автор: Рамвиджай дас
Нарекли сме днешната лекция „Бхакти Йога – опасна любов”∗ и няма нищо преувеличено в това заглавие. Всъщност „бхакти” е една много стара санскритска дума, която включва в себе си две значения: едното е „любов” и другото е „преданост”. Тоест, това означава любов, която е в настроение на преданост. „Йога” е по-популярна дума, но малко позната в истинското ѝ значение. Буквалният смисъл на думата „йога”, която също е санскритска, означава „връзка”. Тоест всички видове йога, включително и бхакти йога, са някакъв вид връзка. Каква връзка? – това вече е различно.
Бхакти Йога, това означава връзка с Абсолюта, която обаче се постига посредством любов и преданост. Има много най-различни начини да се постигне връзка с Абсолюта. Примерно много популярен начин да се опитваме да достигнем до Абсолюта – в Индия биха го нарекли Гяна Йога – е достигане до Абсолюта чрез знание. Един вид, когато ние се опитваме да влезем в контакт с Него посредством това, което узнаваме за Него, което научаваме – това е Гяна Йога. И то не е просто някаква индийска традиция. Гяна Йога, или Бхакти Йога, или Карма Йога, или Дхяна Йога – това са различните начини, чрез които човек може да се свърже с Бога, независимо как те са наречени. Идеята е, че същината, есенцията е една и съща, независимо по какъв начин е наречена. Например, Карма Йога също съществува. Карма означава действие, буквално. „Кар-ма”, моето действие; „кара” означава действие, „ма” означава „мое”. Карма Йога означава връзка с Бога чрез моите действия. С други думи, какви действия аз да предприема, за да мога да се свържа с Бога.
Това е въведение. Защото днес няма да говорим за различните видове йога, за различните видове възможност да се свържем с Бога. Молитвата е също възможност да се свържем с Бога, медитацията е също възможност да се свържем с Бога… има безкрайно много начини, но днес ще говорим за Бхакти, тоест връзката, която е любов.
Любов и похот
Интересното нещо за любовта е, че тя липсва в нашия свят. И това много се усеща. Може би две са интересните неща: едното е, че тя липсва; и второто е, че тази, която я има, не е това, което трябва да е. Тоест или я няма, не можем да я усетим; или това, което си мислим, че е любов, в крайна сметка се оказва, че не е. Това е тъжната ситуация тук и общо взето тя е продиктувана от абсолютно естествени обстоятелства – а именно природата на любовта.
Преди да заговорим за природата на любовта, може би е редно да се направи едно разграничение между любовта и похотта. Защото в модерния свят тези две неща са много свързани. Хората често са склонни да объркат едното с другото. Когато се чувствам добре или когато изпитвам привличане към някого, може лесно да си помисля, че това е любов. Но всъщност любовта е страшно скъпа стока, тя въобще не е евтина.
Любов и жертва
Всъщност основната природа на любовта произхожда от нещо, което, когато го чуем, се сгърчваме в много неприятни усещания, и то се нарича „жертва”. Любовта е изключително свързана с жертвата. Какво означава жертва? Жертва не означава: аз взимам едно агне, коля го и го предлагам на Господ. Това не е жертва. Жертва е това, което аз правя. Жертвата също има две лица. Това от което аз се отказвам е едното лице на жертвата – и аз бих казал, то е по-незначителното. А второто лице на жертвата е това, което аз правя, за да постигна целта си. Жертвата – това е нещо, което ние правим в полза на другите. Ако аз имам една цел, каквато и да е тази цел, ако тя обслужва моя интерес, действията и нещата, от които аз се отказвам или нещата, които аз правя, за да я постигна, не са любов. Много е семпло. Просто ако моята цел е да служа на себе си, независимо колко, това може да изглежда алтруистично, хуманно и т.н., ако аз дълбоко в сърцето си знам – а аз винаги знам каква е моята цел, когато се обърна навътре винаги ще я открия – ако виждам, че това, което правя или не правя, служи на моята крайна цел, която обслужва мен, това не е любов. Независимо колко трудно може да е това нещо, колко жертва може да съм направил за неговото постигане, това не е любов.
