Празникът по повод тридесетата годишнина от публикуването на списание „Раковина“ беше закрит с музикална медитация, водена от група „Киртан соул“. Текстът на последната изпълнена песен беше следният: „Говинда, Дамодара, Мадхавети“. 

Какво точно означават тези имена и защо тъкмо те са подредени едно след друго?

Песента всъщност е рефренът на поема, написана от Билвамангала, от Южна Индия. Предполага се, че Билвамангала, познат още като Лилашука или Кришна-Лилашука, е живял в периода между IХ и XIII век. Той е значима фигура в Рудра Ваишнавската школа. Неговото прозиведение „Шри Кришна Карнамрита“ („Шри Кришна – нектар за слуха“, възпяващо Шри Кришна, нектарът, който завладява слуха) е добре познато. Въпросната поема е от друго негово произведение, озаглавено „Говинда-Дамодара-Стотрам“ („Химн за Говинда Дамодара“). Поемата е съставена от седемдесет и една строфи, но има също и съкратена (лагху) версия. Следната кратка версия на поемата дава представа за вкуса на възхвалата.

1. С лотосовите си ръчички Той хваща лотосовите си крачета и ги слага в лотосовата си устичка. Посвещавам мислите си на (божественото) малко момче Мукунда, което лежи върху листо от баняново дърво.

Коментар: Поемата е молитвена песен, която възпява малкото момче, появило се във видението на Маркандея . Името Мукунда означава мукум-дати – спасителен, който може да избяга, освобождаващ. Стихът е част от „Шри Кришна Карнамрита“, но тази шлока става начална за лагху-версията на химна, заради популярността си.

2. Шри Кришна! Говинда! Хари! Съдбата на Мура! О, Боже, Нараяна, Васудева! О, език мой, пий само този нектар: Говинда, Дамодара, Мадхава!
3. Мислите на пастирките бяха изцяло прислонени в нозете на Мурари и дори когато продаваха кисело мляко, те, изпълнени с възхита, мълвяха отново и отново: Говинда, Дамодара, Мадхава!

Коментар: Тази и следващата шлока представляват две картини от Вриндаван: на пазара търговците обичайно продават стоката си, но пастирките са изцяло ангажирани във възпяване на имената на Кришна – дори когато продават млечните си продукти, те помнят Кришна – дори когато работят и изпълняват ежедневните си задължения.

4. Жените се сбират отново и отново, във всеки дом, във всяка къща и непрестанно възпяват Неговите божествени имена: Говинда, Дамодара, Мадхава!

5. Светците, начело с божествения мъдрец Нарада, се прекланят пред Вишну, който с наслада лежи върху ложето си и по този начин се свързват с Ачюта. Те се молят така: Говинда, Дамодара, Мадхава!

6. О, език! Обожавай непрестанно красивите имена на покорителя на сърцата Кришна, които слагат край на страданието на всеки Негов предан: Говинда, Дамодара, Мадхава!

7. Когато щастието е далеч, най-важното е – пейте; ако нещастието отмине – пейте пак; дори и в мига на смъртта пейте: Говинда, Дамодара, Мадхава!

8. Шри Кришна! Възлюбени на Радха! Боже на Гокула! Гопала! Господарю на планината Говардхана! Вишну! О, език, пий само този нектар: Говинда, Дамодара, Мадхава!

9. О, език мой, посветен във вкуса! Ти сладостта обичаш, затова повярвай ми, истината казвам само в твой интерес – повтаряй нектарните думи: Говинда, Дамодара, Мадхава!

10. О, език мой, моля те, когато срещнем Бога, който на делата ни слага край със Свойта пръчка на наказанието, повтаряй страстно тези думи: Говинда, Дамодара, Мадхава!

Коментар: Ямараджа, име на Бога на смъртта. Той слага край на нашите дела (кританта).

11. Шринатха! Боже на вселената! Ти присъстваш във всяка частица на живота! Мило момче на Деваки, враг за демоните! О, език мой, пий само този нектар: Говинда, Дамодара, Мадхава!

12. Господарю на пастирките! Съдба на Камса! Мукунда! Господарю на Лакшми! Кешава! Васудева! О, език мой, пий само този нектар: Говинда, Дамодара, Мадхава!

