Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шридхара Махарадж

Шрила Бхакти Ракшак Шридхар Дева Госвами Махарадж се родил в Хапания, западен Бенгал, през 1895 г. Детството му преминало в учене и той по естествен начин надминавал другите във всичко, с което се захванел. Още от дете проявявал жив интерес към културата на вярата в Бога, изучаването на Ведите, Упанишадите и другите свещени писания. Получил свещения шнур, според традициите на семейството си, на 14-годишна възраст и любовта му към божествения свят продължила да нараства. В младите си години бил привлечен специално от Бог Рамачандра, но по-късно, когато влязъл в досег с доктрината на Шри Чайтаня Махапрабху, започнал да чете „Бхагавад Гита” и привързаността му към Бог Кришна разцъфнала. След завършване на средното си образование, Шрила Шридхар Махарадж влязъл в колежа Кришнанатх в Берхампор, Бенгал. След четиригодишно обучение се дипломирал като бакалавър по изкуства и философия. Известно време Шрила Шридхар Махарадж търсел садху, от когото да приеме посвещение. По силата на Всемогъщия срещнал вечния водач и учител Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур и през 1927 г. станал негов ученик.

През 1930 г. Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур дал на Шрила Шридхар Махарадж санняс, дарявайки му името Бхакти Ракшак, което означава „закрилник на предаността”. Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур видял в Шрила Шридхар Махарадж способността съвършено да защитава линията Гаудия Вайшнава от изродяване и неразбиране. След като прочел санскритската поема на Шрила Шридхар Махарадж, възхваляваща Бхактивинод Тхакур, Бхактисиддханта Сарасвати отбелязал: „Сега съм спокоен, че след напускането ми ще има поне един човек, който да продължи линията (бхакти-сиддханта).”

Шрила Шридхар Махарадж е почитан заради общирните си разбирания и реализации върху шастрите – неговият гуру му дал титлата шастра-нипуна, което означава някой, който е изключително вещ и интелигентен в разбирането на значенията на шастрите. И не само неговият гуру оценявал напредъка му в Кришна съзнание, но и мнозина от любящите му духовни братя го приемали за по-старши. Много от тях, такива като А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, Шрила Бхакти Праджана Кешава Махарадж, Шрила Бхакти Саранга Госвами Махарадж, Шрила Бхакти Дайита Мадхава Махарадж, Шрила Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж и много други го считали за свой шикша гуру.

Шридхара Махарадж и Шрила Прабхупада

Веднъж в едно свое писмо А.Ч Бхактиведанта Свами Махарадж казва следното: „Онова, което Шрипад Шрила Шридхар Махарадж нареди, аз държа винаги над главата си. Той е мой вечен доброжелател. След напускането на Прабхупада (Сарасвати Тхакур) е редно да приемам неговите напътствия. От него получих инструкцията да живея в тази страна завинаги.”

Някъде след напускането на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур през 1937 г. Шрила Шридхар Махарадж създава свой собствен храм, Шри Чайтаня Сарасвата Матх на брега на святата Ганг в Навадвип Дхам. Усвоявайки дълбоко ученията на Шри Чайтаня, Шрила Шридхар Махарадж започнал да съчинява оригинални текстове. Първата му творба „Шри-шри-прапанна-дживанамрита” е изчерпателно писание, изучаващо шаранагати (отдаването). Шрила Шридхар Махарадж създава многобройни песни, молитви и коментари на бенгали и санскрит. Сред тези безценни творби са коментарите към „Шаранагати” на Бхактивинод Тхакур, бенгалският превод на „Бхагавад Гита” и на „Бхакти-расамрита-синдху” и собствената му оригинална санскритска поема, резюмиращи Чайтаня лила, „Према-дхама-дева-стотрам”. Изключителен принос към Рупануга Гаудия Сампрадая е коментарът на Шрила Шридхар Махарадж към Гаятри мантрата, „Гаятри-нигудхартха”, следващ заключенията на „Шримад Бхагаватам”.

Възрастните членове на общността на Гаудия Вайшнавите дълбоко ценят всички литературни творби на Шрила Шридхар Махарадж. Добре познатият, ако не и известен ученик на Сарасвати Тхакур, Шрила Акинчан Дас Бабаджи Махарадж обичаше да казва:

„Според мен писанията на Шрила Шридхар Махарадж не се различават по нищо от тези на Нароттам дас Тхакур.”

Много просветлени души са утвърдили величината на „Гаятри-нигудхартха” като върховното съкровище на Гаудия Вайшнавите. Шрила Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж пише: „Тълкуванието на Шридхар Махарадж на Брахма-гаятри, майката на всички Веди, посочващо как тя е с фокус върху медитацията върху Шримати Радхарани, му е било разкрито в дълбините на осъзнаването му. Това е резултат от божествената милост на Парамарадхя Шри Шрила Прабхупада (Сарасвати Тхакур) към него. Това тълкувание е дълбоко ценено от онези щастливи и интелигентни бхакти, които осъзнават рядката красота на чистото предано служене.

