Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж
Индрадйумна, който преди бе поклонник на Бог Джаганнатх, сега бе роден като Пратапарудра, всред същия разкош като самия Индра.
(Гаура-ганоддеша-дипика 118)
Предците на Пратапарудра
Пратапарудра бил независим цар със значителна власт, чиято столица била Куттак. Имената на предците му са изброени в историята на Ориса „Мадала-панджи”. Там е казано, че Цар Каджалабхану, последният владетел от династията Ганга, бил свален от власт от своя министър Капилендра Дева, докато отсъствал от царството по време на война.
Познат още под името Капилешвара, този цар основал династията Гаджапати в Ориса. Царицата на Капилендра се наричала Парвати и от нея се родил техният син и наследник, Пурушоттам Дева. Пурушоттам Дева бил бащата на Пратапарудра, а Падмавати или Рупамбика се наричала майка му.
Пратапарудра е много важен придружител на Шри Чайтанйа Махапрабху и е изброен като един от клоните на Гададхар Пандит Госвами. Той, съпругите и синовете му всичките били отдадени на Махапрабху. Неговата първа царица (патта-махиши) се наричала Гаури. Тя имала петима сина, най-големият от които носел името Пурушоттам Джана.
(Бхакти-ратнакара 6.65)
Научаваме също от „Джаганнатх-валлабха Натака” на Рамананда Рая, че Пратапарудра бил могъщ и героичен военен водач, който въпреки това имал скромно и смирено държание. Там също се казва, че той бил щедър и либерален Вайшнава, отдаден на поощряването на просветата. Кави Карнапура също пише за качествата на воин на Пратапарудра в своята „Чайтанйа-чандродая Натака”. Той закрилял браминската култура и бил особено доброжелателен към Вайшнавизма. На Пратапарудра се приписват много произведения, такива като „Сарасвати-виласа”, „Пратапа-мартанда”, „Каутука-чинтамани” и „Нирнайа-санграха”.Всъщност първите две били написани от неговите придворни учени, респективно Лолла Лакшминдхара и Рамакришна.
Пратапарудра, ученикът на Каши Мишра
Цар Пратапарудра приел за свой духовен учител Каши Мишра и му служел с голяма посветеност. Когато бил в Пури, той ежедневно отивал в дома на Каши Мишра и масажирал нозете му след като учителят му се бил наобядвал. Правейки това, той го разпитвал за служененто към Джаганнатх.
Махапрабху живеел в дома на Каши Мишра, в едностайна колиба на верандата. На езика на Ориса такава малка къщичка се нарича „гамбхира”.
Много творби от Вайшнавската история, датиращи от този период свидетелствуват, че Махапрабху, Рамананда Рая, Каши Мишра и Сарвабхаума Бхаттачарйа питаели нежна обич към Пратапарудра. Всеки един от биографите на Махапрабху пише, че Пратапарудра получил милостта на Бога.
Пурушоттам се бие за честта на Джаганнатх
По време на владичеството на Пратапарудра царството му се простирало чак до Раджахмундру в съвременния Андхра Прадеш. Без да навлизаме в дейли, следва кратко историческо резюме. Бащата на Пратапарудра, Пурушоттам Дева си възвърнал земи, които преди били изгубени и царството се разраснало поради силната му мощ. Тъй като бил напълно отдаден на Джаганнатх, той с успех разширил земите на Ориса до Раджахмундру. Разказва се, че самият Джаганнатх се появявал на бойното поле за да помага на царя.
Веднъж бил договорен брак между Пурушоттам и дъщерята на царя на Канчи, Падмавати. Царят на Канчи дошъл в Пури да види младоженеца. Той пристигнал по време на фестивала Ратхайатра и съзрял бъдещия си зет да мете земята пред колесницата на Бог Джаганнатх, какъвто бил обичаят. Макар Пурушоттам да метял със златна метла, царят на Канчи си помислил, че би било оскърбление за дъщеря му да я омъжи за някой, който приема служенто на метач, парий, член на най-низшат част от индийското общество, намираща се дори извън кастовата система. И така, той се отказал от този брак. Царят на Канчи бил поклонник на Ганеш и нямал кой знае каква вяра в Джаганнатх.
Когато Пурушоттам научил за измяната на царя на Канчи, той се разгневил и атакувал земите му с огромна военна сила. В първия момент не можел да постигне победа, затова се проснал пред Джаганнатх и напълно Му се отдал. Тогава Джаганнатх гго уверил, че ще подкрепи усилията му в тази война и Пурушоттам отново вдигнал оръжията си.
