„Осемте напътствия” от Гауранга Махапрабху
с озарения от Бхакти Камала Тиртха Махараджа

 Първи стих 

чето-дарпана-марджанам бхава-маха-давагни-нирвапанам
шреях-кайрава-чандрика-витаранам видя-вадху-дживанам
анандамбудхи-вардханам прати-падам пурнамритасваданам
сарватма-снапанам парам виджаяте шри-кришна-санкиртанам

Превод дума по дума: чето – сърце; дарпана – огледало; марджанам – почистване; бхава – материалното съществуване; маха-давагни – горски пожар с големи пламъци; нирвапанам – да свърши; шреях – късмет; кайрава – бял лотос; чандрика – лунна светлина; витаранам – поток; видя – от цялото знание; вадху – съпруга; дживанам – живот; ананда – радост; амбудхи – океан; вардханам – увеличаване на потока; прати-падам – на всяка стъпка; пурнамрита – пълен с нектар; асваданам – дава наслада; сарва – на всички; атма-снапанам – душата се къпе; парам – трансцедентална; виджаяте – нека да победи; шри-кришна-санкиртанам – съвместното възпяване на святото име на Кришна.

Съвместното възпяване на святото име на Шри Кришна божествено ще победи. Този Санкиртан почиства огледалото на сърцето, спира бушуващия горски пожар на материалното съществуване, разтваря вечерния лотос с лунната си светлина, дава живот на богинята на мъдростта, увеличава океана от радост, дарява сладост на всяка стъпка с потока на нектара и окъпва всички души.

Дори само от това обяснение става ясно каква е вярата на Чайтаня, която е много пречистена и поетична, като едновременно използва вдъхновяващи природни картини и много синтезирани теологични и догматични изрази, като в сутрите. Чайтаня не само практикува, но е и учител в тази традиция на предаността – бхакти, която дава израз на срещата между джива (душата) и Бог в идиличната любов между Радха и Кришна и вдъхновява тази спонтанна любов. Почти цялата езотерична и мистична поезия използва изразите на светската любов в сравненията, за да изрази божествения ентусиазъм, който е над всичко и не може да бъде докоснат. Затова, за да анализираме стиха, ни е необходимо по-дълбоко вникване в мистериите. Нека разгледаме изразите един по един.

Седемте ефекта от святото име

Съвместното възпяване на името на Шри Кришна божествено побеждава над всичко.

Мантра-медитацията, която служи за освобождение на съзнанието, може да има едновременно лична и групова форма. Силата на личното мълчаливо самонаблюдение би била много по-голяма, ако хората практикуват и съвместно повтаряне на светите имена заедно, с единно съзнание. Казват, че най-ефективният метод за себереализация в тази епоха са тези съвместни молитви, които се произнасят заедно, следвани от песни и музика. Кришна е Богът на абсолютната любов, чиито изпълнени с обич връзки с божествените пастирки са най-висшата тема във ваишнавската теология.

Този Санкиртан почиства огледалото на сърцето.

Сърцето е изворът в човека, неговият емоционален център. В Йога чистотата на сърдечната чакра се смята за много важно нещо, защото ако тя не е чиста, енергиите които циркулират нагоре-надолу в тялото, могат лесно да създадат проблеми. Според учението на бхакти, сърцето може да бъде идентифицирано с ума на човека, това седмо вътрешно чувство, което е център на три важни неща – мисленето, устремеността и чувствата. Обожанието в бхакти, което се концентрира върху ентусиазма, не е сантиментално чувство, защото и другите две функции на ума също е много важно да се използват – мисленето и стремежа. Животът е щастие, защото духовният път, прокаран от бхакти, води от осъзнаване на съществуването – бхава – към бхаава – изпитване на ентусиазиран екстаз. Този път минава през духовното съзнание. Затова можем да кажем, че основата на тези ентусиазирани чувства на любов към Бога е сериозното интелектуално убеждение. Умът, който е възпламенен от трансцедентални чувства, отразява всички съществуващи неща, както огледалото отразява обектите. Това е обяснението на „дарпа“(огледало). Има и други значения на тази дума, които са „гордост“, „високомерие“, „пренебрежение“. Точно нещата, от които трябва да се избавим, защото в противен случай отражението ще бъде невярно и изкривено. Ако някой има такава неправилна представа за света, той ще бъде винаги намръщен и недоволен. Ала пречистеното сърце е пълно с емоционална топлота. Има и друго значение на тази дума, което е „аромат на мускус“. То много ясно разкрива истинската същност на любовта към Бога. Защото това е също мириса, който изпускат влюбените и който ги опиянява. Пастирките си спомнят за този аромат с много топли чувства и го свързват с техния любим Кришна.

Спира бушуващия горски пожар на материалното съществуване.

Раждането и смъртта в материалния свят често се сравняват с горски пожар, както прави и Вишванатха Чакраварти, последовател на Чайтаня, ваишнавски теолог от 17 век. Това сравнение на съществуването с гора присъства и у Данте, а освобождението от нея се нарича „нирвана“, което буквално значи „извън гората“. Първоначално тази дума е била използвана в хиндуистката теология, за да означи състоянието на освобождение, а по-късно Будизмът е заимствал тази дума и я използва в смисъла на „последно припламване“.

Отваря вечерния лотос с лунната си светлина.

