, пиейки от чашата на някой отдаден. Той искал да покаже, че водата от чашата на един отдаден, била тя стара и ръждива, е като нектар дори за самия Върховен Бог.

Виждайки отдалече разнебитената барачка на Шридхар, Богът се засмял лекичко от вътрешната радост, която почувствал. Той отвел придружаващите го бхакти по уличката към къщичката на Шридхар, където видял една желязна чаша, цялата пробита. В нея все още имало малко вода и Богът жадно я изпил. Бог е бхакта-ватсала, дълбоко привързан към Своите предани и това действие Го потопило в любов. Сълзи потекли от очите Му като струите на Ганг и в двора на Шривас започнал чуден киртан, в който всички бхакти, начело с Нитйананда и Адвайта, плачели. О, сърцето ми изхвръква като си мисля за силната радост, която всички те изпитали в дома на Шридхар този ден!

(Бхакти-ратнакара 12.3136-3141)

В денят непосредствено преди да приеме саннйас, Махапрабху с радост получил в дар една кратуна от Шридхар. Сачи Мата я сготвила с мляко, пригатвяйки едно от любимите ястия на Бога.

Благочестивият Шридхар дошъл да види Бога, носейки една кратуна. Когато Гаурасундар видял подаръка, Той се разсмял и запитал: „Откъде я намери?” Той знаел, че ще напусне дома си на следния ден и няма да може да я изяде след това. Като не искал дарът да иде нахалос, решил да го приготви още същия ден.

(Чайтанйа Бхагавата 2.28.33-36)

След като приел саннйас Махапрабху странствал из земите на Рарха три дни в състояние на опиянение от любов към Кришна, докато Нитйананда не го подмамил да тръгне към Шантипур, към дома на Адвайта Ачарйа. Когато Богът се срещнал там със Сачи Мата и с останалите бхакти от Навадвип, сред тях бил и Шридхар. Шридхар идвал всяка година до Пури за да се види с Махапрабху по време на Ратхайатрата.