Докато Пурушоттам минавал през село Анандпур на 12 мили от Пури, една пастирка му казала: „Оттук минаха двама конници. Те купиха от мен кисело и прясно мляко и масло и ми заплатиха с един пръстен. Казаха ми да ти дам пръстена и да ти поискам пари в замяна.” Поглеждайки пръстена, Джаганнатх осъзнал, че двамата конници били не други, а Джаганнатх и Баларам. Той възнаградил девойката и поел към сигурната победа над царя на Канчи. Завърнал се със скъпоценния трон на царството Канчи, който предложил в служене на Джаганнатх. Донесъл също и муртито на Ганеш, което почитали в Канчи. По този начин Джаганнатх Дева сломил арогантната гордост на царя на Канчи. Разказва се, че Ганеш се опитал да поставя препятствия на пътя на Пурушоттам по време на битката. И понеже това било противно на обичайната му роля да премахва пречките, той бил наречен Бханда (измамния) Ганеш.
Царят на Канчи лично пристигнал в Пури заедно с дъщеря си Падмавати и я предложил за невеста на Пурушоттам, докато той метял пътя пред Джаганнатх по време на Ратхайатрата. Пурушоттам останал цар на Пури до 1497 г. След него се възцарил Пратапарудра, който останал на трона до смъртта си през 1540 г. Освен спомената по-горе царица Гаури той имал още четири съпруги, наречени Падма, Падмалайа, Ила и Махила.
Копнежът на Пратапарудра да види Махапрабху
Пратапарудра бил най-щастливият член на династията от царе на Ориса Гаджапати, защото получил милостта на Шри Чайтанйа Махапрабху, който е комбинацията на Радха и Кришна. Макар Махапрабху да чувствал, че не е благоприятно за един саннйаси да се общува със светски човек какъвто е един цар, презрението Му към него било просто за показ. Вътрешно той бил спечелен от чистото предано настроение на царя и щедро го обливал с безпричинната Си милост. Кришна Дас Кавирадж Госвами описва в своята „Чайтанйа Чаритамрита” как Богът учи хората в този свят чрез Цар Пратапарудра. Историята е разказана в 11 глава на Мадхйа-лила. Отначало Пратапарудра се обърнал към Сарвабхаума Бхаттачарйа, споделяйки му желанието си да се срещне с Чайтанйа Махапрабху. Той го питал за това толкова много пъти, че накрая Сарвабхаума помолил Махапрабху да разреши на царя да Го зърне. Веднага щом чул тази молба обаче, Богът покрил учите си и рекъл: „За саннйаси като Мен да се види с царя е все едно да се среща с жена – чиста отрова!” (2.11.7). Макар царят да бил велик бхакта, фактът че бил цар го превръщал в причина за страх, сякаш бил кобра.
Сънят на Пратапарудра
В първа глава на Антйа-кханда от „Чайтанйа Бхагавата” Вриндаван Дас Тхакур описва дълбокия копнеж на царя да се срещне с Бога, както и съня, в който Пратапарудра видял, че Бог Джаганнатх и Бог Чайтанйа Махапрабху не са различни един от друг. Когато за пръв път видял Махапрабху да танцува обаче, царят се изпълнил с известни съмнения, наблюдавайки как тялото Му е покрито с прах, а устата Му е изпълнена с пенлива слюнка от екстатично танцуване.
Същата нощ Пратапарудра видял в съня си Джаганнатх, който също бил целия потънал в прах и слюнка. След това той видял същият онзи прашен Махапрабху да седи на трона на Джаганнатх заедно с муртито. От този изумителен сън царят разбрал божествената природа на Чайтанйа Махапрабху.
Джаганнатх казал: „Погледни! Тялото Ми е покрито с прах и плюнка. Ти си цар и син на царе. Със сигурност не ти подобава да се докосваш до такъв като Мене.” След тези думи Бог Джаганнатх погледнал слугата си и се разсмял. В същия миг царят видял Чайтанйа Махапрабху да седи на олтара до Бога.
