Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж
Сарвабхаума Бхаттачарйа преди бил Брихаспати, учителят на боговете.
(Гаура-ганоддеша-дипика 119)
Учеността на Сарвабхаума
Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Тхакур пише: „Сарвабхаума Бхаттачарйа се наричал Васудева. Той бил син на Махешвара Вишарад, почетен гражданин на Видйанагар, селце намиращо на две и половина мили както от Навадвип, така и от Чампахати. Сарвабхаума Бхаттачарйа бил ученик на Пракшадхар Мишра, ректор на водещата школа по логика (Нйайа) в Индия по онова време в Митхаила, Бихар.
Сарвабхаума Бхаттачарйа наизустил всичко, което можело да бъде научено там и след това се завърнал в Навадвип, за да основе свое собствено училище по изучаване на логика. Това довело до революция в тази област, тъй като славата на Митхила намаляла в полза на Навадвип, който и до днес още има репутацията на водещ център в изучаването на Нйайа. Според някои източници видният логик Рагхунатх Широмани, автор на творбата „Дидхити”, бил учил при Сарвабхаума Бхаттачарйа. Дали това твърдение е вярно или не, ясно е че Сарвабхаума Бхаттачарйа притежавал несравнима ерудиция както в Нйайа, така и във Веданта. Макар да бил грихастха, той приел кшетра-саннйас, давайки обет кракът му никога да не стъпи извън Джаганнатх Пури, където преподавал Веданта на студентите. Той давал лекции върху коментарите на Шанкарачарйа към Веданта на самия Махапрабху, докато най-накрая разбрал истинското й значение по милостта на Бога.”
Сарвабхаума Бхаттачарйа бил аристократичен брамин от класата Рарха. От „Гаудия Вайшнава Абхидхана” научаваме, че той се родил в първата половина на 14 век от ерата Шака. Научаваме също, че по времето, когато учил в Митхила, Нйайа учените от града се опитвали да запазят монопола върху преподаването на този клон от философията, забранявайки на чуждестранните си студенти да преписват учебниците. По тази причина било невъзможно нито да се преподава, нито да се изучава логика в Бенгал в ония дни. Васудева Бхаттачарйа бил надарен с удивителни способности по запаметяване и затова могъл да запомни наизуст всички текстове, които бил изучил в Митхила. Завръщайки се в Бенгал, той транскибирал всички тези текстове и ги направил достъпно четими за своите студенти. Ученият Доктор Динеш Чандра Бхаттачарйа спори обаче, че това било само легенда. Той твърди, че Васудева Бхаттачарйа изучил Навйа-нйайа (логическата метода) от своя баща Вишарад и че никога не е ходил в Митхила. Когато Махараджа Пратапарудра чул за изумителната му ученост, той го поканил да дойде в Пури и да стане главен придворен учен.
Сарвабхаума, учителят по Маявада
Макар да бил семеен, Сарвабхаума Бхаттачарйа имал толкова възвишени качества, че станал учител дори на мнозина саннйаси от имперсоналистичната школа. Всъщност учителят на полубоговете Брихаспати се родил като Сарвабхаума Бхаттачарйа, за да даде подкрепа на Махапрабху в забавленията му по освобождаването на майавадите. Нищо чудно, че бил несравним учен!
Шри Чайтанйа Махапрабху и всички Вайшнавски ачарии приемат догматичната истина, че обектът на обожание (бхаджанийа), обожаващият (бхаджана-кари) и актът на обожание (бхаджана) са вечни принципи. Чистото предано служене не би могло да съществува ако бъде отхвърлен който и да било от тези три принципа. Според чистите и истинни доктрини на Вайшнавите, Върховният Бог, който е обектът на обожание, притежава вечна идентичност и Неговото име, форма, качества и забавления са също вечни и духовни по своята природа. Маявадите, които следват пътя на знанието, отричат вечния духовен характер на Божията същност, име, форма, качества и забавления. Те твърдят, че всичко това е продукт на илюзорната енергия. Това е източникът на думата „майавада” което означава „илюзорна” (майа), „форма” (рупа), „доктрина” (вада). Според майавадите формата на Бога е една измислица, приложима единствено като цел на медитация за по-малко напредналите духовно-практикуващи. Те настояват, че безформеният Брахман, който е недиференциран и лишен от енергии е върховната истина, че нищо не съществува извън този Брахман и че индивидуалното живо същество е идентично с него.
