Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шривас е Нарада, който играе толкова важна роля в Кришна лила. Приятелят на Нарада Муни, Парвата Муни се появява като по-малкия брат на Шривас, Рамай. Съпругата на Шривас, Малини Деви е дойката на Кришна във Враджа, Амбика.

(Гаура-ганоддеша-дипика 90)

Произходът на Шривас Пандит

Шривас Пандит произхожда от Шилхет. По-късно той се преместил да живее в Навадвип, където имал огромен принос към Гауранга Лила. От „Чайтаня Бхагавата” и „Чайтаня Чаритамрита” научаваме, че Шривас имал трима братя, които живеели с него в Навадвип: Шрирама Пандит, Шрипати Пандит и Шриканта или Шринидхи Пандит. И четиримата били участници в Махапрабху лила.

„Гаудия Вайшнава Абхимана” цитира „Према-виласа” посочвайки, че бащата на Шривас бил ведически брамин на име Шри Джаладхар Пандит. Шривас бил вторият от петимата му сина. Най-големият брат, Шри Налина Пандит, имал дъщеря на име Нараяни, която е майката на автора на „Чайтаня Бхагавата”, Вриндаван Дас Тхакур. Съпругът на Нараяни, Вайкунтха Дас Випра, умрял докато тя била бременна с Вриндаван Дас; тя напуснала дома на съпруга си в Кумарахатта (Халисахар) и дошла да живее при Шривас в Навадвип.

Шривас и Нимай Пандит

По време на студентския си живот, Нимай често подхващал с Гададхар, Мукунда и останалите бхакти спорове, отначало оборвайки всички техни аргументи, а после показвайки им как биха могли да бъдат защитени. Бхактите били смаяни от Неговите умения, но си мислели, че учеността Му би принесла плодове единствено, ако Той би станал преданоотдаден на Кришна. Нимай отдавал почитания на бхактите като Шривас винаги, когато ги срещнел, а те на свой ред Го благославяли с думите: „Дано придобиеш преданост към Кришна.”

Един ден Шривас Пандит се разхождал и срещнал Нимай на улицата. Той Му рекъл: „Хората уч,ат за да станат предани на Кришна. Каква е ползата от цялата им ученост, ако не се отдадат? Не си губи времето! Заеми се с обожание на Кришна възможно най-скоро!”

Махапрабху изпитал силна радост, чувайки тези думи от устата на собствения Си предан и отвърнал: „Ти си отдаден. С твоята благословия и Аз със сигурност ще развия преданост към Кришна някой ден.” Макар да не можели да не изпитват привличане към Него, бхактите не успявали да Го разпознаят като собствения си обожаем Господ поради силата на Неговата йогамая лила-шакти. Това е най-изумителното и увлекателно забавление.

Нимай става преданоотдаден

Когато Махапрабху се завърнал от Гая, Той започнал да проявява всички признаци на човек, опиянен от любов към Бога. Макар нищо да не би могло да бъде толкова прекрасно, колкото това, Сачи Мата била ужасена, мислейки си, че синът й е полудял. Шривас научил за нейната тревога и дошъл да посети нея и Нимай. Когато Шривас се приближил към Него, Махапрабху мигновено бил отнесен от божествен екстаз, виждайки един отдаден на Кришна. Когато успял да дойде на себе си, Богът рекъл: „Всички Ме мислят за побъркан. Казват, че съм се повредил. Ти как мислиш – какво се е случило с Мен?” Шривас се разсмял и отвърнал:

„Ако ти не Си наред, тогава и аз искам капчица от същата лудост. Виждам, че мощни предани чувства са овладели тялото Ти. Това означава, че Кришна е бил милостив към Теб.”

Махапрабху с радост и облекчение прегърнал Шривас и казал: „Ако и ти беше казал, че съм се побъркал, щях да ида да се удавя в Ганг.”

(Чайтаня Бхагавата 2.2.113-117)

Когато Махапрабху започнал да провежда киртани в дома Си и в дома на Шривас, всички атеистично настроени съседи запротестирали, че не могат да спят по цели нощи от този шум. Те търсели начини да се противопоставят на санкиртан движението и дори пуснали неверни слухове, че царят скоро ще дойде да накаже бхактите. Чувствителният Шривас Пандит повярвал на тези истории и дълбоко се притеснил. Той започнал да обожава Нрисингха Дева за закрила.