(Чайтанйа Чаритамрита 3.5.175-177)
Рамананда и Сарвабхаума се опитват да се застъпят
Един ден Пратапарудра дошъл в Пури заедно с Рамананда Рая и свитата си. Рамананда знаел как жадува царят да види Махапрабху, затова когато отишъл да посети Бога, той се опитал да Го убеди да позволи тази среща да се случи, разказвайки Му за дълбоката любов на царя към Него. Той добавил, че царят бил освободил самия него от служебните му задължения без да спира заплатата му, за да му даде възможност да остане заедно с Бога. Когато научил колко много царя Го обича и как служи на преданите Му, Махапрабху отвърнал: „Царят е показал такава обич към теб, че Бог със сигурност ще го приеме дори само заради тази негова добродетел.”
Йе ме бхакта-джанах партха
На ме бхактас ча те джанах
Мад-бхактанам ту йе бхактас
Те ме бхактатама матахОнези, които твърдят, че са Ми отдадени, всъщност не са такива. Мои най-добри отдадени са онези, които са отдадени на Моите отдадени.
(Бхагавад Гита)
Сарвабхаума Бхаттачарйа също започнал да умолява Бога от името на царя да разреши тази среща да се състои, но Богът казал, че при никакви обстоятелства Той не би застанал лице в лице с царя и че ако продължават да Го молят за това, Той ще напусне Пури и ще отиде да живее някъде другаде. Когато научил това, царят бил опустошен. Той рекъл:
„Богът се е спуснал за да освободи всички грешни, нискородени окаяници. Той спаси дори такива грешници като Джагай и Мадхай. Явно е обещал да спаси цялата вселена с изключение на някой си Пратапарудра. Той може и да е дал обет никога да не ме види, но аз съм се заклел, че ще напусна живота си, ако не мога да Го видя. Без милостта на Шри Чайтанйа Махапрабху животът и царството ми не струват нищо.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.11.45-46, 48-48)
Васудева Сарвабхаума измислил начин да уреди срещата между Пратапарудра и Бога. По време на фестивала Ратхайатра, след като бил танцувал всред санкиртана заедно със Своите отдадени, Богът обикновено отивал в една цветна градина да си отдъхне. Сарвабхаума Бхаттачарйа предложил на царя да се възползва от тази възможност и да се приближи към Бога, преоблечен като обикновен човек, рецитирайки стиховете Расапнчадхйайа от „Бхагаватам”. Богът най-вероятно ще бъде в състояние на транс и ще се остави да бъде отнесен от стиховете за любовта на Кришна с гопите. В такова състояние Той със сигурност ще прегърне царя. Царят се успокоил от този съвет.
Когато Богът се завърнат от своето поклонение из Южна Индия, царят изпратил на Сарвабхаума писмо, в което още веднъж изразил копнежа си да се срещне с Бога. Сарвабхаума показал писмото на останалите отдадени и всички били дълбоко впечатлени от степента на преданост, която проявявал царят. Нитйананда Прабху решил да говори с Бога – не да го убеждава да се среща с царя, а просто за качествата и делата му. Той казал следното на Махапрабху:
„Ние се стремим да Ти отдадем всичко, независимо дали е подходящо или не. Царят е решил да стане йоги ако не може да Те срещне. Той казва: „Ще си пробода ушите и ще нося големите дървени обеци на просяшката секта Натх. Нямам желание да се наслаждавам, на това царство без милостта на Гаура Хари. Кога ли ще мога до насита да съзерцавам лунноподобното лице на Бога, кога ли ще мога да притискам лотосовите Му нозе на гърдите си?”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.12,19-21)
Макар Богът да изслушал разказа на Нитйананда за чувствата на царя, Той продължил да бъде непреклонен, за да даде пример на отречениците в света. Той отвърнал, че в името на духовният напредък на саннйасите се забранява да виждат царя. Освен това Богът добавил, че Дамодар Пандит щял да Го критикува ако престъпи тази забрана. Дамодар Пандит отвърнал:
„Аз съм само една незначителна джива, каква сила има аз да Ти казвам какво да правиш? Аз ще разбера, че Ти се срещаш с царя по Своя собствена вола. Царят Те обича толкова много, а Ти си под влияние на любовните чувства на Своите отдадени. Силата на тази негова любов към Теб ще му дари възможността да Те докосне. Макар да си Върховния Господ и да си напълно независим, все пак Твоята природа е да бъдеш повлияван от любовта и нежността на Своите бхакти.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.12.27-29)
Нитйананда добавил, че хората които изпитват несподелена любов са склонни да се самоубиват. Затова, за да спаси живота на царя, той склонил Махапрабху поне да му даде една използвана Своя дреха (бахирваса). Богът не могъл да се възпротиви и така Нитйананда поискал от Говинда да донесе дрехата и я изпратил на царя по Сарвабхаума Бхаттачарйа. Пратапарудра бил залян от радост, получавайки парчето плат и започнал да го обожава сякаш то било самият Бог.
