Ом Вишнупада Шрила Бхактивинод Тхакур

статия от списание «Саджджана-тошани», 1928 година

(През 2020 г. месец Пурушоттама Маса започва на 18 септември
и завършва на 16 октомври)

Смарта- и парамартха-шастри 

Ведическите писания се разделят на две части: смарта и парамартха. Тези, които по своята адхикара (квалификация) са достойни да следват писанията смарти, са привлечени по естествен начин именно от този раздел на Ведите. Начинът на мислене, убежденията, дейността и представите за целите на живота се дават на човек в съответствие с неговите естествени наклонности (ручи). Смартите изпитват голяма вяра в тези писания, които отговарят на техните наклонности. Поради това, че те нямат адхикара към парамартха-шастра, при тях отсъства вярата в тези писания. Това разделение е създадено от Бога, което означава, че можем да не се съмняваме – в него се крие дълбок и мъдър смисъл. Смисълът, до степента, в която можем да го разберем, е че джива, придържайки се неотклонно към своята адхикара, ще може постепенно да се издига по-високо. Отстъплението от своята адхикара води до падение. В резултат от своята дейност човек придобива два вида адхикара: кармадхикара и бхактйадхикара. Пътят на смартите представлява благо за човека дотогава, докато неговата адхикара му посочва кармата. След като човек прескочи  кармадхикара, той влиза в бхактйадхикара и у него се ражда естествено влечение към пътя на висшето откровение (парамартхик патх). С тази цел Бог е сътворил двата вида шастри: смарта и парамартха.

В своя стремеж да укрепи вярата на хората в карма, смарта-шастра дава много правила и предписания, като на много места смарта-шастра игнорира парамартха-шастра. В действителност, шастра е единна, но за хората тя се проявява двуяко. Джива не може да постигне благо, ако не се придържа много убедено към своята адхикара. Затова можем да видим, че Писанието се разделя на смарта– и парамартха-шастри.

Адхимас

Разделяйки годината на дванадесет части, смарта-шастра е разпределила всички видове благочестива карма между дванадесетте месеца на годината. Поради това, че цялата карма, предписана за варните и ашрамите се оказала разпределена между дванадесетте месеца, допълнителният месец «адхимас» останал без карма. Няма никаква праведна карма в адхимас. За да се съхрани съвпадението между лунните и слънчевите месеци, след всеки 32 месеца трябва да бъде включен допълнителен месец. Смартите избягват адхимас, като го наричат «мала-маса» – отвратителен месец. Те дават на адхимас такива имена, като «малимлуча», «малинмас» и други подобни.

Но преосвещената парамартха-шастра поставя адхимас над всички останали по отношение на вечната духовна дейност. Животът е скоротечен. Нито един миг от живота не трябва да бъде изразходван напразно. Призванието на джива е да живее в непрекъснато служене на Хари. Нека и този допълнителен месец, който се появява след всеки три години, да бъде още една възможност да се отдадем на хари-бхаджан – такова е вътрешното убеждение на парамартха-шастра. А поради това, че кармите са приели този месец за лишен от всякаква праведна карма, парамартха-шастра е обявила този период за особено благоприятен за хари-бхаджан. Парамартха-шастра гласи: «Джива! Защо нямаш желание да извършваш хари-бхаджан през адхимас? Този месец е поставен от Бога на Голока над всички останали. Той е по-добър дори от такива благодатни месеци като карттика, магха и вайшакха. През този месец отдавай поклонение на Шри Шри Радха-Кришна по специални правила. Ти ще постигнеш всичко».