Разбирайки, че Шривас е уплашен, Богът който премахва нещастията на Своите предани, отишъл в дома му. Той отворил с ритник вратата и казал: „Кого обожаваш? Върху кого медитираш? Гледай! Онзи, когото обожаваш, стои пред теб! Аз ще защитя праведните и ще унищожа злите. Не бива да се тревожиш повече!” Казвайки това, Той седнал в героична поза и разкрил божествения облик на Нрисингха, държащ раковина, диск, боздуган и лотос.

Когато Шривас видял необикновеното проявление на Бога, той бил обзет от любовни чувства и запял хвалебствени химни. Махапрабху бил доволен и му казал да повика жена си и членовете на семейството си да видят Неговата божествена форма. Богът дал милостта Си и на Нараяни, карайки я да мълви Светите Имена. Точно както Господ е скъп за своя предан, преданият е също така скъп на Господ.

Вяса Пуджата на Нитянанда

В дълбоко настроение на раздяла, Шриман Нитянанда Прабху скитал из Индия, търсейки Кришна, докато накрая стигнал Вриндавана. Там научил, че Кришна вече се е появил в Навадвип Маяпур; синът на Нанда, Шри Кришна се бе родил като Гаура Хари, синът на Сачи. Нитянанда Прабху, който не е друг, а самият Баларам, бързо пристигнал в Навадвип и заживял инкогнито в дома на Нанданачария. В мига, в който погледът му попаднал върху Нитянанда и получил възможността да му служи, Нанданачария почувствал, че животът му е постигнал своята пълнота. Махапрабху знаел за пристигането на Нитянанда от един Свой сън. Той казал на другите бхакти, че Нитянанда Прабху е в града и изпратил Шривас Пандит и Хари Дас Тхакур да го издирят. Те претърсили целия град, но не могли да го намерят никъде. Когато Махапрабху чул от Шривас Пандит и от Хари Дас, че Нитянанда не е в Навадвип, Той лекичко и всезнаещо се усмихнал и завел бхактите в дома на Нанданачария.

Там бхактите с изумление видели личност, сияйна като милиони слънца. За да разкрие истинската идентичност на Нитянанда на всичките Си отдадени, Махапрабху помолил Шривас да изпее един стих:

бархапидам ната-вара-вапух карнайох карникарам
вибхрад-васах канака-капишам вайджайантим ча малам
рандхран венор адхара-судхайа пурайан гопа-вриндай-
рвринаранйам сва-пада-раманам правишад гита-киртих

„Кришна, чиято слава се възпява по света от пастирчетата, е облечен като танцьор; пауново перо украсява тюрбана Му, ушите Му са закичени с цветя карникара, тялото Му е покрито със златиста дреха и цветният гирлянд на победата обвива шията Му. Така облечен, Той навлиза в гората Вринда, градината на насладата, белязана от Неговите украсени с благоприятни знаци стъпала, изпълвайки дупките на Своята флейта с нектара на устните Си.”

(Бхагаватам 10.21.5)

Чувайки този стих, Нитянанда Прабху промълвил: „Ха Кришна!” и паднал на земята в безсъзнание, а осемте екстатични симптома се проявили по тялото му. Махапрабху, нетърпелив да се срещне най-после с брат Си, притиснал Нитай до гърдите Си, възхвалявайки го пред сбраните бхакти.

Няколко дни по-късно Махапрабху пожелал Нитянанда да изпълни Вяса Пуджа церемония и били направени необходимите приготовления за този рутуал в дома на Шривас. На следния ден Шривас Пандит поел ролята на ачария на церемонията. След приключване на пуджата, той сложил в ръцете на Нитянанда гирлянд и му казал да го предложи на Вясадева. Вечно независимият Нитянанда обаче поставил гирлянда на шията на Махапрабху, вместо да го даде на муртито. Махапрабху незабавно дарил на Нитянанда визията на шест-ръката форма, с боздугана и плуга на Баларам, заедно с обичайните символи на Вишну.

