Юдхиштхира Mахараджа попита: “Джанардана, как се нарича екадашито в двете светли седмици на месец Вайсака (април-май)? Как трябва да го спазваме? Моля те, милостиво ме запознай с всичко това!”

Бог Шри Кришна отвърна: “Благословени сине на Дарма, сега ще ти опиша това което, Васишта Муни разказал веднъж на Бог Рамачандра.

Бог Рамачандра казал на Васишта Муни: “Велики светецо, искам да чуя за най-добрия от всички дни на пости, денят, който разрушава всички грехове и печал. Дълго страдах разделен от Моята скъпа Сита и искам да чуя от теб как да прекратя тези страдания.”

Светецът Васишта отвърнал: “Господи Рама, о, Проницателни, дори само мисълта за Твоето име може да помогне да пресечем океана на този материален свят. Задаваш ми този въпрос с грижа за благото на цялото човечество и за изпълнението на желанията на всички – ще ти опиша този ден на пост, пречистващ целия свят. О, Рама, този ден се нарича Вайсака екадаши и съвпада с двадаши. Този ден отстранява всички грехове и го прославят като Мохини екадаши (1). Наистина, о Рама, благото на това екадаши освобождава от мрежата на илюзиите щастливите души, които го спазват. Затова, ако искаш да се избавиш от страдания, следвай стриктно това благоприятно екадаши, което отстранява всички пречки по пътя и избавя от нещастия. Милостиво чуй как ще опиша неговото величие, защото дори само слушането за това благоприятно екадаши избавя от най-големите грехове.

На брега на река Сарасвати някога имало прекрасен град наречен Бадравати,  управляван от цар Дютиман. Този непоколебим, справедлив и умен цар бил роден в лунната династия. В неговото царство живял търговец, на име Данапала. Търговецът имал много пари и зърно, бил също така и много набожен. Построил много изкуствени езера, капища за жертвоприношения, създал и благоустроил множество паркове за благото на всички жители на Бадравати. Бил превъзходен предан на Вишну и имал петима сина: Суману, Дютиман, Медави, Сукрити, и Дрищабуди. За нещастие, синът му Дрищабуди непрекъснато се ангажирал с греховни дейности, спял с проститутки и общувал с паднали хора. Наслаждавал на непозволен секс, хазартни игри и различни други чувствени удоволствия. Не уважавал полубоговете, брамините, предците, старшите и гостите на семейството. Дрищабуди безредно пилеел богатството на баща си, приемал непозволена храна и пиел много вино.

Веднъж Данапала видял Дрищабуди да върви по улицата прегърнал проститутка и го изгонил от дома си. Всички роднини осъждали Дрищабуди и го избягвали. След като продал своите украшения и останал без пари, проститутките също се отвърнали от него и започнали да се подиграват на неговата бедност.

Дрищабуди се изпълнил с тревоги и непрекъснато гладувал. Мислел си: “Какво да правя? Как да се издържам?” Започнал да краде. Царската стража го заловила, но като узнали кой е неговият баща, го пуснали. Веднъж, обаче, Дрищабуди бил заловен, окован и пребит. Докато го биели, стражите нареждали: “О, злонамерени! Няма място тук за теб!”

Баща му го освободил и Дрищабуди се отправил към горските пущинаци. Бродел из гората, измъчван от глад и жажда. За да се изхранва, започнал да убива лъвове, елени, глигани и вълци. В ръцете си винаги имал зареден лък, а през плещите му бил преметнат колчан с остри стрели. Без да се замисли убивал птици и животни и грехове му нараствали – към предишните си грехове добавил още по-големи.

Дрищабуди бил нещастен и тревожен. Но веднъж, през месец Вайсака, по силата на някакво добро дело, извършено в миналото, се натъкнал на свещения ашрам на Каундини Муни. Великият светец току-що излизал от пречистващите води на Ганг. Дрищабуди приел щастливата възможнст да се докосне до капките, стичащи се по дрехите на светеца и на мига получил просветление. Последствията от греховете му започнали да намаляват. Изразявайки своето смирено почитание, Дрищабуди с притиснати като за молитва ръце помолил светеца: “О, велики брамане, моля те, кажи ми как да изкупя греховете си! Извърших много грехове и сега съм нещастен.” Великият риши отговорил: “Чуй ме много внимателно! Ако слушаш внимателно, можеш да се освободиш от всички грехове! В светлата половина на месец Вайсака настъпва Мохини екадаши, което има силата да унищожи грехове големи и тежки като планината Сумеру. Ако последваш съвета ми и с преданост постиш през това екадаши, което е изключително скъпо на Бог Хари, ще се освободиш от последствията на всички грехове, извършени през много предишни твои животи.”

С огромна радост Дрищабуди чул тези думи и се зарекъл да пости през Мохини екадаши в съответствие със заръките на светеца.

“О, най-добър сред царете, о, Рама, спазвайки пълен пост през Мохини екадаши, грешникът Дрищабуди, безпътния син на Данапала, отмил греховете си. По-късно приел чуден трансцендентален облик и безпрепятствено се отправил на гърба на Гаруда, носеща Вишну, към висшата обител на Бога.

О, Рама, денят на пости Мохини екадаши разпръсква тъмнината на илюзорната привързаност към материалното съществуване. Поради това, няма по-добър ден в трите свята.”

Бог Кришна завърши: “О, Юдхиштхира, никакво поклонничество, жертвоприношение или милостиня не могат да дадат една шестнадесета от благата, които получават моите искренно предано отдадени, следващи Мохини екадаши. Който слуша и изучава величието на Мохини екадаши, получава блага, равни на тези, които получава раздаващият милостиня от хиляди крави.”

Така завършва повествуванието за славата на Мохини екадаши от „Курма Пурана“.

Забележки:

1. Във ведическата литература свещеният пост се нарича екадаши, дори и в случаите, когато се пада на двадаши.

Освен това, в „Гаруда пурана“ [1.125.6] Бог Брама казва на Нарада Муни: “О брамане, когато се пада на двадаши, този пост се спазва в пълно екадаши през трите дни (екадаши, двадаши и триадаши) и само един ден, когато се пада на екадаши.”