Пределът на егоизма
Но любовта се крие там, където свършва познатият ни егоизъм. Излишно е да се казва, че нашият егоизъм е необятна територия. Много трудно може да се стигне до границите на нашия егоизъм и оттам да видим какво следва. Защото всъщност ние представляваме частичка чисто съзнание, и повече от това даже – ние представляваме частичка чиста любов, която след това е захлупена от безкрайно много пластове егоизъм, най-различни видове. И наистина, най-фините пластове на този егоизъм са толкова фини, че всъщност изглеждат като чиста любов – но въпреки това не са!
Казва се, че най-близкото нещо, което може да бъде видяно в този свят да наподобява духовната любов е жертвата, която майката прави за детето. Казва се, че това е най-близкото нещо; въпреки всичко то не е духовната любов. Обаче там има наистина един интерес, който не е интересът на майката; той е интересът на детето, по начина, по който майката го разбира. И нещо, което ми се струва много важно – той въобще не е умствен. Умът няма много взимане-даване там. Когато детето е застрашено или когато нещо трябва да бъде направено за нашето дете, за нашите деца – то се прави абсолютно независимо от нашата логика и абсолютно независимо от нашия интерес. То се прави инстинктивно – защото любовта е заложена в нас.
Там, където свършва нашият интерес и започва нещо по-висше от нас – там е и началото на любовта, там е границата на нашия егоизъм.
Кривото огледало
Всъщност, когато се говори за нашия егоизъм, трябва да се има предвид, че това е свързано с нещо, което се нарича „фалшива самоидентификация” или „фалшиво его”. Фалшивото его означава моята погрешна представа за мен самия, това е фалшивото его. То не идва от този ни живот, не идва от сега. Не е нещо, което сме научили преди десет години или преди двадесет години. Не е нещо, което сме научили. Всъщност, когато нашата истинска същност е покрита от многото пластове илюзия, ние вече не можем да видим кои сме, губим връзката със самите себе си. Ние не знаем кои сме, и това, което започваме да смятаме, че сме, е едно изкривено отражение. Това изкривено отражение, което виждаме и възприемаме, всъщност не сме ние, но има връзка с нас. Защото то произхожда от нас. Затова е толкова трудно да се откъснем от този наш образ, защото той си е наистина наш. Само че е изкривен.
Фалшивото его не е нещо, което е изкуствено, то не е нещо, което е привнесено – това е нашата истинска същност, пречупена през света, в който живеем.
Свръхсубективната реалност
Светът, в който живеем, обаче, не е място. Това е нещо много важно – светът, в който живеем, е ниво на съзнание. Има разлика дали аз седя тук, дали той седи тук или тя седи тук. Това не е един и същи свят! Макар че ние седим в една и съща стая, но това което съм аз – това е моят свят; това което е той – това е неговият свят; същото важи и за нейния. И ако тук между нас седне един светец – той живее в духовния свят. Тоест това, което ние виждаме с нашите материални очи – стените, въздуха, който дишаме – това нещо не е задължително едно и също за всички.
Един от нашите най-висши учители говори за свръхсубективната реалност. И това не е някаква празна философия. Идеята е, че ние сме свикнали да мислим, че светът е повече обективен отколкото субективен. Понякога ни се струва много обективен: примерно, ето го законът за гравитацията, един за всички – и всъщност това е една обективна реалност. Ние го наблюдаваме и си е все така, действа по един и същи начин. Друг път виждаме пък субективната страна на света. Едно и също действие, което се случва на двама, трима, или четирима човека, те го възприемат съвсем различно. Значи обективната реалност е една и съща, а пък човекът възприема различни неща.