В «Брихан-нарадия-пурана» славата на адхимас се описва в тридесет и първа глава. Виждайки върховенството на дванадесетте месеца и собственото си унизително съществуване, адхимас с огромен труд се добрал до Вайкунтха и споделил мъката си на Шри Нараян. Като почуствал състрадание към адхимас, Господът на Вайкунтха го завел на Голока и го представил на Шри Кришна. След като изслушал за нещастията на адхимас, Шри Кришна се смилил и казал: «О Рамапати, о съпруже на богинята Лакшми! Както аз се славя в световете с името Пурушоттама, така и адхимас ще бъде прославен с името «Пурушоттам». Аз дарих този месец с всички достойнства, които притежавам сам. Подобно на Мен, адхимас стана Върховен Господ над всички месеци. Целият свят ще му се поклонява и ще му възнася молитвите си. Всички останали месеци са са-кама – с тях са свързани надеждите за лично удовлетворение, но този месец е нишкама, месец на безкористна сева. Всеки, който без да има никаква корист или който желае да има всичко, се покланя на този месец, изгаря цялата карма докрай и достига Мен. Понякога моите предани извършват апарадхи, но преданите на месец Пурушоттам ще бъдат вечно свободни от апарадхи. Всички онези безнадеждни глупци, които ще проведат този месец без да извършват нито джапа, нито дана (жертвоприношения и благотворителност), нито праведна дейност, нито ритуално измиване и пречистване, всички тези, които през този месец ще изпитват враждебни чувства към девати, тиртхи и два пъти родените, са злощастни, порочни същества. Те ще станат суровина за щаститето на останалите, а своето щастие няма да видят дори в съня си. Този, който в Пурушоттама-мас ми служи с преданост и с арчана, ще бъде щастлив притежател на богатства и синове, а в крайна сметка – жител на Голока.

В Пураните славата на месец Пурушоттама е описана на много места. В своето предишно раждане Драупади е била дъщеря на Медхава-риши. След като изслушала от Дурваса славата на Пурушоттама, тя независимо от това не придала значение на този месец и заради това в следващото си раждане е била «наказана» с бремето на покорството към петима съпрузи. След като Пандавите и Драупади изпълнили Пурушоттама-врата по наставление на Шри Кришна, те се избавили от несгодите на горския живот в изгнание.

Обети за месец Пурушоттама

Славата на месец Пурушоттама е описана особено подробно във връзка с историята на Дридхадханва Радж и неговия предишен живот. Отговаряйки на въпроса на Дридхадханва Радж, Валмики Муни му обяснил как да изпълнява обетите през Пурушоттама. Нарада разбрал за тази беседа в Бадарикашрам от Шри Нараяна Риши. Както в дхарма-шастра са дадени ежедневните предписания за брахманите, така и в сатвата-шастра са дадени ежедневни предписания за слугите на Пурушуттома, започвайки от брахма-мухурта. 

По време на Пурушоттама-мас следва да бъде направена пуджа на Шри Кришна: «Валмики казал: «О, Дридхадханва! Господстващото Божество през месец Пурушоттама е самият Пурушоттама Шри Кришна, Върховната Личност, висшият и единствен наслаждаващ се. Затова всеки ден от този месец с преданост и вяра извършвай пуджа на Всевишния Пуруша Кришна с шестнадесет приношения».

Следва да бъде отдавано поклонение на Божествената Двойка – Шри Шри Радха и Кришна. 

Всички тези правила, които следва да бъдат спазвани по време на Пурушоттама, са описани от Валмики по следния начин: «През месец Пурушоттама трябва с преданост да се слуша четенето на «Шримад-Бхагаватам». Самият Върховен Господ не е способен да опише това благо, което идва от слушането на «Шримад-Бхагаватам». Бхактите трябва да се покланят на шри-шалаграма-шила. Врата (обетът) през този месец превъзхожда сто огнени жертвоприношения. Чрез извършване на огнени жертвоприношения може да се достигне Сварга, но този, който изпълнява Пурушоттама-врата, достига Голока. В тялото на този, който спазва Пурушоттама-врата, пребивават всички свещени реки, всички дхами и всички девати. За удовлетворение на Пурушоттама сладва да се поднася лампа. Ако благосъстоянието на човек позволява, той трябва да поднася лампа с гхи, а в противен случай – със сусамово масло. Ако живееш в гората и не са ти достъпни нито гхи, нито сусамово масло, поднасяй лампа с ингуди. Нито аштанга-йога, нито брахма-гяна, нито санкхя, нито всички ритуали от тантра могат да бъдат сравнявани дори с една шестнадесета част от поднасянето на лампа на Бога през месец Пурушоттама».

