Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Мъдрите знаят, че Чандрашекхар Ачарйа е въплъщение на лунния бог, а Уддхава Дас е също частична инкарнация на луната.

(Чаура-ганоддеша-дипика 112)

Шрила Бхактивинода Тхакур пише в своята „Амрита-праваха-бхашйа”, че според някои източници Ачарйаратна (Чандрашекхар) бил чичо на Махапрабху, т.е. мъж на сестрата на майка му. В „Гаудийа Вайшнава Абхидхана” се обяснява, че той бил женен за сестрата на Сачи Деви, Сарваджайа. Той също бил роден в Шилхет.

Шри Чандрашекхар живеел в съседната на дома на Джаганнатх Мишра къща в Майапур. Чайтанйа Матх, обществото основано от Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, в момента се намира на това място. Още преди раждането на Махапрабху, Чандрашекхар и съпругата му посещавали редовно дома на Мишра и им помагали, загрижени за благополучието им. След като Джаганнатх напуснал този свят, Чандрашекхар се заел изцяло с домашните дела на Сачи Деви.
Забавленията в дома на Чандрашекхар

След като Махапрабху се завърнал от Гайа и започнал Своето санкиртан движение в компанията на бхактите си, Той понякога провеждал нощни киртани в дома на Чандрашекхар, а понякога в къщата на Шривас Пандит.

Джагай и Мадхай били двама братя, които макар и родени в аристократично браминско семейство, се занимавали с кражби и това бил техният начин на препитание. По безпричинната милост на Махапрабху, всичките им грехове били отмити и те имали възможността да участват в санкиртана заедно с останалите Му отдадени. Чандрашекхар бил сред онези придружители на Бога, които били свидетели на тези необикновени случки. Вакрешвар Пандит и Чандрашекхар Ачарйа и двамата познавали цялата слава на Чайтанйа Махаптабху.

(Чайтанйа Бхагавата 2.13.240)

Махапрабху поставил пиеса за Враджа лила в къщата на Чандрашекхар Ачарйа. Това забавление е описано с големи подробности от Вриндаван Дас Тхакур в неговата „Чайтанйа Бхагавата” в 11 глава от Мадхйа-кханда. В своята „Чайтанйа Чаритамрита” Кришнадас Кавирадж Госвами накратко споменава тази случка.

Ето кратко резюме на историята, така както е дадена в „Чайтанйа Бхагавата”: Един ден Махапрабху изразил желание да постави пиеса, заедно със Своите бхакти, за Вриндаванските забавления. Той казал на Садашива и Буддхиманта Кхан кой каква роля ще играе и какъв костюм трябва да носи.

„Тогава синът на Сачи, напълно потопен в киртана на Святите Имена, повикал Садашива и Буддхиманта Кхан и им казал: „Днес ще ида в дома на Чандрашекхар, където ще танцувам в дрехите на Лакшми. Съберете гривни от раковини, сарита, блузки, златни украшения и всичко друго, което ще е необходимо за костюмите ни. Давайки им тази поръчка, Махапрабху и приятелите Му се отправили надолу по пътя, който водел към къщата на Чандрашекхар.”

(Бхакти-ратнакара 12.1949-1952)

След това, според както бил наставен, Буддхиманта подготвил подходящи дрехи и гримове за онези,които щели да участват в пиесата, доставяйки небивала радост на Махапрабху. Махапрабху заявил, че ще танцува в ролята на Лакшми, но че само онези, чиито сетива са контролирани, ще могат да присъстват в публиката. Адвайта Ачарйа, Шривас Пандит и другите с тъга отбелязали, че тъй като не притежават контрол над сетивата си, са непригодни да я гледат. Махапрабху лекичко се засмял, чувайки това и казал, че поне за този ден всички ще станат велики йоги, които няма да бъдат объркани, нито смутени от Неговото представляние.

Сачи Мата и Вишнуприйа Деви също дошли да гледат как Махапрабху ще танцува като Лакшми, както и всички останали бхакти със семействата си. Адвайта Ачарйа играел ролята на видушака или клоун, а Хари Дас бил селският полицай, докато Шривас Пандит се преоблякъл като Нарада Муни. Представлението започнало с киртан за Кришна, изпят от Мукунда. Хари Дас влязъл танцувайки, въртейки палката си и казал на всички да гледат пиесата внимателно.

Шривас Пандит в ролята на Нарада Муни рекъл: „Пребродих цялата вселена с надеждата да зърна Кришна. Ходих във Вайкунтха, но намерих вратата заключена, а къщата празна. Тогава дочух, че Кришна бил дошъл в Надйа и се е преоблякъл като Лакшми и щял да танува тъкмо сега дочущ като нея.” Когато Сачи видяла Шривас в неговата идентичност на Нарада, тя припаднала от изумление, но останалите жени я върнали в съзнание, напявайки Святите Имена.

В следващото действие Махапрабху се появил, облечен като Рукмини. Изцяло потопен в чувствата на Рукмини, Той рецитирал от „Бхагаватам” писмото, което тя била написала на Кришна, а след това заплакал и започнал да драска по земята с пръстите на нозете Си. Когато отдадените видели тази сцена, те потънали в екстаза на божествената любов.

По-късно същата вечер на сцената се явил Гададхар Пандит облечен като гопи и затанцувал като влюбена жена. След това излезли Махапрабху като Адйа шакти и Нитйананда като бабата на Радха по майчина линия. Докато публиката гледала Махапрабху, всеки го съзерцавал в собственото си настроение: някои Го виждали като Камала, някои като Лакшми, някои като Сита, а някои като Махамайа. Дори онези, които познавали Нимай още от раждането Му, включително и Сачи, не могли да Го разпознаят. Играейки в образ след образ всички различни женски божества, Махапрабху разкрил Своите божествени енергии и научил всички да ги почитат по подобаващ начин. Докато Богът танцувал така като Адйа шакти, Нитйананда припаднал и всички бхакти завикали силно.

Заради невъобразимата Божия мощ, в къщата на Чандрашекхар в течение на седем дни и нощи след това останала някаква божествена светлина. Тя била толкова ярка, че хората не можели да отворят очи да я погледнат и когато питали каква била тази светлина, Вайшнавите само се усмихвали в отговор.