Припевът говинда дамодара мадхавети е призоваване на Кришна в различни нюанси – говинда, дамодара, мадхава са поставени в звателен падеж. Тук ити е думата, с която завършва рефренът.

Говинда

Какво значение носят тези имена на Кришна и какво настроение предполагат? Нека вникнем в етимологията на думите и възможните конотации, така, както са ни разкрити в коментарите на нашите учители.
Името Говинда е съставно от думите го и винда. Значенията на го са: крава, Земя, дума (реч) и рай. Винда произлиза от глагола вид (според шестото спрежение на вид), което означава: да получиш, да придобиеш, да имаш, да спечелиш, да намериш, да откриеш, да разпознаеш, да знаеш, да преживееш, да почувстваш – така че винда означава откривател или притежател.
В „Бхагавад Гита“ можем да намерим името Говинда на две места. В стих 1.32 Арджуна се обръща към Кришна по следния начин: „О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот?“ Според коментарите на Баладева Видябхушана, Арджуна казва: „Говинда, Ти познаваш механизма (виндаси) на всички сетива (го) – затова познаваш мислите ми, желанията ми и добре знаеш, че не жадувам за царство.“ Така че Говинда е онзи, който познава сетивата.
В стих 2.9 Санджая споменава разговора между Арджуна и Кришна: „Няма да се сражавам“ – каза Арджуна (на Говинда), след това замълча.” В коментара си към поемата Баладева споделя за друга възможна интерпретация на името: го означава (свещени) думи, това са Ведите, докато винда означава да знаеш, да познаваш, така че Говинда е познавачът на всички веди. Затова можем да бъдем сигурни, че Той ще просвети разколебания Арджуна и ще му напомни за дълга му. Така думите на Санджая отнемат надеждата за победа на синовете на Дхритаращра. В този смисъл Говинда е познавачът на Ведите.

В „Гопала Тапани Упанишад“ мъдреците се обръщат към Брахма с няколко въпроса, един от който е: „От кого се страхува смъртта?“. Брахма отговаря, че смъртта се страхува от Говинда. „А кой е Говинда?“, питат мъдреците. Отговорът на Брахма е: „Той е почитаният повелител на кравите, Земята и Ведите (го-бхуми-веда-видито видита, „Гоп.“ 1.5)“.
Санатана Госвами пояснява, че го означава също така небеса, затова интерпретира думите на Брахма по следния начин – Говинда е почитаният познавач на небесата, Земята и Ведите. Смъртта се страхува от Говинда, защото вижда и разбира Неговото превъзходство и липсата на влияние върху Него.

Говинда е също защитникът и пастирът на кравите (гавам индра). След като вдига планината Говардхана и Индра слиза от небесата, за да засвидетелства уважението си, Сурабхи, която го придружава, се моли на Кришна: „Ти си Върховният ни Бог, Ти си нашият водач индра, Господарю на вселената!” (твам нах парамакам даивам твам на индро джагат-пате, „Бхагаватам“ 10.27.20.) Сурабхи къпе Кришна с млякото си, докато Айравата, слонът на Индра, Го къпе с небесните води на Ганг, короновайки Го за крал с името Говинда. Това събитие е разказано от „Хари Вамша”. Там Индра казва: „Аз съм водачът (индра) на всички богове, а Ти си спечели водачеството на кравите (гавам индратам), затова хората на Земята ще пеят вечно: Говинда! („Хари Вамша“ 2.19.45.)
Кравата е майката на всички създания, млякото подхранва, с гхи се предлага храна на девите, богът на кравите подхранва и поддържа цялата вселена. Шридхара Свами също дава своите озарения по този стих 10.27.23 от „Бхагаватам“, като пише, че го в името Говинда означава едновременно крава и небеса, защото и двете са под Негово управление, така че името Говинда означава също владетел на небесата.