И в крайна сметка светът не е нито обективен, нито субективен. Светът всъщност е свръхсубективен – това означава, че този свят не е нашият свят. Всъщност, светът, в който ние живеем, прилича на филм. Ние наблюдаваме този филм и той е супер интерактивен – ние можем да действаме в него, извършваме някакви неща – но той си остава филм. Истинската реалност е друга. Обаче ние живеем в този филм и създаваме този филм. Което всъщност означава и карма – моите действия. Моите действия правят този филм. Това, което аз правя, се връща обратно при мен след време – понякога след кратко време, понякога след много време – но аз получавам реакция, и тази реакция е или добра, или лоша, или някаква друга, и тя е в този филм. Няма нищо случайно в събитията, хората които срещаме, нещата, които ни се случват, абсолютно нищо случайно няма.
Аз нямам шанс…
Бхакти Йога е всъщност пътят на любовта. И този път е по-различен от всички други пътища, защото той не разчита на това, което ние сме. Всъщност Бхакти Йога е може би абсолютно единственият път, който стъпва здраво върху нашите недостатъци и ги прави единствената ни възможност да се свържем с Абсолюта. Това е супер комично! Защото абсолютно всички други пътища освен Бхакти – и това смея да се подпиша под него – абсолютно всички други пътища разчитат на нашите способности. Тоест какво аз мога да направя, какво решение мога да взема, докъде ми стига акълът или колко примерно съм сериозен и сигурен в това, което правя, доколко имам постоянство, колко отречения мога да издържа примерно да живея в гората и да ям шума в продължение на 150 години, докато Господ ми се покаже… и това нещо се практикува, това нещо го има! Всеки, който иска, може да го пробва! Когато един човек извърши някакви сериозни отречения – което означава да се лиши от материалните си придобивки, от материалните си желания и да се опита да практикува това дълъг период от време – в отговор той ще получи сила, която е нечувана! Най-голямата сила, най-силните хора са хората на отречението, хората, които се отказват от неща и получават неща в замяна на това – и получават много повече от това, което са имали. Но въпреки това тяхното постижение и техният успех ще зависят от размера на тяхното отречение: “Колко мога да бъда отречен. От колко неща мога да се откажа.” И фактически, колкото и да е това – то е нищо. То е нещо абсолютно дребно, сравнено с Абсолюта.
Бхакти Йога подхожда по съвсем, съвсем друг начин. В Бхакти Йога първо въобще не става въпрос за отказване, а става въпрос за посвещение, защото Бхакти е любов в преданост. Но по-важното нещо в Бхакти е, че всъщност единственото, което ни довежда до Бога, са нашите недостатъци! Защото Бхакти Йога означава следното настроение: „Господи, аз не съм достоен за Теб! Аз нямам никакви качества. Дори това, което имам, е дадено от Теб. Целият ми талант – това, че съм велик музикант, това, че съм велик учен, това, че съм велик бизнесмен, това, че съм Бил Гейтс – това ми е дадено от Теб. И в крайна сметка това, че аз контролирам този свят, планетата земя – да кажем, че го контролирам – тази планета е една от милиарди! Всичко, което ми е дадено, огромната власт, с която разполагам, е един атом в Твоето море! И аз знам, че това е без значение. Затова единственото, за което Те моля е… защото аз не мога да спазвам правила, защото аз не мога да се подчинявам на Твоята воля, заради това, че аз нямам акъл да разбера това, което ми казваш, заради това, че съм девета дупка на кавала, последната тръстика в „Лебедово Езеро”, аз нямам шанс да Те достигна! Аз нямам шанс! В това състояние, в което се намирам в момента, аз съм напълно лишен от шанс…”
Пътят на плача
Какво ще направи в този момент някой, който ни обича? Ако Той усеща, че ние сме абсолютно безнадеждни, че ние просто нямаме шанс да стигнем при Него, освен ако Той не го поиска, ако Той не направи стъпката към нас… Той ще тича към нас и ще ни носи на ръце.
