Юдхиштхира Махараджа казал: “Джанардана, о, защитнико на всички същества, как се нарича екадашито, което се намира в тъмната половина на месец картика (октомври-ноември)? Моля Те, разкрий ми това съкровено знание”.
Върховният Бог Шри Кришна отвърнал: “Ти, който си лъв сред царете, изслушай Ме. Екадашито, което се намира в тъмната половина на месец картика, се нарича Рама екадаши. То е най-благоприятно, защото мигновено унищожава най-страшните грехове и ти позволява да отидеш в духовната обител. Ще ти разкажа за неговата история и слава.
Преди много години живял великият цар Мучукунда. Той другарувал с полубоговете – бог Индра, господарят на небесните планети, с Ямарадж, господарят на адските планети, Варуна и Вибхишана. Самият той бил благочестива личност, въпреки че бил брат на могъщ демон – Равана. Мучукунда винаги говорел истината и не пропускал случай да предложи на бог Шива предано служене. Поради това, че управлявал в съответствие с религиозните принципи, нищо не смущавало живота в неговото царство. Мучукунда имал дъщеря на име Чандрабхага, кръстена на името на свещената река. Той дал дъщеря си за жена на Шобхана, син на Чандрасена. Веднъж Шобхана посетил дома на тъста си и посещението съвпаднало с едно много благоприятно екадаши. Това разтревожило съпругата му Чандрабхана, тъй като той бил много слаб и здравето му не позволявало да се подложи на целодневен пост и отречение. „Баща ми е много строг по отношение спазването на екадаши. В деня преди екадаши той лично удря по голяма литавра и огласява: “Този ден е посветен на Бог Хари и е наш дълг да постим!”.
Когато Шобхана чул звукът на литаврата, той казал на съпругата си: “Прекрасна моя, кажи ми какво да направя? Как да изпълня заповедта на баща ти и да съхраня живота си?”.
Чандрабхага отвърнала: “Скъпи съпруже, в дома на баща ми никой не приема храна през екадаши, дори слоновете и конете. В този ден, посветен на Бог Хари, дори животните не ядат листа и зърна. И вода не пият през екадашито. Не е възможно да избегнеш поста. Ако ти приемеш каквато и да е било храна, ще ти се наложи да напуснеш дома на баща ми. Трябва да си наясно как да постъпиш.” Принц Шобхана отвърнал: “Решил съм да постя в свещения ден екадаши. Каквато и да е моята съдба, ще я приема.”
Шобхана се стараел да пости през екадаши, но гладът и жаждата му причинявали жестоки страдания. Слънцето залязло и настъпила нощта. Свещена нощ ощастливила всички вайшнави. О, Юдхиштхира, всички вайшнави се зарадвали и прославяйки Бог Хари, бодърствали цяла нощ. За принц Шобхана нощта била непоносима. На сутринта на двадаши, той бил мъртъв. Цар Мучукунда взел участие в погребението на зет си. Лично положил на кладата голям наръч дърва, но заповядал на дъщеря си да не влезе в погребалния огън. Чандрабхага, след очистителните ритуали заживяла в дома на баща си.”
Бог Кришна продължил: “О, най-добър сред царете, поради това че Шобхана умрял при спазването на екадаши, той бил благословен и след смъртта си станал господар на царство, намиращо се на върха на планината Мандарачала. Това царство приличало на град на полубоговете – ослепително сияело с безбройни скъпоценности, вградени в стените на домовете. Колоните били изградени от рубини и навсякъде проблясвали злато и диаманти. Цар Шобхана седял на трон под ослепително бял балдахин и слугите му веели с ветрила от опашки на як. Великолепна корона лежала на главата му. На ушите си имал прекрасни украшения, огърлица украсявала шията му, а гривни с вградени скъпоценни камъни обвивали ръцете му. Служели му гандхарви и апсари (небесни певци и танцьорки). В действителност той приличал на втори Индра.
Веднъж брамин на име Сомашарма, който живеел в царството на Мучукунда, докато бил на поклонение на свети места, попаднал в царството на Шобхана. Браминът видял Шобхана в цялата му блестяща слава и си помислил, че това може би е зетът на неговия цар. Когато Шобхана видял брамина, веднага слязъл от престола и го приветствал. Поклонил се почтително и започнал да го разпитва за своя тъст, за съпругата си и жителите на града.