Aко вземем предвид значението на винда като изследовател, откривател, можем да приемем, че Говинда е откривателят на потопената, загубена Земя, така че в това значение винда се отнася до Варахадева, аватара с формата на глиган. Както е описано в „Махабхарата“: “Откривателят на Земята гам виндата Говинда, който придоби формата на величествен глиган, разбърка калната вода с огромните си сили.“ („Махабхарата“ 1.19.11)

Нещо повече, Говинда е достигнатият (винда) от молитвите (го) на полубоговете. В коментарите си към „Брахма Самхита“ Джива Госвами цитира молитвата на Брахма от „Бхагаватам“ – там той, копнеейки за раждане на Гокула, казва: „Най-голям късмет би бил да бях роден тук, в тази гора“ („Бхагаватам“ 10.14.34)

Бхактиведанта Свами Прабхупада пише следното в коментара си към стих 2.9 от „Бхагавад Гита“: „В началото Арджуна се обръща към Кришна с името Говинда, защото Той дарява наслада на сетивата и на кравите.“

Трите най-важни защитни мурти във Вриндаван са Радха-Маданамохана, Радха-Говинда и Радха-Гопинатха. Онзи, който удивлява бога на любовта (мадана-мохана), покорява душите с красотата на Кришна като премества фокуса им от материалния свят към трансценденталната сфера. Радха-Говинда е отвръщащият, възнаграждаващ Бог, който благославя обърналите се за помощ към Него; докато Радха-Гопинатха, нежният господар на гопите, е закрилникът на духовния живот.

Дамодара

Името Дамодара обикновено се превежда като съставно от думите даман и удара. Значението на даман е въже, наниз, гирлянда, докато думата удара е свързана с корема или частите на тялото около кръста. По този начин името ни води към малкия Кришна, чието коремче е вързано с въжето на обичта на Яшода. „Падма Пурана“ хвърля светлина върху това забавление: „Отдавам почитания на ридаещия, който потърква очите си с лотосовите си ръчички. Видът му е изплашен, диша тежко. Вратът му е украсен със знак от три линии. Отдавам смирените си почитания на Дамодара, на този, който е завързан от обичта („Дамодаращака“ 2). В „Хари Вамша“ тази идея се доразвива: (Яшода) Го завързала с въженце и оттогава пастирските жени във Вриндаван честват Кришна като Дамодара. („Хари Вамша“ 63.36)

Думата даман (въже) произлиза от глагола дам (да опитомя, да спра, да удържа), а с този корен са и други думи като дамах (дисциплина, контрол, възпиране на страст), също и думата дамам, която на ведическия език означава къща, дом. Светът е изграден от редици от къщи, домове, които на санскрит се наричат дамам – оттук води началото си друга интерпретация на името Дамодара – този, който носи световете, завързани на кръста си. Разговорът между Дхритараштра и Санджая за Кришна може да бъде намерен в „Махабхарата“, „Удйога Парва“… Санджая разкрива пред своя господар значението на имената на Кришна. Той споменава също името Дамодара: „Източникът на Неговата божествена светлина е Неговото собствено великолепие и блясък, и поради дисциплинираността си Той е наречен Дамодара.” (деванам свапракашатвад дамад дамодарам видух, „Махабхарата“ 5.68.8) Значението на удара е корем, но удара може да означава и върховен (уд-ара, отиващ нагоре) – така че според тази интерпретация Кришна е толкова благороден заради несравнимата си дисциплина.
Шанкарачария дава допълнително обяснение на тази интерпретация: Дамодара е този, който може да бъде познат чрез прилагане на самоконтрол и следване на стриктна дисциплина (дамах), както и чрез други върховни (удара) духовни реализации – във фиософията на Шанкара, разпознаване е осъзнаването на приликата между джива и Брахман.

В „Шанти Парва“ от „Махабхарата“ Ваишампаяна си спомня разговор между Кришна и Арджуна, от който можем да научим за значението на Дамодара. В това обяснение удара означава вътрешността или средата на нещо – тези, които искат да постигнат съвършенство чрез прилагане на дисциплина (дамах), копнеят за Кришна, вселената: небесата, Земята и въздухът, който е помежду им (свах, бхух, бхувах):

дамат сиддхим парипсанто мам джанах камаянти хи |
дивам чорвим ча мадхям ча тасмад дамодаро хй ахам ||

„Хората, който искат да постигнат съвършенство като прилагат дисциплина, всъщност искат да постигнат Мен, който съм небесата, Земята, и всичко помежду им – затова (Ме наричат) Дамодара. („Махабхарата“ 12.328.39)

Въпреки че контролирането на страстта е ключова добродетел, като цяло бих свързал в едно първите две интерпретации, тъй като те по красив начин взаимно се допълват – макар домът на цялата вселена да е лотосовият цвят, който цъфти в езерото на пъпа Му, любовта на преданите Му Го покорява.