Това е същото, както майката и детето, в началото е същото. Защото едно детенце – то няма шанс! Какво може то да постигне без своите родители? Ето, аз ги имам в момента три! Голямата е на три години; начинът, по който тя постига нещо е всъщност основният принцип на Бхакти Йога. Знаете ли какво прави тя, за да постигне нещо? Тя плаче. Тя плаче и това нещо размеква сърцето. И затова тя може да постигне всичко, каквото иска. Защото плаче…
Затова Бхакти Йога е пътят на плача. Бхакти Йога е най-бързият разтворител на фалшивото его. Това е кореселинът на фалшивото его. Защото всъщност ако ние признаем пред самите себе си, че не можем да постигнем това сами – това разтваря егото. Защото всички други пътища, които са абсолютно законни, легални и т.н. и те водят до Бога, не водят чак там! Защото те разчитат на фалшивото его, за да стигнат. “Аз мога, аз ще направя.” И затова стигаш само дотам, докъдето можеш. Защото всъщност нашите възможности са нашето ограничение. Това е нашият лимит и не можем да преминем нито стъпка нататък. Бхакти Йога казва: “Каквото и аз да мога, каквото и да е то, дори да мога да управлявам вселени – то е нищо в сравнение с Теб. Моля Те, приеми ме! Моля Те, дай ми влизане при Теб!”
Бхакти Йога е изключително екстремален път. Той е изключително опасен път. Той е изключително болезнен път. Защото Бхакти Йога изисква честно да поплачем над собствената си смърт… тъй като ние живи, такива, каквито сме, не можем да стъпим там! Имам предвид живи във фалшивото си его.
Любовта е служене
Защото Бхакти областта, там, където всъщност живее любовта, там, където живее истинската любов, която вече няма никакви примеси и вече не е по никакъв начин замърсена от каквито и да е лични желания – там няма място за нашето фалшиво его. Там има място за нашето истинско его, което е служещото его.
Бхакти Йога е път на любовта. И смисълът на любовта е служенето. Ако човек някой път се замисли какво значи любов, как можем да видим любовта, ние ще открием, че хората, които обичат, те служат. Те служат на този, когото обичат. И колкото по-чиста е любовта, толкова по-безкористно е тяхното служене.
Какво означава служене? Служенето също може да бъде хиляди видове, но това служене, което нас ни интересува е служенето, което е абсолютно безусловно. Тоест, истинската любов е, когато ние не поставяме условия на този, когото обичаме! Както например е в нашата материална любов. Защото какво правим ние? Ние казваме: „Ти обичаш ли ме? Аз те обичам. И аз те обичам. Да, ама аз вече не те обичам. Е, и аз вече не те обичам.” Може да е малко пресилено, но в крайна сметка във времето е така! Задавам си въпроса: каква е тогава тази любов, която всъщност е една сделка? Аз ще те обичам, ако ти ме обичаш. Ако ти не ме обичаш, аз няма да те обичам. Ако аз не те обичам, ти няма да ме обичаш. Това е тази любов.
Искрената любов е най-голямото насилие
Но Бхакти е друга любов. В любовта, която е истинската Бхакти, няма поставени условия и там се казва така: „Ти можеш да ме прегърнеш в любов или можеш да ме стъпчеш в нозете Си; или още по-лошо – можеш да не ме забелязваш. Но това за мен няма никакво значение, защото Ти си моят Бог и аз ще бъда твой завинаги! Независимо от това какво Ти правиш.” Ако ние достигнем това настроение – без значение какво правим и не правим, без значение какво жертваме и не жертваме, без значение кои сме и какви сме – Господ никога не би могъл да ни изостави. Защото самият Той е абсолютна любов. И Той не може, Той просто не може да не отвърне на искреността.
