Махараджа Юдхиштхира казва: “О, Всевишни Шри Кришна, слава на Теб! О, Владетелю на вселената, Ти си единственият източник на четирите вида живи същества – родените от яйца, от влага, от женска утроба и от потта. Ти си причината на всички причини. Ти си създателят, поддържащият и разрушителят на всичко.

Мой Господи, Ти така милостиво ми обясни благословения ден на Шат Тила екадаши, който се намира в тъмната половина на месец магха /януари-февруари/. Сега, моля те да ми разкажеш за екадашито, което попада в двете светли седмици на същия месец. Как се нарича това екадаши и как трябва да го спазваме? Кое божество да обожаваме в този велик ден, който Ти е така скъп?”

Бог Кришна отговаря: “О, Юдищира, с радост ще ти разкажа за това екадаши. То освобождава от всички последствия от греховете и от демоничните влияния върху душата. То се нарича Джая екадаши. Тези личности, които имат щастието да спазват пост през този свещен ден, ще се избавят от участта да съществуват като призраци. Няма нищо по-благоприятно от спазването на това екадаши. То дарява освобождение от раждане и смърт и трябва да бъде почетено с много внимание. И така, моля те да изслушаш съсредоточено разказа ми за един действителен случай, свързан с това екадаши, който съм изложил и в „Падма пурана“.

Преди много време, бог Индра много добре управлявал небесното царство. Всички полубогове, които живеели там, били щастливи и доволни. Когато имал желание, той пиел амброзия в гората Нандана, прекрасно украсена от цветовете на париджа и се наслаждавал на служенето на петдесет милиона девойки апсари, които танцували в екстаз за негово удоволствие. Много певци, водени от Пушпаданта, пеели по един несравним начин със сладките си гласове. Там бил и Читрасена, главният музикант на Индра, заедно със своята жена Малини и с прекрасния си син Маляван. Апсара на име Пушпавати много харесала Маляван. Острите стрели на бога на любовта пронизали нейното сърце. А нейното прекрасно тяло и очарователните движения на веждите й пленили Маляван.

О, царю, чуй как ще ти опиша ослепителната красота на Пушпавати. Прегръдката й приличала на копринено ласо, лицето й било сияйно като луната, лотосовите й очи били големи и красиви, прекрасните й уши били украсени с разкошни обици, бедрата й били закръглени, краката й стройни като стволовете на бананово дърво. Естествената й красота се подчертавала от красиви дрехи, стъпалата й били нежни като току-що разцъфнал червен лотос.

Като я видял, Маляван бил покорен от небесната й красота. Те заедно с другите изпълнители били дошли да доставят удоволствие на бог Индра със своето пеене и танцуване. Стрелите на бога на любовта пронизали техните сърца и те изгаряли от страст един към друг, допускали редица грешки в песните и танците пред господаря на небесното царство. Пеели фалшиво, обърквали ритъма и Индра бързо разбрал причината за техните грешки. Дисхармонията, която те създавали, го разгневила много и той се разкрещял: “Вие сте едни никому ненужни глупаци. Опитвате се да пеете за мен, но от това нищо не се получава, защото всеки от вас вижда само другия и нищо друго. Това си е чиста подигравка с мен. Проклинам ви от този момент нататък да страдате като духове. Вървете на Земята и пожънете плодовете на вашето оскърбление.”

Маляван и Пушпавати онемели от тези сурови думи. Веднага били прогонени от прекрасната небесна гора Нандана, на връх Хималаи, на планетата Земя. Те били силно потресени. Техният небесен разум силно намалял. Загубили вкуса, обонянието и осезанието си. В снежно-ледената пустиня на високите Хималаи било толкова студено и те се чувствали толкова зле, че не можели дори да заспят, за да могат макар за миг да се откъснат от суровата действителност. Скитайки се безцелно насам-натам, те само усилвали страданията си. Въпреки че се настанили в една пещера, зъбите им непрекъснато тракали от студ, а косите им били настръхнали от страх и учудване. Веднъж Маляван казал на Пушпавати: “Какви отвратителни грехове сме извършили, че трябва да страдаме в тези адски условия. Сигурно страданията в ада са още по-жестоки. Точно за това трябва да се стараем никога да не извършваме грехове.”

