Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Ишвара Пури

Ишвара Пури се родил в град Кумара Хатта, в деня на пълнолунието на месец Джйештха, в браминско семейство, произхождащо от Рарха. Кумара Хатта се намира на около две мили от железопътната гара Халисахар. Градът е ценен за Гаудия ваишнавите, тъй като Шривас Пандит се преместил в него, заедно със своите братя, след като Махапрабху приел санняс, защото не могли да понасят мъката от всички болезнени места и неща, които им напомняли за Него в Навадвип. Къщата им се намира недалеч от квартал Мукхопадяя Пара, където се родил Ишвара Пури.

Родното място на Ишвара Пури е широко известно с названието „Чайтаня Доба”. Думата „доба” означава езеро, водоем. Когато Чайтаня Махапрабху минал през Кумара Хатта на път за Пури, той изразил почитта Си към Своя духовен учител, взимайки малко пръст от мястото, на което се бил родил и я увил в парче плат, отнасяйки я със себе си. Оттогава хиляди пилигрими следват Неговия пример и така се образувала яма, която по-късно се запълнила с вода.

Милостта на духовния учител

Ишвара Пури е едно от имената, които се дават на санняси. Макар неговото име преди да приеме санняс да е неизвестно, знаем че баща му се наричал Шямасундара Ачария. Ишвара Пури приел посвещение от Мадхавендра Пури, въплъщението на нектарната божествена любов. Мадхавендра Пури се радвал на качествата на Ишвара Пури, на искреното му и изпълнено с любов служене и затова го облял с благословии, потапяйки го в океан от любов към Кришна. Ако един ученик успее да удовлетвори учителя си, той е щастливец, който ще добие всичко благоприятно и ще осъществи всичките си желания. От друга страна, ако гуру е недоволен от своя ученик, той ще познае единствено неуспеха. Осветление върху тези учения дава безпримерният живот на Мадхавендра Пури.

Рамачандра Пури бил друг посветен ученик на Мадхавендра Пури, но поради своята арогантност, той бил лишен от милостта на учителя си. Кришна Дас Кавирадж описва красиво този случай :

Когато Мадхавендра Пури лежал на смъртното си легло, Рамачандра Пури дошъл да го види. Мадхавендра Пури пеел божиите имена и ридаел: „Не успях да постигна Матхура!” Тогава Рамачандра започнал да го поучава без ни най-малко стеснение или угризение, макар да му бил ученик. Той рекъл: „Спомни си, че целият си изпълнен с блаженството на Брахман. Защо си се завайкал така, сякаш не познаваш собствената си Брахма-природа?

( Чайтаня Чаритамрита 1.8.16-30)

Когато Мадхавендра Пури чул тези думи, той се разгневил и рекъл на Рамачандра: „Махай се, махай се оттук, грешен негоднико! Аз умирам в отчаяние, че не можах да постигна милостта на Кришна, че не постигнах Матхура, а ти идваш да добавяш към нещастията ми! Върви накъдето ти видят очите и не си показвай никога вече лицето пред мен! Ако те гледам, докато умирам, ще приема ниско раждане. Аз загивам от мъката, че съм без Кришна, а този окаян глупец е дошъл да ме поучава за Брахман!”

В резултат, Мадхавендра Пури отдръпнал благодатта си от своя ученик, който след това започнал да развива материални желания. Той се превърнал в сух философ, лишен от какъвто и да било интерес към Кришна. И не само това, но станал критичен към всички, отдавайки се на неспирно търсене на грешките им.

От своя страна, Ишвара Пури не само се придържал към ученията на своя гуру, но и му служел физически, спечелвайки неговата милост. Той служел на лотосовите нозе на своя духовен учител, дори лично го миел от урината и изпражненията му, както и му помагал да слуша имената и забавленията на Кришна. Така той го удовлетворил напълно. Мадхавендра Пури бил толкова доволен от своя ученик, че го прегърнал и го благословил: „Нека бъде твое съкровището на любовта към Кришна!”

От този миг нататък, Ишвара Пури станал океан от божествена любов, докато Рамачандра Пури се превърнал в мина от оскърбления. По такъв начин, те двамата, били свидетели на това какъв е резултатът от удовлетворяването или разочароването на духовния учител. Мадхавендра Пури преподал тази истина чрез тях.

В тази връзка Бхактисиддханта Сарасвати Прабхупада пише в своята „Анубхашя”: „Макар Рамачандра да видял собствения си гуру, страдащ от раздялата с Кришна, той бил неспособен да разпознае неземната природа на тези чувства. Той отсъдил, че учителят му е обикновен човек, податлив на земни настроения, в резултат на материални недостатъци. И се опитал да му обясни ползата от единението с Брахман. Мадхавендра Пури се разгневил на глупостта и неуважението на своя ученик към наставленията му и спрял да желае благополучието му. Той го изоставил и го пропъдил от себе си.”