Всички правила, които се дават в това Писание за Пурушоттама-врата, трябва да бъдат изпълнявани от всеки набожен човек, съобразно задълженията на неговата варна. В края на книгата, обръщайки се към събранието на ришите в Наймиша-кшетра, Шри Сута Госвами казва: «Тези обожатели на домашния уют, нисшите сред хората, които са приели раждане на земята на Бхарата без да слушат катха за Шри Пурушоттама-врата и не спазват този обет са злощастни и само ще страдат от повтарящите се раждания и смърт, и от раздялата с деца, приятели, роднини и близки. О, най-добри от два пъти родените! В този Пурушоттама-мас не четете безмислени и лъжовни (асат) книги по естетика, поетика и т.н. Не спете в чуждо ложе и не обсъждайте преходни теми. Не злословете против другите. Не яжте за чужда сметка и не се захваждайте с чужда работа. Изоставяйки скъперничеството си, правете жертвоприношения на брахманите. Скъперничеството при наличие на пари е причина за падение в ада Раурава. Всеки ден хранете ваишнавите–брахмани с превъзходни ястия.  Самият подвижник трябва да се храни по време на осмата част от денонощието. Цар Индрадюмна, цар Шатадюмна, цар Яуванашва и цар Бхагиратха, чрез поклонение на Пурушоттама са достигнали близост до Върховния Господ. Служете на Пурушоттама с всичките си сили. Пурушоттама-сева е над всички садхани и награждава с най-висшето и най-пълното от постиженията. По-рано Каундиля Муни непрекъснато повтарял джапа с мантрата гавардхана-дхара. Повтаряйки с преданост джапа на тази мантра по време на месец Пурушоттама, вие ще достигнете Пурушоттамадева. Месец Пурушоттама трябва да бъде провеждан в съсредоточаване на паметта и мислите върху Шри Кришна, чието сияещо тяло с цвета на свеж облак е облечено в слънчево-жълти дрехи; Той държи в двете си ръце Своята флейта Мурали и е заедно с Шри Радха. Този, който извършва такова служене с преданост, постига всичко което желае».

Най-главното предписание 

Парамартхите – тези, които са застанали на пътя на висшето постижение, са три вида: сваништха, париништхита и нирапекша. Дейността, описана по-горе, се предписва на сваништха-садхаките. Париништхита-бхактата трябва да спазва Пурушоттама-врата по правилата, дадени от неговия ачария за картика-врата и магха-врата. Нирапекша-бхактите ще проведат този свещен месец с неограничено (айкантика) съзнание в служене на шри бхагават-прасада и от ден на ден участвайки в Шри Харинама и творейки киртан на Шри Харинама в стремеж към висшата цел, както казва за това «Шри Хари-бхакти-виласа» в своето висше наставление (стих от «Вишну-Рахася»): «Тези, чието съзнание, осветено с присъствието на бхакти, не е привързано към удовлетворяването на сетивата и поради това е естествено чисто, стоят по-високо от фалшивото самомнение (те са джитатми); бхактите, действащи от сърцето, вечно служат за наслаждението на Шри Кришна. Постите и други отречения не могат да бъдат причина за тяхното вътрешно пречистване». Затова Шрила Санатана Госвами завършва книгата си със следните думи за неразделните бхакти: «Шри шришна-смарана и шри кришна-киртана са много скъпи на неразделните бхакти. А шри шришна-смарана не съществува без шри кришна-киртана. Освен тези два вида предано служене, неразделните предани не са привлечени от нищо друго. Те са дотолкова погълнати от любовно служене на смарана и киртана, че всички останали видове предани дейности не са способни да привлекат техния интерес. Те са обладани от силно желание с особено, самобитно чувство да извършват служене на божественото тяло на Шри Кришна, затова на тях им е предписано (позволено) да служат на тялото на Кришна с определена част свобода и в дух, благоприятен за тяхната раса. Правилата и предписанията, дадени от ведическите риши, в никакъв случай не ограничават свободата на неразделните бхакти. Духът им за служене ги движи естествено и спонтанно. Такава е славата на неразделните предани».

Бхактивинод Тхакур завършва своята изключителна статия с благословия: «Господ на този месец е Бхагаван Враджанатх Шри Кришна, а следователно адхимас е любимият месец на всички ваишнави. Фактически, по щастливо стечение на обстоятелствата, през този месец не е по силите на игото на карма-канда да възпрепядства предаността».