Интересът към лекциите на международно известния авторитет в Аюрведа д-р Олег Торсунов /Аудария-дхама даса/ надхвърли очакваното. Зала 8 на НДК беше препълнена и през трите вечери. По време на пребиваването си в България д-р Торсунов даде само две интервюта и освен за най-влиятелната и масова телевизия у нас, другото беше за vaisnava.org. Впечатлението от личния контакт с него е изключително: на живо той е още по-обаятелен, погледът му е проникновен, излъчва чистота, интелигентност, здраве и добро настроение. И може би най-същественото, скромен, въпреки цялата си известност и слава. Не крие специалната си пристрастност по ваишнавските теми. Голяма и отдадена на своята мисия личност, която едновременно с това е един смирен и състрадателен човек. Ето такъв застана пред нас Аудария-дхама даса / д-р О.Г. Торсунов/.

Каква е Вашата мисия в този живот?

Моята мисия е да давам на хората знания. Такива наставления получих от своя духовен учител. Трябва да издигам хората до нивото на гуната* на благостта и по-нататък да развивам тяхното съзнание докато достигнат степента да приемат духовен живот. Защото в това се състои най-главното задължение на човека в епохата Кали юга – да се подпомагат хората да приемат живот в духа. Ако не приемат духовен живот, те се раждат в тела на животни в следващото си превъплащение. Така че единственото, което можем да направим за хората е да проповядваме божественото знание или да подпомагаме такова проповядване. Моята мисия е широкото проповядване, тоест аз проповядвам така, че хората, които няма да стигнат до храмовете и не могат да разберат божественото знание от духовни наставници, може би ще го възприемат ако им се проповядва в по-достъпна форма – така и правя.

Защо на хората им е толкова трудно да следват духовен път? Защо им е по-лесно да повярват, че животът се е появил от инертната материя, а не че една по-висша сила е създала тази реалност и животът произлиза от Бог?

Колкото по високо развита е цивилизацията, толкова повече доказателства има, че хората сами са създали всичко в този свят. На всяка крачка има такива доказателства: виждаме самолети, виждаме най-сложни операции и как биват лекувани възможно най-тежки заболявания, взривявания на атомни бомби. Човекът е постигнал големи успехи в развитието си и в разбирането за нещата, и затова е трудно да се разбере, че всичко е създал онзи, когото не можеш да видиш. Бог е невидим. Няма признаци за Неговото присъствие. От друга страна има много признаци за присъствието на човека. Освен това има много признаци, че всичко тук се разрушава, всичко е в хаос. Например, виждаме падащи звезди и по същия начин може да падне и земята – знае се кога ще угасне слънцето и съответно колко ще съществува слънчевата система. Тъй като всичко е логично, видно и доказуемо е много трудно да се приеме, че има Бог. Още повече, че не помним предишните си животи и не знаем кои ще сме в бъдеще – нямаме разбиране за това какво е душа. Не я чувстваме, не я виждаме. Не знаем какво е това съвест, въпреки че ни го обясняват. Можем само да се досещаме, че има любов, защото ни се случва, можем да почувстваме отношения един към друг. Има някакви признаци за това, че съществува висше начало и ако се опрем на тези признаци можем да докажем на хората, че има Бог, но това няма да стане за пет минути. Трябва доста да се потрудим, за да доведем постепенно хората до разбирането, че има Бог, че има следващ живот, че е имало предишни животи, че е необходим духовен наставник в живота. Ако се дават факти и доказателства и хората се образоват, тогава те приемат духовния живот.

Така че краткият отговор на въпроса, защо хората не могат да повярват във висшето начало, защо са толкова много материалистите и атеистите, е следният: в съвременното общество няма правилно образование, което да води хората до разбирането за висшата истина. В това е целият проблем.

Може ли човек да развива сам себе си и да достигне съвършенство без чужда помощ?

Върху човека силно влияят факторите на този свят. Да вземем за пример хората, които живеят в България. В тях има нещо общо: доста скромни са, чувствителни и емоционални – могат силно да се огорчават, да изпадат в депресия. От друга страна са добри, отзивчиви, желаещи да помагат, състрадателни. Това означава, че по тези места има предразположеност да бъдеш такъв човек. Примерно, като бях в Германия, там хората са съвсем други. Там хората са по-обстоятелствени, по-конкретни, категорични. Те ценят всяка минута, стараят се да са сериозни и делови. Присъща им е пунктуалността, стриктността, държат всичко да се прави според инструкциите. Иначе казано, местността силно влияе на човека и това е доказателство, че той се намира под силното въздействие на този свят като цяло. Ние сме много силно зависими. Това може лесно да се разбере, тъй като не можем да живеем без храна, без вода, без въздух, ние не сме родили сами себе си – много фактори ни правят зависими същества. Човекът има характер, свързан с местността и епохата, в която е роден. Хора, които са родени преди 40-50 години, имат съвсем други разбирания в сравнение със съвремените младежи. Всички сме под силното влияние на различни фактори. И от това може да се направи изводът, че човек не може самостоятелно да се развива без духовно ръководство. Защото тези фактори ще са по-силни от неговата вътрешна възможност да се развива. Още повече, че тези фактори водят постепенно човечеството към нравствена деградация. Можем да посочим статистиката, че преди около 40 години в Русия и в Европа е имало може би 3-5 процента разводи. Сега в Европа разводите са 60 процента, а в Русия 80 процента. От показателите за семейството можем да видим колко силна е деградацията на обществото. И тъй като обществото като цяло много силно влияе на човека и то деградира, може да се направи извода, че човек самостоятелно няма да се развива. На него му е нужна особена помощ, специална грижа за неговото нравствено и духовно възпитание, за да може той да се усъвършенства.