Казва се, че – колкото и да е странно – любовта е най-голямото насилие, по-голямо от всяко друго насилие. Защото любовта е единственото нещо, на което просто не можеш да откажеш. На всяко друго нещо можеш да откажеш. Каквато и да е грубост, извършена срещу нас, ние можем да изтърпим. Или каквото и да е друго – в крайна сметка е въпрос на сила, тренинг, постоянство – то може да бъде преодоляно. Но искрената любов не може да бъде пренебрегната. Ако ние получим искрена любов, няма да ни остане нищо друго, освен това да отвърнем. И ако дадем искрена любов, няма да можем да получим нищо друго, освен същия отговор.
Риск без печалба
Защото това е природата на любовта. В Бхакти Йога има една поговорка, която казва: „Без риск, няма печалба”. Това има два варианта и не знам кой да ви кажа… Но може би този, който е по-важният е, че Бхакти Йога представлява максимален риск и никаква печалба. Бхакти Йога означава максимален риск. И никаква печалба. Защото аз ще дам себе си, аз ще дам всичко, което притежавам, аз ще дам това, което е абсолютната есенция, която имам, аз ще я посветя – и нямам гаранция, че нещо ще получа. Обаче това е най-голямата печалба.
В Бхакти Йога всяко нещо става парадоксално. Субективното става обективно, обективното става субективно, печалбата става загуба, загубата става печалба – всички тези неща просто буквално стават абсолютни. Защото истинската Бхакти Йога не се интересува от печалба. Истинското настроение на Бхакти е: аз поемам този максимален риск и въобще не ме интересува печалбата! Аз го правя, защото Те обичам! Аз не го правя, защото чакам нещо! Не чакам Ти да ме обичаш, не чакам нещо да получа!
Затова може би трябва да се каже, че Бхакти Йога е максимален риск. Точка. В крайна сметка е това.
(от публиката) И максимална печалба.
И максимална печалба, която… не ме интересува.
Богът на любовта
Искам да ви разкажа една история…. Това нещо не е теория. Аз съм го чул, аз съм го почувствал, аз искам да отида там.. Вие знаете кой е Кришна, предполагам. Кришна е палавото момче, Кришна е Богът на любовта. Когато трябва да се каже кой е този Господ, как се казва този Господ, когото всички обичат и който обича всички, кой е Той? Това е Кришна. В различните традиции може да го наричат по различен начин, но в Индия го наричат Кришна. И историите, които са за Него, не са митове и легенди. Това са истински истории, това са неща, които се случват с Него и Неговите приближени. И всеки, който допусне до сърцето си такава история, ще почувства Бхакти! Защото всяка история за Кришна носи Бхакти в себе си.
Кришна е Богът на любовта и няма друг начин да бъде достигнат, освен чрез любов. И всичко, което на Него му се случва е любов. Той няма нищо друго около себе си.
Едно малко отклонение: понякога, ако отидете например в Гугъл и напишете „Кришна”, там могат да излязат разни неща, че Кришна е дошъл на земята преди пет хиляди години и е избивал демони и т.н – и много други неща, които трудно човек може да си представи по какъв начин са любов. Окей, този Кришна, за когото сега ще ви разкажа, не е правил тези неща. В известен смисъл този Кришна е друг Кришна – в друго настроение.
Земята на любовта
Кришна живее в едно малко селце и това селце се нарича Вриндаван. Селото на Кришна, което се нарича Вриндаван, има своето отражение и на нашата планета, това селце съществува в Индия. Но това не е неговото оригинално място. Някои го наричат „реплика”. Има, да кажем, „Мона Лиза”, нарисувана от Леонардо да Винчи. И си представете, че той е нарисувал една втора „Мона Лиза”. Тази втора „Мона Лиза” пак той я е нарисувал, тя не е по-различна от първата „Мона Лиза”; обаче първата „Мона Лиза” е оригиналът. А втората „Мона Лиза” е също оригинална, но е втора.
