„Осемте напътствия” от Гауранга Махапрабху
с озарения от Бхакти Камала Тиртха Махараджа

Шести стих

наянам галад-ашру-дхарая
ваданам гадгада-руддхая гира
пулакаир ничитам вапух када
тава нама-грахане бхавишяти

Превод дума по дума: наянам – око, водя, предпазвам; галад – падат, капят; ашру – сълза; дхарая – като поток; ваданам – уста; гадгада – задавям се, не мога да изкажа; руддхая – има пречка; гира – реч, глас, език, дума; пулакаи – настръхвам; ничитам – покрит; вапу – тяло; када – кога; тава – твое; нама – име; грахане – приемане, изричане; бхавишяти – ще бъде

Кога сълзите ми ще потекат като реки, кога устата ми ще заеква и гласът ми ще се задави, кога кожата ми ще настръхне докато произнасям името Ти?

В шестия стих се говори за стремежа към екстатичните изживявания, които могат да бъдат усетени по време на духовната практика. Виждаме симптоми на всепоглъщащи човешки чувства като заливане в сълзи, заекване, настръхване… За Чайтаня обръщането към Бога върви заедно с подобни катарзисни преживявания.

Става така, сякаш тялото на предания се превръща в пресечна точка между небесните и земните сфери и в неговата мъничка крехка личност се срещат вечността и ежедневието. Тази потопяваща сила на божественото изживяване извършва необикновени неща.

Нека си спомним за мистичните промени в тялото на Христа. В този случай усещането за Бога идва от възпяването на светите Му имена – да викаш Бога с името Му. Но ваишнавската теология прави разлика в ефектите от първостепенните и второстепенните Му имена. Второстепенните имена като Създателю, Отче, Господи и т.н. не водят до према, докато първостепенните имена като Хари (Който премахва пречките), Говинда (Пастирят), Кришна (Всепривличащият) даряват према.

Шри Чайтаня

По това можем да отличим специфичността на Чайтаня бхакти; това е, което я прави различна от останалите религиозни процеси. Под “религия” хората обикновено разбират културната традиция, следването на регулирани духовни практики или принадлежността към дадена религиозна група, но за Чайтаня религиозността не е нищо друго, освен изживяването на духовни чувства, отмиващи всички граници, любовният полет на сърцето към неговия възлюбен Бог, Кришна. Ето защо тази бхакти на Чайтаня е повече от всичко останало; в нея любовното чувство надделява над съзнанието за собствено величие и над правилата и предписанията.

Мъдрите госвами, анализиращи с фин усет незримото движение на божествените чувства, са разграничили осем вида симптоми в тялото: вцепеняване, изпотяване, настръхване, пребледняване, заекване, треперене, задавяне в ридания и загуба на съзнанието. Тези деликатни чувства, както и различните телесни или духовни признаци на любов, могат да се проявят единствено в безукорночист човек, напълно свободен от нежелани качества и грешки; подражанието не помага. Ако някой се опитва да произведе по изкуствен начин тези  симптоми на екстаза – било за да измами себе си, било другите – той сам поставя пречки на пътя на духовното си израстване. В чистата душа тези любовни чувства остават постоянни; тялото и мислите на такъв човек биват обзети от този толкова фин свят на духовни усещания и така понякога той изгубва контрол над себе си.

Бихме могли да си помислим, че тази неконтролируема експлозия на катарзисно преживяване на Бога е последвана от един вид емоционална пауза, умиротворено успокоение или радостна еуфория, но след върховното трансцедентално изживяване идва нещо като духовна мъка. На това ниво се проявява другото значение на бхаава, отнасящо се до най-висшата степен на божествена према и един от неговите признаци е чувството за изличаване.

Още коментари на Тиртха Махарадж върху осемте стиха на Шри Шикшащакам:

Стих 1: Силата на Святото Име
Стих 2: Твоите Имена
Стих 3: Уважение всекиму
Стих 4: Безусловна преданост
Стих 5: Млади синко на Нанда
Стих 7: Светът е пуст без Теб!
Стих 8: Безусловна Вярност