В края на Вяса Пуджата, Махапрабху казал на бхактите да пеят Светите Имена и докато те правели това, Той помолил Шривас за прасад, който лично раздал на всички отдадени, както и на слугите на Шривас. Всички яли с голяма наслада.

Виждайки предаността на Шривас към Нитянанда, Махапрабху го благословил по следния начин: „Дори Богинята на Щастието да трябва да проси от град на град, в твоя дом никога няма да има бедност. Дори котките и кучетата в къщата ти ще имат непоклатима преданост към Бога. Поверил съм ти Нитянанда, затова моля те, грижи се за него.”

(Чайтаня Бхагавата 2.8.20-22)

Киртаните в Шривас Анган

Когато Махапрабху пожелал да започне Своите сакнкиртан забавления, Той сторил това в дома на Шривас като присъствали само най-близките Му спътници. Всичко започнало на едно Екадаши, когато Махапрабху разкрил много трансформации на екстатичната любов, щом възпяването започнало.

Инструкцията на писанията гласи, че човек трябва да се заеме с Хари киртан вечерта на Екадаши. В онази нощ Махапрабху, животът на целия свят, започнал да танцува. Това благоприятно начало на санкиртан движението се случило в двора на благородния Шривас, където имената на Кришна, Гопал и Говинда се издигнали до небесата.

(Чайтаня Бхагавата 2.8.77-78)

Махапрабху поискал вратите да останат затворени и злонамерените коравосърдечни хора, на които бил отказан достъп, започнали да хулят Махапрабху и отдадените Му. Последователите на Махапрабху игнорирали обидите и продължавали екстатично да пеят Светите Имена. Също както дългата нощ на раса-лила се сторила на гопите късичка само няколко мига, нощите на киртаните в дома на Шривас изглеждали кратки за Махапрабху и Неговите последователи.

В края на една такава нощ Махапрабху сложил всичките Шалаграм Шила в скута Си и седнал на олтара, разкривайки божествената Си природа в дивен облик приел храната, която бхактите Му предложили.

Друг един път Махапрабху потънал в Своята маха-пракаша-лила – „лилата на великото Богоявление” в Шривас Анган. Тя е разказана в девета глава от Мадхя-кханда на „Чайтаня Бхагавата”. При този случай Той оттеглил настроението Си на преданоотдаден, прекратил всичките си трансове и открито разкрил Своята божественост, седейки на трона на Вишну в продължение на 21 часа. По негов знак, бхактите изпълнили абхишек церемония, която е запазена само за Царя на Царете според предписанията на свещените книги. Преданоотдадените Му предложили цветята и даровете си и Махапрабху ги приел без хитрост или преструвка в нозете Си. След това Той дал на всички присъстващи благословии, изпълнявайки личните им желания. В течение на 21-часовото забавление (сат прахария), Махапрабху се явил във формите на всички предишни аватари.

Веднъж един брахмачари, който живеел единствено с мляко, поискал от Шривас разрешение да види киртан на Махапрабху. Шривас знаел, че той има сатвични привички и затова го поканил вътре. Той скрил брахмачарина в къщата, но Махапрабху, който е вътрешният обитател в сърцата на всички същества, много добре знаел какво се случва. Той казал: „Не знам какво не е наред с киртана днес, но не изпитвам радост от него. Мисля, че тук някъде има външен човек.” Шривас се уплашил и рекъл: „Един брахмачари, който пие само мляко, попита дали може да Те погледа как танцуваш. Толкова много настояваше, пък аз знам, че е много отречен и затова го пуснах.” Махапрабху се разсърдил и отвърнал: „Човек не може да добие преданост към Кришна без да Му се отдаде; това със сигурност не става чрез млечна диета или някакви други повърхностни отречения. Да си върви!” Браминът уплашен си тръгнал, но все пак помолил поне да зърне Бога. Милостивият Бог го повикал при себе си и докоснал с лотосовите Си нозе главата му, казвайки му да не прави шоу с аскетичните си практики от горделивост.