Майавадите също така твърдят, че преданите практики имат моментна стойност за по-малко напредналите духовно-практикуващи. Те казват, че преданото служене им помага да достигнат състоянието на идентификация с Брахман, след което то би могло да бъде изоставено, тъй като няма място във вечната истина. Става ясно, че подобна доктрина пречи на постигането на петата и най-висша цел на живота, любовта към Бога. Затова основоположниците на четирите школи на Вайшнавската мисъл: Мадхавачарйа, Рамануджачарйа, Вишну Свами и Нимбарка, също както и Върховният Бог Шри Чайтанйа Махапрабху, са се борили срещу майавади ученията на Шанкарачарйа, характеризирани като виварта-вада (доктрината за привидните трансформации на Брахман). Онези, които се стремят към висшето си благо, приемат ученията дадени от самия Ведавйаса, които са познати като шакти-паринама-вада (доктрината за трансформацията на енергиите на Брахман).
Шри Чайтанйа Махапрабху дойде в тази щастлива епоха на Кали за да дари най-възвишеното служене към Кришна в интимно любовно настроение на всекиго, без значение от кастата му. Той ни е дал най-висшият дар на Божията любов, без да преценява качествата на онези, които я приемат. Нещо повече, Той се спусна с намерението да унищожи желанията, отвеждащи живото същество надалеч от Бога, които му пречат да добие тази любов; той също така ни дари копнежа да получим тази любов, както и силата, чрез която тя би могла да се всели в сърцата ни. Въпреки цялата тази милост, доктрината майавада си остава най-голямата пречка за придобиването на любовта към Кришна.
Махапрабху спасил майавади Сарвабхаума Бхаттачарйа. Както Вриндаван Дас Тхакур, който не е различен от Ведавйаса, така и Кришна Дас Кавирадж Госвами описват как се случило това в своите биографии на Бога. Ето същината на онова, което е разказано в „Чайтанйа Бхагавата” и „Чайтанйа Чаритамрита”:
Сарвабхаума отвежда Бога в дома си
На 24 годишна възраст, Махапрабху напуснал Навадвип за да приеме саннйас от Кешава Бхарати в Катва. Оттам Той отишъл в Шантипур, а след това в Пури. Пристигайки в Атхаро Нала, мостът с осемнайсетте арки, обозначаващ влизането в Джаганнатх Пури, Богът видял кулата на храма и имал видение на Кришна. Той се затичал към храма в любовен транс и влизайки вътре, се спуснал към муртито на Джаганнатх да Го прегърне. Приближавайки се към олтара, Той паднал в безсъзнание на пода. Стражата и служителите на храма Го видели да лежи безпаметен на земята и взимайки Го за скитник, се наканили да го набият и изхвърлят извън земите на храма.
Сарвабхаума Бхаттачарйа се случил там и ги спрял. Той бил впечатлен от красотата на Бога, както и от проявите Му на духовен екстаз при вида на Бог Джаганнатх и разбрал, че това не е обикновен човек. С помощта на учениците си и на пазачите от храма, Васудева Сарвабхаума откарал изпадналия в безсъзнание Бог в своя дом. Той бил доста притеснен за състоянието Му и поставил снопче памук пред носа Му за да види дали все още диша. За негово успокоение, памучето лекичко помръдвало.
Междувременно Нитйананда Прабху, Мукунда Датта, Джагадананда Пандит и Дамодар Пандит пристигнали на входа на храма при Лъвската Порта. Те научили от другите посетители, че Махапрабху е бил отнесен в дома на Сарвабхаума Бхаттачарйа. В същия миг шуреят на Сарвабхаума, Гопинатх Ачарйа минавал оттам. Тъй като и той бил от Навадвип, бхактите веднага го разпознали. Мукунда разказал на Гопинатх всичко за саннйаса на Бога и за идването Му в Пури, също както и това, че е бил отнесен в къщата на Сарвабхаума. Гопинат бил развълнуван от всички тези новини и незбавно ги отвел в дома на зет си.
Бхактите се успокоили и зарадвали, като видели Бога там. Сарвабхаума отдал почитанията си на Нитйананда Прабху, а после им казал да идат до получат даршан от Джаганнатх Дева и изпратил сина си Чханданешвар да ги прижружава и да им бъде водач. Когато си дошли, те запели Святите Имена на висок глас и това върнало Махапрабху в съзнание. Отнасяйки се покровителствено към Бога, Сарвабхаума Му забранил да отива в храма сам. Той поканил Бога и спътниците Му на обяд и ги изпратил да се изкъпят в океана. Щом се завърнали, ги нахранил до насита с Джаганнатх маха-прасадам.