Кришна живее в едно селце, което се нарича Вриндаван и Той живее там с всичките си приятели. Всички, които Го обичат, са там. Всичко, което се случва, е за да може те да изпитват любов.
И един ден Кришна го заболяла глава. И естествено всички, които Го обичат, искали да Му помогнат. Отишли при Него и казали: „Кришна, какво да направим за Теб?” Той казал: „Не знам, просто Ме боли глава.” И така се случило, че един от Неговите много близки приятели тръгнал да търси лекарство за Неговата глава. И след като се посъветвал разбрал, че всъщност това, което трябва да намери, е прах от нозете на Негов преданоотдаден, на Негов бхакта. Лекарството за Кришна било, ако един Негов преданоотдаден даде прах от нозете си, която Кришна да сложи на главата си.
Трябва да се знае, че в тяхното място това нещо е немислимо, това нещо не може да се случи. Защото във Вриндаван хората считат, че нозете – или краката – са най-нисшата част от тялото. И съответно, ако някой докосне с крак главата на друг човек или прахта от нозете му докосне главата на друг човек – това означава в абсолютно пряк смисъл, че онзи, чийто прах от нозете е докоснал главата на другия човек, е негов господар, негов абсолютен собственик. Никой, абсолютно никой във Вриндаван и извън Вриндаван не е съгласен да даде прах от нозете си, която да бъде поставена на главата на Кришна. Защото абсолютно никой не би искал да заеме такава позиция.
Цената няма значение
И ето защо задачата на този приятел на Кришна била много трудна. Той започнал да ходи и да пита всички, които са много известни със своята любов към Кришна. Защото в крайна сметка не е нужна прах просто от краката на кой да е, а на някой Негов преданоотдаден. Той отишъл например при брамините. Знаем, че брамините са най-учената част от хората, те са изключително религиозни, почитат всички правила и т.н. И когато той казал: „Кришна го боли глава”, те казали: „О, това е ужасно! Това е много лошо. Какво да направим, ще направим всичко.” Той казал: „Просто дайте малко прах от своите нозе, аз ще Му занеса.” Те казали: „Това е невъзможно! Ако ние направим такова нещо, ще отидем в ада за вечни времена!”
Всъщност в хинду визията няма безкраен ад. В хинду визията може да има ад, но той е временен: направил съм нещо грешно, изкарвам известно време там, взимам си бележка и след това си тръгвам. Но ако направиш нещо от сорта да сложиш прах от нозете си върху главата на Кришна, отиваш във вечния ад – завинаги! И брамините не можели такова нещо да направят.
Историята е дълга и се разказва как той наистина обиколил цялата вселена. И абсолютно никой, никой, никой не искал да даде прах от краката си, защото всеки разбирал, колкото и да е верен на Кришна, че ще отиде в ада.
Накрая той стигнал във Вриндаван, където били приятелките на Кришна. Кришна е пастир. Той денем извежда кравите да пасат и има една флейта, с която свири… И Неговият живот всъщност е много прост; единственото нещо, което Той прави е, че гледа кравите и просто се радва и се забавлява на приятелството със Своите приятели и приятелки. И Нарада Муни, който търсел лекарство за Кришна – това е много известна личност, за която може друг път да разказваме; неговите истории са безкрайни – той накрая загубил всякаква надежда, отишъл при селските момичета, които живеели във Вриндаван и казал: „Скъпи гопи, аз загубих всякаква надежда, Кришна го боли глава…” Те казали: „Какво да направим, просто кажи какво да направим!?” Той казал: „Това, което ще ви кажа, няма да можете да го направите…” „Не, не, не, не, кажи какво да направим?” И тогава той им казал: „Ами трябва ми прах от вашите нозе, ще сложим този прах върху главата на Кришна и тя ще мине.” Те казали: „Взимай, взимай!” и започнали всяка да събира и да му дава!