Сомашарма отвърнал: “Царю, всичко в царството на тъста ти е наред. Чандрабхаги и другите членове на семейството са добре. Но царю, изненадан съм да те видя тук! Моля те, разкажи ми за себе си. Никой никъде не е виждал такъв прекрасен град като този. Разкажи как той стана твой.”
Цар Шобхана казал: “Този прекрасен град ми беше поверен, защото спазвах Рама екадаши. При цялото си великолепие, този град е нереален и временен. Моля те да промениш този недостатък. Как мога да съхраня красотата и славата му завинаги. Бъди добър, помогни ми.”

Браминът попитал: “Защо това царство е временно, а ти искаш то да бъде вечно? Моля те, обясни ми, а аз ще се опитам да помогна.”
Шобхана отвърнал: “Докато постих през онова екадаши, у мен нямаше вяра, затова царството е временно. А сега чуй как можеш да ми помогнеш. Върни се при Чандрабхаги, прекрасната дъщеря на цар Мучукунда и разкажи всичко, което си видял и разбрал за това място и за мен. Сигурен съм, че ако ти й разкажеш за всичко това, моят град ще стане вечен.”
Браминът се върнал у дома и разказал всичко на Чандрабхаги, която била удивена и радостна да чуе новините. Попитала: “Брамине, сигурен ли си, че това не е сън?”
Сомараша отвърнал: “Царице, несъмнено е, че видях съпруга ти лице в лице, в това великолепно царство, приличащо на царство на полубог. Той обаче каза, че царството му е нетрайно и може да бъде отнесено от най-малкия полъх на вятъра. Добави, че се надява на теб, ти да намериш начин да направиш царството му вечно.”
Чандрабхаги казала: “О, ти, който си мъдрец сред брамините, моля те, заведи ме веднага при моя съпруг. Жадувам да го видя отново. Мога да запазя царството му вечно, защото имам благословиите от всички спазвани екадашита през моя живот. Моля те, събери ни отново, колкото е възможно по-бързо. Казано е, че този, който събира разделените, получава големи блага.”
Браминът Сомараша повел Чандрабхаги към сияйното царство на Шобхана. Преди да пристигнат, те спрели в подножието на планината Кандарачала в свещения ашрам на Вамадев. Вамадев изслушал разказа им, изпял химни от Ведите и напръскал Чандрабхага със светена вода. Силата на ритуалите, както и благословиите, придобити от спазваните екадашита, превърнали тялото й в съвършено. Изпадналата в екстаз и със сияещи от удивление очи Чандрабхага, продължила пътя си.
Когато Шобхана видял съпругата си, приближаваща се към него на върха на планината Мандарачала, се изпълнил с радост и извикал от щастие. Когато застанала до него, той я поканил да застане от лявата му страна. Тя му казала: “Скъпи мой, изслушай ме, ще ти кажа нещо, което ще ти помогне. От осемгодишна стриктно и с вяра спазвах екадашитата. Ако прехвърля придобитите благословии върху теб, твоето царство ще стане вечно и процъфтяването му непрекъснато ще нараства, докато не настъпи невиждано изобилие.”
Бог Кришна продължил: “О, Юдхиштхира, по такъв начин Чандрабхага, с нейното придобило съвършенство тяло, обсипана с украшения, можела да се наслади на спокойствие и щастие заедно със своя съпруг. Благодарение на могъществото на Рама екадаши, Шобхана се сдобил с царство, на връх планината Мандарачала, способно да изпълни всичките му желания и даряващо вечно щастие, подобно на кравата Кама-дхену.
О, най-велик сред царете, запознах те със славата на Рама екадаши. Всеки, който следва свещените екадашита, в светлата и тъмната половина на месеците, несъмнено се освобождава от най-страшните грехове, дори от такива, като убийство на брамин. Не трябва да правим разлика между екадашита в светлата и тъмна част на месеца. И двете ни дават наслада в този свят и освобождават дори най-падналите души. Както белите и черните крави дават еднакво мляко, така и тъмните, и светлите екадашита носят еднакви блага, а накрая ни освобождават от цикъла на раждане и смърт. Всеки, който просто слуша възхвалата на свещения ден наречен Рама екадаши, се освобождава от всякакъв грях и достига върховната обител на Бог Вишну.”
Така завършва повествуванието за славата на Картика-Кришна или Рама екадаши от „Брахма вайварта пурана“.