Когато Сарвабхаума научил какво било родословието на Махапрабху, той бил много щастлив, защото баща му Махешвара Вишарад бил добър приятел с дядото на Махапрабху по майчина линия, Ниламбар Чакраварти. Сарвабхаума бил малко по-възрастен от Бога и чувствал, че трябва да Го покровителства. Той казал: „Името Кришна Чайтанйа, което си получил, е много добро име. Но си бил посветен в санйаси линията Бхарати, която има посредствена репутация. Аз бих могъл да те инициирам в по-престижна линия, стиха да искаш.”
Гопинатх и останалите отдадени се възмутили от предложението на Сарвабхаума. Гопинатх възразил: „Шри Чайтанйа Махапрабху е самият Върховен Господ. Той не зависи от никоя сампрадайа.” Сарвабхаума и учениците му повели спор по този въпрос с Гопинат; всичко това е описано от Кришна Дас Кавираджа в шеста глава от Мадхйа-лила на „Чайтанйа Чаритамрита”.
Махапрабху помолил бхактите да не спорят със Сарвабхаума Бхаттачарйа, защото бил по-старши и просто Го посъветвал от обич към Него. Как биха могли да възразят срещу това? Богът показал пример за човек, лишен от всякакъв стремеж към престиж, готов да оттдаде уважение на другите, показвайки че желае да чуе съветите на Сарвабхаума.
Тогава Сарвабхаума Бхаттачарйа рекъл на Бога, че Той бил красив млад мъж и че ако иска да опази Своите саннйас обети, трябва прилежно да изучава Веданта. Това би събудило нужното настроение на отреченост от света у Него. Богът приел поканата на Сарвабхаума да учи при него и през следващите седем дни взимал уроци върху Веданта в дома му.
Виждайки, че Махапрабху просто тихичко седи и слуша без да задава никакви въпроси, Сарвабхаума казал: „Изучаването на Веданта е взискателно. Студент, който иска да разбере материала правилно обикновено е длъжен да задава въпроси за да си изясни трудните места.”
Богът отвърнал: „Ти Ми каза да слушам, а не да задавам въпроси. Затова Аз слушах. Не срещам трудност в разбирането на сутрите, защото те сами по себе си са очевидни като слънцето. От друга страна твоите обяснения са объркващи. Според мен те скриват ясното значение на сутрите, също както облаците покриват слънцето.”
Сарвабхаума Бхаттачарйа се засегнал от забележките на Бога, дори малко се ядосал. Той започнал да спори за значението на думата „брахман” с Бога. Сарвабхаума твърдял, че Брахман е без форма и качества, цитирайки за доказателство няколко свещени писания. Богът опровергавал аргументите му с логика и препратки към писанията, доказвайки че Брахман притежава форма и качества. Богът цитирал стиха „атмарама” от „Бхагаватам” и помоли Сарвабхаума да го разясни.
Атмарамас ча мунайо
Ниргрантха апи урукрате
Курвантй ахайтуким бхактим
Иттхамбхута-гуно харихДори онези безмълвни светци, които са напълно себе-удовлетворени и свободни от всякакви обвързаности, извършват безкористно предано служене към Бог Хари, чиито забавления са прекрасни, защото такава е дивната природа на Неговите качества.
(Шримад Бхагаватам 1.7.10)
След като Сарвабхаума дал девет различни тълкувания на стиха, Махапрабху проявил свръхчовешката си ерудиция, обяснявайки същия стих по осемнайсет начина, без дори да се докосва до значенията, дадени от Сарвабхаума. Ученият останал вцепен и безсловесен от изумление. Той започнал полека-лека да разбира, че Махапрабху не е обикновено човешко същество, а самият Върховен Бог. Съжалил за арогантността си и накрая се строполил в нозете на Бога, молейки Го за прошка.
Сарвабхаума се отдава на Бога
В милостта си Богът проявил различни божествени форми пред Сарвабхаума, започвайки с четириръката форма на Нарайан, след това двуръката форма на Кришна, държащ флейта и накрая една шестръка форма.
Когато Сарвабхаума видял шесторъката форма на Бога, сияйна като милиони слънца, той паднал в несвяст.