Как можем да развиваме любовта в себе си и подлежи ли тя изобщо на развитие?

Любовта сама по себе си е чувство, което действа между някого и някой друг. Идеята да обичаме себе си е глупава. Любовта е енергия, тя не може да се движи в затворено пространство. Трябва да се учим да обичаме другите хора. Ако ги обичаш, ще чувстваш себе си любим. Ето това означава „любов към себе си”. Например, ако обичам майка си, тя ме смята за любим; това означава, че обичам себе си. А ако не обичам майка си, ако имам с нея конфликти, това означава, че и себе си не обичам. Не давам на себе си възможност да бъда щастлив. Любов към себе си не означава някакво самовнушение, а обмяна на обич с някого. Някои хора си мислят: аз сам ще обичам себе си, никой не ми трябва. Това не работи. Защото любовта е обмен. Усмихвам се на някого, той ми се усмихва и се получава два пъти повече усмивка. Аз мога безкрайно да се усмихвам и човекът ще ми се радва. А как можеш безкрайно да се радваш на самия себе си? Не се получава собствената ми усмивка да ражда друга моя собствена усмивка. Напротив, усмихвам се и ако няма с кого да осъществя контакт и да обменя усмивки, тогава усмивката ми угасва. Човек сам в себе си не може да поддържа любовта, нужни са му отношения – поне една птичка да види макар, тя да му чурулика и да му подари щастие.

Може ли в такъв случай да направим извода, че апетитът идва с яденето – колкото повече обичаме, толкова повече чувството нараства. Това ли е начинът?

Да, разбира се. Това е начинът, а не самовнушението…

Някои хора понякога се държат сякаш са обладани от демони. Наистина ли има разни безтелесни същества, които обладават хората, или това просто са състояния на ума, или психически заболявания?

Има такива феномени, които са слабо изучени от съвременната наука. Например, съвременната психиатрия и досега не може да разбере как човек изведнъж започва да се нарича с друго име, започва да говори по друг начин и има друга философия. Това се нарича умопобъркване. В древната култура, във Ведите, се казва, че в такъв момент човека губи своята фина същност и като потвърждение може да ни послужи това, че монасите /единствено те/ могат да прогонят тези същности – те се молят и тези същности излизат. Всеизвестен факт е, че ако някой се моли, има вероятност да излекува от психическо заболяване. Има хиляди такива примери. И монасите твърдят, че те прогонват тези духове от човека. Така че можем да предположим, че има фини, невидими същества, които влизат в съзнанието на човека и по този начин въздействат на неговия интелект и променят възприятието му на света.

Това е, което мога да изведа от анализа на фактите. А хората нека сами решат има ли го това или го няма. Ако смятат, че го няма, нека сами се опитат да обяснят как човек изведнъж решава, че има друго име и защо веднъж се държи така, а друг път иначе. Защо той сам казва, че някой му пречи, че му натрапват някакви мисли, че вместо него мислят по друг начин и той самият се съпротивлява на това? Навлизането в психическо заболяване има няколко стадия и на втория стадий започва раздвояване на съзнанието. Човекът се съпротивлява на това, което му натрапват в главата. Той иска да каже едно, а го принуждават да говори друго. Ако нямаше никого, откъде би се взела тази идея в главата на човека?

Тоест всеки сам трябва да реши при монах ли да търси помощ или при психиатър?

И едното, и другото е добре. Психиатърът от позицията на дейността на нервната система може да я успокои, защото обикновено полудяват хора, които са много напрегнати. Трябва да се урегулира сънят, трябва да се урегулира нормалната работа на организма. Това може да направи лекар. Но лекарят не може да изгони духа. За това е нужна молитва. Затова в началото е работата на лекаря, той нормализира дейността на организма. А по-нататък човек може да изгони духа с помощта на монаха.

Какво бихте казали или пожелали на читателите на нашия сайт?

Бих пожелал на ваишнавите да са по-близо до обществото. Да се стараят да не бъдат самоизолирани, защото това не дава възможност за развитие. Мисията на Господ Чайтаня означва да разпространяваме славата на святото име. Това може да е както аз правя или както правят други предани, разпространявайки книги, или чрез харинама. Всеки човек ще намери своя духовен живот чрез своите ваишнави. Трябва добре да се разбере, че когато преданите не искат да имат вземане-даване с това общество, това означава, че не изпълняват волята на Господ Чайтаня Махапрабху. Защото санкиртана-ягята, съвместното възпяване на светите имена, е целта на Неговата проповед и на Неговото разбиране за нещата.

Кое е най-важното в живота?

Най-важното в живота е любовта към Бога.

 

_____

*Гуна – („качество“, „въже“) Трите качества на материалната природа са: тамас („невежество“); раджас („страст“) и саттва („добро“, „благост“)

 

автор: Прем-гопал дас

Основен организатор и домакин на семинара на д-р Олег Торсунов беше управителят на сдружението за благотворителност „Диамантено дърво” Благовест Белчев /Баладев дас/, който е издател и на четири от книгите му.