Махапрабху се среща със сина на царя
Когато Рамананда Рая получил разрешението на царя да дойде да живее в Пури за да е близо до Бога, той също Му описал силния копнеж на Махарадж Пратапарудра да види Бога и се опитал да Го убеди да удовлетвори жаждата му. Махапрабху продължил да отвръща по начина, който установявали правилата на поведение за ордена на отречение: Той казал, че също както и най-мъничкото петънце незабавно се забелязва върху една бяла дреха, така и най-дребният пропуск в характера на един саннйаси бива забелязан от хората. Кана, пълна с мляко, се замърсява дори само от една капчица алкохол; по подобен начин, макар да е вярно, че Цар Пратапарудра притежава всички добродетели, самият факт , че е цар прави общуването с него нежелателно.
Обаче Махапрабху не бил способен напълно да пренебрегне молбата на Рамананда Рая заради близкото приятелство помежду им. Той сам предложил да се срещне със сина на царя, защото според максимата атма вай джайате путрах („човек се ражда повторно в своя син”), между бащата и сина няма разлика. Научавайки желанието на Бога, Пратапарудра незабавно Му изпратил сина си. Когато Махапрабху видял младия принц с бадемови очи и мургава кожа, облечен в жълти дрехи, Той веднага се сетил за Кришна. Той прегърнал младежа, карайки го да почувства екстатичните трансформации на према. Когато приннцът се завърнал в палата, царят го прегърнал и почувствал чрез него същия екстаз. От този ден насетне царският син бил считан за един от спътниците на Бога.
Смиреното служене на царя към Бог Джаганнатх
Преданият, който е лишен от гордиливост, който е отдаден и не таи скрити мотиви, е достоен за Божията милост.
Богът облива с великата си благодат кроткия и смирения. Онези, които са с благородническо потекло, които са учени или богати, всичките са изпълнени с гордост.
(Чайтанйа Чаритамрита 3.4.68)
Махараджа Пратапарудра бил лишен от гордост, макар да притежавал толкова много материална власт, както и добри качества. Махапрабху бил забелязал готовността му да се заема дори с най-нищожни служения, бил много доволен от него и готов да му даде милостта Си, макар външно да се показвал коравосърдечен.
Докато Джаганнатх бил пренасян от трона Си до колесницата, Цар Пратапарудра лично се включил в служенето към Бога, метейки пътя с метла със златна дръжка. Също така той напръсквал улицата с ароматизирана сандалова вода. Макар да седял на царския трон, той се заемал с подобни слугински дейности заради Бог Джаганнатх. Въпреки че царят бил най-издигнатата личност в царството, той все пак приемал тези низши служения към Бога и по такъв начин се превърнал в приемник за Божията благодат. Махапрабху с радост наблюдавал служенето на царя към Бога; чрез това служене в края на краищата той получил Божията милост
(Чайтанйа Чаритамрита 2.13.15-18)
Милостта на Бога е безпричинна. Единствен Той знае кой ще получи благословията Му и кога. Той най-често го прави по скрит начин, не открито. Богът се радвал на заетостта на царя с най-низше служене и макар да не показал пред всички милостта Си към него, Той разкрил пред царя личната си форма и по този начин изпълнил най-дълбокото му желание.
Харичандан е зашлевен от Шривас Пандит
В 13 глава от Мадхйа-лила са описани следните събития: по време на Ратхайатра фестивала, бенгалските бхакти били разделени на седем групи, в които възпявали Святите Имена. Във всяка една от групите отдадените си мислели, че Махапрабху е единствено сред тях. Пратапарудра, който гледал отстрани, бил единственият свидетел на това забавление; той бил смаян и потънал в екстатична любов. Всичко това било скритата милост на Махапрабху.
Когато Махапрабху пожелал да танцува пред колесницата на Джаганнатх, той събрал седемте сампрадайи заедно в една киртан група. Междувременно бхактите оформили три защитни кръга около Бога. Най-вътрешната защитна линия била водена от Нитйананда Прабху, втората от Кашишвара Пандит, Мукунда и други отдадени. Пратапарудра и неговите войници оформяли най-външния кръг, защитавайки Бога от тълпите.
