От Бхакти Камала Тиртха Махарадж
От нереалното води ме към Реалността,
От тъмнината води ме към Светлината,
От смъртта води ме към Безсмъртието!
(Брихадараняка Упанишад 1.3.28)
Официални думи не са подходящи, за да възхвалим Учителя, затова нека споделя няколко лични размишления като смирено предлагане.
Учителя Петър Дънов
150 години са дълъг период, сравнени с един човешки живот, но са по-малко от мигване на окото, сравнени с вечността. Идването на Учителя Петър Дънов донесе ръководство и надежда на толкова много търсещи. Животът му отразява вечната истина, че светлината побеждава тъмнината.
Как срещнах Учителя? Преди много време духовният ми учител ме запозна с българската традиция и от него чух за една много специална личност – Петър Дънов – който бива считан за национален гуру на България. Години след тази първа среща се запознах с книгите му, които бяха като откровение за мен: вечната духовна ръководна светлина, появяваща се в определено време и място и при определени обстоятелства, за да ни напомни, че Божественото Провидение не е забравило за човечеството. Книгата „Call to the Disciple” дълбоко докосна сърцето и душата ми и почувствах необходимост да споделя тази практическа мъдрост с бъдещите читатели на унгарски език, като я преведа.
По-късно научих за движението на Учителя и имах шанса да срещна негови последователи и практикуващи. Това беше още едно откровение за мен, че наставленията на Учителя не са само огромна информация, предадена чрез хиляди проповеди, а действащ принцип, който може да промени и подобри животите на много търсещи души. Видях как трансформацията е по-важна от информацията.
Какво научих от Учителя? Толкова много. Докосващото и тържествено послание на чешмата на Учителя при извора на Рила. Петте принципа на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, образуващи пентаграмата-мандала на съвършения човешки живот. Простичкият и духовно фокусиран живот, за който подсещат личните му вещи, масата и столовете за посрещане на гости и самоварът, който да ги накара да се почувстват удобно. Научих да съм готов да копая надълбоко, ако искам да намеря чиста вода и чиста мъдрост. Съвършената свобода е да дойдеш на тази планета Земя, да постъпваш добре, докато си тук и да напуснеш в подходящия момент. Непреклонната отдаденост на духовните и морални ценности. Усмивката на мъдрост на лицето му, докато е в кръга с учениците си. Размислите му за Рада като символ на безкористното желание за служене на Божественото, следващ принципа на Любовта. Да, всичко това и още много.
Когато посетих един последовател на Учителя, той ми помогна да измия ръцете си като ми поливаше вода и държеше кърпата добре сгъната през ръката си, както е казал Учителя… А когато си тръгвах от дома му, бях удивен да видя много малка снимка, окачена на вратата му, практически единствена картина в дома му, портрет на Учителя. Винаги, когато приятелят ми излизаше от дома си, тръгваше с образа на Учителя, а когато се прибираше, се връщаше при Учителя. Тогава разбрах, че истинският учител никога не напуска истинския ученик.
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящето е дар. Нека използваме този дар и да възхвалим Учителя, Беинса Дуно, като следваме изключителния му пример, като прилагаме принципите му в живота си и отразяваме мира и светлината, които той излъчва. Всички ние споделяме духовните качества „вечност“, „чисто съзнание“ и „духовно блаженство“, но някои хора въплъщават тези качества по особено дълбок и очевиден начин. Учителят е именно такава личност.
И накрая, имах възможността да посетя гроба на Учителя. В мразовита зимна утрин, неколцина от нас влезнахме в градината с овалната елипса по средата, където е бил погребан. Там също срещнах миналото, настоящето и бъдещето. Миналото, телесните останки, беше скрито дълбоко под земята. Настоящето беше посещението ни на гроба, което не беше миг на сбогуване, а по-скоро поклонение, разтеглен момент на вечност. А какво да кажем за бъдещето, за надеждата, за мистерията? Ще имам ли шанса да го срещна отново…
Статията „Тиртха Махарадж за Петър Дънов: Подобаваща възхвала“ е публикувана по случай 150-годишнина от рождението на Учителя Дънов.