Така захвърлените в ледената пустота любовници с труд си пробивали път сред сняг и лед. За техен голям късмет този ден бил екадаши в светлата част на месец магха – Джая екадаши. Цял ден те не могли да намерят нищо за пиене и ядене – нито дивеч, нито плодове и листа. Така съвсем несъзнателно спазили поста през това екадаши. Изнемогващи от студ, глад, жажда и умора, те се подслонили под едно дърво и нямали сили да продължат. Слънцето залязло и нощта само засилила страданията им. Треперели от студ и се прегърнали, за да се стоплят. Страдали цялата нощ и не можели да се наслаждават нито на сън, нито на секс. Тъй като не спали цялата нощ, благата на екадаши се спуснали върху тях. С настъпването на двадаши, Маляван и Пушпавати напуснали демоничните си тела и отново станали прекрасни небесни същества, облечени в прекрасни дрехи и покрити с блестящи украшения. Докато с изумление се гледали един друг, се появил небесен летящ кораб /виман/. Двамата се качили на него и докато пътували, хор от небесни жители им пеели хвалебствени химни. Скоро пристигнали в столицата на бог Индра, представили се пред него и му предложили своите почитания. Бог Индра бил много изненадан от това, че толкова бързо са се освободили от неговото проклятие и са възвърнали изначалния си вид. Попитал ги: “Какви странни дела, достойни за награда, успяхте да извършите, че успяхте да се отървете от демоничните си тела толкова скоро след моето проклятие. Кой е толкова велик, че да преодолее моята воля?”

Маляван отвърнал: “О, господарю, по милостта на Върховния Бог и благодарение на могъщото влияние на Джая екадаши, се освободихме от страданията в телата на демони. Тъй като извършихме служене на Бог Вишну, спазвайки Джая екадаши, този скъп за Него ден, ние възвърнахме предишното си положение.”

Индра казал: “Вие сте служили на Всевишния Бог Кешава, като сте спазвали екадаши и това ви прави достойни за моите почитания и очистване от греховете. Всеки, зает със служене на Бог Хари или Бог Пива, е достоен за моите възхвала и преклонение. Това е несъмнено. ”След това, Индра дал пълна свобода на Маляван и Пушпавати да отидат, където си поискат и да се наслаждават един на друг.

Поради това, Юдхиштхира, трябва строго да спазваш пост в деня, посветен на Бог Хари. Когато този ден е екадаши, това снема дори греха от убийство на два пъти роден брамин. Великите души, които спазват този ден с пълна вяра и преданост, получават резултатите от всички видове пожертвувания, жертвоприношения и поклонничество. Спазващият Джая екадаши получава възможността да достигне Вайкунтха и милиарди години се наслаждава на безкрайно щастие. О, велики царю, дори само ако слушаш или четеш за славата на Джая екадаши, ще получиш благата, получавани от извършването на жертвоприношението Агнистома, в което се пеят химните от „Сама веда“.

Така завършва повествуванието за славата на Магха шукла или Джая екадаши от „Бхавиша уттара пурана“.

Забележки:

1. Според речника, Камадев, който е олицетворението на страстта, има пет имена:

• Кандарпа – бог на любовта. В десета глава на Бхагавад гита 10.28, Бог казва: “Аз съм причината за раждането. Аз сам Кандарпа /много красив/. Кандарпа се появява в Дварака като Прадюмна, син на Кришна.”

• Дарпака – този, който предотвратява събитията. Това име означава, че богът на любовта може да разбира случващото се и да предотврати събитията. Той се старае да попречи на чистата духовна дейност и увличайки ума на човек, да го насочи към наслаждения на материалните сетива.

• Ананга – този, който няма физическо тяло. Веднъж богът на любовта нарушил медитацията на Шива и бил изпепелен от него. Шива, обаче, му дал възможност да действа дори и без физическо тяло.

• Кама – олицетворената страст. В Бхагавад гита 7.11 Бог казва: “Аз съм половият живот, който не противоречи на религиозните принципи.”

• Панча Шарайх – този, който държи петте стрели. Петте стрели, с които богът на любовта поразява ума на живите същества са: вкус, докосва­не, звук, ухание и образ.

Това са петте имена на бога на любовта. Той очарова всички живи същества и прави с тях каквото си пожелае. Без милоста на Гуру и Кришна, никой не мо­же да се противопостави на неговата мощ.