Махараджа Пратапарудра наблюдавал хипнотизиран как Богът танцувал, облегнал се на рамото на своя министър Харичандан. В същото време Шривас Пандит, който също бил погълнат във вглъбено съзерцаване на екстатичния танц на Бога, дошъл и застанал точно пред царя, пречейки му да вижда Махапрабху. Харичандан на няколко пъти се опитвал да изблъска Шривас на една страна, казвайки му да даде възможност и на царя да вижда, докато накрая Шривас загубил присъствие на духа и зашлевил Харичандан. Харичандан пламнал от гняв и тъкмо да отвърне на агресията на Шривас, когато царят се намесил:
„Ти си голям щастливец, защото бе благословен с докосването на Шривас Тхакур. Аз нямах този късмет. Би трябвало да си му задължен.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.13.97)
Пратапарудра улавя Бога
В лилата на Махапрабху откриваме прекрасна смесица от най-висшите изяви на любов, милост и поучения за масовата публика. Докато теглел комесницата на Бог Джаганнатх, Махапрабху бил потънал в чувствата на Радха и останалите гопи при срещата им с Бог Кришна, който бил дошъл в Курукшетра от Дварака заради слънчевото затъмнение. Затова Махапрабху копнеел да отвлече Кришна (в Неговата форма на Джаганнатх) настрани от мястото на царствените Му забавления в Курукшетра (представена от Нилачала) към мястото на сладките Му любовни забавления във Вриндаван (представени от храма Сурйачала или Гундича). Понякога Махапрабху изоставал назад, опитвайки се да разбере дълбочината на силната любов на гопите; Джаганнатх сякаш разбирал чувствата Му и забавял движението на колесницата. Тогава Махапрабху танцувал все по и по-неистово докато Той и Джаганнатх навлизали все по-надълбоко в своята екстазна взаимност. Докато танцувал в състояние на дивйонмада (божествена лудост), Богът за малко да припадне точно там, където стоял Пратапарудра. Царят незабавно Го подхванал за да не се строполи. Ето как Богът благословил царя и му позволил да Го докосне; но Махапрабху веднага започнал да се укорява, че е позволил да Го докосне един материалист. Невъобразимите дейности на Бога съдържат едновременно възхитителни проявления на чувства, както и наставления към света, никое от които не е лесно да бъде разбрано.
Когато видял, че Го е задържал царят, Махапрабху се осъдил, казвайки: „Колко жалко, че се докоснах до личност, интересуваща се от светски дела.” Макар че Богът вече бил решил да даде аудиенция на царя, виждайки го да мете в служене на Джаганнатх, Той все още проявявал привиден гряв за да предупреди личните Си придружители.
Богът прегръща царя
Има едно място, приблизително на половината път между храмовете Джаганнатх и Гундича, което се нарича Балганди. В деня на Ратхайатра, колесницата на Джаганнатх спира там по пладне, за да може Богът да обядва и да си отпочине. Обичаят е, че всички отдадени, без значение какви са, биха могли да Му преложат храна в този случай. Заради огромните тълпи, които обичайно се стичат, Махапрабху отивал да отдъхне в близката цветна градина всред една горичка от кокосови палми. Цар Пратапарудра си спомнил съвета на Сарвабхаума, приближил се към Бога, преоблечен в обикновени дрехи и започнал да масажира нозете Му. Той зарецитирал текстове от частта Гопи-гита на Раса Лила, започвайки със следния стих:
„Славата на земята на Враджа нарасна след като Ти се появи тук; оттогава богинята на щастието заживя по тия места. О любими! Ние, чиито животи зависят напълно от Теб, Те търсим. Моля Те, покажи ни се!”
(Шримад Бхагаватам 10.31.1)
Махапрабху изпаднал в екстаз и помолил царя да продължи. Така Пратапарудра стигнал до деветия стих от тази глава:
„Нектарните разговори за Теб даряват живот на страдащите. Философите ги славят, защото те унищожават всички грехове. Те са благодат за ушите, защото донасят щастливата любов към Кришна. Най-щедрите сред благодетелите раздават тези чудни слова на света.”
