Вачо-вегам означава подтикът да говорим. Човек е свикнал да бъбри толкова много. Склонността да се приказва винаги съществува, независимо дали е добре или не. Нямаме време да различим – все бъбрим ли бъбрим. Мога да приказвам какво ли не, а сетне да се кая: „Защо казах това? Не биваше да говоря такива неща и да наскърбявам сърцата на другите.” Когато отвътре изпитаме порив да кажем нещо, ние не успяваме да го овладеем. „Аз съм откровен! Мога да говоря каквото и на когото си искам! Мога да оскърбя дори садху, светец!” Не бива да е така. Трябва да се опитваме да контролираме тази сила, избликваща отвътре под формата на речта.
Манаса означава вълните на ума. Понякога трескавостта на някаква идея може да ме обземе и да ме манипулира. Много е трудно да се овладее ума. Умът може да не присъства. Тялото ми може да е заето, но да си мисля за нещо лошо. За да се контролира ума е нужна отговорност. Трябва да поемем някакво отговорно служене – тогава ще успеем да овладеем ума. Инак той е волен, може да се рее насам и натам. Трябва да поемем някаква отговорност да овладеем ума, заемайки го в служене към Кришна и Неговите слуги.
Трудно е да овладеем вътрешния си ум, но когато проповядваме на другите няма как да не съсредоточим цялата си съзнателност. Не можем да говорим неуместни неща. Лесно смогваме да се сдобием с концентрация, когато разказваме за Кришна – това е киртана. Мога да започна с джапа (мантруване), но умът ми да скита тук, там и къде ли не. Но когато съм зает с киртана трябва да съм напълно съзнателен. По такъв начин можем да овладеем ума, който е много трудно да бъде уловен и впрегнат.
ощха-спандана матрена
киртанам ту тато варамПросто като мърда устните си, повтаряйки святото име на Бога, човек може да постигне най-голямата благодат.
(„Хари Бхакти Виласа” 11.453)
Махапрабху специално е наблегнал на киртана. Киртана означава проповядване. Обкръжението е готово да ме атакува. По-добре да съм дързък вместо да се отбранявам – ще атакувам обкръжението! Киртана означава офанзива. Цялото обкръжение е наситено с атмосфера на нападателност. Идват и ме нападат от всички страни с различни идеи, които като шпиони вече са проникнали вътре в мен. Аз ще заема нападателна позиция и ще атакувам обкръжението с мощта, която съм получил от своя Гуру Махараджа. Това означава киртана. Това означава проповядване. На това ни е учил нашият Гуру Махараджа, Бхактисиддханта Сарасвати. Проповядване значи да атакуваш обкръжението, а не да лежиш пасивно, позволявайки на други да заемат позицията. Джапа е нещо много немощно, слабо. Започваш своята джапа и когато изведнъж се осъзнаеш, откриваш че умът ти се шляе съвсем другаде. Но когато говориш на другите за Кришна, ще бъдеш напълно съсредоточен. Вниманието е автоматично. Така че умът може да се овладее чрез проповядване.
Тази статия се появява за пръв път като коментар към „Шри Упадешамрита”, от Шрила Рупа Госвами