Екадаши се счита за най-любимия ден на Кришна, в който преданите се въздържат от материални дейности. Екадаши е апракрита. Апракрита значи като пракрита, но не светско, а свръхземно. Предупредени сме, че Екадаши не е нещо земно, макар да изглежда така. Понеже се намира под влияние на луната.
Екадаши само изглежда земно. Топлината в света и водното съдържание на тялото нарастват под влияние на луната, също както океанските приливи и отливи се влияят от нея. Когато се приближаваме към пълнолуние и новолуние, онази част от тялото ни, която е вода, се надига поради движенията на земята, луната и слънцето, а едновременно с това се увеличава и желанието за наслаждение.
Затова е необходимо да постим – за да посрещнем това външно раздвижване на природата. Постът може да ни спаси от странни реакции. Затова е препоръчително да се гладува; но ако някой не може да гладува съвсем, може да мине на определена диета, даваща по-малко възможност за наслаждение каквато е анукалпа (без зърнени храни). Постим за да озаптим сетивата, които по естествен начин стават по силни тогава. Резултатът е че човек се възбужда и търси да се наслаждава, да злоупотребява с обкръжението. Именно това нечестно посегателство върху самия себе си трябва да се контролира, затова се препоръчва и гладуването – това е единият начин.
Приемаме определени храни, а други не, понеже първите се считат за по-малко навреждащи и за по-малко възбуждащи за тялото. Освен това в „Хари Бхакти Виласа” се споменава, че определени грехове предпочитат да се крият в тези храни, които ние отхвърляме. Папа означава такъв вид грях, който обича да се прислонява в зърнените храни и в такива места, които ние със сигурност се стремим да избягваме. Онези, които не могат да издържат без храна, бива да приемат плодове, корени и мляко.
Също така от духовна гледна точка, самият Кришна също изпитва по-силна нужда от наслада. А когато Кришна изпитва по-голяма нужда, преданите имат по-голям шанс за служене. Времето става по-ценно за тях, понеже Кришна копнее за наслада, и те би трябвало да използват времето си да му осигурят нужните за наслаждение неща – дотолкова, че не им остава време да се погрижат за собствените си нужди. Тъй че първата причина е да се удовлетвори Кришна, а второстепенната причина – че посредством постене можем да направим тялото си по-сухо за да намалим желанието си за наслаждение. Това е общото тълкувание. Има освен това и толкова много други неща. Всичко е съзнателно, всичко е личностно. Тъй че и Екадаши има свой собствен личен нрав и тя се посвещава заедно с цялата си компания в служене на Кришна.
Тя не приема никаква храна, нито каквото и да било друго, а освен това не позволява на никой в своята група да губи време в хранене, но постоянно е заета в служене на Кришна. Казано ни е, че Екадаши и Двадаши са любимки на Хари – така скритата причина вече е обяснена. Хари би бил доволен и от най-малкото служене, отдадено в тези два дни. Тъй че и Двадаши, и Екадаши се считат за любими дни на Кришна. Спазването на Екадаши е задължително; макар Двадаши също да се почита като любим ден на Хари, все пак Екадаши е за предпочитане. Двадаши има предимство пред Екадаши само в определени осем случая, зависещи от комбинацията с накшатра, титтхи и т.н. – когато спазваме Маха-Двадаши, а не Екадаши.
На Екадаши и Двадаши дори най-минималното служене носи огромна награда. Награда означава настроението ни за служене и сериозността ни да се увеличат точно в този определен ден. А в по-дълбок смисъл означава, че точно тогава Хари желае да получи повече служене. В това е и щастието на отдаващите служене, че Хари изисква повече от тях, така че значимостта им нараства по време на Екадаши и Двадаши. Също така на Двадаши не се берат листенца туласи, понеже се счита, че Туласи Деви е постила на Екадаши.
Отбелязва се, че служенето е най-важното съображение. Ако гладувам и не приемам дори вода, тогава може да се наложи да лежа и да не съм способен да свърша никакво служене към Бога. Това е нежелателно. Тъй че да се приеме анукалпа и да се върши служене е по-добре.
Да се служи е по-добре отколкото да се стои бездейно. Тъй че ако прасада-сева се приема като служене, това е най-доброто. Но в същото време трябва да се вземе под внимание индивидуалната позиция на предания. Сахаджиите не съблюдават целодневния пост на Екадаши. Те казват: „О, та ние сме във Вриндаван – там никой не гладува!” Но Шрила Прабхупада (Бхактисиддханта Сарасвати) не одобряваше това – Сахаджия под маската на кришна-бхакти всъщност продължава да подхранва сетивата. Но когато е необходимо заради служенето към Кришна да се поддържа тялото, ние приемаме прасадам – не бихме искали гладуването да доведе до загуба на енергия. По такъв начин почитаме Екадаши. Ако постът не вреди на служенето ни, можем да продължим да постим.
Веднъж на Джанмащами, Хайагрива Брахмачари (по-късно Мадхава Махарадж) трябваше да уреди пътуването на Прабхупад до Матхура за да спазва Пурушоттам-маса. Хайагрива бе изпратен там един ден по-рано за да наеме подходяща къща, а този ден се случи точно Джанмащами. Прабхупад заръча на личния си готвач да нахрани Хайагрива с ориз навръх Джанмащами: „Предстои му дълго пътуване и силите му ще свършат, пък има важното задължение да подготви там къщата.” Такава беше заръката му. Но Хайагрива и готвачът се поколебаха. Тъй или инак, Хайагрива не прие ориз на Джанмащами – вместо това хапна шабху (тапиока), банан и извара.
Ако обаче професор Шанйал се бе намирал в същата ситуация, несъмнено щеше да приеме ориза – дотолкова последователен и изключително послушен бе той към заповедите на Прабхупад. Щеше да каже: „Щом Прабхупад ме помоли да ям ориз – трябва да ям ориз!” Такава беше линията на мисълта му. Обаче Хайагрива се разколеба: „Не, не, не е необходимо, достатъчно съм силен. Мога да си свърша задълженията.” Също и Прабхупад, когато искаше да яде нещо в дните за пост, хапваше анукалпа.
Моят Гуру Махарадж имаше виждането, че ще получим максимална енергия ако приемаме добра храна и вършим добро служене. Такава беше неговата максима. Кришна не иска да ни ликвидира. Приемайте много прасад и вършете много служене. Каквото и да е необходимо, приемете го в името на Кришна – не заради самите себе си. Вие принадлежите на Кришна, тъй че ако отслабвате и това възпрепятства служенето, губите. „По-добре войниците ми да са добре нахранени и да работят здраво.” Такъв беше принципът на моя Гуру Махарадж.
превод: Манохари даси
източник: guardian-of-devotion.com
повече за Екадаши: Категория Екадаши | vaisnava.org