Оскърбленията към Шривас

Киртаните на Махапрабху продължавали в дома на Шривас при заключени врати в течение на цяла година. През цялото това време много брамини, които били не-отдадени, се опитвали да се подиграват на Махапрабху и приятелите Му. Някои от тях завиждали, че не могат да видят какво се случва вътре и обиждали бхактите. Един от тях на име Гопал Чапала решил да унищожи репутацията на Шривас, слагайки на стъпалата пред дома му чиния с предлагания за Кали. Там имало алкохол, месо, цветове от червен хибискус и червено сандалово дърво. Когато на сутринта Шривас отворил вратата, той видял тези неща и избухвайки в смях на висок глас заявил: „Я вижте всички! Аз съм шакта! Цяла нощ обожавах Богинята Кали!” Неговите добре-възпитани съседи били притеснени от случката. Те махнали жертвените предмети и след това пречистили мястото с кравешки тор.

В резултат на това оскърбление към Шривас, Гопал Чапала се заразил от проказа. Веднъж, когато Махапрабху отишъл на брега на Ганг да се изкъпе, Гопал Чапала се приближил до Него и Го помолил да го изцели от тази болест. Махапрабху гневно му отвърнал: „Грешнико! Ти си враг на бхактите! Няма да те спася! Нека червеите продължават да те разяждат в продължение на милиони раждания! Ти направи да изглежда, че Шривас е обожавал Кали, затова милиони животи ще гниеш в ада, наречен Раурава”

(Чайтаня Чаритамрита 1.17.51-52)

След като Махапрабху приел санняс, Той отишъл веднъж в Кулия, място, където всички оскърбления се опрощават. Кулия в наши дни е град от Навадвип, познат като Коладвип. Този път, след като Гопал Чапала отново Го умолявал да бъде опростен, Махапрабху бил състрадателен и му казал да иде да измоли прошка от Шривас Пандит. Човек трябва да иска прошка точно от онзи бхакта, когото е оскърбил, ако иска да получи опрощение за нанесената обида. Когато Шривас простил на Гопал Чапала, той се освободил от резултатите на оскърблението си.

Нещастният Девананда Пандит, макар да бил велик лектор върху „Шримад Бхагаватам”, не притежавал никаква преданост. Веднъж Шривас Пандит отишъл да чуе негова лекция и тъй като бил голям бхакта, бил развълнуван и поразен от стиховете на „Бхагаватам” и се разплакал насред публиката. Студентите на Девананда, които всичките били мерзавци, със сила извлекли и изхвърлили Шривас навън, защото пречел на лекцията. Макар да видял какви ги вършат студентите му, Девананда не ги спрял. По този начин той също се превърнал във ваишнава оскърбител. По-късно Махапрабху откровено порицал Девананда, че е останал бездеен в тази ситуация. Девананда имал щастливата съдба да стане приятел на Вакрешвара Пандит, който му отворил очите за истинската идентичност на Чайтаня Махапрабху. Тъй той съжалил за нанесените оскърбления и получил милостта на Махапрабху. Според „Гаура-ганоддеша-дипика” Девананда е придворният пандит на Нанда Махараджа във Враджа лила, Бхандари Муни.

Кази се опитва да прекрати киртаните

Махапрабху винаги бил амани манада – не търсел уважение към Себе Си, но винаги отдавал уважение на другите. Той прегръщал всички и прочувствено ги умолявал да пеят Божиите Имена. Тогава онези, които Го последвали, започвали на висок глас да възпяват Светите Имена насред акомпанимента на мриданги и раковини. За материалистите те не били нищо повече от група музиканти, обожаващи Махамая не на правилната дата и ги оскърбявали с най-невероятни хули и обиди. Един ден местният управник (или кази), познат под името Шираджуддин Чханд Кази се разхождал из града и съзрял тази сцена. Чувайки силния шум от киртана, той се раздразнил и разгневил. Отишъл в къщата на Шривас, счупил мридангата и заповядал да набият някои от бхактите за порицание, заплашвайки: „Ако чуя някой още веднъж да извършва този санкиртан, ще го накажа още по-жестоко.” Тази забрана донесла дълбоко задоволство на всички неверници в града и те весело продължили да се подиграват с бхактите.

Когато Махапрабху научил за тази случка, Той много се ядосал. Наредил на бхактите да вземат факли и музикални инструменти и да го последват в демонстрация против указа на Кази. Казвайки им да бъдат безстрашни, Той разделил бхактите на няколко групи и след това повел шествието към бреговете на Ганг, танцувайки начело. Хиляди мъже, жени и деца изоставили работата си, за да се присъединят към Него и последвали санкиртан процесията. Когато мерзавците чули звука от киртана, сърцата им се разтреперили. Междувременно, научавайки, че стотици хиляди хиндуисти наближават дома му, Чханд Кази се укрил вътре, треперейки от страх.

