„Осемте напътствия” от Гауранга Махапрабху
с озарения от Бхакти Камала Тиртха Махараджа

Пети стих

айи нанда-тануджа кинкарам
патитам мам вишаме бхавамбудхау
крипая тава пада-панкаджа-
стхита-дхули-садришам вичинтая

Превод дума по дума: айи – о, мой Господи (дума на любовно обръщение, умолително); нанда-тануджа – сине на Нанда, роден от тялото на Нанда; кинкарам – човек, който върши нещо полезно, слуга; патитам – онзи, който е паднал; мам – мен; вишаме – в голям; бхава амбудхау – в океана на съществуването; крипая – милостиво, блажено; тава – твои; пада-панкаджа – лотосови нозе; стхита – живее, остава там; дхули–садришам – като прашинка; вичинтая – взимам в предвид, мисля за

О, млади синко на Нанда, падналият Ти слуга потъва в ужасяващия океан на съществуването. Моля те, не го забравяй; направи го прашинка в лотосовите Си нозе.

Чайтаня е пророкът на обожанието към Кришна. Във вътрешния кръг на вярата в Бога, разбирането за Кришна е религията на Красотата и Любовта, висшата степен в мистичната любовна философия. Когато душата и Богът станат едно в любовта, това не е сексуалната магия на тантристките практики, а висшата божествена любов, изчистена от плътски концепции. Според Чайтаня, бхакти има една специфика – това е теорията за раса – науката за връзките с Бога; и техният спектър е от неутрални чувства до екстатична любов.

В този стих се споменава бащинското чувство, което е четвъртото в тази скала – когато Богът е син. Нанда бил царят на пастирите във Вриндавана и в неговото семейство Кришна прекарал детските си години.

Кришна се завръща у дома

Тези интимни семейни отношения се основават на висше божествено съзнание и любов. В тях Богът е поставен в съвсем човешки условия, за разлика от абстрактната медитация на йогите и аскетите, и по този начин може да бъде изживяно едно висше ниво на любовна връзка. Когато Богът е син, това означава, че е в защитено състояние; а онзи, който може да осигури закрила дори на Бога, е убежище за всички предани.

Ако не е обвързана по божествен начин, душата отпада от хармонията и пропада в материалния океан на съществуването. В такова окаяно състояние, тя забравя духовната си същност и готовността си да служи. Океанът е метафора едновременно на безпомощността и безнадеждността, но и на духовното щастие. От една страна носи чувството за безкрайност, от друга – за неизчерпаемост. Друго символично име на този океан на съществуването е самсара – повтарящият се цикъл от раждания и смърти. Божествената любов побеждава страха от самсара, защото в тази висша божествена обвързаност, живот след живот, Чайтаня се моли за служене.

Приел подслон в божественото убежище на такова служене, човек добива представа за освобождаващата еуфория на чувството да станеш преданоотдаден, да се избавиш от удавяне в този океан. Съществува субективно условие за това и теоретичната част на това условие са желанието и вярата, а практическата – отдадеността; обективното условие пък е експлозията на божествената милост. Единствено след това би могла да започне да нараства готовността за служене.

Изразът “прашинка в лотосовите нозе” изобразява по поетичен начин истината за онтологията на Чайтаня бхакти, според която душата е миниатюрна частичка от божествената енергия. Докато човек не възвърне изначалната си духовна идентичност, напълно пречистена, отпечатъците на излишните желания все още остават в сърцето. По такъв начин и крайната цел, и усъвършенстването се засенчват от различни нечисти неща. В пречистването първата стъпка е човек да осъзнае, че е свързан с Бога. След като бъде пречистен от нежеланите качества, у него се събужда решителна готовност за служене. Тогава, дори и да не иска, в медитацията си той се обръща към Бога. Това е първостепенното му желание, последвано от спонтанно привличане. По този път, без каквото и да било специално усилие, скритите забавления на Кришна сами ще се разкрият. Това е спонтанното ниво на божественото щастие. Окончателното съвършенство е према, пламенната любов към Бога, която се разкрива единствено след първите три степени.

Още коментари на Тиртха Махарадж върху осемте стиха на Шри Шикшащакам:

Стих 1: Силата на Святото Име
Стих 2: Твоите Имена
Стих 3: Уважение всекиму
Стих 4: Безусловна преданост
Стих 6: Любовният полет на сърцето
Стих 7: Светът е пуст без Теб!
Стих 8: Безусловна Вярност