„Осемте напътствия” от Гауранга Махапрабху
с озарения от Бхакти Камала Тиртха Махараджа

Седми стих

югаитам нимешена
чакшуша правришаитам
шуняитам джагат сарвам
говинда-вирахена ме

Превод дума по дума: югаитам – като юга (епоха), световен период, дълги години, 4, 5 или 12 години; нимешена – един миг; чакшуша – с очи; правришаитам – като в дъждовния сезон; шуняитам – изглежда пуст; джагат – свят; сарвам – цял, пълен; говинда-вирахена – напускайки Говинда; вираха – раздяла, напускане; раздяла между любовници; липса, разстояние; нужда; изоставяне, чувство за празнота, отказване; любов, чувства в раздяла; самота…; ме – мой

Без Говинда целият свят е пуст. Сълзи се стичат от очите ми и всеки един миг е като  епоха.

Вместо осъществяването на боголюбивите надежди, Чайтаня изразява в този свой стих апотеоза на безнадеждността, опустошеността и неудовлетвореността.

Едно от значенията на думата “юга” е 12 години; друго нейно значение е “период” и също така би могла да се отнася до безкрайно дълго време. Някои от изследователите на Чайтаня казват, че думата може да означава “12 години” и причината за това е, че Чайтаня Махапрабху живял в такива интензивни чувства на раздяла с Кришна 12 години в настроението на Радхика.

Предходният стих изразява желанието Му да изпита тези чувства, докато настоящия говори вече за живите чувства. И така емоцията се променя – от някой, който търси чувствата и ги желае, Той се превръща в този, който вече ги изпитва. Иначе споменаването на сълзите би било поетична грешка и ненужно повторение.

Но мистичната традиция различава по температурата на сълзите различните чувства. Сълзите, споменати в началото, идващи от надежда и радостен копнеж, са хладни. А горчивите, дори гневни сълзи на неудовлетворението, са горещи. Тази емоционална промяна показва, че Чайтаня вече се изразява в духа на гопи-бхаава, която се счита за най-висшия идеал.

“Говинда” е едно от обръщенията към Кришна. Значението на името е “Радостта на земята, на кравите, на брамините и на духовните сетива”. Може би преводът “Добрият Пастир” също е подходящ, защото Говинда-Кришна бива изобразяван като млад пастир, който се грижи за кравите си, което по символичен начин изразява божествения контрол над човешките сетива. Ако ни липсва този Бог, който носи удовлетворение и радост, естествено за нас светът ще бъде пуст. Липсата на Говинда може да бъде обяснена по два начина поради фиността на санскритския език. Би могло да се каже, че Говинда е изоставил своя предан, който след това не може да стори друго освен да страда в копнеж по своя любим Бог; но същото би могло да означава и че преданият се е отдалечил от Говинда и затова страда, че Го е напуснал. Тези две обяснения посочват два типа жизнен път. Когато преданият изоставя Бога, това поражда чувство на вина и ни вдъхновява да поправим тази грешка. И в това има надежда. Но в другия случай – когато Говинда изоставя Своя предан – положението става напълно безнадеждно.

Пастирките, участващи в идиличния живот на Кришна-Говинда, имат толкова нежни сърца… Тези девойки изпитват същите чувства. Чайтаня проявява чувствата на най-прекрасната пастирка, Радхика, и този свят от усещания е изразен в последните два стиха. Чайтаня вече не се поставя в ролята на преданоотдаден, копнеещ по Бога, а изразява себе си в безпомощното настроение на пастирките, изоставени от Кришна. Ето защо сълзите вече не са желаните признаци на екстаза, а симптоми на това да останеш измамен.

Природата на любовта към Бога е такава, че ако някой болен приеме и една капчица от този лек, той мисли себе си за изцелен, макар всъщност положението му да става още по-опасно. Затова този стих показва болката от раздялата. В материалния свят раздялата носи само мъка, докато на духовното ниво дарява радостен екстаз. Макар отвън да изглежда като болезнено усещане, чувството за раздяла подхранва радостта на единението.

Все пак единението и раздялата понякога са безкрайно далеч едно от друго. Сред фините емоционални движения на чувството за раздяла е и усещането за самбхога – единението. В раздялата преданият непрестанно си спомня своя възлюбен Бог и забавленията Му, и дори за миг е невъзможно да Го забрави. А това е най-висшето обожание – бхаджана.

Скритото значение на земните забавления на Чайтаня е възхвалата на чувствата в раздяла. В бхакти душата е в подчинена позиция; за да се срещне с Бога и да изрази чувствата си към Него, тя със сигурност ще се наложи да изпита любовта, която се усеща в раздяла. В този стих откриваме една специфична оценка: “светът става пуст”. Също както при любовта в този свят любимият човек е единственият важен и всичко останало става незначително, така и в према светът се превръща в прах.

Ако разгледаме хиндуисткия поглед към света, ще открием една твърде негативна оценка, която го отхвърля. Но това отхвърляне се отнася само до материалния свят, породен от илюзията. Индийската философия го отрича като нереален, но езотеричната визия на бхакти разкрива навсякъде Бога, отвръщащ на повика на Своя предан. По такъв начин в очите на предания този свят от материя добива различна стойност; той се превръща в относителната сфера на божествените забавления, където дори материята отразява славата на Всевишния. И както тялото е безжизнено, когато я няма душата, така и светът е изпразнен от живот – без Говинда.

В пътя на бхакти изразяването на чувства не се среща рядко. За бенгалците, които са с много богата душевност, е естествено по време на службата в храма да поднасят молитвите си, облени в сълзи и това не е някаква изкуствена показност. Сълзите са символ на богата сърцевина. Това не е просто образ на емоционално вълнение, но може да символизира и космичният океан, заобикалящ света, който е в същото потенциално състояние, в което е бил преди проявяването си. И по този начин светът става пуст и безсмислен. Така можем да кажем, че с Бога има космос (ред), а без Него е хаос (първичното състояние).

Още коментари на Тиртха Махарадж върху осемте стиха на Шри Шикшащакам:

Стих 1: Силата на Святото Име
Стих 2: Твоите Имена
Стих 3: Уважение всекиму
Стих 4: Безусловна преданост
Стих 5: Млади синко на Нанда
Стих 6: Любовният полет на сърцето
Стих 8: Безусловна Вярност