Нарада Муни се стреснал. Казал: „Вие знаете ли какво правите?! Да не сте се побъркали? Луди ли сте?! Какво правите?” Казали: „Не, не сме луди, взимай! Носи, бързо! Да Му мине главата колкото може по-скоро!” Той казал: „Вие разбирате ли, че за това, което правите, ще отидете за вечни, вечни, вечни времена в ада и никога няма да излезете оттам?!?” „Да, разбираме! Какъв е проблемът?”
Това е всъщност настроението на Бхакти. Неговите приятелки, те не се интересуват, че щели да отидат в някакъв си вечен ад, какво ги интересува?! Те казали така: „Ние искаме да направим каквото и да е, за да може просто нашият Кришна да е доволен. Няма значение каква е цената. Няма значение, че аз ще бъда загубен завинаги. Но Той ще бъде доволен.”
„Без Теб светът е пуст…”
Искам също да ви прочета от един наш учител, как той описва този път. Това е една книга, която се нарича „Златния Аватар”. И в тази книга се разказва за всичко в Бхакти Йога. Тя е основана на едно стихотворение, което се състои само от осем стиха. Обаче това стихотворение всъщност съдържа абсолютно всичко за Бхакти Йога – от самото начало до самия край. Няма край – но то съдържа абсолютно всичко. Дори само ако човек го прочете без да вникне много надълбоко, той пак ще усети безкрайността на любовта. Но този много велик учител, който се нарича Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж, е написал една малка книжка по въпроса, която обаче е изключително силна.
Ще ви прочета един от стиховете на това стихотворение и някои мисли, които нашият учител Шридхара Махарадж казва:
О, Говинда! Без Теб светът е пуст. Сълзи се стичат от очите ми като пороен дъжд и всеки миг е цяла вечност.
„Един миг изглежда като вечност. И очите ми проливат сълзи като дъжд. Дъждовният сезон предизвиква много наводнения, а сега изглежда сякаш очите Ми са наводнени. Видимото е станало невидимо за Мен. Толкова съм далеч от настоящето обкръжение, че не мога да видя нищо. Умът ми чувства такова силно вътрешно привличане към центъра на безкрайното, че накъдето и да погледна, не виждам нищо. Всичко изглежда пусто, защото чувствам, че Говинда се е отдръпнал от Мен.
Изпитвам странно чувство – не ме интересува нищо. Целият ми интерес е притеглен от Говинда и то до такава степен, че съм странник в настоящето си обкръжение. Нямам нищо: нямам съзнание. То е отишло някъде другаде – в безкрая. Когато има дълга суша, всички реки и езера пресъхват. Водата се изтегля в света на газовете. Никъде не може да се открие и капка вода. Това е нещо подобно. Цялото очарование е изсмукано толкова мощно, че всичко е празно. Сетивата, умът и всичко друго е изсмукано, притеглено от най-привлекателния, най-очарователния, най-сладостния – Божествения, Шри Кришна, реалността красива.”
Понякога изглежда, че пустотата между единението и раздялата е като много епохи. Отдалият се мисли, че е забравил какво е да срещнеш Кришна много, много отдавна. Споменът е съвсем избледнял:
„Имал съм някакво единение с Кришна, но то е толкова назад в миналото, толкова отдавна, сякаш преди цяла вечност. Преди имах слаб спомен, но сега и той си е отишъл, вероятно завинаги.”
Той чувства такова силно разочарование и безнадеждност. Това е стандартът на безкрайния свят. Както ние измерваме разстоянието между планетите и звездите със светлинни години, така тук трансценденталният темперамент се измерва по такъв стандарт. Каква дързост имаме да се занимаваме с неща, толкова велики и извън нашите правомощия.
В началото преданият си мисли:
„Ако бъда издигнат на нивото на служенето, сърцето ми ще бъде успокоено. Жаждата ми ще бъде утолена и ще почувствам вътрешно спокойствие и удовлетворение.”
