Юдхиштхира Махараджа каза: “Кешава, как се нарича екадашито, което се  намира в светлата половина на месец ашадха (юни-юли)? Кое божество се почита в този светъл ден и как се спазва това екадаши?”

Бог Шри Кришна отвърна: “Защитнико на Земята, с радост ще ти разкажа историята, както бог Брама я е разказал на своя син Нарада муни.

Веднъж Нарада попитал своя баща: “Как се нарича екадашито, което се намира в светлата половина на месец Ашадха? Милостиво ми разкажи как да спазваме това екадаши, така че да доставим удоволствие на Всевишния Бог Вишну.”

Бог Брама отвърна: “О, велики ораторе, о, най-добър от всички светци, о, най-чист предано отдаден на Бог Вишну, твоят въпрос е превъзходен. Няма нищо по-добро нито в този, нито в другия свят от екадаши – денят на Бог Хари. Ако спазваш правилно този ден, той унищожава най-тежките грехове. Ще ти разкажа за Ашадха екадаши.

Постът през този ден разрушава всички грехове и изпълнява всички желания. Който пренебрегва спазването на този свещен пост, е достоен кандидат за ада. Ашадха екадаши е известен също като Падма екадаши. За да доставиш удоволствие на Хришикеша, властелина на сетивата, трябва да постиш през този ден. Слушай внимателно Нарада – ще те запозная със забележителната история на този ден. Дори само слушането на този разказ разрушава всички грехове и отстранява препятствията по пътя на духовното усъвършенстване.

О, сине, имало някога свят цар от слънчевата династия, на име Мандата. Той винаги отстоявал истината и заслужено управлявал царството си. Грижел се за поданиците си като за свои деца. Бил благочестив и набожен и затова в царството му нямало епидемии, суша и никакви болести. Поданиците му живеели в мир и спокойствие и били много богати. В царската съкровищница нямало нито една монета, спечелена с измама. Управлението му било благополучно и дългогодишно.

Но ненадейно, поради неизвестни грехове, настъпила тригодишна суша. Народът гладувал. Заради липсата на зърно, било невъзможно да се извършват религиозни жертвоприношения, да се предлага храна на предците и полубоговете, да се провежда ритуално поклонение, хората не можели дори да изучават ведическата литература. Накрая всички отишли при своя обичан цар и му казали: “Царю, ти винаги си се грижил за нашето благополучие и затова смирено те молим за твоята помощ. В този свят на всеки е нужна вода. Без вода почти всеки става лош или умира. Ведите наричат водата нара, а върховния Бог, Който спи във водата, наричат Нараяна. Бог си е създал обител във водата и там си почива. Във формата на облак Бог се намира на небето и ни изпраща дъжд, вследствие на дъжда расте пшеница, а тя поддържа всички живи същества.

О, царю, сушата предизвика голям недостиг на хляб, всички страдаме и населението намалява. О, най-добър владетелю, молим те да решиш този проблем и да донесеш отново мир и благоденствие.”

Царят отвърнал: ”Казвате истината. Хлябът е подобен на Брахман, абсолютната истина, която живее в зърното и поддържа всички същества. Несъмнено благодарение на хляба живее целият свят. Защо в царството ни има такава ужасна суша? В свещените писания това се обсъжда изключително сериозно. Ако царят е безбожен, то той и неговите поданици страдат. Дълго мислих за причината за това бедствие, като си припомних миналото и настоящето си. Мога откровено да заявя, че не открих грехове. Все пак, за благото на всички, ще се постарая да променя нещата.”

След като изрекъл това цар Мандата събрал армията си и се отправил към гората. Той странствал тук и там, посетил велики светци в техните ашрами и ги разпитвал как да избави царството си от бедствието. Накрая попаднал на ашрама на един от моите синове, Ангира Муни, от тялото на когото, се излъчва сияние. Седнал в усамотения ашрам, той приличал на втори Брама.

Цар Мандата се зарадвал много като видял този велик светец, който бил пълен господар на сетивата си. Веднага слязъл от коня, паднал в лотосовите нозе на Ангира Риши и изразил най-дълбокото си уважение. Царят протегнал ръце към него и го помолил за благословията му. Светецът го благословил като произнесъл свещени мантри и учтиво го попитал за благополучието на царското семейство, както и за благополучието на всичките му поданици (2). Разказвайки на светеца за царството си, цар Мандата го попитал за неговото (на светеца) благоденствие.