Пристигайки, Махапрабху попитал има ли някоя почитаема личност наоколо, която любезно да информира Кази, че е дошъл и че не иска да му стори зло. Когато Кази чул как вежливо се обръща Махапрабху към него, бил привлечен от тона Му и се показал навън. Той нарекъл Махапрабху „племеннико”, защото бил брат на Ниламбара Чакраварти. След няколко минути сърдечен разговор, Кази разказал следната история: „В нощта след като счупих мридангата, сънувах най-страховитото създание – полу-лъв, полу-човек. Той дойде и седна на гърдите ми, разплашвайки че ще ги разкъса на парчета точно по същия начин, по който аз бях разбил барабана. Когато видя, колко съм уплашен, Той ме успокои и обеща да ми прости, ако обещая никога повече да не прекъсвам киртана.”

После Чханд Кази показал одраскванията от ноктите на Нрисингха Дева по гърдите си и обещал, че нито той, нито който и да било от неговото семейство ще спре вече киртана. Той също станал преданоотдаден на Махапрабху. Гробницата на Чханд Кази се намира в Баман Пукул и до нея се издига едно много старо дърво Голока Чампа. Хиндуисти и мюсюлмани заедно идват на поклонение на гроба на Чханд Кази.

Още киртан забавления в Шривас Анган

След нощ, прекарана в киртан в дома на Шривас, когато Махапрабху възвърнел външното Си съзнание, Той отивал заедно с всички бхакти да се окъпят в Ганг. А понякога бхактите церемониално къпели Махапрабху в къщата на Шривас. Една от прислужниците на Шривас, девойка на име Дукхи, гледала как Махапрабху танцува екстазно и сълзи течали от очите й. Тя извършвала служенето да налива каните с вода от Ганг за сутрешната баня на Махапрабху. Един ден Махапрабху забелязал нейната преданост и бил много щастлив; тогава Той променил името й от Дукхи (Нещастната) на Сукхи (Щастливата).

Друг един ден единственият син на Шривас умрял, докато в къщата течал киртана. Шривас се боял, че риданията и оплакването откъм женската част на къщата ще притеснят Махапрабху, който бил зает с възпяване на Светите Имена. И той отишъл в къщата, опитвайки се да утеши жените, обяснявайки им духовните истини. Когато въпреки всичко те не престанали със силните си вопли, Шривас ги заплашил, че ще иде да се удави в реката, ако не спрат да вдигат шум. Това дало желания резултат.

По-късно същата нощ, обаче, киртанът прекъснал и Махапрабху казал: „Нещо не е наред. Да не би някаква трагедия да се е случила в дома на пандита?” Шривас отвърнал: „Как би могло нещо да не е наред, след като усмихнатото Ти лице сияе в дома ми?”

Някой от другите бхакти обаче казал: „Прабху, единственият син на Шривас умря тази вечер, около час след залез слънце.”

Махапрабху попитал: „Защо никой не ми каза нищо досега?!”

Бхактите отвърнали: „Господи, Шривас ни забрани да ти казваме, защото се боеше, че това ще намали удоволствието Ти от киртана.”

Махапрабху рекъл: „Как бих могъл някога да изоставя Своя предан, който до такава степен Ме обича!” и заплакал. След това влязъл вътре и седнал край мъртвото телце, връщайки го обратно в съзнание. Той го попитал: „Дете! Защо искаш да напуснеш къщата на такъв велик преданоотдаден като Шривас?”

Мъртвото дете отвърнало: „Дните, които имаше да прекарам в дома на Шривас изтекоха и сега аз следвам Твоята воля, отивайки някъде другаде. Аз съм живо същество без каквато и да било независимост; не мога да действам против волята Ти. Моля Те, дари ми милостта Си, никога да не забравям Твоите лотосови нозе, където и да трябва да отида.”