Махапрабху взима посвещение от Ишвара Пури

Махапрабху е Върховният Бог и няма нужда от какъвто и да било учител. Въпреки това, Той искал да научи целия свят, че е абсолютно необходимо да се приеме подслона на истински духовен учител. По тази причина, Той играл ролята на ученик, взимайки посвещение от Ишвара Пури, когато го срещнал в Гая. Това само по себе си показва несъмненото величие и значимост на Ишвара Пури.

Тогава Богът отишъл в Гая, където срещнал Ишвара Пури. След като получил посвещение от него, Той започнал да проявява признациите на любов към Бога и когато се завърнал у дома Си, потънал в забавленията на божествената любов.

(Чайтаня Чаритамрита 1.17.8-9)

Когато се видели, Махапрабху и Ишвара Пури били завладени от екстаза на любовта и се измокрили един друг със сълзите, които се стичали от очите им. Богът казал: „Моето поклонение до Гая е успешно, защото днес Аз видях твоите лотосови нозе. Когато човек извършва пинда (възлияние към предците на свято място), тогава неговите предци получават освобождение. Но просто като те види човек, десет милиона предци получават освобождение в един миг! Затова никое свято място не може да се сравни с теб, ти си изначалният извор на светостта, ти пречистваш дори светите места! Моля те, издигни Ме от този океан от материални страдания; отдавам тялото Си в служене на теб! Единственият дар, за който те моля, е да Ми дадеш да пия нектара от лотосовите нозе на Кришна.”

(Чайтаня Бхагавата 1.17.49-55)

Махапрабху играел ролята на обикновен смъртен, на пилигрим, дошъл в Гая, за да предложи пожертвувания на Своите мъртви предшественици. В деня, в който извършил тези ритуали, Той се върнал в стаята си и започнал да готви. Когато Ишвара Пури дошъл и встъпил със светите си нозе в стаята на Махапрабху, Той лично му сервирал с небивала наслада ориза и зеленчуците, които самичък бил сготвил. Правейки това, Махапрабху показал по съвършен начин как следва да бъде служено на гуру.

Ишвара Пури в Навадвип

Ишвара Пури се бил срещал вече с Махапрабху в Навадвип, още преди да му даде десет-сричната мантра в Гая. Той се бил срещал и с Адвейта Ачария, който също играел ролята на ученик на Мадхавендра Пури. Вриндавана Дас Тхакур е описал тази среща в „Чайтаня Бхагавата”:

„Веднъж Ишвара Пури минал през Навадвип, докато Нимай (Махапрабху) бил все още зает със Своите забавления на студент. Той останал там за няколко месеца в дома на Гопинатх Ачария, като негов гост. Един ден Ишвара Пури видял Нимай и бил изключително привлечен и впечатлен от красотата Му. Нимай поканил Ишвара Пури в своя дом на обяд и помолил майка си Сачи да му сготви и поднесе Кришна прасад. После Той и Ишвара Пури си говорили за Кришна.

Ишвара Пури видял също и Гададхар Пандит, и бил щастлив да прозре дълбочината на неговото отречение. Той с обич започнал да му преподава уроци от книгата, която сам бил съставил „Шри-Кришна-лиламрита”. Нимай също идвал всекидневно в къщата на Гопинатха Ачария да слуша как Ишвара Пури учи Гададхар и му отдавал почитта си. Един ден Ишвара Пурипада помолил Нимай да поправи грешките в книгата му. Нимай отвърнал: „Всеки, който намира някаква грешка в описанията на Кришна на един предан, е грешник. Ако един отдаден напише поема за Кришна, независимо колко беден е езикът му, той със сигурност ще съдържа любовта му. Неукият казва „вишная”, докато ученият знае правилната форма „вишнаве”, но Кришна приема чувствата и в двата случая. Ако някой вижда грешка тук, грешката е само у него, защото Кришна е щастлив от всяко нещо, което чистият предан казва. Ти също описваш Бога с думи, пълни с любов; та кой е този арогантен човек, който би посмял да критикува нещо, което си написал?”

(Чайтаня Бхагавата 1.11.105-110)

Докато Нитянанда Прабху пътувал из Западна Индия, той случайно срещнал Мадхавендра Пури. Когато двамата се видели, припаднали. Нитянанда, победен от любов, започнал да възпява славата на Мадхавендра, докато самият Мадхавендра го прегърнал и го облял в сълзите си. Ишвара Пурипада разбрал, че Нитянанда е изключително скъп на неговия духовен учител и го обичал като свой духовен брат с дълбока и силна любов.

Вечна слава на Мадхавендра Пури, океанът от любов към Кришна! Той е първата пъпка на дървото на желанията на предаността. Тази първа пъпчица бе подхранена и израстна във формата на Ишвара Пури, от който бе оформен дебелият ствол на Чайтаня лила.

(Чайтаня Чаритамрита 1.9.10-11)

Преди да напусне този свят, Ишвара Пури изпратил двама свои ученици – Кашишвара и Говинда да служат на Махапрабху. Макар да били Негови духовни братя, Махапрабху се подчинил на заповедта на Своя духовен учител и ги приел за слуги.