„Осемте напътствия” от Гауранга Махапрабху
с озарения от Бхакти Камала Тиртха Махараджа
Осми стих
ашлишйа ва пада-ратам пинашту мам
адаршанан марма-хатам кароту ва
ятха татха ва видадхату лампато
мат-прана-натхас ту са ева напараха
Превод дума по дума: ашлиша – с прегръдка; ва – или; пада-ратам – която е привлечена от нозете; пинашту – нека стъпи, нека счупи; мам – мен; адаршанат – заради това, че не го виждам; марма-хатам – разбито сърце (на жена); кароту – да направи; ва – или; ятха – така; татха – като, както; ва – или; видадхату – да направи; лампата – измамник, женкар, търсач на удоволствия; мат-прана-натха – моят дъх, господарят на моя живот, светлината на очите ми; ту – но; са – той; ева – наистина; напараха – никой друг
Дали ще прегръща или ще стъпква онази, която е привлечена към нозете Му, дали ще разбива сърцето й, като не й дава да Го види – този неверен измамник може да прави каквото си поиска, но завинаги ще бъде нейната светлина, нейният дъх, господарят на живота й, Той, никой друг!
Ако предният стих е апотеоз на неудовлетворението, то този последен стих изразява безусловната и вечна вярност на гопите. Чайтаня проявява това женско настроение, затова се изразява в женски род. И двата израза “която е привлечена от нозете”, както и “която е с разбито сърце” са в женски род.
Стихът споменава две крайни ситуации. Любовна прегръдка – или потъпкване, отхвърляне. Любовната прегръдка е бленувана, а стъпкването може да бъде изтърпяно. Но и двете изразяват чувства. Третото усещане е, когато възлюбеният Бог се крие и преданият не може да Го види. Това е дори още по-лошо, защото е неутрално – няма нито положителен, нито отрицателен отговор, Богът крие отговора си.
Тук отново се повтаря образът на лотосовите нозе; Чайтаня иска да бъде прашинка в тези лотосови нозе. В това привличане, в зависимост от различните фини значения на думата “ратам”, се включва удовлетворение, радост, готовност за служене и любовта, произтичаща от това, но също така и твърда решителност. Така че нежното внимание или отритването, така както и безразличието са едно и също… те не разколебават дълбоката решителност.
Чайтаня е готов на разкъсващи сърцето чувства, готов е да бъде наранен. Значенията на “пинашту” са следните: смилане, разбиване; нараняване; убиване, унищожаване. Този израз дава идея за унищожителното чувство на безграничния екстаз, потопяващ всичко; и всред тези значения може да бъде усетено чувството за изличаване. Да видиш Бога не е само обективна възможност, но и субективна мистична способност. Онзи, на когото очите са помазани с елея на любовта, което означава да притежава мистичното виждане, винаги ще може да вижда своя любим Бог в сърцето си. Тези опустошителни любовни чувства поразяват жизненоважните органи в тялото и удрят човека не там, където е силен, а където е слаб.
Думата “марма” означава жизненоважен орган; най-важната част в тялото; слабо място – и това място бива атакувано с такава сила, че не можеш да се съпротивляваш, тя разрушава всичко. “Хата” означава убит, разбит, унищожен и този критерий се отнася най-вече до човешкото сърце. “Направи го!” – крещи Чайтаня – и тук също откриваме скандалджийското настроение, когато човека е готов да направи какво ли не и нищо няма значение за него.
Думата “видадхату” показва не само, че “е направено, свършено е”, но значи и “създаване”, което посочва създаването на онова духовно настроение, когато всеки може да те използва за каквото реши. А такива чувства довеждат много близо човека до Бог. По такъв начин чувството за раздяла създава възможността за доближаване и единение и в това можем да видим невероятната пречистена духовна диалектика на Чайтаня.
Изразите “измамник”, “търсач на удоволствия”, “неверен” могат да бъдат разбрани наистина ако се вземат предвид светските забавления на Кришна. Защото Той изключително се е наслаждавал на компанията на Своите приятели и приятелки. И двата емоционални кръга се опитвали да превърнат Кришна в “свой” и ако Той не бил с едните, а с другите, тогава го наричали “неверен”. Това показва специалния манталитет на предаността на Чайтаня, същият като на пастирките, който си има философска основа, защото те били милиони пъти по-щастливи, ако помогнат на някого да се срещне с Кришна, отколкото щастието им да Го срещнат сами. „Кришна е неверен, но аз съм Му безусловно предана” – казват те. Каква себеоценка! Но да бъдеш мамен така означава също, че си в много близки отношения. Заради това човек е готов да пожертва дори живота си.
“Светлината на очите” е специфичен унгарски израз, който е също уместен, защото окото си има светлина и това показва какво е виждането на човека. А според любовната мистика на бхакти, виждането поставя Бог в центъра и е емоционално. Но оригиналният санскритски израз е “моят живот, господарят на дъха ми” – “Прананатха” – което по същия начин насочва към основното измерение на живота. Тези думи стоят в края, затова са и най-важните в стиха.
