След това е кродха-вегам. Кродха означава гняв. Дойде ли гневът, той сътворява бедствия и последиците са неизбежни. Трябва да се опитваме да възпираме тази устременост на ума към гнева. И не само да се опитваме, но каквото и да имаме, нека се стремим да го приложим в служба на Кришна.
яд кароши яд ашнаси
ядж джухоши дадаси ят
ят тапасяси каунтея
тат курушва мад-арпанам„О Каунтея, каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да поднасяш в жертва, каквото и да даряваш от милосърдие, каквито и въздържания да изпълняваш, прави всичко като приношение към Мен”
(„Бхагавад Гита” 9.27)
Добро и лошо, каквото и да имате у себе си, нека бъде хвърлено в служене на Кришна. Ето как може да бъде пригодено – гневлив съм и този гняв трябва да бъде оползотворен в служене към Кришна. Кродха бхакта-двеши-джане – който дойде да атакува бхактите, ще насоча гнева си към него. Стремим се да извлечем най-доброто от лошата сделка. В ума си имам толкова много наклонности и опитам ли се цялостно да ги променя вътре в умствената си структура, нека се постарая да ги нагодя спрямо божественото служене. Нека се опитам да ги оползотворя на това ниво.
Понякога може да изглежда, че преданият се гневи за дребни неща, но гневът му не бива да бъде считан за обикновен гняв. Гневът му ще донесе добро на човека, на когото е ядосан, ще бъде за негово благо. Не бива да се отсъжда само по себе си. Махапрабху също се е ядосвал понякога. Когато Махапрабху правел киртан, затваряли вратите, а един брахмачари, който пиел само мляко и не хапвал нищо друго, искал да влезе. Мислел си: „Трябва да бъда считан за най-чистият, понеже пия единствено мляко и нищичко друго. Защо ми затварят вратата?” Когато най-сетне отворили и той попитал защо е било затворено за него, Махапрабху отвърнал: „Това, че пиеш само мляко не е квалификация. Истинското качество е съзнанието за Кришна.”
Това било наблюдавано многократно. Веднъж била извършена неправда спрямо Шриваса Пандита. Един тантрика (тантрист) поставил вино и разни други неща пред прага на Шриваса, за да го подиграе. Шриваса Пандита отворил вратата и видял вино, месо и други противни неща. Тогава се обърнал към съседите си и рекъл: „Погледнете какъв тантрика съм аз! Всяка нощ обожавам Богинята Кали с вино и месо.” Людете били много притеснени: „Кой мерзавец е донесъл тези неща?” Когато Махапрабху научил, той се вбесил и казал: „На този човек лошо му се пише!” По-късно, същият човек, чието име било Чапала Гопала, се разболял от проказа. Понякога в този свят въплъщението на самия Бог проявява гняв, а също и някои преданоотдадени. Но това не вреди. То е за благото на човека. Вълнението, което изпитва преданият, не бива да бъде взимано за нещо обикновено.
Трябва да се караме. Понякога може да се налага и да спорим; понякога има разлики в разбиранията ни относно верния смисъл на някои мантри от писанията или по други специфични въпроси. Може да има различия и дискусии. Това не е нежелателно; понякога е необходимо.
Най-общо казано трябва да съзнаваме, че не сме съвършени и че различията се дължат на степените на нашите реализации. Във всичко има вариации, но различия в основните принципи не са желателни, понеже това би объркало новодошлите. Би било голямо бедствие за тях. Те са дошли с открита вяра, която е още крехка; тя не е толкова извисена и интензивна, та да успеят да помирят толкова много противоречиви наглед неща. Ще им бъде трудно. Винаги, когато се случват подобни неща, мадхяма-адхикари ваишнавите трябва да се стараят да запазят начинаещите извън конфликта. Не бива да им се позволява да се намесват в такива дискусии и раздори – кавги спорове и тем подобни. Те са само за мадхяма-адхикарите. Не е желателно начинаещите да стават свидетели на раздори между по-висшестоящите, които считаме за люде от по-висок ранг. Наблюдавайки подобни свади, новодошлите няма как да не се смутят. Старайте се да избягвате това доколкото е възможно. В това време те биха могли да посветят вниманието си на писанията. В писанията спорните точки са по-малко, макар също да ги има, тъй като препоръчваните съвети касаят различни нива. Развитието означава спорове. Елиминиране и приемане – това значи спор. Едното обявява за негодно другото – това е развитието. Тъй или инак няма как да избегнем конфликтите, но все пак те водят до развитие. Не бива да се боим.
Тази статия се появява за пръв път като коментар към „Шри Упадешамрита”, от Шрила Рупа Госвами