След тази размяна на любезности, Ангира Риши попитал царя защо е предприел това трудно пътуване през гората. Царят му разказал за бедствието в неговото царство.

Царят казал: “Велики светецо, управлявам и поддържам царството си, като стриктно следвам ведическите предписания и не знам каква е причината за това нещастие. Спаси ни от това страдание, надявам се на твоята помощ. Моля те, помогни ми да избавя поданиците си от страданията.”

Ангира Риши казал: “Царю, Сатя юга е най-добрата от всички епохи. През нея Дарма стои на четири крака (3). През тази епоха всички почитат брамините, като старши в обществото. Всеки изпълнява своите предписани задължения и само два пъти родените брамини имат правото да извършват ведическите ритуали на аскетизъм и епитемии. О, лъв сред царете, в твоето царство има един шудра, който не спазва това правило и незаконно извършва ритуали. Затова няма дъжд в твоята земя. Твой дълг е да го накажеш със смърт, да унищожиш това осквернение и да върнеш мира на поданиците си.”

Царят отвърнал: “Как мога да убия човек, който извършва аскези! Моля те, дай ми друго някакво решение.”

Великият светец казал: “Царю, ти трябва да постиш през екадашито в светлата част на месец ашадха. Този благоприятен ден се нарича Падма екадаши. Чрез неговата сила изобилието отново ще се върне в царството ти. Това екадаши дарява съвършенство на този, който го спазва искрено, отстранява неблагоприятните влияния и разрушава всички препятствия по пътя към съвършенството. О, царю, ти, приближените ти и твоите поданици трябва без изключение да спазите поста в това свещено екадаши и благополучието ще се завърне в царството ти.”

Изслушвайки тези наставления, царят се поклонил и се завърнал в двореца си. Когато настанало Падма екадаши, цар Мандата събрал всички брамини, кшатрии, вайшии и шудри от царството си и заповядал да спазват строго този толкова важен ден на пост. Както предсказал светецът, така и станало – след поста завалял дъжд, имало обилна реколта и богата жътва. По милостта на Върховния Бог Хришикеша, господарят на сетивата, поданиците на цар Мандата получили висше щастие и царството процъфтявало.

Затова, о, Нарада, всеки трябва строго да спазва поста през това екадаши, тъй като то дарява на искрените и преданите всички видове щастие, а също така и най-висшето освобождение.”

Бог Кришна завършил: “Скъпи Юдхиштхира, Падма екадаши е толкова могъщо, че само ако четеш или слушаш за неговата слава, ставаш напълно безпогрешен. О, Пандава, желаещите да Ми доставят удоволствие трябва строго да спазват това екадаши, известно като Дева екадаши (4). О, лъв сред царете, този, който желае освобождение, трябва редовно да спазва това екадаши, което се явява начален ден на поста Чатурмаси.”

Така завършва повествуванието за славата на Ашадха екадаши, известно като Падма екадаши или Дева екадаши, от „Бхавиша Пурана“.

Забележки:

1. Говори се, че три неща не могат да съществуват без вода – бисерът, човешките същества и брашното. Естественото свойство на бисера, неговият блясък, се дължи на водата. Същността на човека е неговото семе, основен компонент на което, е водата. Без вода брашното не може да се превърне в тесто и е негодно за храна. Понякога водата е наричана джаданараяна – Всевишният Господ във форма на вода.

2. Седем са характеристиките, които определят властта на царя:

– Самият цар

– Министрите

– Богатствата му

– Армията му

– Съюзниците му

– Брамините, които извършват жертвоприношения

– Нуждите на поданниците му

3. Четирите крака на Дарма са:

– Истинност

– Аскетизъм

– Милост

– Чистота

4. Дева шаяни или Вишну шаяни е денят, в който Бог Вишну и всички полубогове заспиват. След този ден не се извършват благоприятни церемонии до Девотани екадаши, което се намира в месец картика (октомври – ноември). Спящите полубогове не могат да дойдат на жертвоприношението, а слънцето следва своя южен път.