Мадхава

Името Мадхава също може да бъде преведено по различни начини. От една страна, като съставно: ма-дхава – съпругът на богинята на късмета (дхава) на майка Лакшми (ма означава както Лакшми, така и майка).

Докато Санджая разговаря с Дхритараштра, той превежда името Мадхава по следния начин: маунад дхянач ча йогач ча виддхи бхарата мадхавам – „О, Бхарата, заради мълчанието (мауна), медитацията (дхяна) и йога, Той е Мадхава!” („Махабхарата“ 5.68.4) Това означава, че хората трябва да подходят към Мадхава с мълчание (естественото състояние на мъдрите, символ на интелигентност), чрез медитация и йога.

Мадху е име на един от потомците на Яду, бащата на Вришните – докато името на потомъкът на Мадху е Мадхава. Мадху означава мед, така че мадхава ни води към нещо, което е сладко като мед или подобно на мед. Освен това, тази дума означава пролет, пролетно настроение – тези две интерпретации говорят за влюбения Кришна.

Можем да видим, че имената Говинда, Дамодара, Мадхава могат да бъдат преведени във връзка с върховното и божествено съществуване: първо, Говинда е предводителят на небесата и Земята, на когото се молят девите; второ, лотосовият цвят, който цъфти от пъпа на Дамодара, е подслон за трите свята и затова стремящите се към съвършенство прилагат себеконтрол, за да Го приближат; и трето, Мадхава, господарят на богинята на късмета, към когото се подхожда посредством мълчание, медитация и йога.
Но за жителите на Вриндавана тези три имена имат различна конотация. Когато чуят тези имена, те мислят за закрилящия ги Говинда, повелителя на всички животни и пастира; за Дамодара, който е вързан с въжето на любовта на своята майка; и за Мадхава, който е свързан с пролетта, меда и любовта.

Защо Билвамангала включва именно тези три имена като припев в поемата си? Пастирките мълвели тези имена и ридаели за Кришна. Според „Бхагавата Пурана“, когато Кришна се качва в колесницата на Акрура, всички пастири плачат за Него и го викат с тези имена:

евам брувана вирахатура бхришам
враджа-стриях кришна-вишакта-манасах |
висриджя ладжжам рурудух сма су-сварам
говинда дамодара мадхавети ||

Превод дума по дума: така (евам) тези, които говореха (бруванах) са силно разтревожени, заради раздялата (вираха-бхришам-атурах) неомъжените жени от Враджа (враджа-стриях), тези, които с ум и сърце са предани на Кришна (кришна-вишакта-манасах). Отказвайки се от (висриджя) скромност (ладжжам) плачеха (рурадух сма) много силно (су-сварам) Говинда! (говинда) Дамодара! (дамодара) Мадхава! (мадхава) (ити знак за край на цитата)

„Неомъжените жени от Враджа, надмогнати от болката на раздялата, които бяха предани на Кришна до такава степен, че бяха забравили какво е свян, ридаеха на висок глас: Говинда! Дамодара! Мадхава! („Бхагаватам“ 10.39.31)

Докато рецитираме поемата, бихме могли да забележим, че метриката на първите три строфи е различна от тази на последната. Първите три пади са съставени от 12 срички, метриката е вамшастхавила – това е кухината на бамбуковата флейта – може би не е случайно, че метриката навежда мисълта ни към Кришна, който завладява сърцата на жените с мелодията на флейтата си. Последната пада, обаче, е по-къса с една сричка, ритъмът на стиха е подобен, но последната сричка е пропусната – така мелодията на флейтата се превръща в индраваджра, мълния със силата на диамант – и тази изпусната сричка е като намек за заглъхващия глас на пастирите.

Автор: Абхай-чаран дас