Когато членовете на семейството на Шривас чули детето да говори тъй мъдро, незабавно забравили мъката си и спрели да ридаят. Махапрабху рекъл на Шривас: „От днес нататък Нитянанда и Аз ще бъдем твоите синове. Ние никога няма да те изоставим.”

Посещенията на Шривас в Пури

След като Махапрабху приел санняс и заживял в Пури, Шривас идвал всяка година заедно с останалите бхакти, за да прекарат с него четирите месеца на дъждовния сезон.

Шривас участвал с Махапрабху в Неговите забавления – чистенето на храма Гундича и Ратха-ятрата. Той бил главният певец във втората санкиртан група или сампрадая, където основният танцьор бил самият Нитянанда Прабху. Сварупа Дамодара бил водещият певец, а Адвейта Ачария танцьорът в първата киртан група; в третата пеел Мукунда Датта, а Хари Дас танцувал. Говинда Гхош пеел в четвъртата, а Вакрешвар Пандит танцувал. Петата сампрадая идвала от село Кулина и Рамананда и Сатяраджа били главните танцьори. Шестата група била от Шантипур и в нея танцувал Ачютананда. Седмата група се състояла от жителите на Шрикханда и там Нарахари и Рагхунандан заемали водещите роли.

Когато Махапрабху танцувал, седемте групи се събирали. В един такъв случай цар Пратапарудра съзерцавал лудия танц на Махапрабху, облегнат на раменете на своя слуга Харичандан. В същото време Шривас дошъл и, загледан в Махапрабху, застанал точно пред Харичандан. Царският слуга започнал да бута дълбоко вглъбения Шривас, казвайки му да се премести, за да може царят да гледа. Шривас се подразнил от неспирните побутвания и накрая се обърнал и зашлевил Харичандан. Харичандан се разярил и бил готов да отвърне на удара, но царят го спрял, обяснявайки му колко голям късметлия е той, щом е бил докоснат от ръката на велик отдаден като Шривас.

Шривас се премества в Кумарахатта

След като Махапрабху приел санняс в Катва, за Шривас и братята му било невъзможно да останат повече в Навадвип, където всичко болезнено им напомняло за Бога. Те се преместили в Кумарахатта (Халисахар), близо до родното място на Ишвара Пури. Въпреки това Шривас и неговите братя пътували ежегодно от Кумарахатта, както до Нилачала да видят Махапрабху, така и до Маяпур, за да посетят Сачи Мата.

Веднъж Махапрабху пристигнал в родното място на Своя гуру и изразил почитта Си, вземайки оттам пръст, която увил в дрехата си. Оттам Той отишъл в къщата на Шривас. Членовете на семейството му Го посрещнали с радост, заедно с придружителите Му и се потопили в служене към тях. Махапрабху забелязал това и рекъл на Шривас: „Ти си домовладика с голямо семейство. Трябва да печелиш пари, за да поддържаш семейството си, иначе как ще можеш?” Шривас отвърнал, че няма никакво желание да печели пари и след това плеснал с ръце три пъти. Махапрабху го попитал какво означава това и Шривас отвърнал: „Ще гладувам един, два, три дни. И после, ако още не съм намерил нещо за ядене, ще вържа една стомна на врата си и ще скоча в Ганг.” Махапрабху надал силен вик и повторил благословията, която му бил дал в Навадвип: „Дори Богинята на Щастието да трябва да стане просякиня, ти никога не ще познаеш нужда в дома си. Бог Кришна сам осигурява всичко необходимо на преданите Си.”

„Аз лично поемам цялата отговорност по придобиването и запазването на необходимото за Моите напълно отдадени предани, които са винаги потънали в мисли за Мен и Ме обожават с изключителна преданост.”

(Гита 9.22)

Дори след като Махапрабху останал завинаги в Пури се казва, че Неговите божествени проявления се намират на четири места: в къщата на Сачи Деви; навсякъде, където танцува Нитянанда; на киртаните у Шривас и в дома на Рагхава Пандит. Те са там, защото Богът е силно привлечен от любовта на Своите предани.

(Чайтаня Чаритамрита 3.2.34-35)

Денят на появяване на Шривас Пандит е осмият ден на намаляващата луна (кришна аштами) през месец Чайтра, а денят на напускането му е десетият ден на намаляващата луна (кришна дашами) през Ашарх.