Подтикът на езика
Джихва-вегам значи устременост към онова, което е много вкусно. Аз съм слуга, роб на желанието да вкусвам. Джихва-вегам е привличането ни към един определен вкус. Човек може да харесва люто, горчиво, сладко или солено. Това е джихва-вегам. Езикът винаги иска да вкусва такива неща. Щом ми е вкусно, дори и да е пагубно за здравето ми, аз не мога да овладея езика си. От лакомия мога да изям нещо, което не е подходяща храна за мен. Хапвам нещо, след това хапвам още и още без това непременно да е здравословно. Трябва да се старая да не бъда жертва и роб на езика си. Как да избегнем джихва-вегам? Начинът е каквото и да хапна, да си помисля как го е вкусвал садху, гуру или Бог. Материалното трябва да бъде подчинено, а вниманието ни да е насочено към субективното усещане на по-висшите личности, как те са го вкусвали. Това е начинът да се спасим от материалният вкус.
Махапрабху се стараел да не яде сладко: „Аз съм санняси, трябва да спазвам стандарт. Ако ям сладко, всички ще го правят. Не бива.” Тогава Сварупа-дамодара му рекъл: „Това е негативната страна; но ти приеми прасадам, то е позитивната страна. Джаганнатха кайчи карйачена бходжана. Трябва направо да усетиш как Джаганнатха го е вкусвал.” От обективния свят трябва да го отнесем в субективния. Всички чувства трябва да бъдат сбрани и насочени към по-висшата равнина, а от по-нисшата трябва да ги оттеглим.
Желанията на стомаха и гениталиите
Джихва-вегам е да се лакомим за нещо, което е вкусно на езика, а удара-вегам е подтикът да напълним стомаха си. Мислим си: „Не съм се нахранил. Не съм приел достатъчно храна. Стомахът ми ми се струва празен. Ще си хапна още.” Това е удара-вегам. Още и още – докато се подуе. Трябва да приемаме само толкова храна, колкото е необходима, за да поддържаме здравето си.
Упастха-вегам е стремежът да получаваме приятно усещане от жените и желанието да сме в тяхна компания – за мъжете, а за жените – желанието да са в компанията на мъже. Нека се опитваме да овладеем тази своя наклонност. Тя е умствена, тя не касае душата. Това е просто умът и е най-опасната причина да се скитаме в този свят. От дърветата до полубоговете, всички имат тази наклонност и трябва да сме много внимателни да не станем жертви на подобно течение. Това течение е всеобхватно и много могъщо и трябва да се стараем доколкото е по силите ни да стоим настрана от него.
томара канака бхогера джанака
канакера дваре севаха мадхава
каминира кама нахе тава дхама
тахара малика кевала ядава„Богатствата ти се пилеят в светски удоволствия, а трябва да ги ползваш в служене на Мадхава. Желанието за жени не е твоя работа, понеже Кришна е единственият им истински господар.”
(„Ваишнава ке?”, 3)
Наслаждаващият аспект на жените не е за теб, той се пази само за Кришна – тахара малика кевала ядава. Кришна единствен се наслаждава на красотата на всичката сладост, която може да бъде вкусена у жените. Това е казано буквално в този стих.
Един господин дойде при нашия Гуру Махараджа в Калкута и каза: „Какво имаш предвид с това? Тогава какви сме ние? В буквален смисъл ли си написал това? Че всички жени са предназначени единствено за наслада на Кришна и на никой друг?” Прабхупада отвърна: „Да, да! Това е дословното значение. Подобен род наслаждение е предназначено единствено за Кришна, а всички останали са нарушители.” Канака – пари. Господарят на парите е Нараяна, Лакшмипати и всички ние малко или много сме Негови слуги по различни начини. А Баладева, гуру, е господарят на славата и престижа. Канака, камини, пратиштха. Камини (жените) трябва да бъдат съотнесени към разбирането за Кришна, инак сме загубени. Това трябва да бъде настроено спрямо Него. Всяка мисъл за жена трябва да бъде свързана с Кришна.
Тази статия се появява за пръв път като коментар към „Шри Упадешамрита”, от Шрила Рупа Госвами