„Осемте напътствия” от Гауранга Махапрабху
с озарения от Бхакти Камала Тиртха Махараджа

Трети стих

тринад апи суничена
тарор апи сахишнуна
аманина манадена
киртаниях сада хари

Превод дума по дума: тринад – от трева; апи – като; суничена – да бъдеш много нисък, маловажен; тарор – от дърво; апи – като; сахишнуна – търпеливо; аманина – смирено; манадена – отдавайки почит; киртания – да бъде възпяван; сада – винаги; хари – Хари.

По-смирен от стрък от трева, по-търпелив от дърво, отдавайки почитания – в такова настроение трябва да възхваляваме винаги Хари!

В този стих Чайтаня говори за ключа към практикуването на живота в преданост, който е смирението. Казват, че този стих трябва да бъде носен от вярващия като огърлие, за да го помни винаги.

Тези примери от природата са общовалидни дори и при смяна на културните условия, защото тревата е винаги символ на смирение, а дървото е големият образ на търпението. Ако сравним човешките възможности с тревата, учителите приемат тревата за по-ценна, защото тя винаги се държи мило –  никога не отвръща, когато някой я настъпи. А защо дървото е пример за търпеливост? Дори и никой да не го полива, то не моли за вода; ако някой чупи листата и клоните му, или дори отсича цялото дърво – то все пак остава мълчаливо и не протестира.

Човешкият разум в повечето случаи иска да върви в лоша посока, срещу абсолютното добро и има склонността да му се противопоставя. Освен това хората са създадени по такъв начин, че сами се довеждат до духовно самоубийство под формата на безверие и високомерие. Повечето хора живеят в илюзията на собствената си важност. Горделивият човек не би могъл да осъзнае колко е малък и не притежава богатството на търпението. Той завижда на по-висшестоящите от него, критикува тези, които са на същото ниво, а с подчинените си е неискрен.

От друга страна един основен признак, че някой израства духовно е смирението. Такъв човек не страда от желание за лично уважение, макар самият той да уважава всички. И тук респектът към Бога се обединява с респекта към всички живи същества, защото нито Той, нито те са цялостни един без друг. И въпреки че бхакти, проповядвана от Чайтаня, не се основава на страх от Бога, а целта й е спонтанното обожание, духовните практики са изпълнени с нужда от любов и уважение към темата. Това прави човек способен да достигне едно по-висше ниво на съзнание и признак за него е непрекъснатото възпяване.

Тук откриваме и паралел с Новия Завет, където е казано: “Молете се непрестанно!” Духовните практики не могат да бъдат следвани без постоянство и безкористност. От това медитацията става постоянна и на практика се възприема висшето ниво на съзнание. Същевременно това не означава, че човек става бездеен в света, защото ако някой е дълбоко установен във висшето съзнание, той може да извършва всекидневните си задължения и задачи по един духовен начин. Така че човек не отхвърля дейността, а отхвърля единствено материалната привързаност. И това вече е мистика; защото “ако някой вижда бездействие в дейността и дейност в бездействието, такъв човек е мъдър сред хората и позицията му е трансцедентална, дори и да извършва разни дела.” (Бхагавад Гита 4.18)

Мъдреците казват, че за да следваш някой духовен процес, нужни са ти четири качества: да си смирен, да си милостив, да отдаваш уважение и да изоставиш всички желания и интереси. Не бива да очакваме уважение отникъде, не бива да търсим каквато и да била позиция, като същевременно, в съответствие със своята реализация, трябва да почитаме всекиго.

Източник на снимката: WSJ Photo Journal

Още коментари на Тиртха Махарадж върху осемте стиха на Шри Шикшащакам:

Стих 1: Силата на Святото Име
Стих 2: Твоите Имена
Стих 4: Безусловна преданост
Стих 5: Млади синко на Нанда
Стих 6: Любовният полет на сърцето
Стих 7: Светът е пуст без Теб!
Стих 8: Безусловна Вярност