(Шримад Бхагаватам 10.31.9)
Щом чул този стих, Махапрабху потънал в екстаза на любовта и прегърнал царя, повтаряйки думата „бхурида” (най-щедрият сред благодетелите). Макар да е всезнаещ, Той попитал царя кой е. Пратапарудра отвърнал, че е слуга на слугата на Бога. Удовлетворен от отговора му, Богът разкрил пред него дивната Си божествена форма. Всички бхакти били преизпълнени с радост, виждайки че царят най-после бе получил Божията милост.
Докато колесницата била теглена от Балганди към Гундича, тя изведнъж спряла и дори най-силните мъже и най-могъщите слонове не могли да я поместят. Махапарджа Пратапарудра се притеснил, че фестивалът прекъсва. Виждайки тревогата на всички, Махапрабху им казал да пуснат въжетата и помолил Своите отдадени да ги поемат. След това самият Той отишъл зад колесницата и започнал да я бута с глава. В същия миг колесницата поела със силен тътнещ шум. Цар Пратапарудра и останалите мъже от свитата му били удивени от този подвиг на Бога.
Пратапарудра наблюдава и други дивни забавления
Прекарвайки по четири месеца в Пури, бенгалските бхакти ставали свидетели на многобройните забавления на Бог Джаганнатх. На Нандотсава, денят след церемонията за рождения ден на Кришна, Махапрабху се обличал като пастир и поставял пиеса заедно с отдадените Си за забавленията на Кришна във Враджа. Пратапарудра също участвал в тази лила.
Когато Богът направил първия Си опит да отиде във Вриндаван, той напуснал Пури на Виджая-дашами и отишъл в Куттак, където се срещнал с Пратапарудра в една градина под дърво бакула. Там Махапрабху още веднъж видял дълбоката према на царя и го прегърнал, измокряйки го със сълзите Си от обич. От този ден насетне на Бога бил даден прякора „пратапарудра-сантрата” „Спасителят на Цар Пратапарудра”.
Веднъж синът на царя осъдил сина на Бхавананда Рая, Гопинатх Паттанайак на смърт за злоупотреби с правителствените запаси. Някои от бхактите се обърнали към Махапрабху с молба да се намеси и да спаси живота на Гопинатх. Богът не бил доволен, че Го молят да вземе отношение в такива светски афери и решил да замине за Алаланатх. Самият цар се притеснил, чувайки тези новини и бил готов да стори всичко, за да задържи Бога в Пури. Ето доказателството за силата на неговата любов към лотосовите нозе на Махапрабху:
Когато цар Пратапарудра научил всички тези подробности, той усетил в сърцето си непоносима болка: „Ще се откажа от всичките си задължения – казал той – само и само Махапрабху да остане тук в Джаганнатх Пури. Дори един мигновен контакт с Бога струва за мен повече от милиони скъпоценни камъни чинтамани. Не ме интересува тази нищожна сума от 200,000 кахани. Аз наистина се отказвам от всичко, не само от това, но и от царството и живота си заради Божиите лотосови нозе.”
(Чайтанйа Чаритамрита 3.9.94-96)
Молитвата на цар Пратапарудра към Радха
Всред бенгалските ръкописи в библиотеката Банга Сахитйа Паришад в Калкута е открита песен, подписана с името Пратапарудра. Съществуват известни съмненния дали тя наистина принадлежи на него или не. Ето част от песента:
Нека стана украшение за тялото Ти,
Звънлива гривна на нозете Ти.
Нека съм птица чакора, взряна
В лунните нокти на Твоите пръсти.
Нека съм пчела, кръжаща
Около лотосовите Ти нозе.
Нека стана огледалото,
В което Се поглеждаш,
О, нека съм ветрилото,
С което Си вееш.
Имам и още едно желание:
Нека стана слой фини прашинки в нозете Ти.
Ако не мога да стана прашинка в нозете Ти,
Тогава моля Те, бъди милостива
И стори с мен каквото пожелаеш.
Такава е молитвата на Пратапарудра.
Когато Махапрабху напуснал този свят, Пратапарудра чувствал неистова раздяла с Него. Това е описано в „Бхакти-ратнакара” така:
Когато царят чул, че Богът е напуснал, той се строполил на земята и заридал. Удряйки отново и отново главата си, той падал пак и пак в безсъзнание и единствено приятелството на Рамананда Рая поддържало живота му. Царят не можел да понесе отсъствието на Бога, затова напуснал завинаги Пури, доживявайки дните си другаде.
(Бхакти Ратнакара 3.217-219)