Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Баща на Кави Карнапур бил скъпият приятел на Махапрабху Шивананда Сен. Карнапур сам идентифицира родителите си в своята „Гаура-ганоддеша-дипика”:

„Посредникът Вира, който преди водеше всички гопи при Кришна, е моят баща. Майка ми беше позната под името Биндумати.”
(Гаура-ганоддеша-дипика 176)

Парамананда Дас или Пури Дас

Баща на Кави Карнапур бил скъпият приятел на Махапрабху Шивананда Сен. (на снимката: Бог Чайтаня, Шивананда Сен и други)

Карнапур не разкрива собствената си идентичност в „Гаура-ганоддеша-дипика”, но от онова което казва за идентичността на родителите си можем да предположим, че също е бил спътник на Кришна във Враджа. От „Вайшнавачара-дарпана” научаваме:

Кави Карнапур бил Гуначура Сакхи във Враджа. Той бил клонка от дървото на Чайтанйа и живеел в Канчра Пара. Било му дадено името Пури Дас и той събрал огромна духовна сила от Махапрабху, който поставил големия пръст на крака Си в устата му.

Карнапур се родил през 1527 г. в град Канчан Палли или Канчра Пара. Баща му го кръстил Парамананда Дас, Парамананда Сен или Пури Дас. Той бил най-малкият от тримата синове на Шивананда Сен. По-големите му братя се наричали Чайтанйа Дас и Рама Дас. И тримата братя били преданоотдадени на Бог Шри Чайтанйа.

Цялото семейство на Шивананда Сен било благословено с пълната милост на Бога. Самият Бог показал на останалите Си спътници колко скъпо Му било това семейство заповядвайки докато Шивананда Сен и домочадието му са в Пури, да получават остатъците от храната Му. (Чайтанйа Чаритамрита 3.12.53)

Кави Карнапур получил името Парамананда Дас от самия Махапрабху. Богът на шега го наричал още Пури Дас. Кришна Дас разказва как той бил роден в резултат от благословията на Махапрабху:

Богът запитал Шивананда Сен за името на най-малкия му син и той отвърнал: „Парамананда Дас”.Предишния път когато Шивананда Сен посетил Бога, Той му рекъл: „Когато се роди третият ти син, този път го кръстете Пури Дас.” По това време жената на Шивананда била бременна и родила когато той се завърнал вкъщи. Нарекли детето Парамананда Дас според желанието на Бога, но Той шеговито го наричал Пури Дас.” (Чайтанйа Чаритамрита 3.12.45-49)

Махапрабху му дава епитета Кави Карнапур

На следващата година когато Шивананда Сен занесъл бебето на Махапрабху, Богът проявил голямата си милост към него като поставил в устата му големия пръст на крака Си. Когато Пури Дас бил само на седем години, Богът сам го нарекъл Кави Карнапур, чувайки чудната поезия, която детето съчинявало. Кришна Дас Кавирадж описва всичко това в 16-та глава на Антйа-лила.

Един път когато Шивананда и жена му отишли в Пури за Ратхайатрата, те взели със себе си и Пури Дас за да види Бога. Детето Му се поклонило, а Богът му рекъл: „Кажи името на Кришна! Кажи Кришна!” Макар Богът непрестанно да го умолявал да мантрува, момеченцето отказвало да произнесе Святото Име. Ужасеният му баща също се опитал да го принуди да мантрува, но малкият Пури Дас бил непоколебим в отказа си. Махапрабху бил смаян от непоклатимия му инат и казал: „Аз накарах всички в цялата вселена, дори и неподвижните създания, да възпяват имената на Кришна, но съм неспособен да принудя това малко момче да го стори. Каква за бога би могла да е причината за това?”

Тогава Сварупа Дамодар предположил: „Ти го инструктира в името на Кришна. И понеже е забранено да се повтаря на висок глас мантрата, получена от гуру, той си я мантрува само наум и не я разкрива пред всички. Предполагам че това е което той си мисли.”

Богът се зарадвал да види че такова малко момче осъзнанва наставленията на писанията. В своята „Анубхашйа” Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур обяснява: „Мантрата, която някой е получил от своя гуру, не бива да бъде разкривана пред никого, в противен случай губи силата си. Видяхме това в случая с Гададхар Пандит.”

Затова Пури Дас не искал да повтори мантрата, дадена му от Махапрабху. След това Махапрабху го помолил да рецитира някои стих за да наруши мълчанието. Детето произнесло следния стих, който само било съчинило:

„Вечна слава на Хари, окрашението на всички красавици във Вриндаван – синият лотос зад ушите им, черният грим на очите им и огърлицата от сини сапфири на гърдите им.”
(Чайтанйа Чаритамрита 3.16.74)

Всички онези, които присъствали, били заплеени от прекрасния стих. Как бе могло това малко седемгодишно момче, което едва бе започнало образованието си да съчини стих с такова качество! Богове като Брахма и Шива са неспособни да разберат милостта на Махапрабху, какво да говорим за една обикновена джива!

Макар Кави Карнапур да получил мантрата с името на Кришна от Чайтанйа Махапрабху, той въпреки това последвал социалния обичай и приел посвещение от Шринатх Чакраварти, ученик на Адвайта Ачарйа. Карнапур поднася своите почитания на Шринатх Чакраварти във встъплението си към „Ананда-вринда-вана-чампу”.

В друг встъпителен стих към „Ананда-вринда-вана-чампу” Кави Карнапур възславя Чайтанйа Махапрабху като тяхно семейно мурти, казвайки че Махапрабху бил осиновил цялото семейство на Шивананда Сен като Свое.

Следва списък от творбите на Кави Карнапур:

• „Чайтанйа-чаритамрита-махакавйа”
• „Ананда-вринда-вана-чампу”
• „Аланкара-каустубха”
• „Чайтанйа-чандродайа-натака”
• „Гаура-ганоддеша-дипика”
• „Брихад-ганоддеша-дипика”
• „Арйа-шатака”
• „Ахника-каумуди”
• Коментар върху Десета Песен на „Шримад Бхагаватам”
• „Чайтанйа-сахасра-нама”
• „Кешаваштака”

Първата си книга „Чайтанйа – чаритамрита – махакавйа” той съчинил през 1542 г. „Гаура-ганоддеша-дипика” била написана през 1576 г.