Източник: 500px.com

Вечерният лотос е още по-красив, защото луната кара листенцата му да се разтворят. В източния свят лотосовото цвете е универсален символ на чистотата. Има много видове лотоси, но тук е споменат белият вечерен лотос – кайрава – който отваря листенцата си на лунна светлина. Но и тази дума има други по-дълбоки изненадващи значения – например „измамник“, „играч“, „хазартен тип“. А хиндуистката теология казва, че Кришна е не само игривият Бог, известен със своите забавления, но по божествен начин Той е и измамник, който обещава какво ли не на пастирките, а накрая ги изоставя. Сред пастирките най-скъпа му е Радхика, чието друго име е …разбира се, Чандрика (Луна)! Така че това романтично срaвнение – луната и лотоса – наистина се отнася за вечната тема на бхакти, а именно Божествената Двойка Радха и Кришна. Ето как Чайтаня извиква Божествената Двойка чрез тази природна картина.

Дава живот на богинята на мъдростта.

Видя означава знание, наука, идея и то е 14 различни вида, а именно четирите Веди; шестте веданга, които са шестте странични науки; дхарма– моралният закон; мимамса – науката за разбирането на ритуалите; тарка – изкуството на дебата, философската техника на доказателствата; няя – логиката; и познаването на Пураните. Тук са свързани и атма-видя – познанието за душата, както и правилното знание – т.е. Духовната мъдрост. Други значения на думата „видя“ са „магически свят“, „магия“, „науката за магиите“. А „вадху“ означава „годеница“, „мила“, „съпруга“, „жена“, „омъжена жена“, „съпругата на слънцето“ и „млада жена в семейството“. И тъй, истинското знание – познаването на душата и на Бога – е същото като млада жена у дома, която носи магията на новия живот със себе си. Тук виждаме как пътят на съществуването (сат) към екстаза (ананда) е женската енергия на божествената мъдрост (чит), защото крайният, който се наслаждава на всичко съществуващо е божественият мъжки принцип, а всичко друго служи на неговата наслада; по този начин всички останали имат качествата на жени. Затова казват, че в святото място Вриндавана, което е сцената на земните забавления на Кришна, има само един мъж – Кришна като пуруша, а всички останали са жени – пракрити.

Увеличава океана на радостта.

Истинското знание носи щастие, огромно като морето. Щастието, което можем да намерим в света и което има материална природа, се сравнява с мъничкото вода, събрана в отпечатъка от копитото на теленце. Докато духовното щастие е като океан. Духовното измерение, според теологията на бхакти, е динамично. Пълнотата и съвършенството на Бога включват също и това, че Той се увеличава. И това не е Негов дефект, а жив динамизъм. Тъй че ако Абсолютът се увеличава, то и радостта, която можем да извлечем от него, също става все повече и повече. Божествената милост е безкрайна и вярващите я получават по неизброими начини. Привличането на пълната луна нарушава баланса на моретата и Радхика-Чандрика също кара емоционалното море на Кришна да бушува. И още – Чайтаня също така е наречен Златната Луна – Гаурачандра, което се отнася до мистерията, че Чайтаня не е никой друг, освен Радха и Кришна, прегърнати в любов.

Дава наслада на всяка крачка в нектарния поток.

Този израз има три части. Първо: на всяка стъпка – пратипадам. Второ – пурнамрита – потокът от нектар. И трето – асваданам – което е „дава наслада“. Значението на думата „падам“ във Ведите е „духовна област“, „божествена обител“. „Прати“ е част от дума и означава, когато се насочваш към нещо, когато го доближаваш. Така че „пратипадам“ значи, че пътят на обожанието – бхакти – който поема преданоотдаденият, води до божествената обител. „Пратипад“ е първият ден в цикъла от фази на луната в лунния календар, според тайното древно индийско летоброене. „Пурнамрита“ означава шестнайсетата фаза на луната, последният ден на промяната на луната. Тези две думи касаят първият и последният дни на лунния месец, което се отнася до вечната продължителност. Тъй че бхакти е един вечен процес, чието начало и край, алфа и омега е божествената луна – Гаурачандра – Шри Чайтаня, който обединява в себе си Божествената Двойка. Друго значение на „пурнамрита“ е пълна сладост или пълнотата на сладостта (на нектара). Нектарът е еликсир, напитката на вечния живот; с други думи, чрез практикуване на тази нежна любов към Бога, човек може да победи материалното съществуване, което е крайно. Според „Бхагавад Гита“ този процес може да се практикува с щастие. С други думи – на всяка стъпка, той носи насладата на изливащ се нектар.

Окъпва всички души.

Бхакти, проповядвана от Чайтаня, е универсална идея и се отнася за всички същества без изключение. Затова святото име, като медитация, е свободна практика, без правила. Всеки може да го практикува без никаква предварителна квалификация. Единствено необходима е вярата, чистотата на сърцето.

Къпането е пречистване. Ритуалното къпане в свeтите води на Ганг отмива греховете на човека, както кръщението го пречиства от първородния грях. Пороят от нектар на вечния живот веднъж завинаги избавя човек от смъртността.

Накрая ще цитирам един поетичен и вдъхновен превод на първия стих от Б.Р. Шридхара Свами:

Вечна слава на светите имена на Кришна, които пречистват огледалото на сърцето от прахта, насъбрана от много години и спират пожара на страданията в гората на раждането и смъртта. Вечерният лотос разцъфва под лунните лъчи, както сърцето разцъфва в нектара на святото име. Така накрая душата намира своето вътрешно съкровище – любовта към Кришна – напълно пречистена от цялата материална мръсотия, победена от милостивото свято име, и въпреки че става напълно удовлетворена във всички отношения, тя иска да вкусва този нектар отново и отново, понякога гмуркайки се надълбоко, понякога просто плувайки в нарастващото море от екстатична любов към Бога.

Още коментари на Тиртха Махарадж върху осемте стиха на Шри Шикшащакам:

Стих 2: Твоите Имена
Стих 3: Уважение всекиму
Стих 4: Безусловна преданост
Стих 5: Млади синко на Нанда
Стих 6: Любовният полет на сърцето
Стих 7: Светът е пуст без Теб!
Стих 8: Безусловна Вярност