(Чайтанйа Бхагавата 3.3.107)
След като видял тези божествени проявления, Сарвабхаума Бхаттачарйа написал панегирик – венцехваление за Бога в сто стиха на Санскрит. Два от тях изрязал на едно палмово листо и ги изпратил на Махапрабху по Джагадананда Пандит. Джагадананда взел предпазната мярка да препише стиховете на една стена преди да ги покаже на Бога и в резултат на неговата далновидност те били съхранени, защото Махапрабху разкъсал палмовото листо веднага щом го прочел. Отдадените видяли стиховете, изписани на стената до входната врата и ги наизустили:
Вайрагйа-видйа-ниджа-бхакти-йога-
Шикшартхам еках пурушах пуранах
Шри-кришна-чайтанйа-шарира-дхари
Крипамбудхир йас там ахам прападйе
Нека приема подслон при Върховния Бог, океанът от трансцедентална милост Шри Кришна, който се спусна в облика на Шри Чайтанйа Махапрабху за да ни научи на непривързаност, на истинско познание и на предано служене към Него.
Калан ништам бхакти-йогам ниджам йах
Прадушкартум кришна-чайтанйа-нама
Авирбхутас тасйа падаравинде
Гадхам гадхам лийате читта-бхрингахВърховният Бог, който прие името Шри Кришна Чайтанйа, се появи за да разкрие древната система за служене към самия Него, която почти бе изгубена под влияние на времето. Моля се медоносната пчела на моя ум да пие дълбоко нектара на Неговите лотосови нозе.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.6.253-254; Чайтанйа-чандродайа-натака 6.74)
Вярата на Сарвабхаума в маха-прасада
Един ден, не дълго след това, Махапрабху дошъл с дома на Сарвабхаума, носейки маха-прасад и му го предложил. Сарвабхаума още нито се бил изкъпал, нито си бил измил зъбите, нито бил изпълнил сутрешните си ритуали. Въпреки нечистото си състояние, той радостно почел прасада, цитирайки един стих от „Падма-пурана”:
Шушкам парйушитам вапи
Нитам ва дура-дешатах
Прапи-матрена бхоктавйам
Натра кала-вичаранаЧовек трябва да почита прасада веднага щом го получи, независимо дали е изсъхнал, стар или донесен отдалеч. В това не бива да има никакви съображения за време и обстоятелства.
(Чайтанйа Чаритамрита 2.6.225)
Махапрабху бил щастлив да види, че Сарвабхаума е развил вяра в маха-прасада и затанцувал в екстаз. Сарвабхаума се присъединил към Него и двамата танцували лудо, плачейки и треперейки в божествената си радост. Махапрабху казал:
„Днес бях пренесен отвъд трите свята! Днес съм отнесен във Вайкунтха! Всичките ми желания са осъществени, просто защото Сарвабхаума Бхаттачарйа има вяра в маха-прасада!”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.6.230-231)
Сарвабхаума променя думите на „Бхагаватам”
Настроението на Сарвабхаума било толкова променено, в резултат на обръщането на вярата му, че веднъж той цитирал един стих от „Шримад Бхагаватам”, където бил заменил една дума:
Тат те ‘нукампам су-самикшамано
Бхунджана еватма-критам випакам
Хрид-ваг-вапурбхир видадхан намас те
Дживета йо бхакти-паде са дайа-бхакЧовек, който изживява живота си, виждайки радостно всичко като Твоя милост, дори докато изпитва неблагоприятните обусловености, възникнали от миналите му дела и който неспирно Ти отдава почитания с ума, думите и тялото си, със сигурност ще намери място в Твоите лотосови нозе, които са целта на всяка преданост.
(Шримад Бхагаватам 10.14.8)
Сарвабхаума бил заменил думата „мукти-паде”, която се намира в оригиналния текст, с „бхакти-паде”. Махапрабху обяснил, че не е имало нужда да заменя думите, дотолкова доколкото „мукти-пада” (изворът на освобождението) е епитет на Кришна. Васудева отвърнал: „Ти си съвсем прав, казвайки че мукти-паде се отнася до Кришна, но думата „мукти” обичайно се използва в смисъл на „имперсонално освобождение”, затова не носи такава наслада, както думата „бхакти”.
Когато останалите учени в Пури чули, че Сарвабхаума Бхаттачарйа бил обърнат в предаността към Кришна, те всички приели послон при Чайтанйа Махапрабху.