Но развитието на тази преданост го отвежда до неочаквана сфера на живот. Природата на божествената любов е, че когато на страдащия пациент се даде дори капка от това лекарство, той мисли, че е излекуван, а всъщност попада в опасно положение.
„Виждайки как бхактите непрестанно проливат сълзи, космите по телата им настръхват и гласът им пресеква, докато възпяват името на Кришна, аз бях очарован. Тези симптоми ме привлякоха и си помислих, че ако постигна това, ще почувствам истинско удовлетворение, но влизайки в тази сфера, какво откривам? Точно обратното.”
Достигайки до истинска връзка с безкрайното, той чувства безнадеждност.
„Развитието няма край. По-скоро колкото по близка и интимна става връзката ми с безкрайното, по-безнадеждно се чувствам.”
Колкото повече напредваме, толкова повече откриваме безкрайността, а откривайки такава безграничност, губим всякаква надежда, но не можем да се върнем обратно. Не можем да проследим стъпките си назад; можем да вървим само напред. Това е духът на истинския бхакта.
Откривайки безкрайните възможности на своето бъдеще, не можем да си тръгнем; ние губим надежда, мислейки:
„Най-висшият нектар е точно пред мен, но не мога да го вкуся – неспособен съм да го докосна или хвана в ръка. Но неговият чар е толкова голям, че не мога да се освободя от това омагьосване. Лишен от него и краткият миг изглежда като милиони години.”
„О, изминаха цели епохи; аз все още съм в нужда! Опитвам се да го получа, но не мога, а времето минава. Времето също е безкрайно. Толкова реки от сълзи се родиха от очите ми; сълзите изобилно се стичат от очите по цялото ми тяло, но не виждам пред себе си обозрима надежда за успех. Умът ми е съвсем празен. Не мога да предвидя нищо от бъдещето си. Не чувствам обаяние или привличане към нещо друго, което би могло да утеши това измъчено тяло.
За мен не идва успокоение от никъде. Всички възможни алтернативи са изчерпани. Напълно съм оплетен в мрежите на Кришна съзнание и любовта към Кришна. Има ли някой, който да може да ми помогне! Загубен съм. Без никаква надежда. Има ли кой да ми помогне, да дойде и да ме спаси!”
Чайтаня Махапрабху казва, че когато потънем дълбоко в любовта към Кришна, не можем да я изоставим, но жаждата ни се увеличава и не чувстваме удовлетворение. Намираме се в толкова ужасно положение.
Стремежът към Кришна, който се събужда в ума, поема в тази посока. Когато преданият наистина влезе във връзка с Кришна, той ще елиминира и изключи абсолютно всичко друго. Цялото му внимание ще бъде върху Кришна.
В този стих Шри Чайтаня Махапрабху описва как преданият продължава още по-нататък, където се събужда по-висша концепция за Кришна. И после виждайки Кришна точно пред себе си, без да може да Го получи, бхактата чувства много силно раздялата. Колкото повече напредва, толкова по-безнадеждно става положението му. Този най-висш съвет на Шри Чайтаня Махапрабху ни помага да се настроим за дълбокото чувство на раздяла. Той ни казва:
„Ще бъдете загубени в любовта към Бога. И каква ще бъде вашата позиция? Вие сте капка и ще бъдете хвърлени в океан от божествена любов.”
Любовта и страданието
Бхакти Йога е най-висшият екстаз. Но за този екстаз не може да се говори и той не може да бъде разбран с ума. Въпреки това ужасно страдание, което се описва в този стих, дълбоко вътре, в сърцето на това, има и най-голямото удовлетворение. И това е удовлетворението от любовта. Любовта и страданието са абсолютно свързани, те са абсолютно неразривно свързани. Но именно в това тяхно единение и раздяла се крие абсолютният екстаз. И това е Бхакти Йога.
Благодаря!
∗ Лекция на Рам Виджай дас, 16 септември 2009, Ведахаус, София