Думата “прана” има много значения и си струва те да се знаят. Първото – “дъх, дишане” е доста по-основна нужда в живота дори от храната и водата. Чрез контрол над дишането си, йогите са в състояние да контролират ума си, а когато някой е емоционално превъзбуден, дишането става много бързо. В йогата на Любовта инструментът за контролиране на ума не е ритмичната пранаяма, а дъхът, който пресеква от чувства. Второто значение е също “дъх”, но по-фино – “дихание” и то също показва божествената връзка, защото всеки диша чрез Него. Третото значение е “жизнен дъх” и силата му представя Вишну; когато този дъх си отиде от тялото, то повече не може да функционира. Четвъртото значение е “вятър; въздухът, който се вдишва”. Това е един от най-силните елементи. Способен да пресуши водата, той може да пресуши и сълзите. Петото значение е “жизнена сила”. Праната е енергията на преданата божествена душа, жизнената сила, която кара живота й да кипи; и в същото време, като противопоставяне на тялото, тя означава също “дух, душа” – което е шестото значение. И не само отделната душа “атман”, но също и Висшата душа “Параматман”, както посочва седмото значение на думата. Осмото значение е “сетиво”, защото праната е сетивото, което осъществява връзката между душата и света. Сетивата служат, за да се получи опитност, а в духовен смисъл да се достигне изживяването на Бога. За да се случи това, човек трябва да е пречистил сетивата си. Деветото значение на думата “прана” е “любим човек”, а преданият има един възлюбен господар – “Натха” – или по-точно една господарка, една кралица – Радхика – която е олицетворението на чистата божествена любов. Друго значение – десето – на “прана” е “поетично вдъхновение”, по-късно ще се върнем на това; а също така, единайсето, означава “издишване”. Риданието на Чайтаня просто се изтръгва от него като много тежка въздишка. “Прана” още означава в дванайсетото си значение “храносмилане” и това, което трябва да знаем е, че храносмилателният огън идва от Бога. Но може също да означава “дъх” като единица време. Това е тринайсетото значение. И накрая “прана” има значението и “гума арабика”, която е лепкава, слепва нещата едно за друго и прави връзката между тях – както страстната любов към Бога.
Изключително важното значение на “прана” е в смисъла на “жизнен дъх”, самата витална същина, като също така се използва за личната жизнена сила. Във “Веданта Сутра” и в литературата на Упанишадите се казва, че тя е едно с Брахман. Ако вземем предвид личната жизнена сила, нейният господар е Бог – Натха – но ако обърнем тази връзка и кажем, че прана означава Брахман, неговият господар може да бъде единствено онзи предан, който е с чисти чувства. Този труден кръстосан конспект се отнася до динамизма на божествените чувства.
Според “Бхагавата Пурана” (9.4.63) Богът е роб на собствените си отдадени, Той не притежава лична свобода и живее в сърцата им. Нежното човешко сърце е изключително чувствително и според личностното разбиране за Бога в бхакти, сърцето на Бога също е нежно и поради способността му да обича е много лесно ранимо. “Със своята чистота и преданост, те пленяват сърцето Ми” – казва Кришна.
В традиционния смисъл на религията, подслонът (ашрая) на субективните любовни чувства е преданият, а обективната част, целта на тези чувства е Богът. Но тази връзка може да бъде обърната наобратно, както е според мъдреците на тази интимна любовна философия. По такъв начин целта и подслонът, обективното и субективното, Богът и преданият следват един на друг стъпките си, всеки тича след другия. Човекът забравя задължителният респект, Богът забравя да очаква почитания и те просто се търсят един друг. И се срещат в онази точка на бхакти, която е према, чийто най-прекрасен поетичен израз е любовният танц в кръг.
Тъй като едно от значенията на “прана” е “поетично вдъхновение”, това е също така и същината, есенцията на поезията и на поетичния талант. Към висшия идеал на любовта в бхакти може да се пристъпи единствено чрез онези изрази, които могат да бъдат заети от художествената естетика, от различните изразни средства на трансцеденталната естетика, от еротичната поезия до емоционалното вдъхновение на танцовото изкуство или чрез чувството на екстазно изличаване в бхакти. Чайтаня, който е мъж и член на монашески орден, проявява чувствата на пастирките и по такъв начин изпитва най-висшите емоции.
И макар, в духа на този стих, да трябва да сме готови да понесем и най-болезнената раздяла, в действителност ситуацията не е толкова отчаяна. Кришна винаги е със Своите предани и ако някъде има дори един Негов отдаден, Той също присъства там. Като негова сянка Той следва Своя предан, въпреки че никой не вижда това. Ето защо темата на този стих е единението в раздялата и това е посланието на Чайтаня Махапрабху, Златния Аватар, към света. Можем да се стремим единствено към нещо, което е далеч.
Още коментари на Тиртха Махарадж върху осемте стиха на Шри Шикшащакам:
Стих 1: Силата на Святото Име
Стих 2: Твоите Имена
Стих 3: Уважение всекиму
Стих 4: Безусловна преданост
Стих 5: Млади синко на Нанда
Стих 6: Любовният полет на сърцето
Стих 7: Светът е пуст без Теб!
Обратна връзка: Наставленията на Махапрабху: Силата на Святото Име - vaisnava.org
Обратна връзка: Наставленията на Махапрабху: Млади синко на Нанда - vaisnava.org
Обратна връзка: Наставленията на Махапрабху: Светът е пуст без Теб! - vaisnava.org