Махапрабху заминава на Юг
Махапрабху приел саннйас през месец Магх и пристигнал в Пури през Пхалгун. Той спасил Сарвабхаума Бхаттачарйа през месец Чайтра и заминал за Южна Индия през Вайшакх. Нитйананда Прабху уредил някой си Кришна Дас Випра да Го придрижава като слуга. Преди да замине, Сарвабхаума дал на Бога каупин и бахирваса и специално Го помолил да посети Рамананда Рая на брега на Годавари. Навремето Сарвабхаума се подигравал на Рамананда, разговаряйки с него за чувствата в преданост. Сега по милостта на Бога, той бил способен да разпознае какъв наистина бил Рамананда – един възвишен преданоотдаден на Кришна. Думите му към Бога били:
„Рамананда Рая е губернатор на Видйанагар на брега на Годавари. Молбата ми е непременно да се видиш с него. Моля Те, недей да го избягваш, взимайки го за шудра, който се интересува единствено от материални дела. Ако някой е достоен да общува с Теб, това е Рамананда Рая. На този свят няма равен нему в познанието за преданите чувства. Той е не само най-ерудираният учен, но е и много вещ в науката за свещения екстаз. Ще узнаеш дивната му слава щом заговориш с него. Когато за прув път видях Рамананда Рая, аз не можех да разбера за какво говори той, нито пък разбирах делата му, които до едно са трансцедентални. Аз му се призмивах че е Вайшнава. Сега, по твоя милост, мога да видя величието му. Ти също ще го видиш, само щом го заприказваш.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.7. 63-67)
Кашишвара и Говинда идват в Пури
След напускането на Ишвара Пури, неговите двама ученици и лични прислужници Кашишвара и Говинда дошли в Пури за да служат на Махапрабху, както им било заръчано от техния гуру. Когато Сарвабхаума научил, че Говинда бил шудра, той запитал Махапрабху защо Неговият учител бил взел за слуга човек от такава ниска каста. Махапрабху отвърнал: „Върховният Бог е напълно автономен; Неговата милост не взима под внимание ничия каста или вероизповедание. Слижене, извършено от обич и хиляди пъти по-добро от служене, извършено от чувство за дълг или уважение. Кришна с радост се хранел в дома на Видура. Но като личен слуга на Моя гуру, Говинда е обект на благоговение и респект за Мен, затова не Ми подобава да приемам служенето му. От друга страна, Моят гуру му е наредил да Ми служи, а Аз не мога да пренебрегна заповедта на Своя духовен учител. Какво според теб трябва да направя?”
Сарвабхаума отвърнал на молбата на Бога за съвет, казвайки: „Човек никога не бива да пренебрегва заповедите на духовния учител. Писанията посочват, че това е висшият ръководен принцип.”
Сарвабхаума урежда аудиенция за царя
Докато Махапрабху пътувал из Юга, Махараджа Пратапарудра научил много за Неговата слава от Сарвабхаума Бхаттачарйа. В резултат на това царят развил силно желание да получи аудиенция с Бога, но Сарвабхаума го предупредил, че Махапрабху бил монах, поел строги обети за отречение, един от които бил, че няма да дава аудиенция на царе. Въпреки това той му обещал, че щом Богът се завърне, той ще му уреди среща с Него по всякакъв възможен начин.
По-късно, когато Махапрабху се върнал, всичките усилия на Сарвабхаума да доведе царя при Бога се проваляли. По-подир Нитйананда Прабху и останалите отдадени възхвалявали качествата на царя пред Бога, което донякъде променило отношението Му. Въпреки това, Той продължавал да му отказа аудиенция. Съгласил се, обаче, да му даде една от горните си дрехи. Нитйананда дал на Сарвабхаума дрехата на Бога да я занесе на царя. Щом я докоснал, Пратапарудра почувствал симптомите на любовта към Бога.
Богът лекува зетя на Сарвабхаума
Когато бенгалските придружители на Бога се разотишли по домовете си след края на периода Чатурмасйа, Сарвабхаума поканил Махапрабху да се храни в дома му в продължение на цял един месец. Махапрабху отказал, казвайки че е против принципите на саннйаси да приема такива редовни покани. Сарвабхаума свел искането си на 20 дни, след това на 15, но Богът продължил да го натъжава, съгласявайки се да дойде само веднъж. Сарвабхаума Бхаттачарйа не спирал да Го притиска да приеме повече от една покана и Богът най-накрая се съгласил да идва по пет пъти на месец. Тогава Сарвабхаума помолил Парамананда Пури да идва също в пет от дните, Сварупа Дамодара – в четири, а всеки от осемте саннйаси спътници на Бога по два дни. Той казал на Махапрабху, че трудно се отдава подобаващо служене, когато гостите са много, затова Го помолил да идва самичък или заедно със Сварупа Дамодар.