Парама-пуджйапада Шридхар Дева е направил подарък на света с това най-красиво и пълно обяснение на Гаятри, майката на Шрути, след като е разбрал най-дълбокото значение на „Шримад Бхагаватам”. Той ни е показал съкровището на най-прекрасното и разкошно богатство на висшата реалност: че любовното боготворене на вареня бхарго, която е най-възвишената и нежна обожателка, дарителка на екстазно щастие и вътрешна енергия на обожаемия Шри Лила Пурушоттам Дева, е най-добрият начин да се постигне милостта на Шри Кришна. Гаятри е изобилният извор на вдъхновението на чистата преданост и интелигентност, необходими за добиването на милостта на Шри Кришна, божественият Господ на вселената и е изключителното значение на израза шавалак чйамалам прадайате (Упанишадите).”

В „Гаятри-нигудхартха” Шрила Шридхар Махарадж пише:

„С всичките си мисли, с всичките си сърдечни копнежи, напълно се заемете с чисто предано служене и обожание на бхарга, върховната богиня Шримати Радхарани, която е безграничният извор и притежател на сварупа-шакти на Кришна, Върховният Прекрасен Господ (дева). Бидейки окончателната, хармонизираща всичко енергия на Кришна, Тя остава негова завинаги несравнима любима прислужница. За да обогати и престави напълно неговата лила-виласа, Тя се проявява в многообразни привлекателни облици. Тя е, която се проявява като дхама (Голока), обителта на Кришна, във формата на прекрасно сияние (саундаря-джйотих) и изобилие (вайбхава), боготворейки Го и възславяйки Го от всички страни. Тя се разширява като лила-шакти (изначалната енергия, осигуряваща даряващите наслада забавления на Шри Кришна по най-различни цветисти, вкусни, мистични, обилни и прекрасни начини). Тя е олицетворение на необятния океан от Любов към Кришна (махабхава-сварупини). Затова боготворете Я като най-висшата цел на живота си. Тя дарява благословената и почитана интелигентност, разбирането и вкуса на разгърнатото любовно обожание към Нея и Нейният веченно любим дева, Шри Кришна, осъществаването на всичко в живота.

Звукът на Гайатри не е нищо друго освен божествената песен на флейтата на Кришна. Песента на тази флейата е по естествен начин преливаща от Радха-према и е посветена в служене на Нейната наслада. Каква е специалната черта на тази всепривличаща песен на флейта в живота на копнеещите преданост? Тя дълбоко привлича всички души към неспирната красота, слава и качества на Неговата вечна любима Шримати Радхарани и ги поставя по правилен начин в техните собствени съответни позиции във вечното и екстатично служене към Нея. По този начин песента на флейтата на Кришна дълбоко вдъхновява отдадените да приемат служенето на артисти-слуги в божествения концерт-служене към Неговата вечна любима Шримати Радхарани в едно хармонично представление-служене. Най-съкровеното значение на песента на тази флейта за всички бхакти е радха-падам дхимахи, което означава с цялото си сърце, с цялата си предана любов да приемем и да се посветим в служене на лотосовите нозе на Шримати Радхарани. Най-висшата, най-съкровена инструкция на Шри Чайтаня Махапрабху е радха-падам дхимахи.”

Кришна е дева, Върховната Божествена Личност, който разкрива Своите любовни забавления във вечната Голока Вриндаван, заобиколен от преданите Си, изпълнени с красивата любов към Бога. Почтителният суфикс „дева” бе придаден към името на Шрила Шридхар Махарадж, ставайки Шридхар Дева Госвами, поради способността му да разкрива вътрешните значения на божествените любовни забавления на Върховния Бог на искрено копнеещите преданоотдадени. Начинът, по който Шрила Шридхар Махарадж говореше за забавленията на Върховния Бог, бе абсолютно неописуем. Гласът му и всяко едно негово движение бяха пропити с любовта към Бога. „Той бе, както възкликна един бхакта, красота, сладост и чар в действие.”

В напреднала възраст, в зрялата степен на реализациите си, Шрила Шридхар Махарадж говореше пред бхактите, стичащи се от целия свят да чуят от него ученията на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур и на великите предшестващи ачарии. Тези разговори са записани на видеокасети и транскрибирани и продължават да бъдат публикувани от Шри Чайтаня Сарасвата Матх и от многобройните последователи и почитатели на Шрила Шридхар Махарадж.

През последните дни на проявените си забавления, Шрила Шридхара Махарадж винаги оставаше потопен в дълбоките чувства на раздяла и копнеж по божественото служене към Шри Шри Радха Говинда. После през 1988 г. в нощта на тъмната луна на месец юли, Шрила Шридхар Махарадж оттегли проявеното си присъствие от тази земна равнина за да встъпи в нитя лила (вечните забавления) на Върховния Господ.

Сега ученията на Шрила Шридхар Махарадж се разпространяват по целия свят чрез благородните усилия на мнозината му верни и посветени ученици. Гаура харибол!