Съпругата на Сарвабхаума Бхаттачарйа, чието име е неизвестно, позната е като „майката на Сатхи” била много предана на Бога и изключително се зарадвала, че Той ще идва да се храни в дома й. Тя била много добра готвачка и била приготвила за случая многобройни зеленчукови гозби, а също торти и сладкиши. Сарвабхаума настанил Бога в една тиха стая, постлал цяло бананово листо от голямо дърво (което ражда огромни гроздове от по 32 банана), върху което наредил различните ястия.
Махапрабху видял претрупаните чинии с предлагания за Радха и Говинда, направени в служене на Него и похвалил Сарвабхаума за усилията му. Когато седнал да се храни обаче, зетят на Сарвабхаума, Амогха, дошъл да Го наблюдава. Сарвабхаума познавал нрава на Амогха и навика му вечно да намира дефекти, затова държал в ръката си една тояга, с която да го накаже, ако започне да притеснява Бога. За зла беда, той бил толкова погълнат в служенето си към Бога, че Амогха успял да се промъкне вътре, без да го забележи. Виждайки изобилното пиршество, той веднага започнал да критикува Махапрабху, че бил чревоугодник:
„Тук има храна, достатъчна да напълни стомасите на една дузина души, а този така наречен саннйаси се готви да я погълне всичката самичък?”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.15.248)
Сарвабхаума Бхаттачарйа пламнал от гняв, вдигнал тоягата, която лежала до него и подхонил Амогха, който побягнал с всички сили. Съпругата на Сарвабхаума, шокирана от оскърблението, което зет й нанесъл на Бога, започнала да се удря по главата и гърдите, като повтаряла безспир: „Дано моята Сатхи овдовее!”
Колкото до Бога, той се засмял на обичайният критицизъм на Амогха и се опитал да успокои домакините Си. На следния ден, обаче, Амогха се разболял от холера. Сарвабхаума си помилси, че справедливостта е възтържествувала, че това е подобаващо наказание за оскърбителните думи, които бил изрекъл зет му. Когато Гопинатх Ачарйа съобщил на Махапрабху, че Сарвабхаума и жена му и двамата гладуват в покаяние заради оскърблението, което се случило в дома им и че Амогха умирал от холера, милостивият Бог веднага отишъл край постелята на Амогха, поставил дланта Си на гърдите му и казал:
„Сърцето на този брамин в естетсвото си е свято и затова е подходящо място за Бога. Защо си позволил на бруталната завист да се настани в него, позволявайки й да го замърси? За щастие всичките ти грехове са унищожени заради свързаността ти със Сарвабхаума Бхаттачарйа. Когато сърцето бъде пречистено от всички нечистотии, човек може да възпява имената на Кришна. Затова стани, Амогха, и пей имената на Кришна! Всевишният Бог ще те облее с милостта Си не след дълго.”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.15.274-277)
Докосването на Бога и състрадателните Му думи имали мигновен ефект. Амогха се изправил и започнал да повтаря: „Кришна! Кришна!” Осемте симптома на екстатичната любов се проявили в тялото му. Той си спомнил оскърбителните си думи към Бога и в разкаянието си започнал да си удря шамари един след друг по бузите, докато лицето му съвсем отекло и Гопинатх Ачарйа го спрял. Богът отново казал на Амогха, че той му е много скъп, защото е близък на Сарвабхаума.
„Аз обичам всички в дома на Сарвабхаума. След като дори и кучето му Ми е скъпо, как няма да обичам роднините му?”
(Чайтанйа Чаритамрита 2.15.284)
След това Богът отишъл в къщата на Сарвабхаума и помолил него и жена му да простят на своя зет, чието оскърбително поведение било резултат единствено на незрелостта му. След като ги убедил, че не е ядосан, Той ги накарал да прекратят гладуването си.
Богът слави Сарвабхаума
Когато Валлабха Бхатта дошъл в Пури, Махапрабху възславил Сарвабхаума Бхаттачарйа пред него по следния начин:
„Сарвабхаума Бхаттачарйа е не само такъв велик учен в шестте философски системи, че е учител на целия свят в техните доктрини, но също така е и най-извисен преданоотдаден на Бога. Той Ме е учил на науката на бхакти-йога. По негова милост разбрах, че предаността към Кришна е есенцията на всички мистични системи.”
(Чайтанйа Чаритамрита 3.7.21-22)
Обратна връзка: Шри Рупа Госвами - vaisnava.org